Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ..…….......2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав,
в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия Богданова гр.
дело № 2311 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.11.2017 г. по гр.д. №
57942/2015 г. на СРС, I
Г.О., 29 състав, е признато за установено, по предявен от Е.Б.Д. срещу „П.К.Б.“
ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, че договор за
револвиращ заем № **********/21.11.2011 г. е нищожен поради невъзможен предмет.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ответника „П.К.Б.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в случая
не е налице хипотезата на невъзможен предмет, поради това че предметът на
договора е съществувал към момента на сключването му, двете страни са имали
възможност да изпълнят задълженията си и са започнали изпълнението им съобразно
определения предмет на договора. Навеждат се доводи, че валутата на кредита е
посочена в подаденото от ищцата искане за отпускане на кредит и същата е
български лев. Посочва се, че видът на валутата по договора е определяем, като
начинът на определяне ще бъде установен чрез доказване на паричната единица на
предадената от кредитора на кредитополучателя сума, която следва да бъде
върната. В случая, по сметка на ищцата е била преведена договорената заемна
сума в български лева. Излагат се съображения, че доколкото в договора не е
посочена валутата на заемните средства, то по арг. от чл. 24 от ЗБНБ, същата
следва да се смята за уговорена в български лева. Оспорва извода на районния
съд, че не е била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като договорът
е притежавал минимално необходимото съдържание съгласно закона.
Въззиваемата страна Е.Б.Д., в депозиран
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, а по същество е правилно.
Първоинстанционният съд е дал правна
квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пред. първо от ЗЗД. Процесният договор
за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит и попада под
уредбата на Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.,
изм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г./. По тази причина, правната квалификация на
иска следва да бъде определена съгласно специалната норма за недействителност
по чл. 22 от ЗПК. Въпреки дадената от първоинстанционния съд неправилна правна
квалификация /чл. 26, ал. 2, пред. първо от ЗЗД/, същият е разгледал
релевантните факти, обосноваващи заявеното искане, и се е произнесъл по
предмета на спора /валидността на процесния договор/ и решението му е допустимо.
За да постанови решението си, СРС е
приел, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 7 от ЗПК, като не е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му, доколкото в него не е отбелязана валутата, в която е уговорен.
В тази връзка е изложил мотиви, че ответното дружество не е предоставило
доказателства за постигнато съгласие между страните за валутата на заема. С
оглед на това е направил извод за нищожността на договора за заем поради липса
на предмет.
Съгласно чл. 22 от ЗПК /Обн. ДВ. бр.18
от 5 Март 2010г./, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В конкретния случай, в процесния
договор за заем е посочено, че сумата на заема е в размер до 1 000 единици, без
да се уточнява вида валута, в която е отпуснат. В същото време, за общо
задължение по кредита е посочена сумата от 4 093, 97 единици, а за общо дължимо
по револвинга сума в размер на 3 024 единици. Предвид разликите в стойностите
на различните валути, непосочването на такава прави невъзможно определянето на
общия размер на кредита, което от своя страна води до извод за неспазване на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК.
Съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи, че в настоящата хипотеза договорът за заем следва
да се счете уговорен в български лева, доколкото тази валута е официалното
платежно средство в страната. Съдът намира, че с цитираната разпоредба на чл.
24 от ЗБНБ се уреждат публични, а не гражданскоправни правоотношения. Не може
да се приеме, че тя съдържа в себе си диспозитивна правна норма, от естеството
да допълни съдържанието на договора.
Що се касае до представените от
ответника доказателства, същите не са от характера да допълнят съдържанието на
договора, в частта на валутата на отпуснатия заем. В представените по делото
общи условия не се съдържат клаузи относно конкретния размер на заема или
валутата в която е уговорен. В същото време, никъде в представената молба за
отсрочване на вноски по кредита и приложените към нея документи или в
представения анекс към договора и коригиран погасителен план към него не се
посочва валутата на кредита. В анекс № 2 от 11.11.2013 г. към договора е
посочено, че се дължи възнаграждение за отсрочване в размер на 168, 00 лв., но
в случая това възнаграждение се явява отделно и самостоятелно и валутата, в
която е уговорено не е необходимо да съвпада с тази на отпусната и дължима сума
по заема. Що се касае до представеното извлечение по сметка към процесния
договор, то същото, доколкото носи единствено подписа на ответника и
удостоверява изгодни за него факти, не е от характера да установи спорното
обстоятелство за приложимата по договора валута. По делото не е представено
искане за отпускане на кредит от страна на ищцата, от което да е видно че тя е
кандидатствала да ѝ бъде отпуснат кредит в български лева. В раздел
„Параметри на искания револвиращ кредит“ отново не е посочена валута н
различните суми. По делото не са представени и доказателства за усвояване на
кредита от ищцата, респ. за погасяване на вноски по него и не се установяват
твърденията на ответника, че тези операции са извършвани в български лева.
Предвид изложеното, не може да се възприеме тезата на ответника, че страните са
постигнали съгласие и са били наясно с валутата, в която е уговорен заемът.
В рамките на служебната проверка на
съда за спазване на императивните норми на материалния закон относно
валидността на процесния договор за потребителски кредит (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), следва да се
посочи, че договорът за кредит в случая страда и от други пороци, които водят
до неговата нищожност на основание чл. 22 от ЗПК. В графата срок на заема е нанесено
числото „48“, без да е посочено дали става дума за дни, седмици, месеци или
години,
което прави невъзможно определянето на
срока на договора. Съществува разминаване и между общият размер на
погасителните вноски (48*84= 4032,00) и посочения общ размер на задължението в
договора от 4093,97, което създава съмнение за общия размер на кредита. В тази
връзка, следва да бъде посочено, че никъде не е било отбелязано, че на
ищцата-кредитополучател е предаден погасителен план с посоченото в чл. 11, т. 11
от ЗПК съдържание, нито такъв е представен по делото. В случая, погасителния
план към анекс № 2 от 11.11.2013 г. към договора не може да отстрани
констатирания недостатък, доколкото не е предаден на длъжника към момента на
подписването на договора. Съдът констатира и неяснота в съотношението между
величините „сума на заема“ и „сума на револвинга“, с оглед на клаузата на чл. 5
от ОУ към договора, и в този смисъл каква е точно отпуснатата сума по кредита.
Горепосочените обстоятелства навеждат за неспазване на предвидените в чл. 11,
ал. 1 т. 6, 7 и 11 от ЗПК изисквания.
По изложените съображения и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 6, 7 и 11 вр. чл. 22 от ЗПК, процесният договор за
заем се явява нищожен.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС -потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата - ищца следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 000,00 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2017
г. по гр.д. № 57942/2015 г. на СРС, I Г.О., 29 състав.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Б.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 000,00 лв. – разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.