№ 69
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство
е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 260448 от 08.03.2021 година,
постановено по т. дело № 654/2020 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявения иск. Мотивите
за прекратяването са, че както към момента на предявяване на
исковата молба, така и към датата на своята смърт,
първоначалната ищца В.Г.П. не е притежавала правото на
иск срещу застрахователя поради липса на установената в чл.
498, ал. 3 от КЗ процесуална предпоставка. Съдът е приел, че
доколкото и към датата на предявяване на иска, и към датата
на смъртта на първоначалната ищца не е изтекъл
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, ищцата не е
притежавала право на иск срещу застрахователя, при което
1
не е възникнало валидно процесуално правоотношение, което
да може да продължи в лицето на нейните наследници.
Така постановеното определение е обжалвано с частна
жалба от адвокат Н.Д. като процесуален представител на К.
Г. Д., ЕГН **********, и Г. А. Х., ЕГН **********,
конституирани в качеството си на наследници по закон като
ищци в процеса след смъртта на първоначалната ищца В.Г.П..
Оплакванията са за незаконосъобразност на прекратителното
определение. В частната жалба се твърди, че писмото от
13.10.2020 година, изпратено от застрахователя до
наследодателката на ищците след завеждане на
застрахователната претенция на 01.10.2020 година,
съдържащо необосновано искане за допълнителни документи
извън необходимите такива по чл. 496 ал. 3 от КЗ и извън
срока по чл. 106, ал. 3 от КЗ, с каквито наследодателката им
не е разполагала и не е имала възможност да се снабди, било
приравнено на отказ от заплащане на обезщетение по
смисъла на чл. 498, ал. 3 от КЗ, поради което искът бил
допустим. Твърди се също, че както към момента на подаване
на частната жалба, така и към момента на постановяване на
прекратителното определение от 08.03.2021 година,
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ отдавна бил изтекъл
и липсвало каквото и да е произнасяне от страна на
застрахователя – определено обезщетение или мотивиран
отказ, поради което съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК бил длъжен да съобрази това обстоятелство и да
приеме допустимост на иска. Неправилно съдът бил приел
2
недопустимост на иска към датата на смъртта на
наследодателката – 23.11.2020 година, а не към датата на
постановяване на прекратителното определение. Според
частните жалбоподатели при положение, че тяхната
наследодателка е предялила претенция пред застрахователя
на основание чл. 380 от КЗ, след което е предявила и иск пред
съда за обезщетение за неимуществени вреди, след нейната
смърт в хода на делото същото следвало да продължи с тяхно
участие съгласно чл. 227 от ГПК. Искането е за отмяна на
прекратителното определение и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от
ответника „З.“ АД с изразено становище за нейната
неоснователност, мотивирано с недопустимост на иска както
към момента на предявяването му, така и към момента на
смъртта на наследодателката на частните жалбоподатели,
поради това, че към тези релевантни според него моменти не
бил изтекъл предвидения в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен
срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните , приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е
срещу определение, преграждащо развитието на
производството, т.е. попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т.
1 от ГПК, като при подаването й е спазен едноседмичния
срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – съобщението за обжалваното
3
определение е връчено на процесуалния представител на
жалбоподателите на 23.03.2021 година, а частната жалба е
подадена в Окръжен съд – Пловдив с вх. №
271003/30.03.2021 година.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че
първоначалната ищца В.Г.П. като пострадало лице при
ПТП, станало на 11.09.2020 година, е подала до ответното
дружество „З.“ АД в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
причинил ПТП, молба с вх. № 12427/01.10.2020 година за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Застрахователното дружество е образувало щета № 0000-
1000-03-20-7617. На 13.10.2020 година застрахователят е
изпратил до адвокат Н.Д. - пълномощник на В.П., писмо с
изх. № 11252 от 13.10.2020 година, с искане на основание чл.
106, ал. 3 от КЗ да се представят допълнителни документи –
заверено копие от протокола за оглед на
местопроизшествието и скица, заверено копие от
съдебномедицинската експертиза на пострадалата и
допълнителни медицински документи за лечението й, както и
заверено копие от автотехническата експертиза. В писмото е
посочено, че до получаване на тези документи, въз основа
само на представените такива по преписката, не е налице
основание за уважаване на предявената претенция предвид
разпоредбата на чл. 496 ал. 2 от КЗ.
4
По делото е безспорно между страните, че поисканите от
първоначалната ищца документи не са представени на
застрахователя, както и че до момента не е извършено
плащане на застрахователно обезщетение, не е постановен
отказ и не са предприети каквито и да било други действия
от застрахователното дружество по образуваната пред него
щета.
Исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело, е изпратена по пощата
от В.Г.П. на 09.10.2020 година и е постъпила в ОС –Пловдив
на 12.10.2020 година.
