Решение по дело №199/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20237140700199
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

               401/21.06.2023 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесета и трета година в състав:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Александрина Александрова                                         разгледа

Адм.дело №199/2023г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)  за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 20

         Образувано е по жалба на Л.К.Е. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат П., срещу Уведомително писмо изх.№02-120-6500/368 от 13.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи за наличието на допуснати нарушения на формата на административния акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По същество на спора, оспорващия в лично качество и чрез пълномощника си адвокат П., поддържа жалбата си и развива доводи обуславящи основателността на доводите сочени в нея, като доводи за отмяна на оспорения административен акт излага в представена по делото писмена защита, като претендира и присъждане на разноски по делото съобразно представен списък. 

         Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Уведомително писмо изх.№02-120-6500/368 от 13.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Административния орган е посочил в табличен вид заявените от оспорващия суми за подпомагане по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-П и Възстановяване от ФД, като е посочил основанията за оторизация и намаления на заявените суми от оспорващия за кампания 2021, като липсва конкретно описание на мотиви дали основание за намаление на заявените суми.

От фактическа страна по делото е безспорно следното:

Не е спорно между страните по делото, че оспорващият е подал заявление за подпомагане №УИН 12/210521/90917 за кампания 2021г. (л.58-78 по делото) по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и мярка 12.

Видно от Доклад за проверка на площи (л.50-52 по делото), служител на ДФ "Земеделие" е извършил проверка на заявени за подпомагане площи по УИН 12/210521/90917.

Оспорващият е подал молба вх.№02-121-6500/174 от 11.07.2022г. (л.53 по делото), с която е поискал да получи информация за подаденото заявление за подпомагане. С писмо изх.№02-121-6500/174#2 от 18.07.2022г. (л.54 по делото), оспорващият е уведомен за реда провежданата процедура по оторизация. Оспорващият е подал молба вх.№02-6500/4110 от 28.07.2022г., с която е поискал да се запознае с преписката и да се преразгледа заявлението по СЕПП за кампания 2021. С писмо изх.№02-6500/4100 от 10.08.2022г. (л.57 по делото), оспорващият е уведомен за хода на процедурата и му е указано как да получи допълнителна информация.

С Уведомително писмо изх.№02-120-6500/368 от 13.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Административният акт е получен от оспорващия на 20.01.2023г., както се установява от приложеното на л.35 по делото известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо, тоест жалбата с вх.№94-234/01.02.2023г., която е била изпратена до Министъра на земеделието, който я е препратил на Административен съд Монтана, е подадена в рамките на законоустановения срок.

От събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът, стига до следните правни изводи:

Административния акт е издаден от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган  на основание чл.20, т.2 и 3 и чл.20а, ал.1-5 във вр. с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на РА е делегирал със Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. (л.41,42 по делото) правомощия да издава уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания. С решение по т. 8 от протокола от 19.08.2022 г. (л.43 по делото), издателя на административния акт е избран за заместник на изпълнителния директор, тоест административният акт е издаден от компетентен орган по силата на упражнена законова възможност за делегиране на правомощия.

Основателно в жалбата се поддържа, че оспореният акт не е издаден в предвидената писмена форма, като не са спазени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Това е така, тъй като административния орган е посочил в табличен вид схемите и мерките, по които е подадено заявление за кампания 2021г., като е посочил заявените суми, намалените суми и оторизираните суми за всяка от мерките по които оспорващия е подал заявление, но в административният акт липсват каквито и да е мотиви и фактически установявания от които да се изведе волята на административният орган. Административният орган бил е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но такива не се представят по делото. Нещо повече, това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда, в конкретния случая в Становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изх.№02-120-6500/364#2 от 08.03.2023г. (л.36-39 по делото) и в този смисъл не съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното писмо, предвид че е изготвен след образуване на съдебното производство.

         Във връзка с горното, а и с оглед пълния разбор на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав отбелязва, че по делото е приета съдедно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Д.Д., която съде кредитира като обективна и безпристрастна. Вещото лице установява, че оспорващият и „Стамови-16“ ООД са заявили за подпомагане площи, които се застъпват. В тази насока са представените извлечения от електронни регистри ползвани от административният орган. Това фактическо установяване не следва да промени посочените по-горе доводи, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не е спазена формата предвидена за неговото издаване, тъй като административният акт не съдържа каквито и да е мотиви и фактически основания от които да се изведе извода, че именно това е мотивирало административният орган при издаването му.

Както трайно е прието в практиката на ВАС по аналогични дела, липсата на спазена форма на административният акт е самостоятелно основание за неговата отмяна – в тази насока  Решение №2871/20.03.2023г. по адм.дело №7255/2022г.; Решение №8068/24.06.2020г. по адм.дело №13851/2019г; Решение №5881/05.06.2023г. по адм.дело №7256/2022г.; Решение №11008/01.12.2022г. по адм.дело №3966/2022г. и др. все в тази насока. С оглед изчерпателност следва да се посочи, че административният акт е в бланкетна предварително зададената форма на уведомителното писмо в което е посочено лаконично, че се издава по схемите, базирани на площи, администрирани. В случая административният орган не е идентифицирал с кои площи на кое друго лице е застъпването на заявените за подпомагане площи и не е посочил основания, условия и основанията да не се признае подпомагане, тоест липсва конкретно и недвусмислено обосноваване на фактическите и правни основания за наложената санкцията. Мотиви за административната санкция не могат да се изведат и от частта на акта, в която е извършено намаление по схемата в идентичен размер с този на санкцията, доколкото поясненията към колоните за намаленията са бланкетни, описани по абстрактен начин и също не могат да бъдат възприети като конкретни мотиви на индивидуален административен акт. Както е отбелязвал ВАС, установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове с конкретно съдържание, което да включва фактически и правни съображения, относими към конкретния земеделски производител и неговото заявление за подпомагане. Липсата на изразени мотиви в акта препятства ефективно упражняване правото на защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за законосъобразност.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на възможност, настоящият съдебен състав да реши въпроса по същество, делото следва да бъде изпратено на административният орган за ново произнасяне по искането на оспорващият за подпомагане №УИН 12/210521/90917 за кампания 2021г. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че е налице застъпване на заявени за подпомагане площи, административният орган е бил длъжен да обсъди правните основания, които заявилите подпомагане лица имат върху площите които са застъпени, като в случая настоящият съдебен състав не може да обсъжда този въпрос, тъй като липсват изложени мотиви.

 Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващият разноски по делото изразяващите се в размер на 1410 лева, които се следват от заплатена държавна такса в размер на 10 лв, внесен депозит за съдебна експертиза в размер на 400 лв и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Уведомително писмо изх.№02-120-6500/368 от 13.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи като неоснователна, като ответника се осъди да заплати разноски по делото, предвид което на основание чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                             Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№02-120-6500/368 от 13.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Л.К.Е. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: