Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
30.05.2019 г. Град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НО, ХX състав
на десети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря *, като разгледа
докладваното от съдия Иванова НАХД № 1595 по описа за 2019 година
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
на постъпила жалба от А.И.И., ЕГН:********** срещу
Наказателно постановление № *от 19.03.2019 г., издадено от Началник Сектор ПП
към ОД на МВР Бургас с което, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, е
наложена на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.40, ал.1
от ЗДвП, и, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 70 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за
нарушение на 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли за отмяна
на атакуваното от него наказателно постановление, тъй като твърди, че действително
е имало съприкосновение между неговия автомобил и паркирания такъв, при
осъществявана от него на маневра назад, но той не е разбрал за този инцидент.
За провелото се пред
настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят е редовно призован, явява се и
поддържа жалбата при същите доводи, поради което отново моли за отмяна на атакуваното
от него наказателно постановление.
В съдебно заседание представител на административнонаказващия орган не
се явява. В изпареното съпроводително писмо заедно с преписката, моли за
потвърждаване на наказателното постановление, с което е санкциониран И..
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на
страните, намира, че жалбата е
подадена в законен срок, от активно
легитимирано лице и има предвиденото от закона съдържание.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2018 г. в гр.Бургас, на
кръстовище на ул.“*‘“ и ул.“*“ жалбоподателят А.И.И.,
като водач на собственият му автомобил „БМВ Х5“ с рег.№*, извършвайки движение
назад, не се убедил че пътят на превозното средство е свободен и допуснал ПТП с
паркирания лек автомобил „Мерцедес Е 320“ ЦДИ с рег.№ *, след което напуснал
мястото на ПТП, в резултат на което са настъпили щети по двата автомобила.
Отивайки на място, където е бил паркирал по-рано лекия си автомобил „Мерцедес Е
320“ ЦДИ с рег.№ *, *, констатирал, че същият е ударен и има щети по него,
поради което сигнализирал на Спешен телефон 112. В резултат на подадения сигнал
е направена проверка от органите на МВР Бургас, вследствие на която свидетелят Р.Д.,
констатирал гореописаната фактическа обстановка и съставил Констативен протокол
за ПТП №* от 27.12.2018 г. Жалбоподателят попълнил и разписал декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която написал, че на 25.12.2018 г. автомобилът бил управляван
от него. Вследствие на своите констатации, свидетелят съставил в присъствието
на И. АУАН №*г., в който посочил, че последният е нарушил разпоредбите на
чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя и същият го разписал без възражения. Такива не са постъпили и в
по-късен момент.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на горепосочените основания
са наложени глоби от общо 70 лв., както и водачът е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. Възпроизведени са фактическите констатации, изложени в
съставения АУАН.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмените и
гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за констатиране на
административно нарушение, който, като съставен по надлежния ред, представлява
годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на актосъставителя,
които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда
кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка
и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е
издадено от оправомощено за това лице – *– Началник
група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 16.07.2018
г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – командир на отделение в Сектор
ПП, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП
и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, доколкото
деянието е извършено на 25.12.2018г., самоличността на нарушителя е установен
най-рано на 27.12.2018г., с попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП, а АУАН е
съставен на 27.12.2018г. – т.е. в рамките на една година от извършване на
нарушението и в рамките на три месеца от установяване на нарушителя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН.
По отношение на нарушението
на чл.40, ал.1 от ЗДвП, съдът следва да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. В конкретния случай безспорно се установи от
доказателствата, че И., управлявайки собствения си автомобил „БМВ Х5“ с рег.№*
и извършвайки движение назад, не се е убедил, че пътят на превозното средство е
свободен и допуснал ПТП с паркиралия лек автомобил „Мерцедес Е 320“ ЦДИ с рег.№
*. Това не се отрича и от самия жалбоподател, който посочва, че е разбрал за
това по-късно. Следователно с действията си от субективна и обективна странна
са изпълнени признаците на изпълнителното деяние на административното
нарушение, визирано от законодателя в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Същият е знаел, че трябва да наблюдава пътят всеобхватно и да си осигури
видимост лично или чрез друго лице преди да извършва маневра назад. Въпреки
това, той не го е направил и е допуснал реализирането на процесното ПТП.
Законодателят е уредил за това неправомерно
поведение санкция в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, а именно глоба в абсолютен размер
от 20 лв., поради което на И. е наложено правилно и законосъобразно административно
наказание глоба в размер от 20 лв.
С оглед на всичко гореизложено,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
в частта му, в която И. е санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
и му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, поради
което и постановлението следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира следното.
За съставомерността
на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо
от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в
пътнотранспортно произшествие. От субективна страна е необходимо това
неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В
тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните
елементи, в т. ч. субективния елемент на нарушението, което може да бъде
извършено само при пряк умисъл.
Според дефиницията, дадена с
нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно,
за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е необходимо
водачът съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл. 123 от ЗДвП, след като е възприел
настъпилия противоправен резултат, изразен в някоя от
посочените от § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици. От
данните по делото е видно, че в случая И. е напуснал мястото на произшествието.
Самият той твърди, че не е разбрал, че е имало съприкосновение между неговия и
другия лек автомобил. Свидетелят посочва, че няма как И. да не е усетил, че е
ударил друг автомобил предвид тежестта на управлявания от него такъв. Но
настоящият съдебен състав намира, че това е част от вътрешните възприятия на
водача на МПС. Горните обективни данни
за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието на
водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Ето защо
съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно
и жалбоподателят неоснователно е санкциониран, поради което наказателното
постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1 oт
ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *от 19.03.2019 г., издадено от Началник група ПП към ОД на МВР
Бургас, В ЧАСТТА, в която на
А.И.И., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 70 лв. и лишаване от правоуправление
на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № *от 19.03.2019 г., издадено от Началник група ПП
към ОД на МВР Бургас в останалата част.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: Станимира Иванова
Вярно
с оригинала: Д.Б.