№ 5040
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110208076 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-006836/20.04.2023 г., издадено от Д.А.Д. - началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, на П. Р. И., с ЕГН **********,
за това, че на 24.03.2023 г., около 04:20 часа, в гр.София, по бул. „Ботевградско
шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към Северна скоростна тангента,
управлява л. а. „Хюндай Туксон“” с рег. № ХХХ регистриран на М.Т.С., и пред фирма Nola
7, при подаден ясен сигнал (на единствен автомобил на пътното платно) със „стоп“ палка по
образец на МВР, същият възприема сигнала, не се подчинява, а ускорява скоростта с
посоката си на движение по Северна скоростна тангента. Автомобилът е последван по
същата на включени сигнални лампи, но водачът не спира, а на пътната връзка с
Околовръстен път е направен опит от екип на Автомагистрала „Струма“ за спиране на
автомобила, но водачът също не се подчинява и на тях и продължава към гр. Костинброд.
Същият е бил спрян от екип на АМ „Струма“ на ул. „Обединена“ пред № 36 в гр.
Костинброд. С горното П. Р. И. нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради което му е наложено
следното наказание:
- по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за три месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от П. Р. И., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че изложеното в обстоятелствената част
1
на обжалваното НП не отговаряло на фактически случилото се. Твърди се и за допуснати
процесуални нарушения и протИ.речие с материално-правните разпоредби. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и АНО. Жалбоподателят признава, че на 24.03.2023 г.,
около 04:00 часа е управлявал посочения в НП лек автомобил, но отрича в участъка между
Скоростната тангента и гр. Костинброд някой да му е вдигал полицейска палка „Стоп“, за да
спре автомобила си. Впоследствие колата му била разбита от полицейски служители и след
щателен оглед в нея не били намерени незаконни вещи, поради което водачът не е имал
мотив да не спре. Едва когато завил за гр. Костинброд забелязал, че пътят бил препречен от
ТИР, зад който стояла бяла кола, наподобяваща полицейска. Жалбоподателят бил преминал
през тези автомобили на ниска скорост и някакви лица хвърляли в тъмното предмети по
колата му. Не видял обаче отново „Стоп“ палка. Впоследствие чул няколко изстрела,
задният му прозорец паднал и водачът помислил, че попаднал на хора, които искали да го
ограбят, поради което увеличил скоростта на автомобила. Шофирайки към гр. Костинброд,
жалбоподателя се обадил на своя позната, С.А., на която разказал как бил атакуван, както и
че виждал зад себе си полицейска кола, но имал съмнения дали полицаите са истински. В гр.
Костинброд той спрял автомобила и тогава до него били спрели няколко полицейски
автомобила. Полицаите излезли и започнали с невиждана ярост да трошат колата му. После
извлекли водача, съборили го и се нахвърлили върху него, като го ритали и удряли с палки,
а един му насочил оръжие. Тогава за момент загубил съзнание. Когато се свестил, видял как
С.А. молила полицаите да го оставят на мира, но те я изгонили. За побоя жалбоподателят
сигнализирал СГП и по случая била образувана пр. пр. № 9368/23 г., като случаят бил
препратен по компетентност на РП-Костинброд, където в момента се водило разследване по
пр. пр. № 927/23 г. В условията на алтернативност се моли наказанието да бъде намалено до
минимума, тъй като жалбоподателят нямал предходни нарушения на ЗДвП и имал „златен
талон“. Не се претендират разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО, както и заверено копие на Заповед №
8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Д.Д. на длъжността
началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП, ведно с акт за встъпване
в длъжност от 29.10.2019 г. – във връзка с компетентността на Д.Д. да издава НП за
нарушения на ЗДвП); нарушението е описано по достатъчно ясен и непротИ.речив начин;
налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие
между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна
2
квалификации, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят П. Р. И. на 24.03.2023 г., около 04:20 часа, в гр.София, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към Северна
скоростна тангента, управлявал л. а. „Хюндай Туксон“” с рег. № ХХХ регистриран на
М.Т.С.. Непосредствено пред фирма Nola 7 се намирал полицейски патрул на СДВР-ОПП в
състав свидетелите И. Д. и Г. Б., които работили нощна смяна като екип, обслужващ
автомагистрала „Хемус“ по протИ.действие на миграционния натиск. Патрулният
автомобил бил паркиран на самото платно на движение, без да пречи на трафика. Мястото
около полицейския автомобил било осветено от улично осветление.
Когато автомобилът, управляван от жалбоподателя И., наближил полицейския
автомобил, св. Б. подал на водача на автомобила знак за спиране със „стоп“ палка по
образец на МВР. В този момент автомобилът бил единствен на пътното платно в посоката
си. Водачът И. възприел подадения му сигнал за спиране, но вместо да се подчини,
преминал изключително близо до св. Б., след което продължил, ускорявайки скоростта си по
Северната тангента, с което осуетил полицейската проверка. Свидетелите Д. и Б. веднага
последвали автомобила на жалбоподателя с полицейския служебен автомобил, като в района
между с. Чепинци и с. Требич го настигнали и се изравнили с него. През цялото време на
преследването полицейският автомобил подавал звукови и светлинни сигнали за спиране.
Св. Б. възприел, че автомобилът на И. бил със свалени или счупени прозорци. Бил на метър
от водача, когато св. Б. отново му подал знак със „стоп“ палката, разпореждайки му да спре,
но забелязал, че водачът само крещял, без да спира.
Свидетелите веднага докладвали по радиостанцията на следващия екип на
Скоростната тангента за неподчинението на водача. Втори полицейски екип, този път
обслужващ Автомагистрала „Струма“, предприел действия по спиране на автомобила на И.
на пътната връзка с Околовръстен път, като за целта бил препречен товарен автомобил,
напречно на пътното платно. Отделно имало и два полицейски автомобила. Водачът отново
не се подчинил и продължил към гр. Костинброд, като св. Б. възприел как той буквално бил
минал през краката на полицейските служители. След това свидетелите Д. и Б се отказали от
по-нататъшно преследване.
Водачът И. бил спрян от екип на АМ „Струма“ на ул. „Обединена“ пред № 36 в гр.
Костинброд, където по-късно пристигнали и свидетелите Д. и Б., които тествали водача И.
за употреба на алкохол и наркотици – отрицателни. На мястото на спирането на И.
пристигнала и негова позната – св. С.А.. Разпитана в с. з., последната разказва, че на
24.03.2023 г. около 04:30 часа получила обаждане по телефона от жалбоподателя И., който я
помолил да се срещнат на пътя към с. Волуяк, тъй като имал нужда от помощ. Пристигайки
в гр. Костинброд, на ул. Обединена“, св. А възприела три софийски патрулки и една от
3
Костинброд, както и как полицаите хвърлили П. И. на земята и започнали да го ритат. Тя ги
помолила да спрат, но те я изгонили. По-късно се върнала отново на мястото със своя
приятелка, но П. бил припаднал, а полицаите го поливали с вода. Колата на П. И. била
цялата потрошена, а по нея имало дупки от куршуми. После св. А закарала И. в „Пирогов“ и
там той й споделил, че в тъмна зона му била махнато с палка, но не спрял, тъй като преди
години, когато бил на 18-19 години, бил спиран от предрешени полицаи, които тогава му
взели пари. Оттогава не спирал на тъмно, тъй като не бил сигурен, че това били полицейски
автомобили.
За нанесения му побой П. И. подал сигнал до СГП, входиран на 10.04.2023 г. По
преписката е приложено постановление на СГП от 10.04.2023 г. по пр. пр. № 9368/23 г., по
повод сигнала на П. И. за упражнено спрямо него полицейско насилие. С постановлението
преписката е изпратена по компетентност на РП-Костинброд. Приложено е и съдебно-
медицинско удостоверение № Ж-23/2023 г., в което се сочи, че в резултат на нанесен му
побой от полицейски служители, на жалбоподателя П. И. било причинено трайно
затруднение в движението на горен ляв крайник за период по-голям от 30 дни, както и
множество разкъсно-контузни увреждания, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите очевидци И. Д. и Г. Б.,
които са в напълно достатъчна степен обстоятелствени, логични, детайлни, хронологично
подредени, вътрешно непротИ.речиви и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради
което Съдът ги кредитира изцяло. Няма пречка да се кредитират и показанията на
допуснатата като свидетел С.А., доколкото същите не се опровергават от други гласни или
писмени доказателства. Фактическата обстановка допълнително се доказва и от
приложените писмени доказателства – докладна записка от св. Б.; сигнал до СГП, входиран
на 10.04.2023 г.; постановление на СГП от 10.04.2023 г. по пр. пр. № 9368/23 г. и съдебно-
медицинско удостоверение № Ж-23/2023 г.
При така установената фактическа обстановка, няма спор, че на посочените в НП
дата и място именно жалбоподателят П. Р. И. е управлявал л. а. „Хюндай Туксон“” с рег. №
ХХХ. Събраните необорени и кореспондиращи си гласни доказателства убедително сочат,
че при управлението на горепосочения автомобил водачът И. е осъществил формално
нарушение на чл.103 от ЗДвП (“При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.”). Нарушението се доказва по абсолютно
категоричен начин от кореспондиращите си показанията на свидетелите Д. и Б., които,
освен, че са подали напълно ясен за възприемане сигнал (на единствен автомобил на пътното
платно) със „стоп“ палка по образец на МВР, в продължение на няколко километра,
преследвайки го със служебния си автомобил, са се опитвали отново да спрат И., като освен
сигнал със „стоп“- палката, са подавали звуков и светлинен сигнал, включително са се
4
изравнявали с автомобила на И. и са възприели, че той е наясно с указанията им. Въпреки
това И. увеличавал скоростта, за да избегне проверката. Нещо повече, друг полицейски екип
също безуспешно се е опитал да спре автомобила на И., като е взел драстични мерки за това
(препречвайки платното с товарен автомобил), но безуспешно.
Цялата поредица от опити на няколко полицейски екипа да спре автомобила,
управляван от И., по законовия за това начин, наравно с крайно нелогичните действия на
жалбоподателя и явните му опити (включително опасни за здравето на другите участници в
движението) да избегне полицейската проверка в своята съвкупност са явна индикация, че
водачът И. е възприел недвусмислено сигнала от полицейските служители, както и
недвусмислено е възприел, че той се отнася за него, но вместо да се подчини и изпълни
задълженията си по чл. 103 от ЗДвП, е предприел допълнителни целенасочени и упорити
действия по осуетяване на евентуална полицейска проверка. Иначе казано, това нарушение е
извършено виновно от страна на И. при форма на вината пряк умисъл.
Горният извод не се опровергава от показанията на допуснатата като свидетел А,
която не е била очевидец на преследването на И., а се е появила едва след неговото спиране
и задържане. Нещо повече – показанията на А и съобщеното от нея за проведения разговор с
И. по време на полицейското преследване допълнително потвърждават виновното
поведение на същия. Несъстоятелни, опровергани и несериозни са изтъкнатите от
жалбоподателя доводи, че не бил възприел подаден му знак за спиране и че изпитвал страх
да спира в тъмното, тъй като преди години (ако се приеме казаното от А и на база рождената
дата на И. – преди 24-25 години) бил обиран от предрешени полицаи. Касае се за субективни
преживявания от И., които не изключват задълженията му по чл. 103 от ЗДвП.
Приложените сигнал, прокурорско постановление на СГП и съдебно-медицинско
удостоверение определено сочат на упражнено физическо насилие спрямо жалбоподателя
И., но това обстоятелство няма отношение към предмета на настоящото административно-
наказателно производство. Дори да е доказано подобно полицейско насилие, то е
възникнало след довършване на процесното административно нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, същото е предмет на прокурорска проверка и жалбоподателят следва да реализира
претенциите си в тази връзка по друг ред.
На посоченото нарушение съответства правилно приложената от АНО специална
санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (предвиждаща лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.),
като, независимо от липсата на подробни мотиви в НП (което не е от категорията на
съществените процесуални нарушения при издаване на НП), Съдът счита, че налагането на
двете кумулативни наказания – глоба в близост до средния размер от 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС в средния предвиден от законодателя размер - три месеца, се
явяват правилни, законосъобразни и съответни на тежестта на нарушението. Съдът намира
тези завишени размери на наказанието за напълно адекватни, предвид наличието на
множество отегчаващи вината обстоятелства: самото нарушение е извършено с подчертана
упоритост и арогантност, както и с действия, които са застрашили здравето и жИ.та на
полицейските служители от няколко екипа, опитали се да го спрат в хода на преследването.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-006836/20.04.2023 г., издадено от Д.А.Д. -
началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на П. Р. И..
5
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6