Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 403 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е въззивно и е образувано по жалба
на Н.М.Г. чрез адвокат Д.А. срещу решение № 5222 от 17.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 10793 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети
състав, в частта, с която е осъден въззивника да заплати месечна издръжка в полза на детето М.Н.Г., действащо чрез своята майка и законен представител Г.М.Г. в размер на 350 лева, считано от 15.03.2018 г. до 12.07.2018 г., като
издръжката само за месец юни 2018 г. е в размер на 200 лева, приспадайки
платената от бащата за този месец издръжка от 150 лева, на основание член 149
от Семейния кодекс /СК/; в частта, с която е осъден въззивника да заплаща
месечна издръжка в полза на детето М.Н.Г., действащо чрез своята майка и
законен представител Г.М.Г., в размер на 350 лева, считано от 12.07.2018 г. за
вбъдеще, като само издръжката за месец август 2018 г. е в размер от 200 лева,
приспадайки платената от бащата за този месец издръжка от 150 лева, издръжката
за месец октомври 2018 г. е в размер от 150 лева, приспадайки платената от
бащата за този месец издръжка в размер от 200 лева и издръжката за месец
ноември 2018 г. е в размер от 190 лева, приспадайки издръжката от 160 лева,
платена от бащата за този месец, с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване,
на основание член 143, алинея 2 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната
му част. Сочи се, че конкретният размер на издръжката следва да се определи с
оглед критериите на член 143, алинея 1 от СК
- нуждите на детето и възможностите на родителя. Първоинстанционният съд
е определил месечна издръжка за дете на 13 години в размер на 500 лева, от
която бащата следва да заплаща 350 лева, а майката – 150 лева, който извод се
явява неправилен като несъобразен със задължителната практика на ВКС. Навеждат
се доводи, че определената месечна издръжка е завишена, защото детето няма
специални потребности или заболявания, които да обосновават по-висока издръжка.
Също така се набляга, че съдът не е обсъдил събраните по делото пред първата
инстанция доказателства, включително и, че въззивникът е поемал допълнителни
разходи по отглеждането на детето като абонаментна такса за мобилна услуга,
такси за честни уроци, закупуване на нов мобилен аппарат и други, както и, че
детето ползва безплатна карта за гредския транспорт като дете на служител на
«Градски транспорт» ЕАД.
Поради това се иска решението в обжалваната му част да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се присъди
издръжка в размер на 200 лева месечно.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез пълномощника й адвокат Р.Д. в
писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че обжалванато решение е правилно и
законосъобразно, тъй като съдът е взел предвид, че майката получава минималната
за страната работна заплата, а бащата има доста по-големи доходи и предстои
увеличение на трудовото му възнаграждение. Иска се потвърждаване на решението.
В съдебно заседание се поддържа това становище.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът твърди, че страните в настоящото производство са сключили граждански брак на 07.08.2004
г. в град Варна, като от брака си имат едно дете – М.Н.Г., роден
на 08 април 2005 г.
Ответницата напуснала семейното жилище заедно с детето на 15.03.2018
г. и
от тогава поддържат контакти
единствено, касаещи детето. Намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,
опразнен от съдържание и е абсолютно формален, поради което
и е невъзможно да бъде заздравен.
Иска се прекратяване
на брака с развод поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината;
упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката;
да бъде
определен следния режим на лични отношения с бащата, а
именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09
часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване в дома на бащата,
всяка четна година детето да празнува Нова година със своя баща, а нечетна –
с
майка
си, всяка нечетна година детето да празнува Коледа с баща си, а четна -
с майка си,
половината от пролетната
ваканция детето да бъде с бащата, както и 20 дни през през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск, да празнува рождения ден на бащата
с него, а по отношение на неговия рожден ден родителите предварително да се договорят; желае да заплаща в полза на детето издръжка в размер от 200
лева; ползването на семейното жилище, находящо се в
град Варна - ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.302 вх.14 ет.1 ап.228 да се предостави на него.
В срока за отговор по реда
на член 131 от ГПК ответницата е депозирала такъв, в който
излага, че бракът й с ищеца
действително е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Не оспорва, че е напуснала семейното жилище през месец
март 2018
г.
Счита, че упражняването на
родителските права по отношение на детето М. следва да бъде предоставено на нея
и е съгласна с предложения от
ищеца режим на лични отношения между детето и бащата. Претендира издръжка от
ищеца в полза на детето в размер от 350
лева, като излага, че размерът на месечното възнаграждение на
ищеца при липсата на други задължения
за издръжка, му позволява да отделя издръжка в полза на детето в претендирания размер.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна не е
изразила становище.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че Г.М.Г. и Н.М.Г. са родители на детето М.Н.Г., роден на *** г.;
2/ Че с влязло в сила решение № 5222 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д.№
10793/2018 г. по описа на ВРС, бракът между Г.М.Г. и Н.М.Г. е прекратен, като
решението в тази му част е влязло в сила на 25.01.2019 г.;
3/ Че със същото решение, влязло в сила и в тази част, упражняването на
родителските права е предоставено на майката;
4/ Че детето М.
