Р Е Ш Е Н И Е
№91
гр.Силистра, 01.08.2014г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно
заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година, като разгледа т.д.№133/2012г
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК. В исковата
молба ищецът ,.ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ" ООД, представлявано от Т.Б. и П.
Ш., желае съдът
да се произнесе с решение,с което да признае за
установено, че ответните страни „Д.
ТРАНС”ЕООД, представляван от
управителя П.Б.Д. и П.Б.Д. дължат
солидарно сумата от 18 521, 44 евро /равняващи се на 36 244, 35 лева/,
представляващи вземане по три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г,
издадени от „Д.
ТРАНС”ЕООД, в полза на „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА АУТОЛИЗИНГ" ООД, София, авалирани от П.Б.Д., както и законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда чл.417 ГПК в деловодството на СРС, по което е
образувано ч.гр.д №350/2011г по описа на СРС, като въз основа на издадената
заповед и изп. лист е образувано изп.дело №277/2012г, по описа на ЧСИ М.Ц.,
рег.№ 840 при КЧСИ. Представена е и допълнителна искова молба. Претендират се
разноските, направени в заповедното и настоящото производство. В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. И. Г. Врачанска адв.колегия, същият поддържа исковата
молба и допълнителната такава, представена е писмена защита с развити подробни
съображения.
В предвиденият срок по реда на чл.367 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от „Д., представлявано от П.Б.Д., чрез
процесуален представител – адв.Р.К. – Русенска адв.колегия, като се твърди, че
процесните записи на заповед са издадени единствено като обезпечение на сключен
лизингов договор, като вещите – товарен автомобил и полуремарке, предмет на
този договор са върнати и са във фактическо владение на ищеца на 19.07.2010г.
Представени са допълнителни писмени отговори. В съдебните заседания ответните
страни се представляват от адв.Р.К., поддържа се изразеното в отговорите
становище, моли съдът да отхвърли искът като неоснователен и недоказан. Счита
се, че след като ищецът е получил дължимите лизингови
вноски от сключения договор за лизинг и след като вещите, предмет на договора
са били върнати на лизингодателя, с това
е погасено и задължението по записите на заповед, тъй като същите са
издадени единстве но с обезпечителна функция. Претендират
се разноските направени в настоящото производство.
Ищецът
поддържа становищата си в исковата молба и допълнителна такава, като ответните
страни заявяват, че след като ищецът е получил вещите предмет на лизинговия
договор, с това са погасени и задълженията по процесните записи на заповед, тъй
като същите са издадени единствено като обезпечение по Договора за финансов
лизинг № *********, сключен между ,.ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ" ООД, София
/лизингодател/ и ”Д. /лизингополучател/.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 27.11.2008 г „Д. ,
сключва Договор за заместване на страна към Договор за лизинг между ”ВИА СТЕЛА
ЛОГИСТИК” ООД и „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ”ООД. Предмет
на този договор е товарно МПС и 1 брой полуремарке. Като обезпечение на този договор от „Д. ТРАНС”ЕООД, представлявано
от управителя П.Б.Д./като издател/ и П.Б.Д., като авалист, са издадени три броя запис на
заповед на тази дата. Вещите, предмет на лизинговият договор, видно от приложен
по делото приемо-предавателен протокол, е предадени на 19.07.2010г на
лизингодателя. Видно от доказателст вата по делото, както и от заключението на
назначената съд. счетоводна експертиза, вноски по договора са правени до дата
03.02.2010г.
При
горепосочената фактическа страна на спора, от правна страна се налагат следните
изводи : По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за
установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след
възражение от страна на длъжника. В това производство, съдът установява дали
вземането съществува, неговият размер и дали е изискуемо. В тежест на ищеца е
да докаже факта, от който произтича вземането му. Тъй като ищецът основава
искането си за издаване на заповед за изпълнение на документ по чл.417, т.9 от ГПК – 3 броя записи на заповед, съдът следва да провери формалната редовност от
външна страна на записа на заповед, послужил като основание за издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, както и неговата
автентичност.Същите са приложени в оригинал в образуваното ч.гр.д.№350/2011г на
СРС.
По своята правна природа записът на заповед е абстрактна, формална и
едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо която намират приложение и правилата
на договорите, съобразно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Законодателят поставя
строги изисквания по отношение на формата на тези видове актове, тъй като
същите имат интензивно участие в гражданския оборот и правната сигурност
изисква да имат достатъчна определеност. Това налага изискване не само за
писмена форма, но и за наличието на определени реквизити на акта, за
съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Тези императивни
изисквания са материализирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Видно от
приложените в оригинал, по ч.гр.д. № 350/2011г. на Силистренски районен съд, 3
броя записи на заповед от 27.11.2008г, същите са редовен от външна страна
документ, съдържащ императивно установените в чл.535 от ТЗ реквизити:
наименованието „запис на заповед" както в заглавието, така и в самия
текст, безусловно задължение за плащане, размер на сумата, падеж, уговорен на
определен ден, място на издаване, отразена е датата на издаване, положен е
подписа на издателя и същият, както поемателят и авалистът са надлежно
индивидуализирани.
Изясняването на обективната истина в производството по чл.422 от ГПК,
когато изпълнителното основание е запис на заповед не се свежда само обаче до
проверка действителността на формата на записа на заповед, тъй като в този случай
биха се повторили само действията на съда, издал заповедта за изпълнение, което
на практика обезсмисля провеждането на исковото производство. Елемент от това
производство е и изследване на правопораждащите вземането факти с оглед
изразените от страните защитни тези, респективно съществуването или
несъществува нето на вземането /Решение №5/ 02.02.2012г. по т.д.№ 75/2011г., на
ВКС, 1 т.о.,ТК/. В производството по иск по чл.422 ГПК, ищецът следва да
доказва факта, от който произтича вземането му, като ответникът също не е
освободен от доказателствената тежест за установяване на фактите, от които
черпи благоприятни последици. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед
като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й
състав, съдът по същество е длъжен да провери фактите и обстоятелствата,
свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната
сделка, тъй като не може да има сделка, лишена от основание.
При направено възражение от страна на длъжника
за наличие на каузално правоотношение за обезпечаването на което са издадени
записите на заповед, послужили като документ за издаване на заповедта за
изпълнение на основание чл.417, т.9 от ГПК, не е достатъчно само проверка за
редовността на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже
пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът -
погасяването му.
В този
смисъл ответникът разполага с правото да противопостави освен абсолютните си
възражения по менителничния ефект, така и личните си, основани на каузални
отношения с кредитора, като в последния случай, ответникът следва да докаже и
своите лични възражения срещу ценната книга и съществуването на каузалното
правоотношение и връзката му с издадения запис на заповед, съответно -
недължимост /несъществуване/ на вземането, поради причини, произтичащи от
каузал ното правоотношение.
Или в
производството по чл.422 ГПК е
необходимо изследване преди всичко на каузалното правоотношение между страните,
по повод на което е издаден менителничния ефект според изразените от страните
защитни тези и доколкото такава процесуална защита е проведена. Това е така,
защото абстрактният характер на записа на заповед не изключва поемането на
паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от други
каузални правоотношения. Записът на заповед може да създава алтернативност на
вземанията /задължение с право на избор по смисъла на чл.130 от ЗЗД/. Записът
на заповед може да се издаде с цел да новира каузално задължение, превръщайки
го в абстрактно. Записът на заповед може да бъде издаден за да обезпечи,
гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка.
Ответниците „Д.”, като издател на
записа на заповед и авалист П.Б.Д., противопоставят лични възражения, позовавайки се на
наличието на каузална сделка, твърдейки, че тази облигационна връзка е
обезпечена посредством издадените три броя записи на заповед. Тук следва да се
отбележи, че с оглед характера на записа на заповед на абстрактна едностранна
сделка, както и с оглед характера на поръчителството - авал, което също
представлява самостоятелна абстрактна едностранна сделка, не е допустимо
авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения,
произтичащи от каузалното правоотнош ение между него и издателя на записа на
заповед, когато авалистът не е страна по каузалната сделка /в каквато насока е
утвърдената съдебна практика, постановена и по реда на чл.290 ГПК и поради това
съставлява задължителна такава – Решение №17/21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г.
на ВКС; Решение №40/ 05.06.2012г.т.д.№148/2011г. на ВКС/.
Поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния
ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението относно формата/, така и неговите лични /относителни/ възражения,
произтича щи от каузалното правоотноше ние. Следователно, доколкото личните
възражения са противопоставени и от носителя на това право - страната по
каузалната сделка ответника „Д.”***, предмет на разглеждане следва да бъдат
тези възражения, а по отношение на авалиста, като лице, отговарящо солидарно
заедно с лицето, за което е поръчител ствал, ще важат условията и последиците,
произтичащи от основателността на тези възражения. Освен че следва да
установява наличието на каузално правоотношение и връзката на същото с
абстрактната сделка, страната, която черпи благоприятни последици от
установяване на този факт в производството по чл.422 ГПК, ответникът, следва да
установи недължимост /несъществуване/ на вземането поради причини, произтичащи
от каузалното правоотношение - погасяването на задължението поради изпълнение,
давност или други причини. Ако основното /каузално/ задължение е погасено чрез
плащане, гаранционната функция на издадения по него запис на заповед е
изпълнена. Това е така, защото изпълнението на длъжника по каузалното
правоотношение го освобождава и от менителничното му задължение.
Личните
възражения срещу менителничния ефект, основани на каузални отношения с
кредитора, недължимостта и несъществуването на вземането, във връзка с
твърдяното каузално правоотношение и връзката му с издадения запис на заповед,
се основават на твърденията, че по договора за финансов лизинг са извършени
плащания, както и че такива плащания не се дължат след връщането на лизинговия
обект на лизингодателя. Ответниците доказват, че вещите, предмет на лизинговият
договор, са били върнати на лизингодателя. Установи се безспорно по делото, че
това е станало на 19.07.2010г, за което обстоятелство е съставен протокол от
същата дата за доброволно предаване, безспорно е че вноските по договора са
заплащани до 03.02.2010г. За изясняване на спорното правоотношение относно
дължимостта на сумите, след тази дата до връщане на вещите, обект на предмета
на лизинговият договор съдебно-счетоводна експертиза е посочила съответните
суми, останали като неизплатени, но същите следва де се претендират по друг ред
и основание, а не като дължими по процесните три броя записи на заповед, чиято
функция е единствено обезпечителна.Тъй като при договора за финансов лизинг
вещта се придобива от лизингодателя при условията, определени от
лизингополучателя и се предоставя на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение - лизингови вноски, като лизинговото възнаграждение, респективно
лизинговите вноски са определени по начин, който да покрие изцяло първоначалната
стойност на вещите, предмет на договора, разноските на лизингодателя и неговата
печалба.Според характера на договора за финансов лизинг, лизингополучателят
дължи престация на задълженията си по договора до момента на неговото
прекратяване, който в случая е 19.07.2010г.
Касае се за договор с периодично изпълнение, при който, прекратяването
има действие само занапред, а не и със задна дата. При предсрочно прекратяване
на договора от ответника, не би могло да се претендира заплащане на задължения,
възникнали след прекратяването му, доколкото лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползване, от което лизингополучателят е лишен след
прекратяване на договора. На страница 4
от Договор за финансов лизинг №*********, сключен между ,.ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ"ООД,
София /лизингодател/ и ”Д. ***
/лизингополучател/ - лист 44 от делото, в т.4 ясно е посочено, че процесните
записи на заповед са издадени единствено като обезпечение на горепосоченият
договор, което прави това обстоятелство безспорно. Ето защо, заявяването на претендираните по
тях суми като самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно, което прави настоящият иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК
недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло, с
произтичащите от това последици.
Съгласно правилата на процеса и на
основание чл.78, ал.З от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените от тях разноски,
в размер на 100 лева, платени за възнаграждение за депозит вещото лице.
За други направени от ответните страни разноски не са представени доказателства
по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ" ООД, представлявано от Т. Б. и П. Ш., иск
за признаване за установено по отношение на „Д. ТРАНС” ЕООД, представляван
от управителя П.Б.Д. и П.Б.Д.,че същите дължат солидарно сумата в размер на от 18 521,
44 евро /равняващи се на 36 244, 35 лева/ представляващи вземане по
три броя ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД от 27.11.2008г, издадени от „Д. ТРАНС”ЕООД, в полза на
„ХИПО-АЛПЕ-АДРИА АУТОЛИ ЗИНГ" ООД, София, авалирани от П.Б.
Д., както и законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
/01.03.2011г/, по което е образувано ч.гр.д. №350/2011г на СРС, за която
сума е издадена Заповед № 875 от 07.03.2011г за изпълнение на задължение за
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ"ООД, представлявано от Т.Б. и П. Ш., да заплати на „Д. ТРАНС”ЕООД, представляван
от управителя П.Б.Д. и П.Б.Д., сумата в размер на 100 лева, заплатени като депозит за възнаграждение на вещото
лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните, пред
Варненски апелативен съд.