№ 375
гр. Варна , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500130 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********,
София, чрез ю.к.В.Г., срещу разпореждане №272446/27.11.2020г., постановено по ЧГД
№13665/2020г. на 47 състав на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил заявление на АЙ ТРЪСТ
ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Г. И. И., ЕГН **********, Варна, за следните
суми: сумата от 51.28 лева, представляващи административни разноски за извънсъдебно
погасяване на задължението; сумата от 116.90 лева, представляващи дължимо възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 13.03.2019г. и сумата от 54.34 лева – обезщетение
за забава, дължимо по договора за поръчителство, за периода от 11.07.2019г. до 09.10.2020г.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно
в обжалваната част. Оспорва се изводът на съда, че претендираните адм.разноски противоречат на
чл.33 ЗПК както и на чл.10а, ал.2 от същия. Твърди се, че тези разноски са сторени от
кредитодателя Кредисимо ЕАД за изпращане ежемесечно на съобщения до длъжника, покани,
проведени телефонни разговори, с оглед изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Кредисимо е сторило тези разходи, за което е изготвен протокол за извършени услуги по
извънсъдебно събиране на просрочени вземания, подписан от Кредисимо ЕАД. Поддържа се, че
сумата представлява разход за събиране на вземането, в който случай не попада в обхвата на чл.33
от ЗПК и не противоречи на чл.10а, ал.2 от същия закон. Поддържа се, че сумата не е изискуема
към датата на сключване на договора както, че нейната изискуемост настъпва от неизпълнение
задължението на потребителя-кредитополучател, в който смисъл представлява разход, пряко
следствие от неизпълнението на длъжника.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че на кредитополучателя не е предоставена
информация за условията по договора и право на избор, че не е проведено индивидуално
договаряне и по същество е бил принуден да сключи договора за поръчителство със свързано с
кредитодателя лице. Поддържа,, че на клиента на Кредисимо ЕАД е предоставена възможност да
избере дали да сключи договор с поръчителство, гаранция или да избере необезпечен кредит.
Избирането на договор без гаранция/обезпечение/ не е санкционирано от договора и ОУ към него.
Прави се довод, че наличието на обезпечение чрез поръчителство дава преднина единствено в
срока за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит като същевременно представлява
форма на индивидуално договаряне условията по кредита, при това не съществените по сумата и
срока за връщането . Поддържа се, че договорът за поръчителство е отделен акт, различен от
кредитния договор, макар и свързан с последния, а обстоятелството, че е налице предварително
одобрено от кредитодателя дружество, което да поръчителства за дълга, не сочи на
недействителността на тази клауза от договора. Дружеството заявител /поръчител/ извършва по
1
занятие гаранционни сделки срещу заплащане не само по отношение на Кредисимо ЕАД, но и
спрямо други търговски субекти. Неправилно се твърди, че наличието на обезпечение сочи на
неизпълнение от кредитодателя на разпоредбата на чл.16 ЗПК за оценка на кредитоспособността
на длъжника. Неправилно се твърди, че е преценката на решаващия съд, че сключването на
договора при поръчителство, заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и следва да бъде
включено в ГПР. В тази връзка, жалбоподателят отново поддържа, че договорът за поръчителство
не е по необходимост свързан с предоставянето на кредит от Кредисимо ЕАД. Потребителят е
имал възможност са избере и да подпише договора при тези условия, в който случай възниква
ново правоотношение с поръчителя, отделно от кредитното. Този разход е поет доброволно от
потребителя, поради което не са налице основания за включването му в ГПР по договора за
кредит. Евентуално, жалбоподателят твърди, че дори и при обратен извод, това би довело до
частична недействителност, евентуално на уговорката за ГПР съгласно чл.19, ал.6 от ЗПК. Твърди
се, че неоснователно съдът е отхвърлил и претенцията за възнаграждение по договора за
поръчителство и за адм.разноски. Не се излагат аргументи за обжалване на съдебния акт в частта
за претендираните мораторни лихви върху задълженията по договора за поръчителство.
Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо това уважаване на
заявлението изцяло ведно с присъждане на сторените разноски.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, при
интерес от обжалването, в преклузивния срок, считано от връчване на препис от разпореждането
на съда. Жалбата е надлежно администрирана. Производството по жалбата е допустимо.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД срещу Г. И. И., за
осъждане на ответника да заплати на заявителя по реда на чл.410 ГПК, суми, дължими въз основа
на договор за кредит №1247698 от 13.03.2019г., сключен между Кредисимо ЕАД и длъжника за
сумата от 1 000 лева главница, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата 13.03.2019г.,
сключен от една страна между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД и от друга страна между Ай
Тръст ЕООД и Г.И..
Предмет на претенцията по чл.410 ГПК е част от главницата в размер на 832.15 лева, чийто
краен падеж за връщане е настъпил на 10.04.2020г. съгласно Приложение №1 към договора за
кредит; сумата от 51.28 лева – адм.разноски и сумата от 116.90 лева – възнаграждение по договора
за поръчителство; 78.86 лева договорна възнаградителна лихва, изчислена за периода от
11.06.2019г. до 10.04.2020г.; 67.18 лева – мораторна лихва по договора за кредит, за периода от
11.07.2019г. до 09.10.2020г.; 54.34 лева – мораторна лихва по договора за поръчителство, за
периода от 11.07.2019г. до 09.10.2020г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 28.10.2020г. до окончателното изплащане на дълга. В т.12 от заявлението се излага,
че след сключване на договора, кредитодателят е сключил с жалбоподателя Ай Тръст ЕООД
договор за поръчителство, по който поръчителят се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит, срещу възнаграждение. Твърди
се, че поради неизпълнение на задълженията от Г.И., след падежиране на договора, на 14.10.2020г.
кредитодателят е изпратил искане до поръчителя за плащане на задълженията, за което е
изпратено уведомление и до длъжника съгласно чл.3, ал.2 от договора за поръчителство. Твърди
се, че на 14.10.20г. поръчителят е заплатил всички дължими от Г.И. суми към Кредисимо ЕАД, а
именно главница от 832.15 лева, договорна лихва от 78.86 лева ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 67.18 лева както и 51.28 лева адм.разноски за извънсъдебно събиране на
вземането. Твърди се, че на 19.10.2020г. заявителят е уведомил длъжника за изпълнение на
задължението си по договора за поръчителство както и за възникване задължение на длъжника да
заплати уговореното възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 116.90 лева ведно
със законна лихва за забава в размер на 54.34 лева. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си, поради което и дължи законна лихва за периода на забавата.
Претендира се общо сумата от 1 200.71 лева. Въз основа на разпореждане за без движение,
заявителят Ай Тръст ЕООД е посочил, че сумата на адм.разноски представляват действително
извършени от кредитодателя Кредисимо ЕАД, разходи по извънсъдебно събиране на
задължението, за което е представен подписан от Кредисимо протокол.
2
Съдът е уважил заявлението за претендираната главница, за възнаградителната лихва по
договора и дължимата по договора за кредит лихва за забава, заплатени от заявителя Ай Тръст
ЕООД на Кредисимо ЕАД по договора за кредит и договора за поръчителство като отхвърлил
заявлението за останалите претендирани суми. За да откаже издаване на заповед за изпълнение,
заповедният съд е посочил, че както възнаграждението, така и адм.разноски противоречат на чл.33
от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и не пораждат права и задължения за
страните. Приел е, че вземането за адм.разноски противоречи пряко на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК като
в този смисъл уговорката е нищожна поради противоречие с ЗПК. По отношение претендираното
възнаграждение по договор за поръчителство и мораторната лихва върху него, съдът приел, че
поради сключването на този договор в противоречие с императивните норми на ЗПК и ЗЗП,
същият не поражда задължение за потребителя. Съдът приел, че договорът за поръчителство е
сключен в нарушение на чл.16 ЗПК, тъй като уговарянето на поръчителство от избран от
кредитора поръчител, прехвърля върху длъжника риска от неизпълнение задължението на
кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя. Съдът приел, че сключването на
потребителския договор цели единствено обогатяване на кредитодателя чрез заобикаляне
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК – потребителят не е имал право на избор за обезпечаване или не по
договора за кредит, съответно - за избор на поръчител. Отделно от това, поръчителят е свързано с
кредитодателя лице, което също води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, не отговаря на изискванията за добросъвестност и лишава длъжника от право на избор.
Клаузата за сключване на кредита при условие на поръчителство от трето лице, не отговаря на
индивидуалните нужди на потребителя. Договорът за поръчителство е сключен в нарушение на
императивни правни норми, поради което е недействителен и потребителят не дължи както
възнаграждението, уговорено в същия договор, така и обезщетение за забавено изпълнение върху
същото.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в заявлението по
чл.410 ГПК, намира за установено следното: Предмет на въззивна ревизия са сумите,
представляващи сторени от Кредисимо ЕАД адм.разноски, възнаграждение по договора за
поръчителство ведно с обезщетение за забавено изпълнение върху същото, всички претендирани
от встъпилия в правата на кредитора, поръчител, изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143
ЗЗД.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за кредит, договорите
за поръчителство и Общите условия към ДПКр, се съдържат клаузи, от които следва, че
извършените от кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са в тежест на
длъжника. При изплащането им от поръчителя, същите подлежат на възстановяване нему съгласно
чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че
разноските са сторени за извънсъдебно събиране на задължението, поради което не представляват
разноски по управление на кредита. Независимо от това, доколкото липсва конкретизация за
начина на формиране на претенцията от 51.28 лева, съдът намира искането за издаване на заповед
за нея, за неоснователно. Посоченото в ОУ към договора за кредит условие за право на
обезщетение за всички направени от кредитодателя разноски за съдебно и извънсъдебно събиране
на просрочено вземане, е общо и макар да представлява основание, не конкретизира начина на
формиране на претенцията и същата се явява неиндивидуализирана. Липсват каквито и да са
конкретни твърдения, които да обосноват вземането за тези адм.разноски още повече, че в т.12 от
заявлението се сочи изпратено на длъжника уведомление от поръчителя, след изплащане на
задължението. Без значение е представения с уточняваща молба протокол №219/2017г. за
извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочено вземане, тъй като същият е издаден от
Кредисимо ЕАД едностранно и отново не удостоверява обема, вида и стойността на тези разноски.
Поради това, в тази част разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено на
основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
По отношение възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да претендира
платеното както и изрично уговореното по договора възнаграждение. Наличието на договор за
поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване разпоредбите на ЗПК и
увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността му е винаги конкретна, въз
основа на постигнатите уговорки между страните – както по кредитния, така и по договора за
3
поръчителство. Принципно съдът съобразява автономността на договора за поръчителство спрямо
договора за кредит както и възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по него свободно да уговорят
възнаграждение. Това не означава, че съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на
добрите нрави и нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК. Видно от договора
за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит, възнаграждението е посочено като
основание в чл.8 от договора за поръчителство, но след преценка в препращането в Приложение
№1 към същия договор, е очевидно, че тази уговорка е недействителна като противоречаща на
естеството на поръчителството, на ЗПК и на ЗЗП. Налице е уговорка за заплащане на
възнаграждение по договора за поръчителство, което би следвало да се дължи едва при
неизпълнение и съобразно неизпълнената част по кредита, но с падеж – месечните плащания за
срока на действие на договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението за
поръчителство /като успоредно дължимо с кредитните вноски/ както и възможността същото да
бъде заплатено на кредитодателя Кредисимо ЕАД сочи, че същото има друг характер и цел - да
увеличи дължимото на кредитора плащане по договора за кредит като създаде привидност у
длъжника за гарантиране задълженията му по договора за кредит от солидарен длъжник.
Същевременно, с добавянето на ново плащане към кредитора, в противоречие с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, уговорката попада в приложното поле на чл.21 от същия закон и е
недействителна. По същество то надхвърля ограничението на ГПР, уговорен на предела от 50%.
Размерът на това възнаграждение противоречи и на общите норми за добросъвестност и спазване
на добрите нрави съгласно ЗЗД и ЗЗП, тъй като е уговорено в размер на почти 70% от месечното
плащане по договора за кредит. При предоставена сума по кредита от 1000 лева, уговореното
възнаграждение на поръчителя е 958.10 лева. /13 вноски по 73.70 лева/ Поради този начин на
уговаряне и явната нееквивалентност на насрещните престации, възнаграждението противоречи
както на ЗЗП, така и на ЗЗД като се явява неравноправна уговорка във вреда на потребителя, в
нарушение на добрите нрави. Освен това, то е изцяло неиндивидуализирано доколкото въпреки
основанието в чл.8 от договора за поръчителство, не е ясно как е формирана конкретната сума,
предмет на заявлението съобразно Приложение №1 към договора. Очевидно е, че
възнаграждението не зависи от неплатената част по кредита и от платеното накрая от поръчителя.
Тъй като в Приложение №1 към договора за поръчителство възнаграждението е посочено
единствено като 13 вноски по 73.7 лева, а се претендира различна сума – 116.90 лева, претенцията
подлежи на отхвърляне и на основание чл.211, ал.2, т.1 ГПК, макар да са налице основания и по
т.2 и т.3 от същата разпоредба. Поради отхвърляне на главницата, неоснователна се явява и
претенцията за законната лихва за забава, изчислена върху възнаграждението по договора за
поръчителство.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство, заявлението в
обжалваната част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.410 и чл.127
ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №272446/27.11.2020г., постановено по ЧГД
№13665/2020г. на ВРС, 47 състав, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил заявление на
АЙ ТРЪСТ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Г. И. И., ЕГН **********, Варна,
за следните суми: сумата от 51.28 лева, представляващи сторени адм.разноски; сумата от 116.90
лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
13.03.2019г. и сумата от 54.34 лева, представляващи обезщетение за забава върху
възнаграждението за поръчителство, за периода от 1107.2019г. до 09.10.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5