Р Е Ш Е Н И Е
№ 541
гр.Плевен, 18.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 813 по описа за 2020год. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.111 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (изм. и доп. бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от В.Б.О.
- лишен от свобода, изтърпяващ наказание в ЗООТ при затвора Плевен, против
Заповед №Л-1928/03.09.2020г. на Началника на ЗООТ при затвора Плевен, с която
на л.св. О. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“
за срок от 5 (пет) денонощия.
В жалбата се твърди, че наказанието е
незаконосъобразно и несправедливо, тъй като не е извършено твърдяното
нарушение. Иска се отмяна на заповедта.
От ответника-Началника на ЗООТ при затвора Плевен е
депозиран писмен отговор по жалбата, в който се сочи, че същата е недопустима,
алтернативно неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се явява лично и заявява, че не е извършил нарушенията, за
които е наказан с изолиране в наказателна килия. Твърди, че нито е пипал, нито
е държал телефон, а доколкото е разбрал намереното прахообразно вещество не е
наркотично. Моли заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Административен съд - Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед. Същата е
подадена в срока указан в заповедта, който е различен от регламентирания в чл.111
ал.1 от ЗИНЗС срок, като според хипотезите на чл.140 от АПК срокът за обжалване
се удължава при нередовното му съобщаване. Неоснователно е възражението, че
заповедта подлежи на обжалване според чл.110 ал.1 от ЗИНЗС пред началника на
затвора, тъй като съгласно чл.111 ал.1 от ЗИНЗС заповедта за дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 09.08.2020 г., около 17:55 часа, л.св. В.Б.О., шофьор на
предоставен служебен автомобил, демонстрирал съмнително поведение пред дежурния
л.св. Р. Ш. Р. – назначен на щатна длъжност „хигиенист“ в ЗООТ „Плевен“, като ровил
около дънера на дърво, намиращо се пред общежитието, все едно търси нещо, за
което последният уведомил постовия мл. инсп. М.. Л.св. Р. споделил пред мл.
инсп. М., че л. св. В.О. е спрял с автомобила, който управлява на 20 м. от
входа на общежитието и вдигнал предния капак, като малко по-късно л.св. В.О.
попитал л.св. Р. къде е ябълката, за да си откъсне, отишъл до ябълката, но
вместо да бере ябълки започнал да рови до един дънер. На въпрос на л.св. Р.
какво търси там л.св. В.О. отговорил, че търси телефон, който бил скрит там. След
като чул за телефона л.св. Р. изгонил л.св. В.О. и отишъл до дънера, където
поразровил и открил полиетиленов плик обвит с тиксо, който предал на мл. инсп.
М.. Последният разопаковал плика и видял дамско портмоне, отворил го и там
имало две по-малки пакетчета, в които имало мини телефон, марка „LBSTAR“ модел BM 10, с IMEI 1-355729101270176, IMEI 2 –
355729101270184 и пликче с бяло прахообразно вещество, като след анализ се
установява, че е лекарство на прах. След разпореждане от страна на мл. инсп. М.
е написано обяснение по случая от страна на л.св. Р.. За доказване на
последното на 10.08.2020 г. е събрана докладна записка от мл. инсп. М., след
което Л. В. Т. – ИСДВР към ЗООТ Плевен е разпоредил л.св. О. също да напише обяснения.
Първоначално л.св. О. отказал да напише обяснения по случая, което е видно и от
снетите обяснения от л.св. Б. Т. М. и л.св. М. А. М.. Малко по-късно през деня
л.св. О. е написал първото си обяснение, в което сочи, че инициатора за търсене
в дънера на телефон е л.св. Р., който го е накарал да търсят и двамата. На
11.08.2020 г. л.св. О. е написал второ обяснение, в което е посочил, че се е
срещнал с бивш л.св. М. Н. по време на придвижване със служебния автомобил,
който му казал къде е скрил телефон и анфетамин, казал му също дали може да му
ги вземе. В депозираната докладна записка от 13.08.2020 г. ИСДВР Т. счита, че
видно от двете обяснения е, че са в пълно противоречие, поради което предлага
на л.св. В.Б.О. да му бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл.
101, т. 7 от ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок от 5 /пет/ дни, за
това, че умишлено е извършил нерегламентирано свиждане, докато пътува в посока
затвора гр. Плевен от ЗООТ „Плевен“ с бивш л.св. М. Н. М., от когото има
информация за местонахождението на забранени вещи, след което се опитал да ги
открие, без да уведоми някой от служителите отговарящи за него, а именно мобилен
телефон марка „LBSTAR“, описан в Протокол №
35/09.08.2020 г., както и плик с прахообразно вещество, което е мислел за
анфетамин, с което грубо е нарушил чл. 169а, т. 3 от ППЗИНЗС, както и чл. 96,
т. 3 и чл. 97, т. 5 във вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Към
докладната записка са приложени и 5 /пет/ броя обяснения от лишени от свобода и
протокол за проведен обиск и иззети непозволени вещи.
Във връзка с горното, със Заповед № Л-1928/03.09.2020г.
на Началника на ЗООТ „Плевен“, на л.св. В.Б.О. ***, на основание чл.104, ал. 1 и
чл.101, т. 7 от ЗИНЗС и докладна записка №В-5764/03.09.2020г., е наложено
дисциплинарно наказание: изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет)
денонощия, за извършени нарушения на чл.96, т.3; чл. 97, т.3, пр. 5 във вр. с
чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т. 8 от ЗИНЗС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
От фактическа страна се установява още, видно от Справка от
17.09.2020г. на ИСДиВР ЗООТ „Плевен“, че л.св.О. заема високо йерархично ниво в
затворническата общност, като от постъпването си в общежитието се съобразява с
останалите лишени от свободи и спазва правилата и реда, за което режимът му е
заменен от „общ“ на „лек“. След извършеното дисциплинарно нарушение, обаче,
започва да проявява постоянно претенции, действа ситуитивно под влияние на
външни фактори и демонстрира отрицателно поведение пред служителите и пред
останалите л.св. Предвид последното е направено предложение за връщане на
режима от „лек“ на „общ“, като се е повишил и рискът от рецидив на 61т.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.104 ал.2 от ЗИНЗС, началниците на
затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок
до 5 денонощия.Наложеното с оспорената заповед наказание е по чл.101 т.7 от ЗИНЗС, а именно изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия, като
заповедта е издадена от началника на ЗООТ при Затвора Плевен. Т.е. оспореният
акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и
материална компетентност и при спазване на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС
срокове.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че е
спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС и преди налагане на наказанието л.св.О.
е изслушан, което обстоятелство е отразено върху дадените от л.св. обяснения.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Няма спор, че В.Б.О. е лишен от свобода и изтърпява
наказанието си в ЗООТ при затвора Плевен.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това,
че О. е нарушил разпоредбите на чл.96 т.3; чл.97 т.3 и чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 и
т.8 от ЗИНЗС, а именно че е държал мобилен телефон и е направен опит да внесе в
затвора наркотични вещества.
Разпоредбата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС регламентира, че
лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а според
чл.97 т.3 лишените от свобода не могат да притежават, ползват или държат при
себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия,
включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и
видеозаписващи устройства или части от тях.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Съгласно чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон; а според т.8 за дисциплинарно нарушение
се смята опит за внасяне в затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие на оръжие, наркотични вещества или други вещи, които могат да послужат
за бягство или нападение.
От събраните по делото доказателства съдът констатира,
че в докладната записка изрично е записано, че л.св. е извършил
нерегламентирано свиждане с бивш л.св., от когото има информация за
местоположението на забранените вещи, като след срещата се е опитал да ги
открие, а именно – мобилен телефон и прахообразно вещество, което е мислил за
анфетамин, без да уведоми затворническата администрация, което представлява
нарушение на чл. 169а, т. 3 от ППЗИНЗС, както и чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 5 във
вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 от ЗИНЗС.
От данните по делото е видно, че след направен анализ
е установено, че прахообразното вещество е лекарство на прах, а не ПАВ, като не
са приложени доказателства това вещество да представлява наркотично такова.
От данните по делото се установява още, че мобилният
телефон и прахообразното вещество са намерени заровени под дънер, е не във
фактическата власт на лишения от свобода.
Анализът на събраните доказателства и установената
фактическа обстановка дават основание да настоящия състав да приеме, че не е
доказано по делото л.св.да е държал мобилен телефон, нито да е направил опит да
внесе в затвора наркотично вещество. Т.е. така както е квалифицирано правно
нарушението, същото не се доказа. Също така следва да се отбележи, че внасянето
в затвора на забранени вещи представлява забрана по чл.97 т.1, а не по чл.97
т.3 от ЗИНЗС. Ето защо и фактическите констатации в заповедта не съответстват
на посоченото правно основание, респ. на материалния закон. Нещо повече, така
както е описано дисциплинарното нарушение в едната си част по т.5 на чл.100
ал.2 от ЗИНЗС – държане на мобилен телефон, същото подлежи на дисциплинарно
наказание само при наличие на системност. Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС,
дисциплинарните наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100 ал. 2
т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100 ал. 2
т.1, 2, 3 или 5. По делото не са представени доказателства л.св. О. да е
наказван.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.111 ал.5 и ал.6 т.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №Л-1928/03.09.2020г. на Началника на
ЗООТ при затвора Плевен, с която на л.св. В.Б.О. е наложено дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 (пет) денонощия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: /П/