е ученик в седми клас;
5/ Че бащата
получава средно месечно възнаграждение в размер на 1601,14 лева;
6/ Че
майката получава месечно възнаграждение в размер на минималната за страната
работна заплата.
Предявени са искови претенции с права квалификация член 149 от СК за
осъждане на Н.М.Г. да заплати издръжка за минало време на детето М.Н.Г. за
периода 15.03.2018 г. – 12.07.2018 г. в размер на по 350 лева месечно и с
правно основание член 143 от СК за осъждане на Н.м.Г. да заплаща издръжка в полза на детето М.Н.Г. в размер на 350 лева месечно, счетано от датата на подаване на
исковата молба /12.07.2018 г./ до настъпване на основанияя за нейното прекратяване или изменение.
Според
задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха
били задоволени, ако родителите живеят заедно. Член 59, алинея 5 от СК изрично
разпорежда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на
детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжка родител. Отделно от
това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не
само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите му, но също и такива за
занимания, свързани с неговите специфични потребности съобразно възрастта и
интересите му.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че детето посещава
извънкласни занимания със специалисти, което също е свързано с разходване на
допълнителни средства извън обичайните. Наведеното в тази връзка възражение от
бащата, че детето е прекъснало заниманията си по английски език от месец март
2019 г., остана недоказано.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и
се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има
предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От значение
е и кой полага непосредствените грижи на родителя за детето, както и трябва да
се отчете изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако
живее и с двамата си родители. Също така следва да бъде отчетено, че детето е
на 14 години, предстои му постъпване в гимназиален клас и нуждите му ще се
увеличат, респективно средствата за посрещането им. Преценявайки обичайните и
специфични потребности на детето и социално-икономическите условия на живот в
страната и като съобрази безусловния характер на задължението на родителя за
издръжка към ненавършилото му пълнолетие деца, съдът намира, че следва да бъде
определена месечна издръжка за М. в размер на 500 лева, от която бащата да
заплаща сумата от 350 лева, а останалата част да се поеме от майката. Приоритетното
участие на бащата се налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието на детето се полагат от неговата майка.
При определяне на конкретния размер на издръжката съдът съобрази
възможностите на дължащия издръжка, за който по делото се установява, че работи
и получава месечен доход в размер над средната за страната работна заплата.
В хода на първоинстанционното производство са представени писмени
доказателства от страна на Н.Г. за заплащана издръжка през процесния период,
които не са оспорени от насрещната страна и следва да бъдат съобразени при
постановяване на решението. Заплатената от него сума е на обща стойност
1 040 лева: 150 лева за месец юни 2018 г., 150 лева за месец юли 2018 г.,
150 лева за месец август 2018 г., 230 лева за месец септември 2018 г., 200 лева
за месец октомври 2018 г. и 160 лева за месец ноември 2018 г. В случая следва
да се приложи разпоредбата на член 76, алинея 1, изречение първо от ЗЗД - този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява, което е сторено от Г. при заплащане на сумите.
Поради изложеното
решението в обжалваната му части следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемата искане
и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът следва да бъде
осъден да й заплати направените пред настоящата инстанция разноски.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника
възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно – заплатеният от въззиваемия адвокатски хонорар от 600 лева е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
което пред въззивната инстанция се развива само по отношение на исковете за
издръжка. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално
адвокатско възнаграждение в случая е 300 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5222 от 17.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 10793 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
шестнадесети състав, в частта, с която е осъден Н.М.Г. да заплати месечна
издръжка в полза на детето М.Н.Г., действащо чрез своята
майка и законен
представител Г.М.Г. в размер на 350 лева, считано от 15.03.2018 г. до
12.07.2018 г., като издръжката само за месец юни 2018 г. е в размер на 200
лева, приспадайки платената от бащата за този месец издръжка от 150 лева, на
основание член 149 от Семейния кодекс /СК/; както и в частта, с която е осъден Н.М.Г.
да заплаща месечна издръжка в полза на детето М.Н.Г., действащо чрез своята
майка и законен представител Г.М.Г., в размер на 350 лева, считано от
12.07.2018 г. за вбъдеще, като само издръжката за месец август 2018 г. е в
размер от 200 лева, приспадайки платената от бащата за този месец издръжка от
150 лева, издръжката за месец октомври 2018 г. е в размер от 150 лева,
приспадайки платената от бащата за този месец издръжка в размер от 200 лева и
издръжката за месец ноември 2018 г. е в размер от 190 лева, приспадайки
издръжката от 160 лева, платена от бащата за този месец, с падеж от първо до
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното
изменение или прекратяване, на основание член 143, алинея 2 от СК.
ОСЪЖДА Н.М.Г. ЕГН **********
*** да заплати на Г.М. Д. ЕГН **********
*** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща платено от нея адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.