Решение по дело №621/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 727
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20251000500621
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500621 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Срещу решение № 4853 от 15.08.2024 г. по гр.д.№ 4735 по описа за 2023
г. на СГС, ГО, I-11 състав са постъпили въззивни жалби, както следва:
1-От М. И. Ц., ищец пред първата съдебна ин-
станция.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл.432,
ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД е отхвърлена за разликата над присъдената сума в
размер на 500 000 лв. до пълния предявен размер от 700 000 лв. Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение в обжалваната му част. Твърди се неправилно
приложение на критериите по чл.52 ЗЗД и несъобразяване с приетите за
доказани вреди, които ищецът е претърпял и които ще продължи да търпи;
следвало да се вземе предвид, че лечението на ищеца не е приключило и му
предстоят нови операции. Обезщетението следвало да бъде съобразено и с
1
възрастта на ищеца, който към момента на ПТП бил на 28 години.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която
претенцията на въззивника/ищец е отхвърлена като неоснователна и вместо
това да бъде постановено друго, с което се присъди обезщетение в пълния
претендиран размер от 700 000 лв., ведно със законната лихва. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“ АД,
ответник в първоинстанционното производство, в който отговор се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение в частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена
като неоснователна. Относно критериите по чл.52 ЗЗД намира, че
компенсацията не е занижена, а завишена. Така присъденото обезщетение
надхвърляло обичайните размери за такива случаи.
Третото лице помагач на страната на ответника – М. П. В. не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 26.08.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 26.08.2024 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
2-ЗД „Бул Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва в частта, в която искът по чл.432, ал.1 КЗ вр. с
чл.45 ЗЗД е уважен за разликата над 300 000 лв. до сумата от 500 000 лв.,
присъдена ведно със законната лихва. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Сочи се, че същото не било съобразено със събраните по
делото доказателства, вкл.представените медицински документи. Твърди се
неправилно приложение на критериите по чл.52 ЗЗД. Понятието
„справедлИ.ст“ не било абстрактно. Не било взето предвид, че отговорността
на застрахователя е функционална. Допуснати били нарушения на ТПВС №
7/78, т.9, както и на ППВС № 4/1968 г. и на практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
2
Размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен с постановените от
ВКС решения, разглеждащи аналогични вреди като се присъждали
обезщетения в рамките на 100 000 лв. , вкл. и при ампутация на крайник.
Следвало да се има предвид и, че се касае до средни телесни повреди макар и
някои от тях да имали остатъчни проявления – за лявата ръка и левия крак.
Счита, че справедлив размер при така получените от ищеца травми е такъв от
300 000 лв. и то без да се отчита съпричиняване, което въззивникът определя в
размер на близо 50 % като се твърдят нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия/ищец. Налице била хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД и т.7 от ППВС
№ 17/1063 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която
претенцията на ищеца е уважена за сумата над 300 000 лв. до присъдената
такава от 500 000 лв. , ведно със законната лихва и вместо това да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 300 000
лв. до сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от М. И. Ц., ищец в
първоинстанционното производство, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение в частта в която е определено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 000 лв. Сочи, че по делото се установило, че причинения
вредоносен резултат е изключително тежък. Вследствие на ПТП на ищеца
били нанесени непоправими вреди върху физиката и психиката му.
Възражението за съпричиняване било недоказано и неоснователно; позовава
се на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която сочела, че
за ищеца ударът бил непредотвратим. Причината ищецът да оцелее след такъв
удар била добрата физическа форма към този момент.
Третото лице помагач на страната на ответника – М. П. В. не взема
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 02.09.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 13.09.2024 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
3
Налице е правен интерес от обжалване.
С оглед въведения от въззивните жалби предмет на въззивното
производство, първоинстанционното решение следва да се счете за влязло
в сила в частта, в която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
търпените от него болки и страдания в размер на 300 000 лв.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че по делото безспорно се установило, че на 09.09.2022 г. Ищецът
е бил увреден при ПТП, настъпило по вина на М. П. В., като не се установило
никакво поведение на пострадалия, което по някакъв начин да е допринесло за
настъпване на произшествието.
Като се е позовал на заключението на допуснатата и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, съдът е приел за установено, че в
следствие на ПТП на ищеца са причинени множество травматични увреди,
значително и трайно увреждащи здравето му, с изключително продължителен
оздравителен период, а именно: Травматична луксация на лява тазобедрена
става; Размачкване на лява подбедрица и открита фрактура на лявата
подбедрица; фрактура на 1 метарзална кост вляво; Открита фрактура -
луксация на левия лакът; Контузия на левия лакътен нерв /n.ulnaris/ следствие
на счупването с луксация на лява лакътна става. Нервът е намерен премачкан
в кубиталния канал със значителен дефект в циркумференцията му при
операция на 21.01.2023 г. ; Контузия на левия малкопищялен нерв /n.peroneus/
в резултат на открита конквасация на лява подбедрица; Травматична лезия на
артерия поплитеа (в областта на подбедрицата); Травматична лезия на артерия
тибиалис антериор (друга артерия в областта на подбедрицата). Касаело се за
изключително тежки увреди едновременно на два крайника, водещи до
4
значително засягане на функционалността им, както и увреди на нерви до
степен на пълна дисфункция. От всички медицински документи, от
заключението на КСМЕ и свидетелските показания се установявало, че ищеца
е претърпял множество оперативни интервенции, броят им надхвърлял
обичайното травматично лечение в пъти, извършвани били по няколко
интервенции на всеки от засегнатите крайници и нерви, част от операциите
били изключително тежки и високорискови, от вид който не се извършвал
масово. От проследяването на оперативните намеси, извършено от вещите
лица по КСМЕ на стр.5 и сл. от заключението, се установявало, че
първоначално на ищеца са извършвани операции през дни - на 09.09.2022 г.,
13.09.2022 г., 16.09.2022 г., 19.09.2022 г., 23.09.2022 г. и 27.09.2022 г. в
Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА; веднага след това ищецът
бил преместен в Клиника по пластична хирургия и изгаряния на ВМА, където
било извършено кожно трансплантиране на 11.10.2022 г. ; върнат бил в
Клиниката по ортопедия и травматология и на 24.10.2022 г. Била премахната
външната фиксираща система на левия лакът; следвали операции на
07.11.2022 г., с установени костни дефекти, наложило отстраняване на костни
ръбове и следоперативен престой от 1 месец, на 09.12.2022 г. с поставяне на
кожен имплант от горна повърхност на ляво бедро, на 23.01.2023 г. и
01.02.2023 г., като лакътен нерв бил намерен премачкан в кубиталния канал
със значителен дефект в циркумференцията му, извършена била пластика на
палец на левия крак. На 13.03.2023 г. в УМБАЛ "София мед" бил отстранен
интраневрален невром, който обхващал лакътния нерв. Последвали нови
операции във ВМА - на 07.06.2023 г. и 27.10.2023 г. След последната операция
ищецът бил изписан на 31.10.2023 г. , т.е. ищецът бил в болнични заведения
над една година, през която бил претърпял 15 тежки оперативни намеси, със
съответния предоперативен период на подготовка и отделен период на
възстановяване. От КСМЕ било видно, че възстановителния период за
проведеното лечение на счупванията на лява предмишница и лява
подбедрица, протекъл с усложнения от възпалителен характер и некроза на
кожата, наложила извършването на кожна пластика, бил продължил около 1
година. През възстановителния период, ищецът бил търпял болки и
страдания, като първите 3 месеца, болките били с голям интензитет, както и че
след първите 3 месеца, ищецът бил търпял болки с по - висок интензитет по
време на етапните оперативни лечения и около 20 дни след всяко от тях. От
5
изложеното следвало, че ищеца бил търпял болки с изключително интензивен
характер, в много продължителен период от време доколкото той бил подлаган
на оперативно лечение през около месец, а в някои месеци и по няколко пъти,
при което посочените от вещите лица периоди на следоперативни болки, се
припокривали. Интензитетът на болките през първите три месеца, когато били
провеждани и първоначалните най-интензивни и чести оперативни намеси,
били определени от вещите лица като такива с голям интензитет. Според съда
интензитетът на болките и страданията не бил спаднал и в целия над
едногодишен период на оперативно лечение. От показанията на свидетеля,
разпитан на странана на ищеца, се установявало , че последния е изпитвал
постоянни болки и непрекъснато е приемал обезболяващи. От всички събрани
по делото доказателства се установявало, че възстановяването на ищеца не
било приключило и към момента на приключване на съдебното дирене. В
КСМЕ били посочени оздравителни периоди за счупванията и невралните
увреди от една година, но в съдебно заседание за защита на заключението
вещите лица посочвали, че при ищеца не е налице пълно възстановяване.
Налагал се извод, че на ищеца са причинени множество травми, които довели
до значителни по интензитет болки, търпяни в изключително продължителен
период, след изтичането на който не било настъпило пълно възстановяване,
като такова не се и очаквало да настъпи. От КСМЕ се установявало, че са
налице трайни увреди на здравето на ищеца - в следствие на счупванията на
двата крайника бил на лице ограничен обем движение в лява лакътна става-
невъзможност за пълно изправяне на ставата от 20 градуса, като с оглед
тежестта на увреждането, било посочено, че ограниченията в обема на
движение на лява лакътна става, ще останат за постоянно. От неврологичния
статус за ляв горен крайник били налице: хипотрофия на лява предмишница с
2см. спрямо дясната; намалена флексия в лакътната става, силно ограничена
до липсваща екстензия; липса на ротация в лява киткова става; намален захват
с лява ръка; намалена флексия на четвърти и пети пръсти; силно затруднено
до невъзможно отвеждане и привеждане на пръстите към третия, затруднено
сгъване на проксималните фаланги на пръстите и разгъване на средни и
дистални фаланги. За левия долен крайник: изразена хипотрофия на
подбедрицата с 6 см. спрямо дясната; пълна липса на дорзална флексия на
ляво ходило; едва доловима флексия на пръстите, като от вещите лица било
посочено, че не може да се очаква пълно възстановяване. Според вещо лице за
6
травматичното увреждане на периферните нерви на лява ръка и крак по данни
от последния преглед имало частично възстановяване на функцията на левия
лакътен нерв и пълна парализа на функцията на левия малкопищялен нерв -
при пероралния нерв нямало никаква активност. От травмата били изминали
вече една година и четири месеца и описаната неврологична симптоматика
щяла да остане трайна последица от травматичните увреждания. Вещото лице
посочвало, че на лакътния нерв не могат да бъдат правени повече операции,
т.е. това частично възстановяване щяло да остане крайния етап на
възстановяване, т.е. нерва бил значително увреден, което довело до трайните
функционални дисфункции, описани от вещото лице. Функцията на левия
малкопищялен нерв не можела да бъде възстановена, като единственото
лечение, известно на вещите лица било описано само в учебниците, без да се
прилага изобщо в страната. Отделно от това вещото лице описвало голямо
количество белези - травматични и следоперативни, които също следвало да
се считат за трайна последица от увредите. Следователно налице били
значителни по обем, брой и степен на засягане на здравето, остатъчни
дефицити, като не се очаквало изобщо пълно възстановяване на ищеца.
Последния бил обявен и за негоден за летателна служба с оглед на увредите.
От свидетелсите показания и от СПЕ се установявали и огромни по
интензитет психологични травми, причинени на ищеца в следствие на
инцидента. В СПЕ ПТП било определено като катастрофално събитие в жИ.та
на ищеца, което причинило негативно емоционално състояние, дефинирано
като усещане за "край, след който няма нищо", което се характеризирало с
изразен депресивитет, потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност,
емоционална лабилност, раздразнителност, високо нИ. на стрес и фрустрация
/препятстване, крах на надеждата/, изчерпване на жизнената енергия, усещане
за безсилие пред обстоятелствата, чувство за безпомощност и ощетеност,
негативизъм по отношение на ценностите на жИ.та, отчаяние и
песимистимизъм, липса на визия за бъдещето. При ищеца били констатирани
суицидни намерения, които той отхвърлял с цената на много жизнена енергия
и воля.
От доказателствата по делото било установено, че на ищеца са
причинени травматични увреждания на двата леви крайника, като се касаело
за политравми доколкото освен многофрагментните счупвания били
причинени и значителни увреди на нервите, до степен на пълно прекъсване на
7
пероралния нерв, при който нямало никаква активност. Травмите били
групирани от вещите лица по КСМЕ по вид на засегнатата система на
организма: травми на опорно двигателния апарат, травма на периферната
нервна система и травми на кръвоносните съдове на ляв долен крайник, от
което било видно, че макар привидно да били засегнати два крайника, то
увредите били толкова значителни по обем на засегнатите системи, че сочели
на дълбока увреда, която завишавала значително размера на дължимото
обезщетение. На лице бил изключително продължителен процес на
отстраняване на травматичните увреди, който не бил приключил към момента
на провеждане на съдебното дирене. Проведени били 15 оперативни
интервенции за период от малко над една година, което сочело на търпени
изключително чести, интензивни болки и страдания. При повечето
пострадали при ПТП се провеждали по средно 1-2 оперативни намеси, докато
ищецът бил претърпял 6 само за първите 2 седмици след инцидента. За период
от малко над 1 година ищецът търпял постоянни интензивни болки от
оперативни намеси; касаело се за ежемесечни оперативни намеси, като
периода на възстановяване след всяка операция застъпвал предоперативния
период на следващата. Касаело се за ежедневие, в рамките на една година,
белязано от ежедневни болки, ежеседмични изследвани, манипулации,
болничен престой. Болничен престой от над година, прекъсван само
спорадично от домашно постелно лечение от по няколко дни, представлявало
увреда много над средната, характерна при травми на крайници при ПТП. От
показанията на свидетелката, майка на ищеца, се установявало, че по Коледа,
през 2022 г. синът й бил изписан от болницата само за няколко дни, поради
извършена преценка от лекарите, че същия не може да понесе психически
повече интервенциите. Толкова продължителен болничен престой и толкова
интензивни и чести оперативни интервенции обуславяли завишаване и то
значително на размера на дължимото обезщетение. Налице бил оздравителен
период от около година, като видно от КСМЕ не било на- лице пълно
възстановяване на ищеца, а такова и не се очаквало да настъпи. Налице били
множество трайни последици от увредите, които били необратими и били
довели до невъзможност за нормално извършване на движения на двата
крайника. Ищецът нямал нормален захват на лявата ръка, не можел да стиска,
защото четвърти и пети пръст не работели правилно, не можел да разперва
ръцете, не можел да протИ.поставя палеца на останалите пръсти, не можел да
8
разпъва ръката си, не можел да контролира левия си крак, като стъпвал от
високо на цяло стъпало, придвижвал се с патерици, имал остатъчен
остеоматериал в тялото си и множество травматични и оперативни белези,
като всички тези увреди били необратими и щели останат с ищеца до края на
жИ.та му. На ищеца се прилагала рехабилитация и към момента на
провеждане на производството по делото. Видно било от КСМЕ ищецът имал
оперативен отвор от който периодично изтичала гнойна течност. Налице било
такова засягане на здравето и телесната цялост на лицето, което не сочело
само на неудобства и временни затруднения, а на трайни увреди, които не
само загрозявали външността на един млад човек, но и го лишавали от
възможността да извършва дейности, които били напълно нормални,
обичайни за лице на тази възраст. Тук следвало да се отчете възрастта на
пострадалия към момента на инцидента - 28 години, т.е налице бил млад
индивид, в началото на жизнения си път, който щял търпи увредите и
ограниченията за продължителен период до края на жИ.та си.
Обстоятелството, че трайните увреди щели да бъдат търпени в целия жИ.т на
индивид в млада възраст, обуславяло завишаване значително на
обезщетението. Следвало да се отбележи, че остатъчния функционален
дефицит на ставите на лява ръка и ляв крак, персистиращият възпалителен
процес на лява тибия и отпадна неврологична симптоматика за левите ръка и
крак, били направили ищеца негоден за летателна служба. Обстоятелството,
че една обещаваща кариера, в която ищеца бил вложил много воля,
постоянство и старание била прекъсната в началото си - едва 4 години след
началото на военната служба, също следвало да бъде отчетено като
увеличаващо размера на обезщетението. От представените доказателства
било видно, че кариерата била мечтата на ищеца и обстоятелството, че нямало
да може да управлява летателна машина, представлявало сериозна
психологическа травма. От СПЕ било видно, че физическото осакатяване на
ищеца било причина за прекъсване на много успешна, престижна и
финансово обезпечена професионална кариера, постигната с изключителен
труд и воля за успех, като реализация на мечтата му да бъде пилот.
Следователно един млад, обещаващ човек бил лишен от мечтата, за която бил
работил толкова упорито и която била осъществена. Ищецът изключително
млад бил достигнал най-високата кариерна степен в професията си, бил най-
младия пилот, който управлявал транспортен самолет от конкретен тип и
9
тонаж, най-младия пилот спечелил конкурса в Унгария. Това лишаване от
упражняване на мечтаната професия увредило ищеца до такава степен, че при
него се наблюдавали безнадеждност и пълна апатия по отношение на
бъдещето.
Увредите били станали причина за изключително сериозно засягане на
начина на жИ.т на ищеца. Доказани били нуждата от чужда помощ и
абсолютната зависимост на лицето от неговите близки. Претърпял бил и
продължава да търпи болки и неудобства от продължителните лечебни и
възстановителни процедури, особено тежко понасял зависимостта си от
грижите на други лица в ежедневното си справяне. Лишен бил от обичайния
си активен начин на жИ.т и от всички удоволствия и занимания на младата
възраст-спорт, развлечения, разходки, пътувания, общуване с близки и
връстници. Още повече, че с оглед заключението на КСМЕ не се очаквало
подобряване на състоянието му и дефицитите били трайни. Ищецът се
придвижвал на ограничени места - според свидетелските показания ходел
единствено на рехабилитация, където бил воден от годеницата си, и за да
стигне до там ползвал патерици. Следователно било налице пълно отсъствие
на начина на жИ.т от преди инцидента. Отменил бил плановете си за сватба и
както било видно от показанията на майка му, ищецът изобщо не се завръщал
към тази тема. Същия не правел планове за бъдещето си и нямал изгледи
изобщо да се върне, дори малко, към начина си на жИ.т от преди инцидента.
Установени били и значителни по интензитет психични увреди, до
степен на безнадеждност и наличие на суицидни намерения. Касаело се за
изключително сериозни психологични увреди, които не били отминали и
които били съизмерими по степен на засягане на личността с увредите на
телесното здраве и които също следвало да бъдат еквивалентно обезщетени.
Както от свидетелските показания, така и от СПЕ се установявали обширни и
многопластови психологични увреди. След инцидента ищецът не можел да
спи, сънувал кошмари, унасял се само ако усеща допира на близък човек,
преживявал инцидента. Чувствал се безпомощен и унизен от това, че не може
да се справя сам дори с най-обикновени ежедневни действия. За един млад
човек със сигурност било изключителна травма да зависи изцяло от други
лица, включително от годеницата си. Според вещото лице по СПЕ ищецът се
чувствал отчаян, без визия за бъдещето, което се припокривало и с реалната
оценка за собствените му възможности след осакатяването му. Налице бил
10
прекършен индивид в млада възраст, чиято психика била белязана по траен и
невъзвратим начин от инцидента.
На размера на обезщетението следвало да повлияе и обстоятелството, че
поведението на ищеца при ПТП било изцяло правомерно, като същия не
можел да направи нищо за предотвратяване на произшествието.
Доколкото обезщетението за неимуществени вреди имало паричен израз,
то винаги се явявало детерминирано и от икономическата конюнктура в
страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика
за минимална и средна работна заплата, нИ.то на инфлация и други, били и
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо, че те сами по себе си не били пряк израз на принципа за
справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Като отчел конкретните
икономически условия в страната: общият доход на едно лице,
средногодишната инфлация за 2022 г., застрахователните лимити, съобразно
чл. 492 от КЗ, както и съдебната практика, която при полиувреди, включващи
множество счупвания, без обаче значителен остатъчен дефицит определяла
обезщетение от 240 000лв. ; тенденцията към завишаване на размерите на
обезщетенията /при необратима трайна увреда, но при по-възрастен увреден
било присъдено обезщетение от 700 000лв./, която също следвало да бъде
отчетена при определяне на справедливия размер, както и, че при ищеца
трайните увреди и остатъчния дефицит били в изключително голяма тежест,
първоинстанционният съд е приел, че обезщетението следва да е по-голямо.
Обезщетението в конкретния случай следвало да се определи в средата между
двете посочени обезщетения, доколкото настоящия случай бил по-тежък от
първото дело, но значително по-лек от второто такова. Затова е счел, че
справедливият паричен еквивалент на понесените вследствие на деянието
болки и страдания от ищеца се равнява на сумата от 500 000лв.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С оглед въведените в двете въззивни жалби доводи спорно пред
настоящата инстанция е размера на присъденото в полза на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, съответно отговаря ли то на принципа
и критериите за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД, както и налице ли е
съпричиняване от страна на ищеца на настъпилото ПТП.
11
Относно размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедлИ.ст“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на жИ.т в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедлИ.ст, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на допуснатите, изслушани и приети по делото съдебни
експертизи се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са
причинени множество травматични увредждания значително и трайно
увреждащи здравето му, с изключително продължителен оздравителен
период, а именно: Травматична луксация на лява тазобедрена става;
Размачкване на лява подбедрица и открита фрактура на лявата подбедрица;
фрактура на 1 метарзална кост вляво; Открита фрактура - луксация на левия
лакът; Контузия на левия лакътен нерв /n.ulnaris/ следствие на счупването с
луксация на лява лакътна става. Нервът е намерен премачкан в кубиталния
канал със значителен дефект в циркумференцията му при операция на
21.01.2023 г. ; Контузия на левия малкопищялен нерв /n.peroneus/ в резултат на
открита конквасация на лява подбедрица; Травматична лезия на артерия
поплитеа (в областта на подбедрицата); Травматична лезия на артерия
тибиалис антериор (друга артерия в областта на подбедрицата). Нанесените на
ищеца травми вследствие на процестото ПТП са групирани от вещите лица по
КСМЕ по вид на засегнатата система на организма: травми на опорно
двигателния апарат, травма на периферната нервна система и травми на
кръвоносните съдове на ляв долен крайник. Въз основа на констатациите на
вещите лица се установява, че макар привидно да са били засегнати два
крайника, то увредите са толкова значителни по обем на засегнатите системи,
12
че сочат на много по- дълбока увреда на телесната цялост на ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за
изключително тежки увреди едновременно на два крайника, водещи до
значително засягане на функционалността им, както и увреди на нерви до
степен на пълна дисфункция. От тези доказателства се установява, че ищеца е
претърпял множество оперативни интервенции като броят им надхвърля
обичайното травматично лечение в пъти; извършвани са били по няколко
интервенции на всеки от засегнатите крайници и нерви като част от
операциите са били изключително тежки и високорискови, от вид който не се
извършва масово. При първоначалното лечение на ищеца са извършвани
операции през дни - на 09.09.2022 г., 13.09.2022 г., 16.09.2022 г., 19.09.2022 г.,
23.09.2022 г. и 27.09.2022 г. Като същите са осъществявани в различни лечебни
заведения в зависимост от характера на травмата. Ищецът е бил в болнични
заведения над една година, през която е претърпял 15 тежки оперативни
намеси, със съответния предоперативен период на подготовка и отделен
период на възстановяване като често тези периоди са съвпадали, т.е.
лечението на една травма съвпада с подготовката от оперативна намеса на
друга травма. Както сочи в показанията си свидетелката, майка на ищеца, по
Коледа, през 2022 г. синът й е бил изписан от болницата само за няколко дни,
поради извършена преценка от лекарите, че същия не може да понесе
психически повече интервенциите.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
първата съдебна инстанция/ комплексна съдебно-медицинска експертиза
/КСМЕ/ се установява, че възстановителния период за проведеното лечение на
счупванията на лява предмишница и лява подбедрица е протекъл с
усложнения от възпалителен характер и некроза на кожата, което е наложило
извършването на кожна пластика като периодът е продължил около 1 година.
През възстановителния период, ищецът е търпял болки и страдания, като
първите 3 месеца, болките са били с голям интензитет, а след първите 3
месеца, ищецът е търпял болки с по - висок интензитет по време на етапните
оперативни лечения и около 20 дни след всяко едно от тях. От показанията на
свидетеля, разпитан на странана на ищеца, се установява, че последния е
изпитвал постоянни болки и непрекъснато е приемал обезболяващи.
От заключението КСМЕ се установява, че са налице трайни увреди на
13
здравето на ищеца - в следствие на счупванията на двата крайника е на лице
ограничен обем движение в лява лакътна става- невъзможност за пълно
изправяне на ставата от 20 градуса, като с оглед тежестта на увреждането,
вещите лица са посочили, че ограниченията в обема на движение на лява
лакътна става, ще останат за постоянно. От неврологичния статус за ляв горен
крайник са налице: хипотрофия на лява предмишница с 2см. спрямо дясната;
намалена флексия в лакътната става, силно ограничена до липсваща
екстензия; липса на ротация в лява киткова става; намален захват с лява ръка;
намалена флексия на четвърти и пети пръсти; силно затруднено до
невъзможно отвеждане и привеждане на пръстите към третия, затруднено
сгъване на проксималните фаланги на пръстите и разгъване на средни и
дистални фаланги. За левия долен крайник: изразена хипотрофия на
подбедрицата с 6 см. спрямо дясната; пълна липса на дорзална флексия на
ляво ходило; едва доловима флексия на пръстите, като от вещите лица било
посочено, че не може да се очаква пълно възстановяване. Налице е пълна
парализа на функцията на левия малкопищялен нерв – вещото лице
констатира, че при пероралния нерв няма никаква активност. От травмата
/към датата на изготвяне на заключението/ са изминали една година и четири
месеца и описаната неврологична симптоматика щяла да остане трайна
последица от травматичните увреждания. Вещото лице посочва, че на
лакътния нерв не могат да бъдат правени повече операции, т.е.
констатираното частично възстановяване щяло да остане крайния етап на
възстановяване, т.е. нерва бил значително увреден, което е довело до трайните
функционални дисфункции, описани от вещото лице. Функцията на левия
малкопищялен нерв не можела да бъде възстановена, като единственото
лечение, известно на вещите лица е това, описано само в учебниците, без да се
прилага изобщо в страната. Налице са множество трайни последици от
увредите, които според вещие лица са необратими и са довели до
невъзможност за нормално извършване на движения на двата крайника.
Ищецът няма нормален захват на лявата ръка, не може да стиска, защото
четвърти и пети пръст не работят правилно, не може да разперва ръцете, не
може да протИ.поставя палеца на останалите пръсти, не може да разпъва
ръката си, не може да контролира левия си крак, като стъпва от високо на цяло
стъпало, придвижва се с патерици /факт, който въззивната инстанция
констатира и при провеждане на публичното съдебно заседание по делото на
14
което въззивникът/ищец се яви/, има остатъчен остеоматериал в тялото си и
множество травматични и оперативни белези, като всички тези увреди са
необратими и вещите лицат сочат, че ще останат с ищеца до края на жИ.та му.
Вещите лица констатират наличие на значителни по обем, брой и степен на
засягане на здравето, остатъчни дефицити, като не се очаква пълно
възстановяване на ищеца.
Отделно от това вещото лице описва голямо количество белези -
травматични и следоперативни, които правилно първоинстанционният съд е
приел, че също следва да се считат за трайна последица от деликта. В
заключението си КСМЕ сочи, че ищеца има оперативен отвор от който
периодично изтичала гнойна течност.
Следователно независимо от изключително продължителния период на
оперативно лечение и броя на проведените оперативни интервенции, не е
настъпило пълно възстановяване, като такова не се и очаква да настъпи.
Въззивната инстанция като взе предвид датата на която са съставени,
представените с въззивната жалба, писмени доказателства /медицински
документи/, прие, че не са налице процесуални пречки тези доказателства да
бъдат приети в производството по чл.258 и следв. ГПК, арг. от чл.266, ал.2
ГПК, а именно: епикриза от 13.08.2024 г., образно изследване от 25.07.2024 г.,
медицинско направление от 18.08.2024 г. и образно изследване от 20.08.2024 г.
От тези доказателства, както и от заключението на КСМЕ се установява, че
лечебния и възстановителен процес все още не може да се счете за
приключил.
За определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат взети предвид и редица други
обстоятелства, които са от значение за конкретния спор. В случая това е
младата възраст на ищеца, който към датата на ПТП е бил на 28 години.
Същият въпреки младата си възраст е бил вече постигнал мечтата си да бъде
пилот: вследствие на подготовката си е достигнал възможно най-високото нИ.
– „летец-пилот 1-ви клас“. Видно от представените по делото, л.195 и следв.
/пред СГС/ сертификати, М. Ц. е придобил квалификация за пилот на С-17
вследствие на преминат успешно курс в базата на военновъздушните сили в
Алтус, Оклахома, САЩ; преминал е успешно Вътрешно европейска школа за
офицери от ескадрила; преминал е успешно „Курс по техники за оцеляване и
15
евакуация на летателен екипаж по море“ при Българските военновъздушни
сили. За са придобие отлична подготовка ищецът не е ползвал платен годишен
отпуск. Видно от трудовата му характеристика /л.190/ за последните 10
години като военен пилот е преминал летателна дейност на различни
самолети. Не е бил наказван и не е допускал нарушения на трудовата
дисциплина. Извършвал е множество мисии, вкл. спасителни такива.
Длъжностите, които е заемал са от изключителна обществена важност за
страната ни и нейните международни партньори.
Установява се от събраните по делото доказателства, че остатъчния
функционален дефицит на ставите на лява ръка и ляв крак, персистиращият
възпалителен процес на лява тибия и отпадна неврологична симптоматика за
левите ръка и крак, са направили ищеца негоден за летателна служба.
Безспорно обстоятелството, че ищеца няма да може да управлява летателна
машина, представлява сериозна психологическа травма. Претърпянато ПТП и
нанесените му вследствие на същото травматични увреждания са довели до
преустановяване / а не прекъсване, както е приел първоинстанционния съд/ на
успешна, престижна и финансово обезпечена професионална кариера на
ищеца. Ищецът изключително млад е бил достигнал най-високата кариерна
степен в професията си, бил най-младия пилот, който управлява транспортен
самолет, /включително Спартан-а/ най-младия пилот спечелил конкурс в
Унгария. Вещото лице по допуснатата, изслушана и приета съдебно-
психиатрична експертиза /СПЕ/ сочи, че това лишаване от упражняване на
мечтаната професия е увредило ищеца до такава степен, че при него се
наблюдават безнадеждност и пълна апатия по отношение на бъдещето. След
инцидента ищецът не можел да спи, сънувал кошмари, унасял се само ако
усеща допира на близък човек, преживявал инцидента. В заключението си
вещото лице по СПЕ е определило процесното ПТП като катастрофално
събитие в жИ.та на ищеца, което е причинило негативно емоционално
състояние, дефинирано като усещане за "край, след който няма нищо", което
се характеризира с изразен депресивитет, потиснатост, напрежение,
безпокойство, тревожност, емоционална лабилност, раздразнителност, високо
нИ. на стрес и фрустрация /препятстване, крах на надеждата/, изчерпване на
жизнената енергия, усещане за безсилие пред обстоятелствата, чувство за
безпомощност и ощетеност, негативизъм по отношение на ценностите на
жИ.та, отчаяние и песимизъм, Вещото лице по СПЕ констатира наличие на
16
суицидни намерения, които ищецът преодолява благодарение на силната си
воля. Както сочи вещото лице: „Справянето се извършва чрез мобилизация и
свръхсамоконтрол, за сметка на огромен разход на психична енергия“.
Нанесетите на ищеца вследствие на ПТП травматични увреждания са
променили коренно начина му на жИ.т. От събраните писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на вещите лица по медицинската
експертиза се установява, че ищецът има необходимост от чужда помощ и е
зависим от неговите близки за осъществяване на обикновени дейности от
ежедневието. От свидетелските показания се установява, че ищеца особено
тежко понася тази зависимост за справяне в ежедневието. Чувства се унизен
от това, че следва да бъде подпомаган за елементарни дейности, вкл. и от
годеницата си. Ищецът коренно е променил начина си на жИ.т – от активен
такъв – спорт, тренировки /благодарение и на която отлична физическа
подготовка пострадалият е оцелял след инцидента/, сега единственото, което
прави извън дома е посещение на лечебни заведения и рехабилитация.
Ищецът преди инцидента е имал планове за сватба, които е отменил и както
сочи свидетелката Ц.а, майка на ищеца, в показанията си: „той в момента не
прави никакви житейски планове. И точно това е най-притеснителното, че
нито с годеницата му прави планове…не смее да планира абсолютно нищо“.
Ищецът не прави планове за бъдещето си и няма изгледи изобщо да се върне
към начина си на жИ.т от преди инцидента като се има предвид и
необратимостта на нанесените травматични увреждания. Вследствие на
инцидента психиката на ищеца е белязана по траен и невъзвратим начин.
Според вещото лице по СПЕ ищецът има реална оценка за собствените си
възможности след осакатяването му и именно това го угнетява. Както самият
въззивник/ищец сочи в хода по същество пред настоящата инстанция:
„травмите ми са до жИ.т, те не са за 2 или 5 години, до жИ.т аз ще трябва да
съм с патерици и до жИ.т ще трябва майка ми да ми носи храна на масата“.
Доколкото се прие от въззивния състав, приема се и от трайната съдебна
практика, критерият за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
при определяне на дължимото обезщетение за обезвреда на търпените от
конкретното лице болки и страдания, следва да се вземе предвид характера на
увреждането, произтичащите от него физически и психически последици,
личността на пострадалия - възраст, неговото обществено и социално
положение, среда и занаят, така и според разясненията, дадени в т. 11 от
17
ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 749 от 05.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 387/2008 г., II т. о., ТК,
Решение № 99 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. дело № 44/2012 г., II т. о., ТК,
Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. дело № 708/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. дело № 795/2008 г., II т. о., ТК,
Решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. дело № 916/2011 г., I т. о., ТК,
Решение № 60 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. дело № 3049/2013 г., II т. о., ТК,
Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. дело № 2974/2013 г., II т. о., ТК и
др.,
Понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на пострадалия, които ноторно се отразяват върху
психиката и създават социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност от неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало да разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно /както е в настоящия случай/ каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически
болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял
увреденият, включително осакатяване, загрозяване; какви са интензитетът и
продължителността на болковия синдром и дали той е отшумял;
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации;
възможността на увредения да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. В съдебната практика е утвърден подход, съобразно който при
преценката за тежестта на моралните страдания се извършва съпоставка
между характеристиките и начина на жИ.т на пострадалия преди деликта и
след увреждането. Установи се по делото, че ищецът няма да може да
упражнява за в бъдеще професията си – летец; възможността да се
социализира е нищожен процент. Както сочи вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза: „на практика не е възможно да намери поприще
и взаимоотношения, които да го удовлетворяват в обема на постигнатото до
момента на инцидента“ /л.247 от делото пред СГС/.
Размерът на обезщетението се определя глобално, като присъденото
парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от
18
преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по
размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедлИ.ст, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай.
Наред с това, както и първоинстанционният съд е посочил в решението
си, за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната, а
именно: официалната статистика за минимална и средна работна заплата,
нИ.то на инфлация, както и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и
съдебната практика във връзка с присъжданите обезщетения за аналогични
травматични увреждания.
Според официалните данни на НСИ минималната работна заплата е 710
лв., а средногодишната инфлация за 2022 г. е 15, 3%, което е значително
нарастване в сравнение с предходни години.
Застрахователните лимити за 2022 г. са за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
При така изложените мотиви въззивната инстанция приема, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди нанесени
на ищеца вследствие на ПТП, се явява такъв от 600 /шестотин/ хиляди.
Действително, по-висок размер на обезщетението се присъжда от ВКС при
изпадане на пострадалия в кома, но в конкретния случай за определяне на
такъв размер следва да се вземе предвид изключително високия интензитет на
търпените болки и страдания, броя на хирургически интервенции, които
ищецът е претърпял и евентуално, които ще търпи, тъй като лечението се
установи да не е приключило, младата възраст на ищеца, преустановяването
на професионалния му път като летец, липсата на реализация в бъдеще и
трайно нанесените физически и психически травми на ищеца.
Относно съпричиняването:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
19
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло
за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест
на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на
пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е
разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на
увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за
определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима
грижа.
В конкретния случай от страна на въззивната инстанция при
съобразяване с разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, както и нормата на чл.300
ГПК, бяха приети представените с молбата на ищеца от 08.01.2025 г. /пред
първата съдебна инстанция/ присъда от 24.11.2023 г. по нохд № 7655 по описа
за 2023 г. на СРС, НО, 11 състав и решение № 753 от 22.11.2024 г. по внохд №
875/2024 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици,
относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и
виновността на дееца.
В конкретния случай с влязлата в сила присъда е приет за виновен М. П.
В. за това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
20
престъпление по чл.343, ал.3, б.4а“ вр. ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 НК.
Прието е, че същият е нарушил чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1
ЗДвП и чл.42, ал.2,т.2 ЗДвП.
Механизмът на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин по
делото – на 09.09.2022 г. около 13:05 ч. М. П. В. като водач на л. а. "Ауди А 3",
с рег. № ДК № ******** по ул.“Васил Левски“ с посока на движение от
с.Мрамор към бул.“Ломско шосе“ на около 200 м преди разклона за Северна
скоростна тангента, е предприел маневра по изпреварване на неустановен,
движещ се пред него лек автомобил, като се отклонил наляво спрямо посоката
си на движение и навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. "Васил
Левски", като не пропуснал движещия се в тази лента за насрещно движение
мотоциклет марка "Сузуки", модел "DL 650 А", ДК №*******, управляван от
М. И. Ц., като настъпил приплъзващ удар между предната лява част на
автомобила, в зоната на левия край на предната броня, с предната гума и
предната лява част на мотоциклета, в резултат на което са причинени на М. И.
Ц. средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Деянието е
извършено в пияно състояние като водачът на лекия автомобил е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си в количество 1,4 на хиляда.
От всички събрани по делото доказателства- писмени и заключение на
САТЕ се установява по безспорен начин, че удара е бил непредотвратим от
страна на водача на мотоциклета. Същият е управлявал мотоциклета на около
1, 00м. вляво от десния край на пътното платно, като дори и да е управлявал
мотоциклета плътно до десния край на пътя, разминаването без
съприкосновение е невъзможно. Не се установява поведение на пострадалия,
което да е допринесло за настъпване нас увредата. При инцидента
пострадалият е беил с каска, покриваща и лицето като каската не е изпаднала
по време на инцидента.
Ударът е бил предотгвратим за водача на лекия автомобил марка „Ауди“
/третото лице помагач на страната на ответника/, ако същият не е предприел
маневра изпреварване на неивестен автомобил и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, както и ако не е бил употребил алкохол.
Следва да се вземе предвид и, че първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен обратния иск е влязло в сила. От
първоинтанционния съд е прието за установено, че в срока на действие на
21
застрахователния договор ответникът по обратния иск – М. П. В. /трето лице
помагач на страната на ответника/ е причинил вреди на трето за обратния иск
лице /ищеца/, като поведението му разкрива признаците на деликта по
смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е протИ.правно деяние, изразяващо се
в управление на пътно превозно средство при изпреварване без съобразяване с
конкретната пътна обстановка и след употреба на алкохол и е налице
несъмнена причинна връзка между това протИ.правно и виновно поведение и
понесения от М. Ц. неблагоприятен резултат.
При това положение довода на въззивника/ответник за наличие на
съпричиняване се явява неоснователен.
Налага се извод, че въззивната жалба на ответника пред
първоинстанционния съд се явява неоснователна.
Въззивната жалба на ищеца пред първоинстанционния съд се явява
частично основателна:
С оглед гореприетото по отношение на полагащото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, в частта, в която с обжалваното
решение е отхвърлена претенцията на ищеца за разликата над 500 хиляди
лева до 600 хиляди лева, същото се явява неправилно и като такова ще бъде
отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което в полза на
ищеца ще бъде доприсъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 хиляди лева.
За разликата над 600 хиляди лева до 700 хиляди лева въззивната
инстанция приема, че първоинстанционното решение е правилно. В тази
му част решението ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е разпределил
разноските по следния начин:
По главния иск:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
ЗД "Бул Инс" АД е осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски за превод съразмерно на уважената част от иска в размер на 68,
57лв.
22
В тежест на ответника е определено адвокатско възнаграждение с
ДДС на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
за предоставено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото
в размер на 12 000лв., с включено ДДС. За да определи този размер съдът се е
позовал на това, че защитата на ищеца била активна, като били събрани и
голям обем доказателства.
На ответника са присъдени разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК върху
отхвърлената част от иска в размер на 71, 43лв. за заплатен депозит за работа
на вещо лице по САТЕ. За адвокатско възнаграждение е приета за доказана
сумата в размер на 23 750лв., за която се доказвало плащане, а не такава в
размер на 25 000лв., която се претендира.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК е разгледано и прието за основателно. Прието е по аналогия на това
относно дължимото адв.възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца, че размера на възнаграждението следва да се
съобрази с това каква защита е предоставена, броя заседания, количеството
събрани доказателства, правната и фактическа сложност на делото. Затова и
съдът е определил възнаграждение за защитата на ответника в същия размер,
доколкото не се бил явявил представител в последно съдебно заседание, а
именно: сума в размер на 3428, 57лв. или общ размер на разноските от 3500лв.
По обратния иск в полза на ЗД "Бул Инс" АД са присъдени разноски в
размер на 4000 лв. за заплатена държавна такса.
На основание чл. 78., ал. 6 ГПК ЗД "Бул Инс" АД е осъден да заплати
на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 20 000лв. и
разноски за възнаграждения за вещи лица в съразмерен размер от 1250лв., от
заплащането на които е бил освободен ищеца по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от
ГПК или общо сума в размер на 21 250лв.
С определение № 15794 от 10.10.2024 г. молбата на ЗД „Бул Инс“ АД с
искане по чл.248 ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за
разноските е оставена без уважение.
Срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 15794 от
10.10.2024 г. е подадена частна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, в която се
излагат доводи за неправилност. Сочи, че общия размер на сторените от него
разноски за адв.възнаграждение възлизал на 40 200 лв. като се вземели и тези
23
по обратния иск, а не, както съдът бил приел в размер на 25 000 лв. Сторени
били и разноски за държавна такса в размер на 4 000 лв. Макар да имало
искане за присъждане на разноски по обратния иск, съдът не се бил
произнесъл по този въпрос в производството по чл.248 ГПК, което счита за
процесуално нарушение. Всички разноски били доказани. Сумата по
банковите преводи била по-малка поради удържания авансов данък. Твърди
се, че съдиите в страната тълкуват практиката на СЕС превратно. СГС бил
допуснал нарушение на разясненията дадени в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че намесата на съда в договорния
процес между адвокат и клиента му е в протИ.речие със самата природа на
адвокатската професия, както и с чл.134 от КРБ. Противното можело да
доведе до ограничаване на достъпа до съд. Намира, че адвокатския хонорар не
можел да бъде променян от съда по преценка на извършената работа като за
сравнение дава факта, че заплатата на различните съдии не била в зависимост
от сложността на делата, които разглеждат.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да се
присъдят разноски на дружеството в размер на 11 034 лв., които съответствали
на минималните размери по чл.7, ал.2,т.6 НМРАВ, разноски по обратния иск в
размер на 10 380 лв. и разноски за държавна такса в размер на 4000 лв.
По частната жалба е постъпил отговор от М. И. Ц., ищец в
първоинстанционното производство, в който отговор се излага становище за
нейната неоснователност и правилност на така постановеното определение.
Счита, че съдът е извършил правилно тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС в
съответствие с разясненията на СЕС. Съгласно тези разяснения НМРАВ не
следвало да се прилага. Освен това съгласно отхвърлителната част на
претенцията възнаграждението възлизало на сумата от 6697,50 лв.
Третото лице помагач на страната на ответника – М. П. В. не взема
становище по частната жалба.
По допустимостта на частната жалба:
Определението е връчено на жалбоподателя на 24.10.2024 г.
Частната жалба е подадена на 28.10.2024 г. Следователно същата е в
срок.
Налице е правен интерес от обжалване.
24
По основателността на частната жалба:
Доколкото изходът по делото пред въззивната инстанция е различен от
този пред първата такава, то разноските на страните се следват по следния
начин:
В полза на ищеца се следват разноски за извършен превод в размер на
82,05 лв. Първоинстанционният съд е присъдил 68,57 лв. или следва да му се
доприсъдят разноски в размер на още 13,48 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на „Адвокатско дружество-Й. и
Е.“ се следа адв. възнаграждение, което съдът определя в размер на 14 400 лв.
с ДДС при съобразяване с подхода, който е приет от първоинстанционният съд
/виж мотивите по-долу/. СГС е присъдил адв.възнаграждение в размер на 12
000 лв. или следва да бъде доприсъдено адв.възнаграждение в размер на 2
400 лв., което настоящата инстанция намира за адекватно на положения труд
от процесуалните представители на ищеца като извършени процесуални
действия, фактическа и правна сложност на спора.
В полза на ответника се следват разноски за отхвърлената част на
претенцията или такива в размер на 36,32 лв. за заплатен депозит за работа на
вещото лице по САТЕ. Първоинстанционният съд е присъдил 71,43 лв. или за
разликата над 36,32 лв. обжалваното решение следва да бъде отменено. За
отхвърлената част се следва адв.възнаграждение. Първоинстанционният
съд е присъдил адв. възнаграждение в размер на 3428,57 лв. като за база е взел
сумата от 23 750 лв., в който размер е приел, че извършването на този разход е
доказан. Действително, както се сочи от жалбоподателя, същият е направил
разноски за адв.възнаграждение в по-голям размер. Настоящата инстанция
намира, че доказан размер на адв.възнаграждение е такъв по двата платежни
документа, съответно 14 440 лв. /л.92/ и 23 750 лв./л.233/ или общо в размер
на 38 190 лв., който размер следва да бъде взет като база за преценка.
По възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК:
Първоинстанционният съд е приел, че същото е основателно като се е
позовал на задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101,
пар.1 ДФЕС на определените с НМРАВ минимални размери на
адв.възнаграждения, както и на извършените процесуални действия от
представителите на страната, правната и фактическа сложност на спора.
Приложил е еднакъв подход при определяне на адв.възнаграждения на двете
25
страни, който подход настоящата инстанция приема за справедлив.
Правилно първоинстанционният съд се е съобразил с решението на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да
откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г.,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.
101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС
съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за
разноски, както е в случая по чл. 38, ал. 2 ЗА, и следва да определи
възнаграждението при съобразяване с конкретно извършените по делото
процесуалнеи действия от представителя от една страна, както и с правната и
фактическа сложност на делото, от друга.
При прилагане на този подход, както и със съобразяване с изхода на
спора пред въззивната инстанция, съдът приема, че искането за присъждане на
адв.възнаграждение в претендирания размер от 11 034 лв. е неоснователно. На
ответника се следва адв.възнаграждение в размер на 2 400 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил адв.възнаграждение в размер на
3428,57 лв., което действително не е съобразено с извършените разходи за
адв.възнаграждение, а и с подхода, който е предприел СГС за определяне на
дължимото адв.възнаграждение- еднакъв за двете страни по спора. Защото
същото при изхода пред първата съдебна инстанция би следвало да бъде 4800
лв.
Но като извод при горните мотиви, както и при зачитане на крайния
изход по спора, обжалваното решение за сумата над 2 400 лв. следва да бъде
отменено.
По обратния иск – разноски се следват на ищеца по същия /ответник по
първоначалния иск/. Противно на соченото от жалбоподателя,
първоинстанционният съд е присъдил държавна такса в размер на 4 000 лв., в
който същата е сторена.
Относно претендираното адв. възнаграждение, в случая съдът приема,
че доколкото от страна на ЗД „Бул Инс“ АД не е направено разграничение
общо платената сума в размер на 38 190 лв. в какво съответствие е за защитата
26
по двата иска /първоначален и обратен/, то следва да се счита, че това е
поравно или по 19 095 лв. /Уточнението е направено едва с частната жалба/.
При съобразяване с изхода на спора в полза на ищеца по обратния иск се
следва адв.възнаграждение. Разноските са в тежест на ответника по
обратния иск, а не в тежест на ищеца по първоначалния такъв. От ответника
по обратния иск не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК поради което
съдът следва да присъди адв. възнаграждение в пълния претендиран размер от
10 380 лв.
Налага се извод, че определението, четено в производство по чл.248
ГПК е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса,
която с оглед изхода на спора възлиза на 24 000 лв. или при присъдена от
първоинстанционният съд такава в размер на 20 000 лв. следва да се
доприсъди още 4 хиляди лева. Ответникът дължи и съответната част за
разноските за съдебни експертизи, същата възлиза на сумата от 1500 лв. или
следва да бъде доприсъдена сумата в размер на още 250 лв . /при присъдена
от СГС такава в размер на 1 250 лв./.
Пред въззивнита инстанция:
На въззивника/ ищец се следват разноски. Такива, обаче, не са сторени
поради което не му се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на „Адвокатско дружество
Й. и Е.“ следва да бъде определено адв.възнаграждение. Въззивната
инстнация намира, че такова с оглед извършените процесуални действия,
както и правната и фактическа сложност на спора се следва в размер на 8400
лева с ДДС.
На въззивника/ответник се следват разноски за частта, в която беше
прието, че обжалваното решение е правилно /или за разликата над 600 хиляди
лева до 700 хиляди лева/. При определяне на размера на дължимото следва да
бъде съобразено и, че с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното
решение за частта над 300 хиляди лева до 500 хиляди, в която част се прие, че
обжалваното решение е правилно, а въззивната жалба на въззивника/ответник
– за неоснователна.
Въззивникът/ ответник претендира адв.възнаграждение в общ размер на
27
30 360 лв. /с ДДС/. При доказано платено такова в размер на 28 842 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно:
Както вече беше изразено в мотивите по-горе, адв.възнаграждение
следва да бъде определено съобразно извършените по делото процесуалния
действия, както и при съобразяване с фактическата и правна сложност на
спора.
Или в полза на въззивника/ответник се следва адв. възнаграждение
в размер също на 3000 /три хиляди/ лева с ДДС.
Въззивникът/ищец е освободен от заплащане на държавна такса на
основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК и същият не дължи такава.
За производството по чл.274 и следв. ГПК вр. с чл.248 ГПК разноски
не се присъждат.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. на ВКС, разноски в
производство по разноски /по чл.248 ГПК/ не се присъждат и същите остават
за сметка на страните по начина по който са направени /Определение №
393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489
от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552
от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205
от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение №
254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по
сметката на АС-София, която възлиза в размер на 2 хиляди лева.

Водим от горното Апелативен съд- София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4853 от 15.08.2024 г. по гр.д.№ 4735 по описа за 2023 г.
на СГС, ГО, I-11 състав, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН, предявеният от
М. И. Ц., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с
28
правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, за разликата над 500 000
лв. до 600 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от
настъпило на 09.09.2022 г. пътно-транспортно произшествие по вина на М. П.
В., като водач на л.а. "Ауди А 3", с рег. № ********, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка, сключена със ЗД "Бул
Инс" АД, ведно със законната компенсаторна лихва върху сумата от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане, като неправилно, както и в
частта за разноските в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, за сумата
над 36,32 лв. /за депозит за САТЕ/, както и за сумата над 2 400 лв.-
адв.възнаграждение по главния иск
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, на основание чл.432, ал.1 КЗ
вр. с чл.45 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ц., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес: гр.София, ул.“Бистрица“ № 9, офис 4- адв. Д. Й., сумата в
размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща доприсъдено
обезщетениеза причинени неимуществени вреди под формата на болки и
страдания, претърпени от настъпило на 09.09.2022 г. пътно-транспортно
произшествие по вина на М. П. В., като водач на л.а. "Ауди А 3", с рег. №
********, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна
застраховка, сключена със ЗД "Бул Инс" АД, ведно със законната
компенсаторна лихва върху сумата от 23.09.2022 г. до окончателното
изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4853 от 15.08.2024 г. по гр.д.№ 4735 по
описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-11 състав, в частта, в която е УВАЖЕН
предявеният от М. И. Ц., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, за сумата
над 300 000 /триста хиляди/ лева до 500 000 /петстотин хиляди/ лева,
както и е ОТХВЪРЛЕН, предявеният от М. И. Ц., ЕГН **********, срещу
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.
29
с чл.45 ЗЗД, за разликата над 600 000 лв. до пълния предявен размер от
700 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
под формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 09.09.2022 г.
пътно-транспортно произшествие по вина на М. П. В., като водач на л.а. "Ауди
А 3", с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е предмет на
задължителна застраховка, сключена със ЗД "Бул Инс" АД, ведно със
законната компенсаторна лихва върху сумата от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските в полза на М. И.
Ц., ЕГН ********** за сумата от 68,57 лв.; в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* за сумата от 36,32 лв. / за вещо лице/ и в размер на 2 400 лв. /с ДДС/
за адв.възнаграждение; в полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК
*********, за сумата в размер на 12 000 лв. – адв. възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗАдв.; в полза на СГС за сумата от 21 250 лв.

В частта, в която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с
чл.45 ЗЗД е уважен за сумата до 300 000 лв. решението като необжалвано
е влязло в сила.

ОТМЕНЯ определение № 15794 от 10.10.2024 г., постановено в
производство по чл.248 ГПК, като неправилно.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, на основание чл.432, ал.1 КЗ
вр. с чл.45 ЗЗД, да заплати на М. И. Ц., ЕГН **********, адрес ***, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Бистрица“ № 9, офис 4- адв. Д. Й., сумата в размер на
13,48 лв., представляващи доприсъдени разноски пред първата съдебна
инстанция.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК *********,
сумата в размер на 2 400 лв., представляваща доприсъдено адв.
възнаграждение за процесуално представителство на М. И. Ц., ЕГН
30
**********, пред първата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ 87, сумата в размер на 10380 лв., представляваща
разноски по обратния иск с правно основание чл.500, ал.1,т.1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК *********,
сумата в размер на 8400 лв., представляваща адв.възнаграждение за
процесуално представителство на М. И. Ц., ЕГН **********, пред
въззивната инстанция.

ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Бистрица“ № 9, офис 4- адв. Д. Й., да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ 87, сумата в размер на 3 000 лв., представляваща
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Софийски градски съд, гр.София, бул.“Витоша“
№ 2, сумата в размер на 4000 /четири хиляди/ лв., представляваща
доприсъдена държавна такса, както и сумата в размер на 250 лв. -
доприсъдени разноски за възнаграждения на вещи лица в
първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Апелативен съд-София, гр.София, бул.“Витоша“
№ 2, сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лв., представляваща държавна
такса, дължима за въззивното производство.
31

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО на М. П. В.
като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32