В.Г.П. е починала в хода на процеса – на 23.11.2020
година. С определение № 260750 от 11.12.2020 година на ОС
– Пловдив, постановено на основание чл. 227 от ГПК, съдът е
конституирал като ищци на мястото на починалата нейните
наследници по закон К. Г. Д. и Г. А. Х..
Производството по делото, включващо процесуални
действия по размяна на книжата, включително връчване на
отговора на ответника и подаване на допълнителна искова, е
извършвано от съда с участието на новоконституираните
ищци. Едва след приключване на фазата по размяната на
книжата / с получаване на отговор на допълнителната искова
молба от ответника на 01.03.2021 година/,
първоинстанционният съд е постановил обжалваното по
настоящото дело определение № 260448 от 08.03.20201
година за прекратяване на производството с изложените по-
5
горе мотиви.
Настоящият съдебен състав намира определението на
неправилно.
Съдът не споделя доводите в частната жалба, че
отправеното от застрахователя волеизявление с писмото от
13.10.2020 година може да се квалифицира като отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователят е в правото си за изисква допълнително
документи, в каквато насока е и изричната разпоредба на чл.
496, ал. 4 от КЗ, което съответства на целта на уреденото в
закона рекламационно производство като правно средство за
постигане на доброволно уреждане на спора и избягване на
съдебните процеси. Дали конкретните доказателства, които
застрахователното дружество е изискало допълнително, са
необходими за произнасяне по застрахователната претенция
или не и дали страната е разполагала с възможността да ги
осигури или не, е без значение, доколкото законът не
съдържа изрична уредба по тези въпроси и не приравнява
липсата на необходимост за застрахователя от поисканите
документи на отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, постановен преди изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ. Допустимостта на иска пред съда съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ е свързана с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, или с нарочен отказ
за заплащане на обезщетение, или с определяне на
обезщетение в определен размер, който не удовлетворява
6
увреденото лице.
Съдът обаче намира, че прекратителното определение е
незаконосъобразно, тъй като към момента на
постановяването му – 08.03.2021 година, вече е изтекъл
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ и е безспорно, че в
този срок липсва определяне и изплащане на обезщетение.
Първоинстанционният съд е бил длъжен да вземе предвид
всички възникнали към момента на проверката на
допустимостта на иска процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване, сред които в случая е и
изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ. Дори при
подаване на исковата молба да са съществували процесуални
пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за
съществуването и надлежното упражняване правото на иск,
преди неговото прекратяване вече са били налице
процесуалните предпоставки за допустимо исково
производство, което се счита за санирано и следва да
продължи. / определение 477/27.07.2010 година по ч.гр. дело
№ 646/2009 година на ВКС, ІV г.о./.
Горните изводи не се променят от настъпилото в хода на
процеса пред първата инстанция правоприемство по чл. 227
от ГПК след смъртта на първоначалната ищца. Вярно е, че
става дума за претенция за неимуществени вреди от ПТП и
нейното предявяване е предоставено на преценката на
увреденото лице. В случая В.П. е предявила такава претенция
както пред застрахователя, така и пред съда. Липсата
7
процесуална предпоставка за допустимост на иска към
датата на исковата молба, каквато е неизтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, е санирана в хода
на процеса. Правоприемството след смъртта на
първоначалната ищца е настъпило по силата на закона – чл.
227 от ГПК. Няма каквото и да било основание преценката
за допустимостта на предявения иск да бъде извършвана към
момент, предхождащ постановяването на прекратителното
определение, по-конкретно към датата на подаване на
исковата молба и към датата на смъртта на първоначалната
ищца, каквито са мотивите на първоинстанционния съд.
Липсата на положителни процесуални предпоставки, респ.
наличието на отрицателни процесуални предпоставки,
свързани с допустимостта на предявения иск следва да бъдат
преценявани от съда към момента на прекратяване на
производството по него. За упражняването на правото на
иск като правомощие да се възбуди исков процес е
достатъчно съществуването на правоспособна страна, която
е и надлежна страна по конкретния правен спор, пред
каквато хипотеза сме изправени по настоящото дело. Става
дума за иск за обезщетение за неимуществени вреди,
предявен от пострадалото при ПТП лице, което е заменено в
хода на процеса след смъртта си от своите правоприемници.
Вярно е, че правото на иск е право да се предизвика
допустим исков процес. При извод за неговата недопустимост
съдът е разполагал с предвидената в закона / чл. 130 от ГПК/
процесуална възможност да върне исковата молба. Към
8
момента на постановяване на прекратителното определение
обаче тази процесуална възможност вече не е съществувала,
тъй като с изтичането на тримесечния срок е отпаднала
процесуалната пречка и съдът е бил длъжен да съобрази
това ново обстоятелство съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, в
каквато насока е и непротиворечивата съдебна практика/
напр. определение № 179/15.04.2019 година по ч.т. дело №
859/2019 година на ВКС, І т.о./.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260448 от 08.03.2021 година,
постановено по т. дело № 654/2020 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за по-
нататъшното му разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10