№ 535
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20241200100666 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
РС Р. е сезиран с ИМ, предявена от Б. И. Д., ЕГН **********, на адрес: ***, срещу Община
Р., представлявана от Кмета- * К. Г., на адрес: гр. Р., ул.“Стефан Стамболов“ № 1.
Предявени са обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, с посочено от ищцата правно основание- чл. 49 във
вр. с ч. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 и 53 от ЗЗД.
Навадени са фактически твърдения с ИМ, за това че на 29.11.2023г. след гостуване при г-жа
М. К., живееща в гр. Р., на ул. „И.„ към 10.15 часа, ищцата Б. И. Д. се прибирала пеша към
дома си. Сочи че живее в гр. Р., на ул. „А. С. „ № *.
Поддържа се от ищцавата страна, че ищцата вървяла по ул. „И.“, отдясно на реката, в посока
към центъра на града. Сочи се с ИМ, че предишния ден имало снеговалеж, тротоарът бил
непочистен и заснежен и било много трудно да се върви по него. Отделно наведени са
доводи, че тротоара не е бил обезопасен, снегът на места бил утъпкан и заледен, което
правело ходенето много трудно. Поради това ищцата опитала да върви по пътното платно,
но то също било заснежено и непочистено, затова продължила пътя си по тротоара.
Твърденията на ищцовата страна са, че Общината не се била погрижила по никакъв начин да
опесъчи тротоара и улицата, което наложило Б. И. Д. да върви изключително внимателно и
бавно, независимо, че е била обута със зимни ботуши с добър грайфер. По улицата нямало
указателни табели за обледените тротоар и пътно платно.
Сочи се от ищцата, че пред дом № * на ул „И.“, на тротоара, въпреки внимателното ходене,
тя се подхлъзнала, не успяла да запази равновесие и паднала на земята, на дясната си страна.
При падането си, тя чула тъп звук, като от счупване, като усетила силна болка в дясното
рамо. Първоначално помислила че е увредила шийните си прешлени, но след като
раздвижила главата си, разбрала, че проблемът е на друго място. Ищцата твърди че седяла
на земята, опитвала се да раздвижи ръцете си, но установила, че дясната и ръка е
1
обездвижена и немощна.
С много усилия, подпирайки се на лявата си ръка, ищцата се изправила, като в този момент
получих световъртеж и петна в очите. Изчакала малко време, за да преминат и след това
бавно тръгнала по улицата. В този момент около нея нямало хора. С неистови усилия с
лявата си ръка ищцата извадила мобилния си телефон и се обадила на дъщеря и- да дойде да
я вземе, тъй като не можела да стигна сама до дома си, а и болката, която изпитвала в
рамото, била много силна. Искала да седне на тротоара и да я изчака, но тъй като тротоара
не бил почистен от снега, това било невъзможно. Улицата била много заледена и кола много
трудно би преминала по нея.
С много усилия и болка, ищцата се изправила сама и решила да се придвижи до сградата на
Горското стопанство, където да изчака дъщеря си. Да измине тези 80-100м. за ищцата били
най-трудните в живота и. Твърди се с ИМ, че Б. И. Д. едва успяла да стигне до сградата и да
седне на стълбите, тъй като усещала, че силите я напускат. След минути до нея се озовала
нейна позната - Е. Д.. Видът на ищцата бил толкова променен, че тя изплашена я попитала
какво е станало и дали може да и помогне. Обяснила й за случая и че чака дъщеря и да
дойде да я вземе, като й благодарила за предложената помощ. След минути пристигнаха
дъщерята на ищцата и приятелят и- Г. М. с колата на Г.. С тяхна помощ ищцата се качила в
колата и била веднага закарана в Спешния център на МБАЛ Р..
Сочи се от ищцата че там и били направени ренгенографско изследване, от което се
установило, че вследствие на падането, ставата на дясното ми рамо е изместена и има
счупване на костта на главата на раменната става - фрактура коли хумери декстри. Докторът,
който бил на работа казал, че веднага трябва се направи операция, след което се свързал с
дежурния ортопед в МБАЛ-Благоевград и подготвил документите за приемането на ищцата.
Сочи се от ищцата, че нейната дъщеря я закарала в отделението по травматология и
ортопедия в гр. Благоевград, където била приета веднага. Поради преживения стрес
кръвоносните и съдове били в спазъм и много трудно и сложили абокат. Операцията била
извършена на другия ден, като същата продължила над 2 часа: под строг контрол, чрез срез
се достигнало до фрактурата, извършена е кръвна репонизация, след което е последвала
временна фиксация и поставяне на заключваща плака за проксимален хумерус, която се
фиксира със съответен брой винтове.
Сочи се в ИМ, че ищцата престояла пет дни на болнично лечение, след което била изписана
за домашно лечение и възстановяване.
Исковата претенция е основана на доводи, че четири месеца след операцията ищцата
продължава да усеща болка в лакътя, предмищницата и китката. И към момента на
предявяване на иска пред съда, все още изпитва силни болки и ограничени движения в
областта на дясна раменна става. Въпреки положените усилия при раздвижването на ръката
и, твъди се че ставата ще остане трайно увредена и крива.
Сочи се от ищцата, че на 05.03.2024г. отново била настанена в отделението по
травматология и ортопедия в гр. Благоевград, за да и бъдат извадени планката и пироните-
2
11 на брой. За да бъде извършена интервенцията, отново трябвало да бъде извършена
операция, под пълна упойка, като анастезиолога и обяснил, че има проблем със сърцето и
трябва да има това в предвид за в бъдеще, като следва да бъда изключително внимателна,
както и да отида на консултация при кардиолог.
Така твърди се от ищцата с ИМ, че вследствие на инцидента и двете операции, за 4 месеца,
трябвало да понесе две пълни упойки. В болницата останала два дена след операцията, като
бяла изписана на 07.03.2024г., като отново ръката и била болезнена и безпомощна и пак не
можела да се обслужва сама.
Във връзка с исковата претенция за имуществени вреди, твърди се от ищцата, че за
лечението си похарчила сумата от 1728.05лв., представляващи заплатени от нея суми за:
-престой в МБАЛ Благоевград -40.60 лева;
-закупуване на лекарства -251 лева;
-рентгеново изследване -10 лева;
- вложено медицинско изделие -заключваща плака -1380 лева;
-лекарства при изваждане на остеосинтезния метал.
Поддържа се с ИМ, че в резултат на получените от инцидента телесни повреди, в значителна
степен са били причинени на Б. И. Д.- болки и страдания, свързани с голям интензитет за
период от повече от 4 месеца, като и било причинено трайно затруднение на двигателните
функции на десния горен крайник. Навеждат се доводи, че през периода на възстановяване
ищцата била в невъзможност да посреща елементарните си нужди от битов характер- тоалет
и обличане, домакинска грижа да къщата, в която живее. Наложило се да получава тези
елементарни и необходими грижи от своите близки, което я карало да се чувства подтисната
и непълноценна като жена. Поддържа се още от ищцата, че инцидентът се отразил тежко и в
психологически аспект, като тя станала тревожна и раздразнителна без видима причина,
трудно приемала продължителния период на възстановяване, предвид и на възрастта и. В
следствие на инцидента, за продължителен период била лишена от участие в Светата
литургия в Божия храм, където е певица от години. Може би месец след датата на
инцидента, започнала да ходи отново на църква, като придвижването до там било винаги с
придружител.
Сочи още с ИМ пред РС Р., че на 07.12.2024г. Б. И. Д. навършила 75 години и вместо
щастливи мигове, имало болка и мъка в очите на всички- получен подарък от общината. По
това време наближаваха и най-светлите християнски празници-Рождество Христово/ Бъдни
вечер /, а тя трябвало да стои в къщи и да плаче. Не можела да приготви и подреди масата за
бъдни вечер, тъй като ръката и била обездвижена, болезнена и оточна, а това е най-чаканата
вечер от нея през годината.
Поддържа се от ищцата, че тя е честен данъкоплатец и редовно заплаща задълженията си
към общината, поради което е нормално да очаква същото отговорно отношение към нея.
Поддържа се че злополуката попречила на Б. И. Д.- да ходи на работа и да чисти едно
3
заведение, като тя била лишена от възможността да изкара допълнителни средства за да
покрива разходите си за месеца, което с получаваната от нея пенсия е невъзможно.
Навадени са правни доводи с ИМ, че улицата и тротоарът представляват публична общинска
собственост, за която общината би следвало да полага грижата на добрия стопанин в интерес
на населението. Организирането на дейността по почистването и поддръжката на
общинските пътища и принадлежащите към тях тротоари и спирки, следва да бъде
организирано от съответните общински власти. Неполагането на дължимата грижа,
изразяваща се в непочистването и наличието на сняг и лед по улицата и тротоара по която
ищцата е вървяла, са причината за настъпилият инцидент/падането на ищцата/, тъй като, ако
пътят е бил почистен Б. И. Д. не би се подхлъзнала и паднала и не биха настъпили
посочените в ИМ травматични увреждания.
Поддържа се от ищцовата страна, че съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Наведени са правни аргументи, че отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и
да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е
възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които са възложили действията по поддържане на тротоарите по улиците на територията на
Община Р.. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Във връзка с
изложеното поддържа се от ищцовата страна, че именно Община Р. е отговорна за
поддържането на тротоарите и улиците на територията на гр. Р., които в случай на
снеговалеж - да бъдат почиствани и обезопасени.
Ответникът -Община Р., в качеството на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект,
на който е възложено по силата на закона -чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата,
задължението да осъществява, чрез съответните служби за контрол, дейностите по ремонт,
поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията
и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал.1, т.2 б. „б" от
ППЗП, организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
4
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания е на съответната община.
Предвид горното, изложени са доводи, че са налице основания за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника по иска - Община Р., която се явява възложител на работата,
относно почистването на улиците на града, поради което са налице основания за ангажиране
и на гаранционно обезпечителната отговорност на ответната община, в качеството на
възложител на работа да носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното от фактическа и правна страна, иска се от съда на основание чл.
49 във вр. с чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД, ДА ОСЪДИ Община Р., представлявана от Кмета- * К. Г.,
на адрес: гр. Р., ул. “Стефан Стамболов“ № 1, като възложител, да заплати на Б. И. Д., ЕГН
**********, на адрес: ***, сума в размер на 30 000лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, душевни терзания и негативни преживявания, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.11.2023г., до окончателното й
изплащане, както и сума от 1728.05лв., представляващи заплатени от Б. И. Д. медицински
манипулации и консумативи, представляващи имуществени вреди, необходими за лечението
и, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на дължимото.
Претендира се заплащането и на сторените разноски по делото.
С ИМ са представени писмени доказателства, поискано е събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
механизма на получаване на уврежданията на ищцата, както и двама свидетели, също при
режим на довеждане- за установяване претърпените от нея болки и страдания, душевни
терзания и др.
Иска се от съда да бъде допусната и назначена съдебно- медицинска експертиза, извършена
от експерт ортопед, който да отговори на поставените с ИМ въпроси.
Ищцата моли на осн. чл. 83 от ГПК, да бъде освободена от заплащането на държавна такса.
С Определение № 627/04.06.2024г. по образуваното въз основа на депозираната ИМ- гр.д. №
391/2024г. по описа на РС Р., съдът е прекратил производството пред себе си, поради
родовата подсъдност, определена с чл. 103 и чл. 104 от ГПК във връзка с цената на
предявения иск за неимуществени вреди, като е препратил делото по компетентност на ОС
Благоевград.
С Определение № *36/02.07.2024г. по настоящото гр.д. № 666/2024г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е оставил исковата молба без движение, поради невнасяне на дължимата
държавна такса, в размер на 1 600лв., като е задължил по реда на чл. 101 от ГПК, ищцата да
представи допълнителни доказателства за затрудненото си финансово и материално
положение, както и др. доказателства относими към разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК.
Вместо да изпълни разпорежданията на съда, ищцата с молба по делото от 11.07.2024г., е
5
внесла дължимата държавна такса по делото, в размер на 1 600лв., за което е представила
платежно нареждане.
Съдът намира че след внасяне на дължимата държавна такса, разглеждането на искането по
чл. 83 ал.2 от ГПК е безпреметно.
Съдът прие че подадената искова молба след внасяне на дължимата държавна такса е
редовна и на същата следва да се даде ход. С Определение № 2/03.01.2025г. от закрито
съдебно заседание по настоящото гр.д. № 666/2024г. по описа на ОС Благоевград, съдът е
разпоредил на основание чл. 131 от ГПК, на ответника- Община Р. да бъде изпратен препис
от нея заедно с приложените писмени доказателства, с възможност за отговор в едномесечен
срок.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Община Р.,
представлявана от Кмета * К. Г., чрез пълномощника адв. Нели Асенова Благоева, с който се
оспорва предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 и 53 от ЗЗД, като
недопустим и неоснователен.
Оспорва се пасивната легитимация по предявения иск, като се възразява че Община Р. не е
пасивно легитимирана да отговаря за претендираните имуществени и неимуществени вреди,
доколкото с Наредба № 1 на Общинския съвет гр. Р.- „За осигуряването и спазването на
обществения ред, безопасността на движението, чистотата и приветливия вид на Община
Р.“, приета с Решение № 38/29.02.1996г. на Общински съвет гр. Р., за дължението за
почистването на тротоарите от снега, за отстраняването на ледените пластове и висулки, е
възложена на собствениците и наемателите на жилищните сгради и търговските обекти./чл.
2 б.“б“ от Наредбата/. Излагат се доводи че наредбата е задължителна, а не диспозитивна,
като същата вменява на собствениците на имоти задължението за почистване, като
императивно задължение за което се предвиждат санкции. В този смисъл поддържа се с
писмения отговор на ИМ, че производството по делото във връзка с обективно съединените
искове за имуществени и неимуществени вреди, следва да бъде прекратено по отношение на
Община Р..
Оспорва се от ответника мястото на настъпване на инцидента, като се навежда възражение
че се касае за битов инцидент.
Оспорва се и твърдението наведено с ИМ, че травматичните увреждания на ищцата Б. И. Д.,
са причинени от падане, което се дължи на това че улиците и тротоарите са били
непочистени. Оспорва се наличието на причинно следствена връзка между увреждането на
Б. И. Д. и непочистването на тротоара от сняг и лед.
С писмения отговор в случай че съдът приеме предявения иск за допустим, а Община Р.
пасивно легитимирана да отговаря по него, то наведено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищцата не е била обута с обувки, пригодени за зимни
условия и не е подходила с необходимото внимание при преминаване през участъка от пътя.
Възразява се, че увреждането на Б. И. Д. не се дължи на виновното и противоправно
поведение на ответника, а ищцата с поведението си е станала причина за настъпването на
6
вредоносния резултат, доколкото не е подбрала най-подходящия маршрут за преминаване
при прибирането си към къщи с оглед на твърдението за налично заледяване.
Навадени са от ответника чрез неговия пълномощник правни възражение че отговорността
за непозволено увреждане не може да бъде ангажирана, ако не се докаже наличието на
виновно и противоправно поведение, както и причинна връзка на поведението на ответника
с вредоносния резултат, което е в процесуално тежест на ищцата по делото/Решение №
358/18.06.2010г. на ВКС, по гр.д. № 41183/2009г. на III г.о. на ГК/.Възразява се че в случая не
е налице нито противоправно поведение на ответника, нито причинна връзка, поради което
не може да бъде ангажирана отговорността на Община Р. за настъпилото увреждане.
С писмения отговор наведено е възражение и за прекомерност на исковата претенция
досежно претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, заявено за
сумата от 30 000лв., като се излагат съображения че размера се определя от вида, характера
и тежестта на увреждането, като следва да бъдат съобразени от съда всички конкретни
обстоятелства във връзка с настъпилия деликт. Развити са правни съображения, че
„справедливостта“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
конкретната преценка от всички обективни и субективни обстоятелства- характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата при които е получено, последиците,
продължителността и степента на интензитета на болките и страданията/Решение №
69/18.03.2014г. на ВКС по гр.д. № 4686/2013г. на IV г.о. на ГК/. Възрязава се че в настоящия
случай претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства по размер на
конкретните факти, свързани със засягането на благото на ищцата по делото.
Предвид на изложеното с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, иска се от съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Представят се с писмения отговор- писмени доказателства. Иска се съдът да допусне до
разпит двама свидетели, при режим на довеждане.
Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания
за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба
ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се
основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно предявения иск и
неговото правно основание. Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
конкретизиран по основание, размер и начин на настъпване на увреждането. Ищецът е
направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага
към момента на предявяването на исковата молба.
При определяне на правната квалификация на заявените от ищеца права и направените от
ответника възражения, съдът изхожда от наведените от страните фактически твърдения и от
заявения от ищеца петутим на ИМ. Предявени са за разглеждане пред съда по настоящото
7
дело- обективно съединени искове– иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение.
Предявен е и обективно и субективно съединен иск за имуществени вреди, в размер на
1728.05лв., съставляващ разходи направени от ищцата за медицински манипулации и
консумативи, свързани с лечението на получената от нея травма.
В хипотезата на чл. 49 ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание, различно от това на делинквента. Възложителят може
да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е
причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената работа /ППВС № * от 29.12.1958г./. В тежест на
ищеца е да установи, че в резултат на тези противоречащи на закона действия е претърпял
вреди-имуществени и/или неимуществени. /Определение № 1057 от 28.09.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1781/2015 г., IV г. о., ГК/.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, счита същите за
процесуално допустими, тъй като всеки може да иска да му бъдат репарирани вредите,
причинени от другиго, чрез присъждана на справедливо парично обезщетение поради
бездействието на органите отговорни за зимното почистване и поддържане на пътищата и
тротоарите в едно населено място, при навадени доводи за некачеството почистване и
поддържане при зимни условия в участъка, където е реализиран инцидента от който се
твърди че са настъпили травматични увреждания за ищцата, както и за причинно следствена
връзка между неефективните действия за почистване и поддържане на пътищта и
тротоарите и настъпилите за ищеца увреждания от настъпилото ПТП.
Съдът намира възражението че Община Р. не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове за неоснователно.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в
рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява
предоставената и собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на
населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата
грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане
на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и
осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Предвид изложеното,
общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването
от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради
придвижването му непочистен тротоар. Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за
настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато
ползването на тротоара не е било възможно. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са
8
длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т. 1 от същият текст на закона,
пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е
невъзможно той да бъде ползван. При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането
му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му
за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му
по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за
почистване на улиците, в т. ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията,
препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна. / Определение № 2968 от
11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 283/2023 г., II г. о., ГК/.
С Решение № 124 от 18.07.2019г. по гр. д. № 3057/2018г., ІV гр. о. на ГК, в което са
разглежда въпроса че общината отговаря за вреди, настъпили при движение на МПС поради
непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на
пешеходец поради придвижването му по непочистен тротоар, прието е че Общината
отговаря по чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по
пътното платно, когато ползването на тротоара не е било възможно. Когато по силата на чл.
8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията
си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица,
каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците
и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни
действия или бездействия, отговорността е на общината – обективна, безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест между страните по делото:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ */1959 г. на ВС, т. 7), а
само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така -ППВС № 9/1966г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
9
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В
настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа
пътя и дали процесиите вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Следва да бъде указано на ищеца, че наред с доказването че Общината е отговорна за
зимното почистване на пътищата и тротоарите в гр. Р., следва да бъдат доказани и всички
елементи на деликта съобразно чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение на трето лице, на
което е възложена работата по почистването на улиците и тротоарите, вреда, причинно
следствена връзка между неизпълнените задължения и настъпилото увреждане, като вината
съобразно чл. 45 ал.2 от ЗЗД се презюмира до доказване на противното.
В тежест на ищеца е и провеждането на пълно и главно доказване на начина на настъпване
на инцидента, както и на вида и характера на травматичните увреждания, както и наличието
на причинно следствена връзка между падането на ищцата Б. И. Д. и настъпилите
травматични увреждания. Тежестта на доказване е върху ищцата и относно
продължителността и интензитета на претърпените от нея болки и страдания.
Предявени са обективно съединени искове– иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45
ЗЗД за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение.
При неизпълнение на парично задължение, произхождащо от вреди от непозволено
увреждане, лихва се дължи от деня на увреждането. От този момент, съгласно чл. 84 ал. 3
ЗЗД длъжникът се счита изпаднал в забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в
размер на законната лихва от деня на увреждането до предявяване на иска. След
предявяване на иска, законна лихва върху обезщетението за вреди се дължи до деня на
окончателното му изплащане. Така забавата при изпълнение на паричното задължение за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане е напълно компенсирана – ищецът
получава обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането до окончателното му изплащане. /Решение № 123 от 21.06.2019г. на ВКС по
гр.д. № 3405/2018г., IV г.о., ГК/.
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените от страните писмени доказателства с исковата
молба по делото и отговора към нея, счита че тези доказателства са относими към предмета
на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими
досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес.
Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1
от ГПК, същите да бъдат допуснати и приети като доказателства с настоящото определение.
Следва да се уважи искането на страните и да се допусне събирането на гласни
доказателства при режим на довеждане- на ищеца двама свидетели за установяване на
механизма за настъпване на увреждането, както и двама свидетели за претърпените болки и
страдания, както и душевни терзания в резултат на настъпилия инцидент; на ответника-
10
двама свидетели, които да бъдат разпитани при режим на довеждане.
Следва да бъде допусната и назначена съдебно- медицинска експертиза, която да бъде
възложена на експерта д-р А. С., който след като се запознае с представените по делото
медицински документи и със събраните по делото гласни доказателства, да изготви
експертиза, като отговори на въпросите, поставени от ищцата с ИМ по делото.
Експертизата следва да бъде изпълнена след събирането на гласните доказателства по
делото.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от
получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията
докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за
които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.
Следва на ищцата да бъде изпратен препис от подадените отговор по реда на чл. 131 от ГПК
за запознаване.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 09.06.2025г. от 15.00часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си
проект за доклад на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА И ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
представените от страните с исковата молба и с отговора на същата.
ДОПУСКА разпит на свидетели при режим на довеждане- на ищеца двама свидетели за
установяване на механизма за настъпване на увреждането, както и двама свидетели за
претърпените болки и страдания, както и душевни терзания в резултат на настъпилия
инцидент; на ответника- двама свидетели, които да бъдат разпитани при режим на
довеждане.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на съдебно медицинска
експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експертите- д- р А. С., който след като
се запознае с представените по делото медицински документи и със събраните по делото
гласни доказателства, да изготви експертиза, като отговори на въпросите, поставени от
ищцата с ИМ по делото.
ЗАДЪЛЖАВА страните по делото, в едноседмичен срок от получаването на препис от
настоящото определение, да внесат по сметката на Окръжен съд Благоевград, сума от по
300.00лв. от всяка една от страните, като предварителен депозит за изпълнението на
възложената съдебно медицинска експертиза, като представят по делото писмени
11
доказателства за внесените суми, с посочване номера на делото.
Експертизата да се изготви след разпита на свидетелите по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на
отношенията във връзка със сключения договор.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищцата препис от отговора на ИМ, ведно с приложените към него
писмени доказателства- за запознаване.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 09.06.2025г. от 15.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12