ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
10.01.2019 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд
граждански състав на десети януари през две хиляди и
деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 940 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от Д.Н.Х., ЕГН **********,***,
против Я.И.Б., ЕГН **********,***. Твърди се, че с платежно нареждане от
31.03.2015 г. ищцата превела на ответника сумата от 25 000 лв., поискана от
последния като паричен заем за посрещане на негови временни нужди. Сумата била
дадена в заем с уговорката да бъде върната не по- късно от края на 2015 г. или
при поискване от Х.. Неколкократно били водени разговори за връщане, като на
22.02.2018 г. до ответникът била изпратена и същия бил получил покана за
доброволно изпълнение, каквото не настъпило. Това принудило ищцата да подаде
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
427/2018 г. Била издадена заповед за исканата сума, срещу която е било подадено
възражение за недължимост от страна на длъжника. Предвид на това се моли да
бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на ищцата за
сочената сума като получена от ответника на основание договор за заем, а при
условията на евентуалност- като получена при изначална липса на основание.
В срокът за отговор по чл.131 от ГПК от ответника постъпи становище с
изразено мнение за недопустимост на претенцията, евентуално неоснователност на
същата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
материал, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, а евентуалната- чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Видно от подаденото заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
427/2018 г., в същото като основание за дължимост на сумата е посочено, че е
получена без основание. Именно въз основа на тези твърдения е била издадена и
заповедта по чл.410 от ГПК, в която е отразено наведеното от заявителя
основание. Съгласно т.2б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е.
необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава
вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и
размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на
заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна
индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне. Действително заповедният съд не
прави преценка за съществуването на основанието, на което се претендира
вземането, както твърди ищеца, но същото следва да бъде наведено. В т.11б от
същото ТР, Общото събрание на двете колегии е изразило становище, че в производството по иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл.214 ГПК- за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Именно и в тази връзка е била оставена без движение исковата молба, тъй
като наведеното от ищцата основание за дължимост в настоящото производство, не
кореспондира с посоченото такова в заявлението, респективно заповед по чл.410
от ГПК не е била издавана за дължимост на сумата на основание даден паричен
заем. Изрично е било указано на ищцата, че основанието по заповедта не
съответства на това по исковата молба.
С оглед съобразяване становището на ответника при крайната преценка относно
допустимостта на производството, бе дадена възможност на същия да подаде писмен
отговор. В последният се навеждат доводи за недопустимост поради несъвпадане на
основанието.
Предвид на така изложеното, съдът намира предявените претенции за
недопустими, поради което следва да бъде прекратено производството по делото.
Както бе посочено по- горе съобразно постановките на соченото тълкувателно
решение, основанието, за което е била издадена заповедта, следва да съвпада и
да бъде наведено като основание за дължимост на сумата и при предявяване на
исковото производство по чл.422 от ГПК. Допустимо е навеждане на друго
основание, различно от посоченото в заявлението, но за същото следва да се
предяви осъдителен иск. В случая обаче, въпреки дадените указания, ищцата държи
и претендира дължимост на сумата на основание даден паричен заем, т.е. навежда
ново основание, без да предявява осъдителен иск за същото. Напротив, предявява
се установителна претенция по чл.422 от ГПК като се държи съдът да се произнесе
основно по новото основание. Едва в случай, че не се приеме дължимост по силата
на договор, се претендира при условията на евентуалност връщане на парите като
получени при изначална липса на основание, което е недопустимо. Единствената
допустима претенция в случая е тази по чл.422 от ГПК за връщане на сумата на
деликтно основание или кондикционно, както е посочил процесуалният представител
на ищцата в нарочната си молба /и двете носят основанието си в чл.55, ал.1, т.1
от ЗЗД/. Същата обаче е предявена при условията на евентуалност и предполага
произнасяне на съда едва в случай на неуважаване на основния иск, който обаче е
недопустим по изложените по- горе обстоятелства.
Ето защо настоящата инстанция намира цялото производство за недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено. С оглед на този резултат следва да бъде
обезсилена заповедта, издадена по ч.гр.д. № 427/2018 г. по описа на РС-
Несебър.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответникът следва да бъде присъдена
сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,
Несебърският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 940/2018
г. по описа на РС- Несебър.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 206/09.05.2018 г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
427/2018 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляващи разноски по настоящото производство.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в едноседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: