Решение по дело №424/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 615
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Татяна Костадинова
Дело: 20221100900424
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на Е.***“ ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Р.***“ ЕООД, спрямо когото молителят твърди да има
изискуемо парично вземане за възнаграждение, дължимо по договор за СМР съгласно
фактура № 81/20.06.2019 г. на стойност 154 610,83 лв. с падеж 25.06.2019 г. Въпреки
отправените покани ответникът-възложител не погасил дълга си и изпаднал в забава, от
което можело да се направи извод, че бил в състояние на неплатежоспособност. Въз основа
на изложеното молителят моли съда да открие спрямо ответника производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му, а евентуално – поради
свръхзадълженост. Не претендира разноски.
Ответникът „Р.***“ ЕООД не взема становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От събраните писмени доказателства, се установява, че на 18.05.2019 г. между
молителя като изпълнител и ответника като възложител е сключен договор за ремонт на
спортни площадки в двора на основно учулище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Смилян.
Възложителят се е задължил да заплати възнаграждение за приетата работа в петдневен срок
от подписването на акт обр. 19. На 20.06.2019 г. между страните е подписан протокол за
1
установяване завършването и за заплащане на натуралните видове СМР обр. 19, съгласно
който стойността на извършените и подлежащи на заплащане дейности възлиза на
154 610,83 лв. с ДДС. За дължимото възнаграждение молителят е издал фактура №
81/20.06.2019 г., която според заключението на ССчЕ е осчетоводена от ответника и същият
е ползвал данъчен кредит.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в полза на молителя е налице изискуемо
вземане за главница по договор за СМР, а с оглед настъпилия падеж на задължението и
липсата на извършено погасяване същият е титуляр и на вземане за лихва за забава, която за
периода до 02.03.2022 г. възлиза на 42 088,50 лв. съгласно ССчЕ. Доколкото посочените
вземания са парични и са възникнали от търговско правоотношение, то на основание чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ молителят се явява активно материално легитимиран да иска откриване
спрямо ответника на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ вид (1), като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Първият елемент е налице. Както беше посочено, в тежест на ответника съществуват
непогасени задължения към молителя, произтичащи от търговска сделка, а от заключението
на СИЕ е видно, че са налице и изискуеми и непогасени публичноправни задължения в общ
размер от 459 803,99 лв. (от които 358 441,51 лв. – главница и 101 362,48 лв. лихва към
23.03.2022 г.), за събирането на които според служебно изисканата справка от НАП е
образувано изпълнително дело № *********/2019 г. Следователно в тежест на ответника
съществуват задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които са
изискуеми и към момента на устните състезания не са погасени.
Наличието на непогасени задължения е презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3
ТЗ за наличие на неплатежоспособност. Предположението, че спирането на плащанията се
дължи на влошеното финансово състояние, не беше оборено нито от служебно събраните
писмени доказателства, нито от заключението на приетата СИЕ. От справката от
финансовата институция, при която съгласно удостоверението от БНБ ответникът има
открита платежна сметка, е видно, че салдото е нулево. Последният обявен в търговския
регистър годишен финансов отчет е за 2018 г., като след тази дата не са налице данни за
налични активи. Поради това СИЕ е определила нулеви коефициенти за ликвидност за
периода 2019 г. – 28.02.2022 г. При тези факти може да се заключи, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на
състоянието, тъй като молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
доходи, и то от дълъг период от време (поне от 2020 г. според обясненията на вещото лице,
дадени в о.с.з. на 27.04.2022 г.), като същевременно не притежава материални активи, с
които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че
2
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Възможното състояние на свръхзадълженост, установимо от коефициентите за
финансова автономност, се явява ирелевантно, доколкото е заявено от молителя като
евентуално основание за откриване на производството по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да издири
този времеви момент, в който едновременно са налице елементите на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна
финансова невъзможност за погасяването му и причинна връзка между тях. Когато не са
налице достатъчно доказателства, от които да се формира извод за първия момент, в който
едновременно са съществували горепосочените елементи на неплатежоспособността,
началната дата може да се определи чрез някоя от установените в чл. 608, ал. 2-4 ТЗ
презумпции.
В настоящия случай са събрани доказателства, от които може да се заключи, че
влошаването на финансовото състояние на ответника е започнало преди 2019 г. (към 2018 г.
длъжникът е осъществявал търговска дейност, но не е бил финансово автономен). Тъй като
обаче състоянието на неплатежоспособност предполага трайност във влошаването, съдът
счита, че наличието на непогасени публични задължения към 2018 г. не може да обоснове
прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ към тази година, а същата следва да бъде
отнесена към момента на последното доброволно плащане, извършено в погашение на вече
падежиралите публичноправни задължения (чийто падежи предхождат падежа на
задължението на молителя). То според заключението на СИЕ е извършено на 22.04.2019 г.
След тази дата ответникът не е извършвал доброволни плащания, поради което може да се
приеме, че считано от 23.04.2019 г. влошеното финансово състояние на длъжника, започнало
в предходната година, вече е придобило траен и необратим характер. Ето защо тази дата
следва да се определи като начална дата на неплатежоспособността му.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Установи се, че длъжникът не притежава парични средства, с които да бъдат
покрити началните разноски за производството по несъстоятелност. Ето защо по реда на чл.
629б ТЗ съдът е указал на кредиторите възможността да бъде привнесена сума за
покриването им, което не е сторено в дадения срок (изтекъл на 16.05.2022 г.). Ето защо
съдът следва да постанови решение при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р.***“ ЕООД, ЕИК *******
3
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 23.04.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.***“ ЕООД ,
ЕИК *******
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Р.***“ ЕООД ,
ЕИК *******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р.***“ ЕООД, ЕИК *******
СПИРА производството по т.д. № 424/2022 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4