ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
23.01.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 23.01.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 88/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №240/25.11.2019г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 448/2019г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение №240/25.11.2019г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 448/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на А.В.В., с ЕГН – **********,***, съдебен адрес ***5, адв. И.С.Б. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 987.40 /деветстотин осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016г. до 14.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 156.75 /сто петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 987.40 лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда -14.06.2019г. , както и разноски по делото по компенсация в размер на 318.48 лева.
Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия А.В.В., чрез адв.Б. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.