Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297 07.07.2022 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 344 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Линде газ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. ...........,
представлявано от А.А., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11199 от 06.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
„„Линде газ България“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр. Монтана, ул. .....,
стопанисван от „Линде газ България“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и на наложената принудителна административна мярка по
съображения за издаването на заповедта в противоречие и при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон и нейната необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнена материалноправната
предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС като основание за издаване на
заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагане на принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“, кумулативно с нея и забрана за достъп
до обекта. Счита, че констатациите в
обстоятелствената част на административния акт са взаимно изключващи се, тъй
като, от една страна, е констатирано, че в обекта има инсталирано ФУ, одобрено
със свидетелство на БИМ № 649 и с регистрационен номер в НАП, а от друга
страна, че дружеството не е изпълнило задължението си да въведе в експлоатация
и използва регистрирано в НАП ФУ от одобрен тип. Релевира
доводи, че фактическата обстановка е объркана и неясна. Твърди, че е предприело
действие за отстранявана на нарушението веднага, поради което заповедта е
издадена в несъответствие с целта на
закона.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по така подадената жалба
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
На 22.03.2022 г. служители на ГД „Финансов контрол”, отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново, са извършили проверка на търговски
обект – склад, находящ се в гр. Монтана,
ул. .........., стопанисван от „Линде газ България“ ЕООД, ЕИК *********. Съгласно Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0018778/22.03.2022г.
/л.13 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при
проверката е установено, че в обекта има регистрирано и инсталирано фискално
устройство , свързано с НАП, няма програмен продукт и че жалбоподателят в
качеството на собственик на ФУ не е изпълнил задължението си да въведе и
използва ФУ, което да е от одобрен тип и до отговаря на техническите и
функционалните изисквания на Наредба Н-18/2006 г.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11199 от 06.04.2022 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, на „Линде
газ България“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – склад, находящ се в
гр. Монтана, ул. „ Диана“ № 43, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. От фактическа страна
обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна
мярка се основават на констатациите от извършената на 22.03.2022г. проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР
на ЗДДС – склад, находящ се в гр. Монтана,
ул. „ Диана“ № 4, стопанисван от „Линде газ България“,
при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по
чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не е спазило изискванията на Наредбата и не е
изпълнило задължението си да въведе ФУ, което да е от одобрен тип и да отговаря
на техническите и функционални изисквания на Наредба Н-18/2006 г. При извършена
проверка в информационната система на НАП в програмен продукт “Фискални
устройства с дистанционна връзка“ се
установило, че ФУ не изпраща данни чрез дистанционна връзка на всеки пет
минути, считано от часа на регистрация на ФУ от всички фискални касови бележки
съгласно Приложение № 1, ІІІб, т.1 б. „ Д“ към чл. 8,
ал.1, чл. 26, ал.1. Прието е, че
извършеното нарушение изпълнява състава на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, което представлява основание по см. на чл.186, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед
по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ №
№11199 от 06.04.2022 г., в т.ч. Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0018778/ 22.03.2022г. и събраните
при проверката доказателства; свидетелство за регистрация на ФУ №10/01.2022
година, договор № 5-10422, договор за търговско партньорство №158/21.05.2021 г.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка
„запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС са определени
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.22 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № 11199 от 06.04.2022 г.
е издадена от материално компетентен
административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма
следва изводът, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и
отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна
отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Трайна е съдебната практика, че образуването на административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не
е условие за налагането на мярката. В приложимия специален материален закон –
ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не са
предвидени като изискуеми се материалноправни
предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1
от ЗДДС поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/ са регламентирани като
самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
В случая на
оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „б“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна
мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в
експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. По делото са представени доказателства, от които е видно, че лицето
има въведено и регистрирано в експлоатация ФУ, считано от 30.07.2020 година.
