О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
58
гр.
Русе, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия : Галена Дякова
при
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дякова адм. дело № 573/ 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, и сл. от АПК във вр. с чл. 21, чл. 25 и чл. 26 от
Наредба№ 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищните
паркове/гробища/ и погребването и пренасянето на покойници.
Жалбоподателката Г.Т.В. ***, действаща лично и чрез процесуалния
си представител, обжалва мълчаливия
отказ на Кмета на Община
Сухиндол за издаване на административен акт за пограбална услуга във връзка с
изрична писмена молба от 21.07.2021г. за преместване на тленните останки на бащата на жалбоподателката в общ гроб с тленните
останки на майка й в гробището в гр.Русе. Твърди,че така постановения от Кмета
на Община-Сухиндол отказ е неправилен и незаконосъобразен, постановен при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,че не е
мотивиран и обоснован. Навежда доводи, че са погазени морални и религиозни
християнски норми. Според жалбоподателя са били налице всички законови
изисквания и няма пречка да се получи исканото разрешение. Излагат се доводи, че противно на възприетото от
ответника, същият е компетентен да издаде разрешение за преместване на тленните
останки на бащата на жалбоподателката. Жалбата се мотивира с желанието да бъдат
препогребани в общ гроб тленните останки на родителите на жалбоподателката. В
тази смисъл се иска да се отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Сухиндол и
да му се дадат указания за разреши погребването
на тленните останки на покойния Т.В. В.в гроба на неговата съпруга в
гробището в гр.Русе.
В хода на съдебното производство
жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си по
развитите в нея съображения. Претендира присъждане на разноски, съобразно
представения списък на разноските.
Ответникът по жалбата - Кметът на
Община Сухиндол в писмено становище по жалбата посочва, че същата е неоснователна
и недоказана и моли съда да постанови съдебен акт, с който да я отхвърли. Аргументира
се, че издаването на такъв акт не е било възможно поради това, че молбата е
получена в Община Сухиндол в същия ден и
час, в който се е извършило погребението на майката на жалбоподателката в
гр.Русе, поради което обективно се препятства
фактическото извършване на преместването. Отделно от това се посочва, че
не е изтекъл срокът по чл.25, ал.1 от Наредба №2 от 21.04.2011г. за здравните
изисквания към гробищните паркове/гробища/ и погребването и пренасянето на
покойници. Посочва се, че кметът на общината не е компетентен да издаде
надлежно разрешение за повторно погребение.
Съдът, като взе предвид твърденията
на страните, за които не са представени доказателства, приема от фактическа страна следното: Предмет на обжалване в настоящето
производство е мълчаливият отказ на Кмета на Община Сухиндол за издаване на документ за изваждане
на тленните останки на бащата на жалбоподателката Т. А.
В.и тяхното пренасяне
от гробищен парк Сухиндол до гробищен парк в гр.Русе. По подаденото от
жалбоподателката заявление не е налице изрично издаден административен акт. Видно
от приложеното Заявление, същото е подадено
от в Община Сухиндол и входирано с рег.№ 9400-1322 от 23.07.2021г.
Заявлението е подадено чрез Български пощи на 22.07.2021г. Приложен е пощенския плик, видно от който
подател е Водоснабдяване и канализация ООД Русе, Г.В.. В заявлението до Кмета на Община Сухиндол жалбоподателката Г.
Т.В. посочва, че майка и е починала на 21.07.2021г. в гр.Мартен, Община Русе, а
баща и Т.
А. В. е починал на 26.07.2020г. и е
погребан в гробището на гр. Сухиндол. Въпреки направените постъпки и проведени
телефонни разговори с представители на Община Сухиндол в деня преди
погребението на майка си, жалбоподателката не е получила съгласие и съдействие
от общинтата, за да пренесе тленните останки на баща си от гробищния парк в
гр.Сухиндол до гробищния парк в гр.Русе, за да ги погребе заедно на едно място с
тленните останки на майка й.
Недоволна от неиздаването на искания
от нея документ-административен акт жалбоподателката е сезирала съда с жалба
против мълчаливия отказ на Кмета на Общинта Сухиндол, подадена чрез издателя на
акта, въз основа на която жалба е образувано настоящето дело. В хода на
съдебното производство страните не ангажират доказателства и не навеждат други
доводи, извън тези посочени в жалбата от страна на жалбоподателката и тези,
съдържащи се в становището по жалбата от страна на ответника.
При така приетото за установено от
фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата, с която Г.В. е сезирала съда
е подадена от надлежна страна, но срещу
действие на административен орган, което не представлява отказ по смисъла на чл.
145, ал.2, т.1, пр.2 от АПК, включителнто и мълчалив, и което не подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което същата е процесуално недопустима
и не следва да бъде разгледана по
същество по следните съображения: Съдът
намира, че заявлението на жалбоподателката е подадено срещу орган, който не е
компетентен да се произнесе по него. Искането е подадено до кмета на Община
Сухиндол, за да се разреши преместване на тленни останки от гробищен парк в
едно населено място до гробищен парк в друго населено място. Правната уредба на
обществените отношения, свързани с погребалната дейност – погребване и
пренасяне на покойници се намира в Наредба №2 от 21.04.2011г. за здравните
изисквания към гробищните паркове/гробища/ и погребването и пренасянето на
покойници, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно §4 от ПЗР на Наредба №
2/21.04.2011 г. на МЗ, контрола по изпълнението на наредбата, която
регламентира здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и
погребването и пренасянето на покойниците, се осъществява от органите на
държавния здравен контрол. Предвид изложеното, съдът намира, че по направеното искане
за преместване на тленни останки, кметът на общината не дължи произнасяне. Такова
негово задължение не произтичащо пряко от нормативен акт. Вярно е, че част от
обществените отношения, свързани с погребаната дейност са уредени в Наредбата за организацията и
управлението на гробищните паркове и за реда и условията за извършване на
погребения на територията на община Сухиндол. Според чл.5, ал.5 от нея гробищният
парк и гробищата на територията на община Сухиндол, както и намиращите се в тях
сгради и съоръжения, публична общинска собственост, се управляват, стопанисват
и поддържат от кмета на община Сухиндол. В процесния случай искането е свързано
с действие, което не касае само управление,
стопанисване и поддържане на гробищния парк, а специфична дейност, за която са
налице специални санитарно-хигиенни
изисквания, които са от компетентността на съответните здравни власти с цел
опазване на общественото здраве. Този извод се налага предвид целта на
издадената Наредба №2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните
паркове/гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, посочена в нейния
чл.1 – С наредбата се определят здравните изисквания към гробищните
паркове/гробища/ и погребването и пренасянето на покойници. От последното
следва извода, че при извършване на незаконосъобразни действия по
гробоизкопаване и полагане на покойници в разрез с нормативните изисквания,
следва да бъдат сезирани компетентните органи, които съобразно своите
правомощия да предприемат необходимите действия. Следва да се посочи още, че
съгласно чл. 26, ал.1 от Наредба № 2/21.04.2011 г., изравянето на трупове на
починали или на останките им преди изтичане на 8 години от погребването или
преди изтичането на срока по чл. 25, ал.2 се допуска само по нареждане на съда
или на прокурора по реда и при условията на чл. 157 от НПК и след писмено
уведомяване на съответната РЗИ. С оглед данните и твърденията в заявлението за
датата на настъпилата смърт на бащата на жалбоподателката, за които не са
представени никакви доказателства, процесният случай попада именно в тази
хипотеза, поради което отново се налага извода, че компетентни за произнасяне
по заявлението са здравните власти, доколкото не са налице предпоставките на
чл. 157 от НПК. Освен
съобразявайки се с целта на закона , съдът намира, че следва да се съобразим и
с конкретните условия, в които се развива производството – условия на
пандемична обстановка, световна Ковид криза, трудностите на здравните власти за
овладяване на заболяването. Всички тези новонастъпили обстоятелства са намерили
отражение в последните промени на Наредба
№ 2/21.04.2011 г. от ДВ,бр.97 от 2019г. По изложените съображения се налага
необходимостта от по-строг контрол при
осъществяване на дейности, свързани с общественото здраве. От горното следва, че Кметът на Община Сухиндол
няма нито правомощие, нито задължение по закон, да разпореди преместване на
тленни останки от гробищния парк в града, тъй като това е в правомощията на
държавните здравни власти. Съдебната практика по въпроса е много ограничена, но
в този смисъл е Определение № 422 от 10.06. 2011г. по АД № 481 по описа за 2011г.
на АС-Плевен и Определение № 582 от 03 май 2018 г. по АД № 335 по описа за
2018г. на АС-Плевен.
Липсата на произнасяне от Кмета на
Община Сухиндил не представлява мълчалив отказ по смисъла на АПК, тъй като
издаването на индивидуален административен акт по този въпрос е извън
компетентността на сезирания административен орган. Съдът след запознаване с искането и
жалбата във връзка с него намира, че са налице предпоставките за прекратяване
на производството по смисъла на чл. 159, т.1 АПК, тъй като не е налице подлежащ
на оспорване административен акт. Мълчаливият отказ съставлява индивидуален
административен акт, който създава права или задължения, или засяга права и
законни интереси. В случая по заявлението на жалбоподателката не би могло да се
формира административен акт, който би засегнал права и законни интереси, тъй
като заявлението е подадено до некомпетентен орган. В случая след постъпване на
заявлението Кметът на Община Сухиндол е имал, по силата на чл. 31 АПК,
задължението да го препрати на компетентния орган – здравните власти в лицето
на Регионална здравна инспекция гр.Велико Търново. Съгласно чл.31, ал.2 от АПК,
когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен
акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща
незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало
производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и
организации. С неизпращане на заявлението на компетентния здравен орган и
неиздаването на искания административен акт, който да се връчи на
жалбоподателката, е създадена у нея погрешна представа за формирането на
мълчалив отказ от произнасяне. Фактът, че кметът на общината е имал, по силата
на чл. 31 АПК, задължението да препрати искането на жалбоподателя на
компетентния орган, но не го е изпълнил, не води до формиране от негова страна на
ИАА .
Поради изложените съображения,
подадената жалба е процесуално недопустима. При липса на предмет – подлежащ на
оспорване мълчалив отказ, жалбата като процесуално недопустима следва да остане
без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.В
този смисъл е практиката на Върховния административен съд, намерила отражение
например в Определение № 3424 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2798/2021
г., VII о.; Определение № 14491 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13888/2018
г., II о.; Определение № 7488 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2012
г., IV о. От това следва, че след като се прекрати образуваното съдебно
производство, жалбата, ведно с
преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган по §4 от
ПЗР на Наредба № 2/21.04.2011 г. на МЗ - ръководителя на РЗИ В.Търново.
По отношение искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на разноски, съдът намира същото
за неоснователно. В разпоредбата на чл. 143, ал.2 от АПК е предвидено
присъждане на разноски на подателя на жалбата
при прекратяване на делото, но само при определени условия – поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая не са налице
такива предпоставки, поради което разноските следва да останат така, както са
направени от страните.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Русе , четвърти състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно
заседание на 25.11.2021 г. за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Т.В.
***, с която обжалва мълчаливия отказ на Кмета на Община Сухиндол за издаване
на административен акт за пограбална услуга във връзка с изрично писмено
заявление с рег.№ 9400-1322 от 23.07.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 573/2021 г. по описа на Административен съд – Русе.
ИЗПРАЩА заявление с рег.№ 9400-1322
от 23.07.2021г. от Г.Т.В. ***, ведно
с административната преписка, на Директора на Регионална здравна инспекция
Велико Търново за произнасяне.
Определението подлежи на обжалване в
7 - дневен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от Определението да се изпрати
на страните.
Съдия: