Решение по дело №281/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20203520200281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 4а

 

                                    гр.П., 15.01.2021г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Поповският районен съд, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

             при секретаря И.Б., като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а   НАХД № 281 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на С.В.С. ***, действащ чрез пълномощник адв.А.Т. от САК, против НП № 17-0321-000783/29.09.2020г. на Началника на РУ -П. към ОДМВР Т., с което му е наложено административно наказание глоба  в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за това,че на 19.09.2020г., около 09.20 ч. в с.С., общ.П., на ул.“С. П.“, до дом №**, в посока с.А., управлява  л.а.  „Мерцедес“ с рег.№ СВ ****РН, собственост на Л. В. ***, като при проверката се установи, че автомобила  няма действащ  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.  - нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

            В подробно мотивираната жалба се оспорва изцяло извършеното нарушение, като жалбоподателят твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на атакуваното НП. Сочат се доводи за  приложение на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.

 В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява, постъпили са писмени бележки от адв.Т., в които поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли атакуваното НП да бъде изцяло отменено.

            Въззиваемата страна Началника на РУ- П. към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.

            Районна прокуратура –Т., ТД- П. уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат представител.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

            Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.

Жалбоподателят С.В.С. е правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП, и има придобити категории „А“ „В”, „ТКТ“ и „АМ“,  като до настоящия момент бил санкциониран няколкократно за различни нарушения по ЗДвП (справка за нарушител, приложена л.11).

 На  19.09.2020г. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег.№ СВ ****РН, собственост на друго лице, когато около 09.20 ч. в с.С., общ.П., на ул.“С. П.“, до дом №**, в посока с.А., бил спрян за проверка от служители на РУ- П., които били на работа и осъществявали контролни функции спрямо водачите на МПС. На установеното място полицай И. спрял управляваното от жалбоподателя МПС, и след установяване на неговата самоличност, от последният било изискано да представи валиден документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваният автомобил – документ, който водачът не могъл да представи.  При установяване на това, св.И. се обадил на дежурния в РУ, за да направи справка в системата им дали автомобила има застраховка „Гражданска отговорност“, при която проверка се установила, че такава липсвала. При тези обстоятелства актосъставителя приел, че водачът няма валидно сключена застраховка „ГО” за МПС, което управлявал към момента на проверката, поради което му съставил АУАН № 825 (приложен л.8), който бил подписан от нарушителя без възражения. Допълнителни такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното НП № 17-0321-000783/29.09.2020г. на Началника на РУ -П. към ОДМВР Т..

            Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставителя И.И. и  св.Д.Д., които са логични, последователни и непротиворечиви, като кореспондират и с писмените доказателства по  делото, поради което съдът им дава вяра; както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя видно от наведените в депозираната жалба и допълнителни писмени бележки правни доводи.

            При така установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че  жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон, които да доведат до незаконосъобразност на издаденото НП. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с административнонаказателно процесуалните правила – предвид приложената по делото (л.10)  Заповед №363з-195/25.02.2016г. на Директора на ОДМВР Т., с което на Началника на РУ-П. са предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.647,ал.2 КЗ, респ. чл. 47,ал.2 от ЗАНН.

Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е от вида задължителни застраховки, която е детайлно индивидуализирана в Глава 48 от Кодекса за застраховането. Задължение за ежегодното й сключване е вменено на всяко лице, което притежава МПС регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, като същевременно това изискване не забранява на всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. От друга страна, посредством разпоредбата на  чл. 638, ал.3 от КЗ законодателят е предвидил санкция в размер на 400.00лв. именно за лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО". С оглед установеното в хода на съдебното дирене и събраните по делото доказателства съдът намери, че контролните органи правилно и законосъобразно са приели, че деянието, което е извършил жалбоподателя се покрива от разпоредбата на  чл. 638, ал.3 от КЗ, която норма съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписаното поведение.

Съгласно чл. 487, ал.1 от КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО" се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал.1 от КЗ, а съгласно чл. 489, ал.1 от КЗ договорът се сключва за период от 1 година.  Въпреки  това  по делото няма представена такава полица, макар и  процесуалния представител на жалбоподателя да твърди, че такава  била сключена непосредствено  на следващия ден (въпреки, че в жалбата се сочат дати неотговарящи на акта). Нещо повече при извършена служебно  проверка на сайта на Гаранционен фонд се установи, че нито към дата на  акта-19.09.2020г., нито на следващия ден има сключена застраховка "ГО" за посочения автомобил. Това се установява и от показанията на двамата свидетели, които заявиха, че  към часа и датата на извършената  проверка спрямо това МПС не е била налице  застраховка „ГО, и така не бил изпълнил задължението си по чл.683, ал.3 от КЗ, като това задължение  не е изпълнено и от собственика на същото МПС.

            Както вече се посочи по-горе, наказва се с глоба в размер на 400.00лв. лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО". От субективна страна нарушението е виновно, под формата на пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че след като не е сключил задължителната за всеки водач на МПС застраховка "ГО" не е следвало да управлява МПС в подобен вид, но въпреки това го е управлявал, с което е искал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.   От друга страна съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение в законоустановеният фиксиран размер от 400.00лв., поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно.

Съдът намира за неоснователни всички наведени в жалбата доводи на нарушителя касаещи незаконосъобразността на издаденото НП. Както АУАН, така НП отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН, респ. на чл.57 от ЗАНН. От друга страна не са налице никакви обстоятелства занижаващи обществената опасност на нарушението до степен, обуславяща приложението на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. 

         Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

             

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0321-000783/29.09.2020г. на Началника на РУ -П. към ОДМВР Т., с което на С.В.С. ***, ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. А.Т. от САК, със съдебен адрес ***, за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00лв. (четиристотин лева), КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.                                             

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК

 

 

                                                                    СЪДИЯ: