Решение по дело №129/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2019 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430200129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

27.03.2019г. град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд ТРЕТИ  наказателен състав, в публично заседание на 14.03. през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ МИТЕВА

Секретар: Дарина Димитрова

като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА  АНД №129 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

С Наказателно постановление №18-0938-005762/30.10.2018 г. на НАЧАЛНИК на ***, на основание чл.638 ал 3 вр. чл. 461 т.1 от Кодекса за  застраховането, на А.С.Д. ***  е наложено административно наказание – глоба в размер на  400 /четиристотин / лева за извършено от него нарушение на чл 483 ал1 т2 от КЗ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с приложението на чл.57 ал.7  ЗАНН. Наред с това счита, че Наказателното постановление се явява и неправилно. На  тази основа, моли за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ***, представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА №***. от страна на И.Ц. . - младши автоконтрольор при Сектор ПП, в присъствието на свидетеля  *** К. . и жалбоподателя А.Д.  . Съставен е срещу последния за това, че на 21.10.2018 г.  в 09,10 часа в  община ***на път  ПП3 , разклон ***при извършена проверка  се установило, че  като водач и управляващ л.а ***Е с френска регистрация  управлява без задължителна  застраховка или зелена карта към датата и часът на проверката. – нарушение по чл.483 ал.1 т.2 КЗ. При съставяне на АУАН, не  са направени възражения. Такива не  са депозирани и в срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка е приета изцяло от страна на административнонаказващият орган. На тази основа, издал е обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл.638 ал 3 , вр. чл 461 т.1 от Кодекса за застраховането, на Д.  е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин / лева.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентни лица /л.11 от делото/.

 Съдът намира че обжалваното наказателно постановление е издадено от длъжностно лице в кръга на неговите компетенции – видно от приложената по делото Заповед  № З – 316-770/18.03.2016г., а съставения АУАН съставен от длъжностно лице имащо право да съставя АУАН за нарушения по КЗ – видно от сочената заповед. Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ за нарушения по в случаите по чл. 638, ал. 13 и 5, актове за установяване на административни нарушения се издават от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.

По отношение извършеното нарушение се събраха както гласни доказателства  на свидетелите И.Ц. и *** К.. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели, независимо от по – общия им характер при излагане на относимите за делото обстоятелства. Отдава последното на естеството на работа на свидетелите, предполагаща ежедневно извършване на еднотипни проверки по ЗДвП.

По сходен начин са отразени установените обстоятелства и в атакуваното наказателно постановление, като е посочено обаче че жалбоподателят  е санкциониран за това,че на 21.10.2018 г.  в 09,10 часа в  община ***на път  ПП3 , разклон ***при извършена проверка  се установило, че  като водач и управляващ л.а ***Е с френска регистрация  управлява без задължителна  застраховка или зелена карта към датата и часът на проверката.Съгласно нормата на чл.483, ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането, Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. За установеното нарушение на К.К. е наложена глоба по чл.638,ал.3 от КЗ.Текстът на санкционната норма,приложена от наказващия орган гласи,че  лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.  Настоящият съдебен състав установи,че в административно наказателното производство не е изследвано обстоятелството, дали жалбоподателят  е собственик на процесния автомобил,или само го управлява.Това обстоятелство  е от особено значение за прилагане точно на санкционната норма,тъй като размерът на наказанията са различни.           Административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление.         Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, решаващият  съд следва  да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните.

 Не се установява безспорно  по делото че на посочената дата и в посочения час процесния автомобил е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като водача на автомобила на л11 в преписката е представил задължителна застраховка-Зелена карта,което означава че автомобилът е имал валидна застраховка  и водачът не е носил в себе си с която административно-наказващият орган е следвало да се съобрази при издаването на НП. В тази насока са и показанията на разпитаният актосъставител и свидетел по преписката,които твърдят пред съда ,че жалбоподателят Д. им е казал,че има гражданска отговорност на автомобилът ,но не я носи в себе си и ще я представи в РПУ-***. За да не се нарушава правото на защита на жалбоподателя е необходима пълна идентичност между описаните съставомерни факти във връзка с извършеното и установено нарушение и нарушената законова разпоредба, каквато  идентичност в случая не е налице. Цитираната словом в НП разпоредба на чл. 638 ал. 3 КЗ не представлява описание на обстоятелствата относно извършеното нарушение. Контролният орган, а последствие и административнонаказващият орган не са описали в АУАН и в НП административно нарушение, което да бъде отнесено към нормата на чл. 638 ал. 3 КЗ.

         Административнонаказателният процес е строго формален и всяко  допуснато съществено нарушение  на процесуалните правила в хода на производството, води като последица до отмяна на издаденото НП независимо от факта, дали в съдебното производство е  възможно да бъде доказано извършеното нарушение чрез събирането на гласни доказателства, посредством разпит на свидетели.

Въз основа на изложеното опорочена се явява цялата административнонаказателна процедура по ангажирането на отговорността на А., поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Изводът от изложеното е, че НП съдържа неясно обвинение, противоречие между правната квалификация и наложеното наказание от една страна и от друга - между вида и размера на административното наказание. Посочените процесуални пороци на НП водят до неговата незаконосъобразност и като правен резултат до отмяната му. Нарушено е правото на защита на наказаното лице да разбере обвинението и се защити срещу него.

По изложените мотиви и Съдът,

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№18-0938-005762/30.10.2018 г. на НАЧАЛНИК на ***,  с което на основание чл.638 ал.3. вр. чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането, на А.С.Д.  ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Плевенски административен съд.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: