№ 20066
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110118402 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. чл.150 ЗЕ и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с които се иска признаване за
установено, че И. Т. Р., с адрес: .... ( ..... ) дължи на ищеца “ ...... и адрес: .... ( ..... ) сумите 980, 02
лв. / деветстотин и осемдесет лева и две стотинки/, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва
за периода от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 152,67 лв. / сто
петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., 43,94лв. / четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от
01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 24.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 7,21 лв. / седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г. Претендират се и разноски, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 3693/2023г. по описа на СРС,
срещу която е постъпило възражение от длъжника и са дадена указания за предявяване на
настоящия иск.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че ответникът, в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, има задължението да заплати стойността на предоставената топлинна енергия,
което не е сторил. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, постъпил в законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът
изцяло оспорва иска. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че няма качеството собственик или вещен ползвател на имота, поради което отрича да има
качеството потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153 ЗЕ. Прави възражение за
настъпила погасителна давност за търсените суми, включително суми, включени в общата
фактура. Излага твърдения, че не дължи процесните суми за дялово разпределение към ищеца, тъй
като последният нямал правно основание да търси последните, Прави възражение за погасителна
давност. Оспорва дължимостта на лихва върху суми за ДР, тъй като липсвала покана, а за лихва
върху главницата липсвали доказателства за датата на публикуване на главното задължение.
Конституираното трето лице – помагач, “ ........., не излага съображения.
По делото е представена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като
компетентно извършена, поради което ще основава по-нататъшните си заключения на нея.
Въз основа на горепосоченото и на основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
1
Уважаването на предявения иск предполага ответникът да има качеството потребител на топлинна
енергия, съгласно чл.153 ЗЕ, както и качеството собственик или ползвател на самостоятелен обект
в СЕС, която следва да е топлоснабдена през процесния период.
От представените по делото доказателства не се установява, че ответникът по настоящото
производство да е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство,
поради което да има качеството потребител на топлинна енергия, съгласно чл.153 ЗЕ.
Това е така тъй като по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот
находящ се в ........, а по делото се претендира заплащане на суми за потребена енергия за
апартамент, находящ се в ....... По делото не се доказа наличие на идентичност между адреса,
записан в документа за собственост и топлоснабдения имот. От представеното писмо от Столична
община с вх. № рег ......../17.03.2017гг. на ....... е видно, че притежавания от ....... имот е с адрес:
......... От Удостоверение район ....... е видно, че няма идентичност между .... и ж.к. ........., както и
че .... не е преименуван.
Нещо повече, ищецът твърди, че ответникът е собственик на имота на основание наследствено
правоприемство на починалия ...... По делото дори и да се приеме , че представения документ за
собственост касае процесния апартамент, което съдът в настоящото производство не счита за
доказано, то не се проведе пълно и главно доказване, че наследодателят на ответника е придобил
през 1990 г. имота в своя лична собственост, доколкото по делото е видно , че гражданското му
състояние към момента на смъртта е разведен, но не се представиха доказателства
прехвърлителната сделка да е извършена след прекратяването на брака, поради което процесният
апартамент да е лична собственост на наследодателя на ответника.
С оглед горното, съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на факти и
обстоятелства , разпределени в негова доказателствена тежест, а и именно: ответникът да е
изключителен собственик на процесния недвижим имот, находящ се в ...... ....., поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника. Следва да се осъди ищецът да заплати
на ответника сумата в размер на 450 лв.
Така мотивиран , СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от установителен иск за признаване за установено, че И. Т. Р., с
адрес: .... ( ..... ) с ЕГН: ********** дължи на “ ...... и адрес: .... ( ..... ) сумите 980, 02 лв. /
деветстотин и осемдесет лева и две стотинки/, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за периода от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 152,67 лв. / сто петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., 43,94лв. /
четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва за период от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 7,21 лв. /
седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2020г. до 04.01.2023г., като неоснователен и недоказан.
Осъжда “ ...... да заплати на И. Т. Р. с ЕГН: ********** сумата в размер на 450 лв.
Решението е постановено при участието на “ ........” ЕООД, като трето лице помагач, на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на препис на страните пред СГС с
2
въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3