РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 959 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И.Й.С. чрез пълномощника
си адвокат П., твърди че работи като старши инспектор – началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ – П. при ОД на МВР – П. със статут на държавен
служител. Твърди, че работното му време е 8 часа дневно и 40 седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време се изчислява в работни дни –
подневно, както и че за него е установен ненормиран работен ден, като е длъжен
при необходимост да изпълнява служебните си задължения и след изтичане на
работното време. Твърди, че през третото тримесечие на 2018 г. е положил
извънреден труд над нормативно определения общо в размер на 145 часа, от които
106 часа – за компенсиране с възнаграждение в размер на 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение, и 39 часа – за компенсиране с отпуск. Твърди,
че е получил заплащане на извънредния труд, но през месец ноември 2018 г.
начисленият и изплатен извънреден труд за този период е бил удържан от
трудовото му възнаграждение едностранно от работодателя, без съгласието му и
без да са налице изключенията по чл. 272, ал. 1 от КТ, респ. чл. 72, ал. 1 от
ЗДСл. Поради това моли да бъде постановено решение, с което ответникът ОД на
МВР – П. да бъде осъден да му заплати сумата от 442,18 лв. (след допуснатото
изменение на иска), представляваща неизплатен остатък от дължимото брутно
трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2020 г., до окончателното
изплащане.
Претендира
присъждане на разноските по делото.
Моли да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Представя
писмени доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ОД на МВР – П. чрез пълномощника юрисконсулт П.
намира исковата молба за допустима, но неоснователна, поради което я оспорва по
основание и размер. Твърди, че през третото тримесечие на 2018 г. на ищеца са
начислени и изплатени 106 часа положен труд извън редовното работно време за
компенсиране с възнаграждение и 39 часа за компенсиране с отпуск. Впоследствие
е извършена корекция на отработените часове извънреден труд с цел спазване на нормите
на чл. 187, ал. 5, т. 7 и чл. 187а, ал. 1 от ЗМВР като от възнаграждението за
месец ноември 2018 г. е приспадната сума за 43 часа извънреден труд, които са
били в превишение. Счита, че работното време на държавните служители в МВР
следва да се отчита по специален ред, което прави недопустимо приложението по
аналогия на законите за държавните служители в гражданските ведомства и лицата,
работещи по трудово правоотношение. По тези съображения моли за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноски.
Ангажира
доказателства.
Възразява
за прекомерност адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Страните не спорят, че се намират
в служебно правоотношение, по силата на което ищецът И.Й.С. заема длъжността
началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – П. при ОД на МВР – П.
Не е спорно, а и се
установява от писмените доказателства по делото – протоколи за отчитане на
положен труд извън редовното работно време, справки и графици, че през месец
юли 2018 г. ищецът е положил 56 часа извънреден труд, от които 41 часа за
компенсиране с възнаграждение, а 15 часа – с отпуск; през месец август 2018 г. е
положил 31 часа извънреден труд, от които 15 часа за компенсиране с възнаграждение,
а 16 часа – с отпуск; през месец
септември 2018 г. е положил 58 часа извънреден труд, от които 50 часа за
компенсиране с възнаграждение, а 8 часа – с отпуск; през месец октомври е положил
24 часа извънреден труд за компенсиране с възнаграждение.
От приложените ведомости
за заплати за месеците август, септември, октомври и ноември 2018 г. се
установява, че през месец август 2018 г. на ищеца е начислено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 421,61 лв., през
месец септември 2018 г. – 154,25 лв., през месец октомври 2018 – 514,16 лв.
През месец ноември 2018
г. е извършена корекция на часовете положен от ищеца извънреден труд през месец
септември 2018 г., които подлежат на компенсация с възнаграждение, като същите
са намалени от 50 на 7 часа.
Извършената корекция е
отразена във ведомостта за заплата на ищеца за месец ноември 2018 г., като начисленото
допълнително трудово възнаграждение за 24 часа извънреден труд през месец
октомври 2018 г. в размер на 246,80 лв. е приспаднато от подлежащото на
удържане от ищеца (изплатено в повече) допълнително трудово възнаграждение за
43 часа извънреден труд през месец септември 2018 г. в размер на 442,18 лв.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 (в
приложимата редакция преди ДВ бр. 60 от 2020 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд.
За да е основателен искът следва през
исковия период между страните да е съществувало валидно служебно правоотношение
и от ищеца да е положен извънреден труд.
Ответникът
следва да установи изплащането на ищеца на дължимото трудово възнаграждение за
извънреден труд, респективно основанието за удържане на същото.
По
правнорелевантните факти, подлежащи на доказване в настоящото производство,
страните не спорят, а и те се установяват от писмените доказателства, приети по
делото.
Ищецът е държавен служител,
намиращ се в служебно правоотношение с ОД на МВР – П., и през третото
тримесечие на 2018 г. е положил общо 145 часа извънреден труд, от които 39 часа
са компенсирани с отпуск, а 106 часа – с допълнително възнаграждение. През
месеците август, септември и октомври 2018 г. към основното му трудово
възнаграждение му е изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в
общ размер на 1 090,32 лв. Тъй като часовете, положен от него извънреден
труд, надхвърлят 70 часа за третото тримесечие на 2018 г., е извършена корекция
за месец септември 2018 г., като извънредният труд, подлежащ на компенсация с
допълнително възнаграждение, е намален от 50 часа на 7 часа. За разликата от 43
часа изплатеното му допълнително трудово възнаграждение в брутен размер на
442,18 лв. е удържано от начисленото му трудово възнаграждение за месец ноември
2018 г.
Спорът
по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса подлежи ли на удържане
изплатеното на държавния служител в МВР допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд, надвишаващ предвидените в закона 70 часа за тримесечие.
Статутът на държавните служители
в МВР е уреден в ЗМВР. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда,
че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнително възнаграждение
за извънреден труд, а разпоредбата на чл. 187, ал. 6, т. 2 от ЗМВР – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. Следва да се направи разграничение между
забраната за полагане на извънреден труд над определено време и забрана за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Първата е въведена с
нормата на чл.
187, ал. 6 от ЗМВР (в редакцията преди ДВ бр. 60 от 2020 г.), но втората не
се съдържа в нормата на чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Касае се за два съвсем различни елемента от
служебното правоотношение, което е видно и от систематичното място, на което се
намират двете норми – чл. 178
от ЗМВР се намира в раздел VІ „Възнаграждения, материално и социално
осигуряване на служителите на МВР“, а чл. 187
от ЗМВР – в раздел VІІ „Работно време и отпуски“. Аналитичното и
логическото тълкуване на разпоредбите води до извода, че законодателят е
предвидил забрана за полагане на извънреден труд над 70 часа, но не е предвидил
забрана за заплащане на възнаграждение за вече положен извънреден труд, която
да се активира при надвишаване на предвидения праг. Действително полагането на
извънреден труд над допустимия праг е противоправно, но това не означава, че
такъв труд реално не е положен. Напротив – касае се за действително положен от
служителя извънреден труд, който при това е възложен от работодателя с
предварително утвърден график. Отказът да бъде заплатен извънредният труд над
70 часа за тримесечие, при положение че такъв действително е положен,
противоречи на основния принцип в трудовото законодателство, че всеки положен
труд е възмезден, както и на основните принципи на правото за добросъвестност,
справедливост и еквивалентност, изискващи всяка от страните в правоотношението
да изпълнява точно и добросъвестно своите права и задължения, справедливо
заплащане на положения труд и еквивалентност на насрещните престации. По този
начин се накърняват правата на служителя, който при това е по-слабата страна в
правоотношението и се ползва със засилена закрила, и същевременно се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване на работодателя за сметка на
служителя. Доколкото основната характеристика на служебното правоотношение, в
което се намират страните по делото, е престиране на работна сила, съдът
намира, че няма пречка по аналогия да се приложат разпоредбите на ЗДСл и КТ
относно извършването на удръжки от трудовото възнаграждение на служителя без
негово съгласие и връщането на добросъвестно получено трудово възнаграждение, а
именно: чл. 72, ал. 1 от ЗДСл, забраняващ извършването на удръжки от заплатата
на държавния служител без негово съгласие, освен за получени аванси; данъци,
които по специални закони могат да се удържат от заплата; надвзети суми
вследствие на технически грешки; запори, наложени по съответния ред, както и
чл. 271, ал. 1 от КТ, предвиждащ, че работникът
или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
При тези
правни изводи съдът намира, че незаконосъобразно през месец ноември 2018 г.
ответникът е удържал от трудовото възнаграждение на ищеца сумата от 442,18 лв.,
представляваща брутния размер на изплатеното на ищеца допълнително трудово
възнаграждение за положени 43 часа извънреден труд през месец септември 2018 г.,
поради което ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
С
оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в пълен размер. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не
е основателно, тъй като размерът му от 350 лв. не надхвърля значително
минималния размер от 300 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса.
На основание чл. 242, ал.
1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй като се присъжда
възнаграждение за труд.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на
МВР – П., ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „С.“ № …,
представляван от старши комисар И. Т., да заплати на И.Й.С., ЕГН ********** ***
сумата от 442,18 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимото брутно
трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2020 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – П., ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „С.“ № 3,
представляван от старши комисар И. Т., да заплати на И.Й.С., ЕГН ********** ***
разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – П., ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „С.“ № 3,
представляван от старши комисар И. Т., да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 09.10.2020
г., която дата е обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 25.09.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: