№ 163
гр. ХАСКОВО, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20245600101044 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Д. от град
Свиленград, с която срещу Прокуратура на Република България се предявяват
обективно кумулативно съединени искове както следва: за сумата 2500 лева -
обезщетение по ЗОДОВ за имуществени вреди и за сумата 150 000 лева –
обезщетение по същия закон за неимуществени вреди. И двете суми се
претендират ведно със законните лихви върху исковата главница, считано от
10.06.2021 година до окончателното разплащане.
Ищецът твърди, че получил призовка да се яви на 15.01.2018 година
при следовател в СО при ГП в качеството на обвиняем по ДП № 178/2017г. по
описа на СО при СГП. Това го изненадало и шокирало. Бил силно обезпокоен,
че ще бъде задържан под стража за престъпление, каквото не е извършвал.
Предположил, че срещу него се „инсценира“ нов наказателен процес – в
същото време против него, в качеството му на съдия и временно изпълняващ
функцията на административен ръководител на РС-Раднево, имало висящо
наказателно дело от общ характер, за закана за убийство, приключило на
първа инстанция с оправдателна присъда от 15.11.2017 година по НОХД №
1452/2015 година по описа на Софийски градски съд.
На 15.01.2018 година, в присъствието на упълномощен от ищеца
1
защитник от САК - адв. И. Петров, му било предявено постановление от
03.01.2018 година на следовател в СО при СГП, за привличане като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 294 ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от
НК – за това, че в периода 27.01.2017 година - 08.02.2017 година в гр.Раднево,
сам и в съучастие като съизвършител с Ф.Н.Г. (адвокат от АК-Стара Загора), с
две отделни деяния направил опит да спомогне лице, извършило
престъпление - Л. М. П., бивш съдия в РС-Раднево, да бъде осуетено спрямо
нея наказателно преследване, без да се е споразумял с нея преди да е
извършила престъпленията, за които е предадена на съд, като в проведени
лични срещи със свидетели поискал от тях да се откажат от показанията си
срещу подсъдимата П., като опитът е останал недовършен поради независещи
от него причини - свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не пожелали да се откажат от
дадените показания. С постановлението за привличане на обвиняем му била
взета мярка за неотклонение „подписка“, като при проведения разпит ищецът
Д. категорично заявил, че не се признава за виновен.
На 18.04.2018 година, от следователя в СО при СГП, на ищеца било
предявено ново обвинение за същото престъпление, с коригирана правна
квалификация - за деяние по чл. 294 ал.1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като МНО „подписка“ била потвърдена. При
последвалия разпит ищецът отново заявил, че не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение.
На 24.04.2018 година бил изготвен и внесен в Районен съд Раднево
обвинителен акт, против ищеца Д. и Ф.Н.Г., като двамата били предадени на
съд за така вмененото им във вина престъпление. След отводи на съдиите от
РС-Раднево и невъзможност да се сформира съдебен състав, ВКС изпратил
делото на Районен съд Сливен. В хода на първоинстанционното разглеждане
на делото пред Сливенския районен съд, в периода от 29.06.2018 година до
10.07.2020 година, били проведени 14 открити съдебни заседания. Ищецът
участвал във всички тях, без да става причина за отлагане на делото. С
присъда № 82/10.07.2020 година, постановена по НОХД № 693/2018 година по
описа на Сливенския районен съд, Е. Д. и Ф.Г. били признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения, като в мотивите си съдът приел, че
деянието е несъставомерно, както и че обвинението се гради на негодни
доказателства, част от които не са събрани по реда на НПК и са приобщени
2
при заобикаляне на стриктните правила по чл.172 и сл. НПК. Така
постановената присъда била протестирана от прокурор при Районна
прокуратура гр.Сливен, както и от СГП. Развило се въззивно производство, в
което били проведени три публични съдебни заседания. С решение №
20/10.06.2021г. на ОС-Сливен по ВНОХД № 556/2020 година, влязло в законна
сила като необжалваемо, първоинстанционната присъда била потвърдена като
правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуално-правна
страна, и обоснована.
Ищецът твърди, че в резултат на продължилото в период на 3 години
и 5 месеца наказателно производство, той претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в перманентен страх от осъждане за
престъпление, което не е извършил, притеснения от развитието и протакането
на процеса и отражението, което той предизвиквал в семейството му, в
отношението към Д. на професионалните юридически среди, с които бил
свързан в резултат на предишната му работа и въобще на отношението на
обществото към него. Той търпял нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания, дълбоко били накърнени честта и достойнството
му, както и доброто му име в обществото; по време на цялото наказателно
производство изпитвал неудобства, чувства на унижение, притеснение и
несигурност, накърнени били моралните и нравствените му ценности, както и
социалното му общуване.
Ищецът твърди, че процесът против него бил широко медийно
отразен както в регионалните медии, така и в националните, а също и в
правно-специализираните сайтове. Някои от публикациите били илюстрирани
и с негови снимки. Последвали множество негативни за ищеца коментари -
към публикациите, както и в социалните мрежи, които стигнали до знанието
му и така дълбоко накърнили честта и достойнството му. Първоизточник на
тези медийни прояви била Прокуратура на Република България, която още на
15.01.2018 година публикувала на официалния си интернет сайт съобщение за
повдигнато на бившия председател на Районен съд гр.Раднево и адвокат Ф.Г.
обвинение, за неговата правна квалификация, както и били изложени
твърдения, че са събрани доказателства по съществото на обвинението. Били
огласени и конкретните твърдения за факти, на които прокуратурата
основавала своите обвинения. В резултат на това, още в момента на
прибирането от София, където му било повдигнато обвинението, в Раднево,
3
където живеел, в целия град вече била разпространена новината и темата се
обсъждала широко между жителите на града. Раднево бил малък град, а
ищецът бил съдия в него повече от 21 години, в това число 12 години
председател на районния съд, както и кандидат за кмет на града. Ето защо
изпитвал особено неудобство пред хората в града, колеги и приятели, на които
станало известно естеството на повдигнато му обвинение. Поради това
ищецът не смеел да се покаже на улицата от неудобство и срам. Изолирал се
напълно и не искал да се среща с никакви хора, изключая семейството му.
Както публикациите, така и най-вече самият наказателен процес, карали Д. да
се чувства неудобно при всяка среща с хора извън тесния му семеен кръг.
Поради това ограничил контактите си, нямал желание да участва в каквито и
да било празници, бил в понижено настроение. Минорното му настроение се
предавало и към близките му, разговорите в семейството били концентрирали
около проблемите, които му създавала прокуратурата и това още повече
карало ищеца да страда.
Това, че веднага след оневиняването му от съда по предходно
обвинение, последвало ново такова, окончателно затвърдило убеждението му,
че Прокуратурата на Република България си позволява да преследва
посредством легални способи лица, които е набелязала и които не са виновни
в извършване на престъпление, независимо от доказателствата и начина на
събирането им, и да се опитва по всякакъв начин да направи тези лица
обществено неприемливи, както и да промени съдбата им в негативен план.
Това сринало окончателно вярата му в правосъдната система, част от която
била ПРБ. Това довело до отчаянието му, че независимо от обективността и
безпристрастността на съда при постановяване на съдебните актове, той ще
бъде преследван и тормозен от Прокуратурата на Република България, докато
тя не намери слабо звено в съда, за да постигне непременно целения от нея
резултат за осъждането му на всяка цена, независимо по какво обвинение, чрез
създаване на несъществуващи доказателства и манипулиране на фактите.
Предвид предишната му ангажираност със съдебната система, това довело до
голямо вътрешно напрежение у ищеца, безсъние и убИ.е на вярата му в силата
на правото. Той се чувствал като жертва на прокуратурата, особено поради
персоналния състав на прокурорския екип и обстоятелството, че делото било
иззето от компетентността на РП-Раднево, по разпореждане на Главния
прокурор и възложено на Софийска градска прокуратура. Силният страх, че
4
ще бъде осъден по поръчка, се основавал и на това, че се събират и
приобщават като доказателства по делото материали, придобити от трети лица
- свидетелите Евгения и Стоян Х., по незаконен начин. Индиция за
тенденциозното разследване на прокуратурата и поднадзорните
следователи съставлявало допускането на експертиза на незаконно направени
със записващо устройство гласови записи на разговори, след което -
приобщаването на експертното заключение на незаконния запис към
доказателствения материал. Тези неправомерни действия по разследването
засилвали страха на ищеца, че целта на разследващите е да бъде осъден на
всяка цена, дори чрез опорочаване на законовите способи за събиране на
доказателства. Освен това, в хода на наказателното производство било
установено, че член на ВСС има отношения с „пострадалите“ Х.. Огромното
влияние, което ВСС и неговите членове имат върху прокуратурата и съда,
затвърдило убеждението на ищеца, че целият процес е бил инсцениран, което
още повече засилило страха му от осъждане. За повишаване на нивото на
стреса и притеснение на ищеца допринесло и необичайно активното участие
на прокурори в досъдебното производство и в съдебната фаза: Главен
прокурор, Градски прокурор, трима прокурори от СГП, прокурор от АП
София, трима-четирима прокурори от РП-Сливен, един от ОП-Сливен.
Ищецът твърди, че така описаните действия на прокуратурата го
довели до решението да се откаже изобщо да се занимава с право, след като
дълги години то било негова професия. По тази причина той не направил
опити да се върне в съдебната система, нито да започне каквато и да е друга
работа, свързана с правото. Отделно от това, в резултат на системните и
целенасочени действия на ПРБ против него, не можел да си намери каквато и
да е друга работа в гр.Раднево - работодателите отказвали да го наемат поради
това, че прокуратурата го преследва и не искат самите те да си създават
неприятности. Поради тази причина ищецът не разполагал със свои собствени
доходи, разчитал на съпругата му-адвокат. Но и нейните средства били
недостатъчни за покрИ.е нуждите на семейството, което създавало у ищеца
постоянен душевен дискомфорт и го довеждало до продължителни
депресивни състояния. Това го принудило да промени в началото на 2023
година местоживеенето си в гр.Свиленград, където бил роден и израснал в
детството си, с надеждата да си намери някаква работа, но това не се случило.
5
На следващо място се твърди, че наказателно дело е приключено
извън разумните срокове, въпреки липсата на фактическа или правна
сложност по него. В резултат на действията на прокуратурата ищецът и
цялото му семейство за продължителен период били поставени в състояние на
силно безпокойство за бъдещето си.
Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на незаконното обвинение и на нарушение правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, на сумата 150 000 лева. Твърди, също ,че в
хода на наказателното производство е заплатил адвокатско възнаграждение на
негов защитник в размер на 2500 лева и претендира ПРБ да му репарира тези
имуществени вреди. По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли
съда да постанови решение, с което да уважи исковете и да му присъди
обезщетенията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
10.06.2021 година до окончателното разплащане, както и направените по
делото разноски.
Прави се искане за присъждане на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв на
адвокатско възнаграждение за осъществени безплатно правна помощ и
процесуално представителство от адв. И. И..
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на
Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор. На първо
място, заема становище за недопустимост на предявения иск. Акцентува върху
обстоятелството, че ищецът обосновава претенцията си и с довода за
продължителност на наказателното производство над разумния срок. Счита,
че е предявена претенция по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 2 б от ЗОДОВ.
Настоява, че тази претенция е недопустима, тъй като ищецът нито твърди,
нито представя доказателства за извършване на предшестваща
административна процедура по чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ. Прокуратурата оспорва
иска и по същество, с довода за недоказаност. Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, твърди несъобразяване
с принципа за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Акцентува върху
обстоятелството, че спрямо ищеца е била приложена най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, че разследването е било проведено в разумни
срокове, като излага довод, че прокуратурата не може да въздейства върху
продължителността на съдебната фаза на наказателния процес. От значение за
6
продължителността на производството било и поведението на другия
обвиняем и неговия защитник. Освен това, спрямо ищеца в същия период било
провеждано и друго наказателно производство, като разграничаването на
търпените неимуществени вреди от всяко от производствата било затруднено.
Представените по делото доказателства за медийни публикации не съдържали
изявления на органи на ПРБ, ето защо претърпените от ищеца репутационни
вреди от огласяването на делото не следвало да се считат последица
единствено от действията на прокуратурата, като отзвукът в обществото и в
медиите били обективно следствие от заеманата от ищеца публична длъжност.
Не били ангажирани доказателства и за твърдените негативни последици,
които да са пряк резултат от процесното обвинение и от нарушение на правото
на разглеждане на наказателното производство в разумен срок.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди се оспорва с
довода за недоказаност – ответникът счита, че ищецът следва да представи
доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, както и че договорите за правна защита и съдействие
са приложени по наказателното дело.
По акцесорната претенция за лихва, ответникът прави възражение за
изтекла тригодишна давност и счита, че искът за периода 10.06.2021 година –
19.12.2021 година е неоснователен.
Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По делото е представено и прието като доказателство постановление
за привличане на обвиняем от 03.01.2018 година, издадено от следовател в СО
при СГП и съгласувано с прокурор от Софийска градска прокуратура на
15.01.2018 година. Видно от постановлението, на 15.01.2018 година Е. А. Д. е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 294 ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК – за това, че в периода 27.01.2017 година -
08.02.2017 година в гр.Раднево, сам и в съучастие като съизвършител с Ф.Н.Г.
(адвокат от АК-Стара Загора), при условията на продължавано престъпление,
с две отделни деяния направил опит да спомогне лице, извършило
престъпление - Л. М. П., да бъде осуетено спрямо нея наказателно
преследване, без да се е споразумял с нея преди да е извършила
7
престъпленията, за които е предадена на съд, като в проведени лични срещи
със свидетели, имащи качеството на пострадали поискал от тях да се откажат
от показанията си срещу подсъдимата П., като опитът е останал недовършен
поради независещи от него причини - свидетелите Е.Н.Х. и С.С.Х. не
пожелали да се откажат от дадените показания. С постановлението за
привличане на обвиняем спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“. На 18.04.2018 година, от следователя в СО при СГП, на ищеца е
било предявено ново обвинение за същото престъпление, с коригирана правна
квалификация - за деяние по чл. 294 ал.1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като МНО „подписка“ е била потвърдена. А от
протоколите за разпит на Е. Д., съдържащи се в материалите на приобщеното
ДП № 178/2017 година, се установява, че в хода на цялото досъдебно
производство той е настоявал, че не е виновен в инкриминираното
престъпление.
Наказателното производство е било пренесено в съдебната фаза, като
по изготвения от прокурор към СГП обвинителен акт, на 25.04.2018 година е
било образувано НОХд № 125/2018 по описа на Районен съд – Раднево.
Двамата обвиняеми - ищецъг Д. и Ф.Н.Г. са били предадени на съд за така
инкриминираното престъпление. След отводи на съдиите от РС-Раднево и
невъзможност да се сформира съдебен състав, ВКС е изпратил делото на
Районен съд Сливен, където е било образувано НОХд № 693/2018 година. В
хода на първоинстанционното разглеждане на делото пред Сливенския
районен съд, в периода от 29.06.2018 година до 10.07.2020 година, са били
проведени 14 открити съдебни заседания, като ищецът не е ставал причина за
отлагане на делото и се е явявал лично и със защитника си адв. И. Петров.
С присъда № 82/10.07.2020 година, постановена по НОХД №
693/2018 година по описа на Сливенския районен съд, Е. Д. и Ф.Г. са признати
за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, като в мотивите си
съдът е приел, че инкриминираното деяние не осъществява състава на
престъплението по чл. 294 ал. 1 от НК, тъй като не би довело до осуетяване на
наказателното преследване спрямо Л. М. П., доколкото спрямо това лице вече
е било образувано наказателно производство в съдебната му фаза. На
следващо място наказателният съд е приел, че обвинението е изградено върху
доказателства, които не са събрани по реда на НПК, ето защо те не са годни
доказателствени средства, а освен това част от тях са приобщени при
8
заобикаляне на стриктните правила по чл.172 и сл. НПК. Така постановената
присъда е била протестирана от прокурор при Районна прокуратура
гр.Сливен, както и от СГП. Развило се е въззивно производство по ВНОХд №
556/2020 година по описа на Окръжен съд – Сливен. След проведени три
публични съдебни заседания, с решение № 20/10.06.2021 година,
първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Решението на ОС-
Сливен е влязло в законна сила на 10.06.2021 година като необжалваемо.
В подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди
под формата на негативни емоционални преживявания и промени, ищецът
ангажира гласни доказателства. Така, от показанията на св. Г. Д.а – съпругата
на ищеца, се установява, че ищецът изключително тежко понесъл факта на
предявяване срещу него на процесното обвинение. Той дори не бил успял да
преживее удовлетворението от постановената оправдателна присъда по
предходното обвинение, когато узнал, че прокуратурата е решена да
продължи преследването му, вече с новото обвинение. Още с получаването на
призовката за явяване в СО на СГП за повдигане на обвинение той бил
шокиран и разтресен, бил измъчван от въпроси – за какво този път ще му се
търси наказателната отговорност, без да може да си отговори на тези въпроси.
Очаквал нарастване на интензитета на наказателното преследване, в какъвто
смисъл до него достигнала информация от неофициални източници за
изявление на член на ВСС, поради това си стегнал багажа и заминал с него за
София, за явяването в СГП за процедурата по привличане на обвиняем.
Вместо да се отърси от негативни емоции, преживени при предходното дело,
сега ищецът бил подложен на нов шок, който поради това съвпадение на
обстоятелствата бил значително по-висок по интензитет от предходния. Това
състояние продължило през цялото времетраене на процеса, в резултат на
което ищецът бил силно депресиран, изпитвал чувството на срам и унижение.
Затворил се в себе си, преустановил всякакви контакти с приятели и колеги.
За емоционалните му страдания допринесло разгласяването на факта на
привличането му в качеството на обвиняем – незабавно, в своя официален
сайт, прокуратурата излязла с публикация за обвинението и с подробна
информация. Това съобщение на прокуратурата било светкавично
разпространено от останалите медии, а след това и то се репликирало в
социалните групи. Така, още докато Д. пътувал обратно от София за Раднево,
цялата общественост на малкия град вече била информирана, а медиите –
9
препълнени с негативни коментари. Това се дължало на обстоятелството, че Е.
Д. дълги години е бил съдия и административен ръководител на Районен съд –
Раднево, кандидатирал се за кмет на града, което го правило значима
обществена фигура, предвид мащабите на град Раднево. Настроението,
самочувствието, авторитетът, приятелският и професионалният кръг на
ищеца – всичко било сринато. Живеел с усещането, че по един или друг начин,
с това или следващото обвинение, но прокуратурата ще го преследва до край.
Ищецът постоянно бил в понижено настроение, затворил се в дома си,
отказвал да излиза, общувал само със семейството си, но и там всички
разговори се зацикляли на темата наказателното му преследване за
процесното обвинение, което още повече карало ищеца да страда. Вече не
намирал сили и начин да разговаря със синовете си, преживявал усещането, че
е сринат и родителският му авторитет. Семейството му фактически се
разпаднало, като дори се преместил да живее другаде, за да не му се налага да
контактува с никой. По твърдение на св. Д.а, преди обвинението ищецът бил
безспорен професионалист и авторитет в съдийската професия и общност,
като колегите търсили неговото професионално мнение по сложни казуси.
Ищецът бил човек на реда, закона и честта, не допускал никакви компромиси
при упражняване на съдийската си професия, затова с процесното обвинение
за престъпление срещу правосъдието, той бил засегнат особено болезнено. В
резултат на преживения шок и разочарование от начина, по който работи
системата на правосъдието и по-конкретно нейната част – прокуратурата,
ищецът се отказал напълно не само от упражняване на съдийската си
професия, но и от правото въобще. Едновременно с това, колегите и
приятелите на ищеца също се отдрпвали от него, което допринесло за
поставянето му в пълна изолация. Негативните настроения в град Раднево
срещу ищеца направили невъзможно да си намери работа – хората се
притеснявали, че след като Д. е преследван от прокуратурата, то и за тях има
опасност да бъдат засегнати. Тогава Д. се преместил в родния си град –
Свиленград. Но и там не се оказало възможно да си намери подходяща работа.
Така че, дори и след постановяване на оправдателната присъда, душевното
равновесие на ищеца не било възстановено, приятелският и семейният му кръг
вече не били същите, професионалната му реализация – невъзможна. Дори и
при кратките и редките си посещения в кантората на съпругата си (св. Д.а),
ищецът изпитвал затруднения да се среща и разговаря с хората. След като
10
прокуратурата протестирала постановената от РС-Сливен първоинстанционна
оправдателна присъда, усещането на ищеца било сякаш всичко започва
отначало и за него това било нова вълна негативни изживявания. В резултат на
постоянното нервно напрежение, от м. януари 2018 година до сега се налагало
Д. постоянно да приема успокоителни лекарства – първоначално той ги
закупувал по свой избор, но впоследствие се наложило да се търси лекарска
помощ. Влошило се и физическото му здраве му – развил хипертония и
начална степен на диабет. Или, както заявява св. Д.а – животът на ищеца бил
„счупен на парчета“, които нямало как да се съберат.
Св. Т.Т. потвърждава показанията на св. Д.а за отличното отношение
на колегите на Е. Д. и на юридическата общност към него по времето, когато е
бил съдия. Според св. Т., който основата показанията си на лични наблюдения,
процесното обвинение срещу правосъдието напълно сринало ищеца: неговата
тежест, безпочвеност, демонстрираното от прокуратурата настървение, с
което го преследвали, фактът, че толкова години бил безупречен съдия сега
бива обвинен в престъпление срещу правосъдието. Св. Т. споделя, че участвал
при организирането на защитата срещу процесното обвинение, но при отИ.ето
му в Раднево се виждал само със съпругата на ищеца, но не и с Е. Д., който
отказвал да излиза от дома си. Това състояние на ищеца не кореспондирало с
обичайната му отзивчивост, добрина като човек, комуникативност.
В подкрепа на твърденията си за авторитета и обществената
популярност и значимост, които е имал преди процесното наказателно
преследване, ищецът представя информацията на избирателна комисия за
местни избори, провеждани в Община – Раднево през 2011 година. Видно от
информацията, като кандидат за кмет на град Раднево, на втори тур Е. Д. е
получил 44,57 % от общо подадените гласове.
Представят се доказателства за извършена на 15.01.2018 година
официална публикация на сайта на Прокуратурата на Република България,
озаглавена „Софийска градска прокуратура повдигна обвинение срещу бивш
магистрат и адвокат“, в която подробно, с имена, в това число името на ищеца
Е. Д., се излага информацията за започнатото наказателно преследване по
обвинение за престъпление срещу правосъдието и се излагат конкретни факти,
на които се базира обвинението. Представят се доказателства и за множество
публикации на други медии, използвали и разпространили широко тази
11
информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
сочи на претенция за отговорността на държавата за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата –
ако обвиненото лице бъде оправдано. Предявени са два осъдителни иска, в
условията на обективно кумулативно съединяване, с правна квалификация чл.
2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ. Иск за сумата 150 000 лева е такъв за
обезщетение за неимуществени вреди – неудобства, ограничения,
неблагоприятни последици и душевни страдания, претърпени от ищеца в
резултат на повдигнатото от Прокуратурата и поддържано незаконно
обвинение, както и в резултат на продължителния период на наказателното
производство, продължил над разумния срок. Иск за сумата 2 500 лева е такъв
за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
незаконното обвинение и се състои от претенция за възстановяване на
разходи, направени от Е. Д. за защита в наказателното производство.
Исковете са съединени с претенциите за законни лихви върху
главницата, начиная от 10.06.2021 година.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание, в процеса следва да се установят елементите от фактическия
състав на цитираната правна норма, а именно: незаконно обвинение в
извършване на престъпление, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите. Съдът счита, че при условията на
пълно и главно доказване ищецът е установил кумулативното осъществяване
на посочените елементи от фактическия състав на горецитираната правна
норма.
Спорни по делото са въпросите налице ли е причинна връзка между
обвинението срещу ищеца, за което е оправдан и претендираните от него
вреди, претърпял ли е ищецът имуществени и неимуществени вреди от
обвинението в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в
законна сила присъда поради това, че деянието не е извършено от лицето, в
какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване. За да отговори на
спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и
12
свидетелските показания.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено и поддържано
обвинение за извършено умишлено престъпление по чл. 294 ал. 1 вр. чл. 18 ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 от НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок
до пет години. Наказателното преследване е продължило от 15.01.2018 година
(когато е връчено на ищеца постановлението за привличане на обвиняем) до
10.06.2021 година (датата на влизане оправдателната присъда в законна сила)
– три години, четири месеца и двадесет и пет дни. Предвид приключване на
наказателното производство с постановяване на изцяло оправдателна присъда,
с която е прието, че ищецът не е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на вмененото му във вина престъпление, действията по
повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемия, впоследствие подсъдим. Действията в досъдебното производство
са започнали от следовател към СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем,
била му е определена мярка за неотклонение "Подписка". По-късно
досъдебното производство е прераснало в съдебно - след внесения от
Софийска градска прокуратура в Районен съд - Раднево обвинителен акт. По
инициатива на прокуратурата съдебното производство е преминало през и
двете предвидени в закона съдебни инстанции, в които неин представител е
поддържал обвиненията и е подал протест срещу постановения съдебен акт.
Това е довело до продължителен процес на наказателното производство –
повече от три години, като от друга страна - прокурори към СГП са
образували досъдебното производство и не са осъществили първоначален и
последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране
и преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от
ищеца, като при адекватни и своевременни действия наказателното
производство би могло да приключи в значително по-кратки срокове или
въобще да не стигне до съдебна фаза. Ето защо съдът приема, че ответникът
ПРБ е пасивно легитимиран да отговаря по предявения против него иск.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, като съдът в пълен обем кредитира показанията на
13
свидетелите Г. Д.а и Т.Т., които отразяват техни преки и непосредствени пълни
впечатления от състоянието на Е. Д. през процесния период. Най-образно, но
и точно, изяснява промяната в емоционалната, житейската и професионалната
сфера на ищеца, св. Д.а: „живот, разбит на парчета“. Преди предявяване и
поддържане на процесното обвинение Е. Д. е бил авторитетен професионалист
– съдия и председател на РС-Раднево, общественик – кандидатирал се е за
кмет и е получил висока обществена подкрепа, имал е сплотено семейство с
двама синове, за които е бил на бащински пиедестал; комуникативен и
отзивчив колега и приятел. Сега ищецът напълно се е отказал от практикуване
на професията си – не само като съдия, но и юрист като цяло. Причината за
това се установява от събраните гласни доказателства -разочарованието и
обезверяването, до което е достигнал ищецът в резултат на повдигнатото му
обвинение за престъпление срещу правосъдието, в резултат от упражнената
спрямо него наказателна репресия. Несъмнено е лична трагедия за един
професионалист, съдия с дългогодишен опит и авторитет, да бъде подложен
на неоснователно наказателно преследване, още повече в хода на което се
използват доказателства, събрани в разрез с правилата по НПК. Съдът намира
за логично и житейски приемливо твърдението на св. Д.а, че процесното
привличане като обвиняем, извършено в кратък срок след постановяване на
оправдателната присъда в предходен наказателен процес по НОХд №
1452/2015 година, особено на фона на предаденото на ищеца Д. изявление на
член на ВСС (без значение – мнимо или действително), че ще бъде преследван
„докато се получи“, съставлява значителна ескалация и е причинило още по-
интензивни негативни промени – както в психо-емоционалното му състояние,
така и във всички сфери на живота му.
Става ясно от показанията на св. Д.а, че от момента на получаването
на призовката за явяване за привличане като обвиняем, ищецът е бил в
състояние на шок, очаквал е всичко и се е губил в догадките какво може да са
му измислили този път. Затова е отишъл да получава постановлението с
нагласата, че ще бъде задържан под стража. През времето на наказателното
производство нервното му напрежение само е нараствало, той се е изолирал от
цялото общество, затворил се е в дома си, нарушили са се дори и семейните му
отношения, като е страдал от усещането, че е злепоставен не само като човек
и професионалист, но и като баща. Вследствие на воденото срещу него
наказателно производство, ищецът е загубил спокойствието си, наложило се е
14
да приема успокоителни, като от комуникативен човек в добро здраве, на
върха на кариерата си и водеща личност в обществеността на Община -
Раднево се е превърнал в престъпник, от когото всички са се отдръпнали, и
това му е създавало изключително психическо напрежение, а натискът се е
увеличавал и от множеството публикации в средствата за масова информация.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
воденото против ищеца наказателно производство за процесното
престъпление срещу правосъдието и извършените спрямо него процесуално-
следствени действия са били широко отразени в печатни и електронни медии в
страната и са предизвикали сериозен обществен интерес, което е обяснимо
предвид заеманата в предходен момент от Д. отговорна длъжност в
българската правосъдна система и очакванията на обществото от един съдия,
а дори и всеки един юрист, общественик и председател на съдебен орган.
Съдът намира, че вредите от това разгласяване, в основата на което стои
официално изнесената от ПРБ информация, са пряка последица от
повдигнатото на Д. обвинение, прието за незаконно.
Настоящият състав отчита обстоятелството, че към момента на
уведомяването на ищеца за започналото срещу него наказателно преследване
за престъпление срещу правосъдието, все още не е била влязла в законна сила
оправдателната присъда по НОХд № 1452/2015 година на СГС. Но с оглед
показанията на св. Д.а и св. Т. е несъмнено, че описаните от тях негативни
изменения при Д.а са резултат от процесното наказателно преследване, а не
предходното такова. Всяко следващо наказателно преследване все повече
задълбочава психологическия натиск върху обвиняемия и чувството му за
обреченост, засилва негативната реакция на обществото и по този начин
създава условия за още по-сериозна психотравма.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото против
него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване
на посоченото умишлено престъпление, изразяващи се в увеличено равнище
на тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде
осъден и реално да лежи в затвора, психически и емоционален стрес,
затваряне в себе си и нежелание да контактува с познати, приятели и дори
семейството си, разрив между него и съпругата му, отдръпване на голяма част
15
от колегите му, опетняване на доброто му име в обществото, градено с години,
рязка промяна в кариерата му и субективната невъзможност да практикува
професията на съдия, а дори и юрист, поради психотравмата и
съществуващите в съзнанието му субективни негативни нагласи, които все
още не е преодолял.
Посочените негативни преживявания са били засилени и от факта, че
преди образуване на наказателното производство ищецът е бил уважаван и
отговорен човек на честта, отдал голяма част от житейския си път на правото,
правосъдната система, обществено активен и уважаван в средите на Община –
Раднево. За него обвинението в престъпление срещу правосъдието – системата
на която е посветил повече от 20 години и свързаните с това накърняване на
достойнството и честта и възможността за отнемане на свободата като висши
ценности са довели до още по-силен психоемоционален стрес и психотравма,
която може да нанесе тежки увреждания на индивида както на физическо, така
и на психично ниво и да затрудни професионалното и социалното му
функциониране. И тук не се касае само за хипотетични възможноси – от
показанията на свидетелите става ясно, че точно такива тежки последствия са
настъпили при ищеца, който - в миналото авторитетен професионалист,
категорично отказва да се занимава с правото, а на този етап и в малките
населени места, където живее, не успява да намери за себе си друга подходяща
трудова реализация.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за това, че в
резултат на претърпените негативни психо-емоционални промени се е
влошило здравето му – развитие на хипертония и диабет. За установяване на
причинно-следствената връзка между тези заболявания и процесното
наказателно преследване са необходими специални медицински познания, с
които съдът не разполага, а само на база на гласните доказателства не може да
се приеме за доказана тази връзка.
Принципно, разумността на срока на провеждането на наказателното
производство, респективно надвишаването му, не е елемент от фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДВ и само по себе си спазването на
принципа за приключването на наказателното производство в разумни срокове
не освобождава Прокуратурата от отговорност за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение. Това обстоятелство, обаче, е правнорлевантно при
16
определяне на размера на обезщетението. Според настоящия състав на съда,
срок от три години, четири месеца и двадесет и пет дни не е съвместим с
границите на разумен срок за разследване и приключване на процесното
престъпление. Тук следва да се има предвид обстоятелството, че с действията
си прокуратурата настойчиво е допринасяла за удължаването на този срок,
вместо своевременно съответните прокурори да извършат надлежна преценка
за законосъобразността на обвинението, съответствието със закона на
приложените способи за събиране на доказателства и да вземат мерки за
съкращаването на този срок с достъпните за тях способи. Но дори и да се
приеме противното, с довода за разумен срок, в който се е развило
наказателното производство, не може да се неглижира интензитетът на
душевните страдания, които е понесъл ищецът в този период.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца,
установени по вид, интензитет и продължителност, неговата възраст,
професионална реализация и създадено име в обществото, настъпилата
промяна в характера му и в отношенията с близки, приятели и семейство,
изживените силни негативни емоции, влошаването на психическото и
физическото му състояние, сривът в кариерата му, създадената несигурност в
бъдещето поради възможното осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение
за извършване на тежко умишлено престъпление, в т. ч. предвижданото за
него наказание /лишаване от свобода до пет години), но и отчитайки факта, че
му е била наложена най-леката мярка за неотклонение "Подписка",
продължителността на наказателното производство в двете му фази на две
съдебни инстанции /около 3 години и почти 5 месеца/, чистото му съдебно
минало и липса на данни за други противообществени прояви, при вземане
предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т. ч.
временастъпването на вредите, и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обществените
представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-
икономическите условия на живот, съдът счита, че следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от увреждането в размер на 120 000 лв.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, т. е. от 10.06.2021 година, но
17
доколкото се явява основателно своевременно въведеното от ответника
възражение за погасяване на вземането с тригодишна давност, искът за лихви
за периода 10.06.2021 година – 19.12.2021 година следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение на имуществени вреди: Доказан по основание
е искът за имуществени вреди под формата на понесените от ищеца деловодни
разноски за защита в наказателното производство. Искът за имуществени
вреди е доказан в размер на 2500 лева – токова, колкото ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, съгласно
представените и приети като доказателства договори за правна помощ, които в
частта за плащането на сумата имат характера на разписки. Ето защо искът
следва да бъде уважен в пълен размер, а лихвата – присъдена от 19.12.2021
година, като тук са относими изложените по-горе мотиви.
При този изход на делото Прокуратурата на РБ дължи на ищеца, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК, възстановяване на деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска. В производството пред ХОС ищецът е
представляван при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗАдв от адв. И. И.
от АК-Хасково, който своевременно заявява претенция за присъждане на
дължимото адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство. В зависимост от изхода на спора, ищецът има право на
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, а
предвид условията, при които ищецът Д. е представляван, по аргумент от чл.
78, ал. 1 ГПК, процесуалният му представител по делото има право да получи
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, редуциран
съобразно уважената част от исковете. Ето защо възнаграждението следва да
бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. ВАР,
съобразено с размера, до който искът е уважен и присъдено в размер на 9450
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Е. А. Д. с ЕГН ********** от
******* обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато
18
обвинение в извършване на престъпление по чл. 294 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което е оправдан по НОХд №
693/2018 година на Районен съд - Сливен, в размер на 120 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 19.12.2021 година до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер 150 000 лв. и за законната лихва върху тази разлика и за периода от
10.06.2021 година – 19.12.2021 година, - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Е. А. Д. с ЕГН ********** от
******* обезщетение за претърпените имуществени вреди от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 294 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което е оправдан по НОХд №
693/2018 година на Районен съд - Сливен, в размер на 2500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по същото НОХд, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 19.12.2021 година до окончателното
изплащане на сумата, като за законната лихва за периода от 10.06.2021 година
– 19.12.2021 година, - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Е. А. Д. с ЕГН ********** от
******* сумата 10 лева – деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД,
Прокуратурата на РБ да заплати на адвокат И. А. И. от АК-Хасково, личен №
**********, с кантора град Свиленград, ул. „Самарско знаме“ № 6, адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на Е. А. Д. в производството по гр.д. № 1044/2024
година по описа на ОС-Хасково – сумата 9450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
19
20