Същото е свързано с НАП, както е посочено в протокола за проверка, от което
следва, че при неправилно приложение на закона ПАМ е приложена на това
основание. Като нарушена в заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 година, според
която фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено
свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Тоест
с оглед на посочената като нарушена норма административният орган приема, че в
склада се работи с ФУ от неодобрен тип. В този случай
основание за прилагане на ПАМ е разпоредбата на чл. 186, т.2 от ЗДДС и това е
основание за отмяна на оспорения административен акт на това основание. Липсата
на конситет между фактическото обвинение /работа с ФУ
от неодобрен тип/ и неговата правна квалификация
/липса на въведено и регистрирано в НАП ФУ/ винаги е съществено и води до
невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършил, каквито са и
доводите, изложени в жалбата
За пълнота следва да се отбележи, че според чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 ФУ трябва да отговарят на
функционалните изисквания съгласно Приложение № 1. Според нормите на Раздел ІІІ
б., точка 1. "Дистанционна връзка", б. "е", ФУ подават по
установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на
регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно
операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на
данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС;
данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове/, така както е
изложено в мотивите на заповедта. Съгласно
разпоредбата на § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от
02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 30.09.2019 г., в случай че проверяваното лице е предприело действия за продължаване
на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г. тип. Графикът за
внедряване на новата система не е спазен. Въпреки това обаче извършените
продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП
дистанционна връзка. Не е спорно по делото обстоятелството, че в обекта за
извършените продажби са издавани фискални бонове от въведената стара система,
чиито данни са генерирани още същия ден и са изпращани с дистанционна връзка в
НАП. Това е видно от изложеното и в самия протокол за проверка. С оглед на това съдът намира, че въпреки невъведената
в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите и работа с ФУ от неодобрен тип то информация
за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и изпращана в НАП.
Основната причина обаче за отмяна
на наложената ПАМ е несъответствието с
целта на закона. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика
критерии за класифициране принудителните административни мерки могат да имат за
цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера във всяка една от хипотезите на нарушения по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в
конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушение, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед
жалбоподателят е предприел своевременно мерки за внедряване на нова ЕСФП. Това
води до въпроса какви са мотивите за налагането на ПАМ от страна на административния
орган. При упражняване на правомощията си последният действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в
обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за
съответствие с целта на закона, които обаче мотиви са общи и не са релевантни
към конкретния случай. Не са уточнени обществените отношения, които биха били
засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират
изводи относно приоритета на защита. Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението тя се налага с определен срок. В конкретния случай
съдът намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно
е в случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното нарушение от страна
на контролните органи, то същото не само не води до неотразяване
на приходи, но и към момента на установяването му вече е отстранено от самия
нарушител. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че тя се налага с цел „да не
се допуска укриване на доходи". В случая обаче
оборотът е изцяло деклариран. Излагането на общи мотиви, несъобразени с
конкретния случай и обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в
каквато насока е налице и многобройна съдебна практика. По същия начин са
изложени и общо мотиви защо ПАМ се налага за посочения срок от 14 дни
- така посочените мотиви за вида и обема на упражняваната дейност. Остава неясно защо се налага подобен срок за запечатване на обекта.
Административният орган
е посочил, че това е необходимо с цел преустановяване на констатираното
нарушение. Към момента на проверката обаче вече нарушението е
било отстранено, и то от самия нарушител с въвеждането на нова система на 24.03.2022 г. Целта на принудителните административни мерки не е да служат като
наказание. В случая прилагането на принудителна административна мярка не само не
би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
в значителна степен правата на жалбоподателя, дотолкова доколкото извършването
на нарушението е било преустановено от него самия още преди извършването на
проверката, т. е. дейността му е приведена към законовите изисквания и не е
нужен допълнителен срок за това. Ето защо ПАМ се явява незаконосъобразна. В
този смисъл също е налице многобройна съдебна практика, включително и на ВАС.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
ЗНПАМ № 11199 от 06.04.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, като
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в
несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като
основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК в тежест на Националната агенция за приходите следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 50 лева, представляваща държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на“ Линде газ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. ...........,
представлявано от А.А., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11199 от 06.04.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в ЦУ на НАП, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите – гр. София да
заплати на Линде газ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, кв. ..........., представлявано от А.А. сумата от 50лв. /петдесет
лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: