Решение по дело №16491/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3670/11.7.2014г.

гр. Варна, 11.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти състав, в публично заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ********

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16491 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от З.Д.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. *****, починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на правоприемника му по чл. 227 от ГПК С.З.С. с ЕГН ********** *** срещу Б.Б.Б. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на отрицателни установителни искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл. 37, пр. ІІ от ЗЗД, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г., том І, акт. № 108 на помощник нотариус С.Д. при Нотариус **** Д., рег. № ****, с което ищецът е упълномощил ответника да извърши дарение на себе си на ¾ ид.ч. от дворно място, находящо се в ******, съставляващо УПИ № ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г. на Кмета на Община ****, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44 кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя;

2/ с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на ¾ ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157, т. І, рег. № 2295, д. № 150 от 29.07.2013г. на нотариус **** Д., поради липса на представителна власт у пълномощника;

В условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове са предявени конститутивни искове, както следва:

3/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си;

4/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че упълномощителят е бил подведен от ответника да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;

В условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове e предявен установителен иск:

5/ с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на ¾ ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157, т. І, рег. № 2295, д. № 150 от 29.07.2013г. поради сключването му от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: с договор за дарение по НА № 157 от 29.07.2013г., З.Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б. дарил на Б.Б.Б. ¾ ид.ч. от дворно място, находящо се в ******, съставляващо УПИ № ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г. на Кмета на Община варна, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44 кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м. При изповядване на сделката пълномощникът Б.Б. се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от З.А., заверено за удостоверяване на подписа под № 2142/12.07.2013г. на пом. нотариус № 332. Към деня на заверяване на пълномощното на 12.07.2013г. ищецът се е намирал в тежко алкохолно опиянение, поради което не е изразил валидна воля за упълномощаване на ответника да сключи договор за дарение със себе си на собствения на първия недвижим имот. Ето защо упълномощителната сделка е нищожна поради липса на волеизявление. Тази нищожност на упълномощаването обуславя нищожност на сключения договор за дарение от пълномощника, по нищожното упълномощаване, поради липса на съгласие на дарителя. Евентуално навежда твърдения, съобразно които към момента на упълномощаването на 12.07.2013г., не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, доколкото страда от диабет. Спирал е приема на лекарства и ежедневно е употребявал алкохол, поради което развил зависимост. От около година е трудно подвижен и изпада в състояния, в които не помни действията си, поради което счита, че страда от психическо заболяване. На 30.09.2013г. е получил остър инфаркт. Ето защо счита, че упълномощаването и дарението са унищожаеми, поради това, че са сключени от дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира и ръководи действията си. Ответникът започнал да полага грижи за него от м. май 2013г., като му е купувал храна и цигари. Същият е обещал на ищеца да го гледа, убедил го е да подпише нотариално заверено пълномощно, като е създал в него представата, че прехвърлянето на собствеността е срещу задължението на преобретателя да го гледа. Именно това е била причината ищецът да подпише пълномощното на 12.07.2013г. Възползвайки се от влошеното му здравословно състояние, ответникът е повлиял на ищеца създавайки у него представа и убеждение, че ще го гледа в бъдеще и за извършване на упълномощаването. Ето защо счита, че както упълномощаването, така и договора за дарение са унищожаеми поради измама. Моли предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по делото.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва на първо място валидността на съдебното сезиране, доколкото твърди исковата молба да е предявена от лице неразполагащо с надлежна представителна власт. Оспорва в тази връзка истинността на пълномощното от 04.11.2013г., с което З.А. е упълномощил адв. Снежана Лазарова с посочените в него права, в частта на положения за упълномощител подпис. В случай, че същия е изпълнен от ищеца, то твърди, че упълномощаването е извършено в момент, в който З.А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, респ. че предвид тежкото си здравословно състояние е бил принуден да подпише пълномощното.

По същество изразява становище за неоснователност на исковете. По първия твърди валидно изразена воля за упълномощаване, доколкото подписът за упълномощител е валидно поставен пред помощник нотариус, който преди удостоверителното си изявление се е уверил в намеренията на упълномощителя. Недоказани са твърденията на ищеца, че към момента на упълномощаването З.А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Захарния диабет няма такива последици. По последните искове твърди, че в конкретния случай не е налице съставът на измамата по смисъла на чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 от ЗЗД. Исковете за унищожаване на договора за дарение на сочените евентуални основания са неоснователно поради това, че сделката е сключена от пълномощник, т.е. следва да е налице порок в неговата воля или по отношение на него да са налице предпоставките за измамата. Моли предвид изложените съображения за постановяване на крайния акт по делото.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2003г. е сключен договор за дарение във формата на НА № 157, том І, рег. № 2295, д. № 150/29.07.2013г. на Нотариус Петранка Д., рег. № 332, с който З.Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б. дарил на Б.Б.Б. собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот – дворно място в ******, заедно с построените в него къща, два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник. От съдържанието на акта се установява, че пълномощникът се е легитимирал с пълномощно рег. № 2142/12.07.2013г. за удостоверяване подписа и рег. № 2143/12.07.2013г., том І, Акт № 108 за удостоверяване съдържанието на документа, заверено от пом. нотариус по заместване С.Д. при същи нотариус.

Със същото пълномощно /л. 109-110 от делото/, на 12.07.2013г. З.Д.А. упълномощил Б.Б.Б. да се разпореди от името на първия, както намери за добре, чрез сделка /продажба, дарение, прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка/ и на лица по усмотрение на упълномощеното лице със собствените му ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ къща в с. Каменар, на ул. „Хан Тервел” № 6, както и ¾ ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от 1440 кв.м., както и да го представлява при подготовката и оформянето на разпоредителната сделка, вкл. и да договаря сам със себе си без срок.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Светлана Д. – помощник нотариус при Нотариус Петранка Д., удостоверил съдържанието и подписа на пълномощно от 12.07.2013г. В показанията си свидетелят установява, че преди официалното заверяване на пълномощно, упълномощителят З.А. се е явил в кантората, съдържанието на пълномощното му е било прочетено от нея, като с лицето е провела разговор с оглед преценка състоянието му, което е било напълно адекватно. Разяснени са му последиците от общите формулировки в текста на пълномощното, с които той се е съгласил. Свидетелката Д. се е убедила, че той разбира съдържанието на пълномощното и че желае да извърши акта категорично. З.А. се е подписал саморъчно на пълномощното и изписал самостоятелно трите си имена, осъзнавайки акта, който извършва. Никой не е упражнил насилие върху него в този момент, нито му е държал ръката.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и Ангел А. – първи братовчед на ответника. В показанията си свидетелят установява, че притежава недвижим имот в с. *** и познава З.А.. През 2012г. е поел процесуалното му представителство по съдебен процес за делба на имущество. В началото на 2013г. запознал същия с Б.Б. /таксиметров шофьор/, от който момент датират контактите между страните. З.А. е бил трудно подвижен и по повод нуждите му от предвижване и обгрижване е ползвал услугите на Б.Б.. Отношенията му с роднините – бивша съпруга и дъщеря му са били лоши, поради което З. живеел сам. През пролетта на 2013г. е посетил кантората на адв. А. и му заявил, че иска да упълномощи Б., за направи „нещо”.

От показанията на свидетелката Драганка Драгоева – бивша съпруга на ищеца и Кирил Мирчев – негов брат - се установява, че те са се грижили за З. през последните три месеца от живота му. След инсулта, който е получил през 2008г., ищецът е бил в лошо здравословно състояние, нарила бившата си съпруга „магьосница”, като не искал да взема храна от нея. Пиел много алкохол /поне 200 гр. на ден/. Свидетелят Мирчев разказва, че Б.Б. е „обслужвал” брат му от м. май 2013г. Пред последните три месеца от живота му, З. е споделил, че му е дарил имота си и иска да върне дарението, за което упълномощил брат си с генерално пълномощно.

От заключенията на проведените първоначална и повторна СПЕ се установява, че подписът след текста ”упълномощител” в пълномощно от 04.11.2013г., с което З.А. е упълномощил адв. ***** да го представлява по делото, е изпълнен от ищеца. На това основание съдът приема, че е надлежно сезиран с предявените искове от лице разполагащо с представителна власт /чл. 34 от ГПК/.

В хода на делото е проведена и СПЕ, в заключението по която вещото лице Р.Б. въз основа на посмъртното освидетелстване, характера на здравословните му страдания, поставените му диагнози и прекарани заболявания, установява следното: З.А. е имал сериозни телесни заболявания, но няма данни да е страдал от психично заболяване. Липсват също симптоми за Синдром на зависимост към алкохол при З.А.. Същият е бил с интелектуално-паметово снижение по органичен тип, вследствие на прекараните мозъчни инсулти, но това не е довело до глобарна деменция. При З.А. не е било налице неврологично или психично заболяване, което да доведе до пълна или временна недееспособност. Мислите за омагьосване нямат характер на налудност, сами по себе си не съответстват на критериите за психоза, не са определили болестно поведението му и не са нарушили неговата дееспособност. Към датата на упълномощаването – 12.07.2013г. З.А. не е страдал от душевна болест или слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на правните действия, които е извършил и техните правни последици. В нито един от медицинските документи не е отбелязано, че лицето има психотични или дементни симптоми, както и обусловено от тях неадекватно поведение. Поради чисто психологически причини /самота, болест, трудно подвижен човек/ и липса на правна култура би могло да бъде въведен в заблуждение с оглед характера на акта, но не и поради болестни причини – слабоумие или душевна болест.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За валидността на упълномощаването е необходимо спазване на формата предвидена в чл. 37 от ЗЗД и конкретно или определяемо изявление относно съществените условия на разпоредителния акт.

Съгласно чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД, упълномощаването е направено при липса на воля, когато волеизявлението е изтръгнато чрез насилие или е направено без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на слабоумие или душевна болест - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др., но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже от сделката /Решение № 813 от 7.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 256/2010г., IV ГО, ГК/.

За разлика от хипотезата на нищожност на упълномощаването, сключено при липса на воля, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Предявените в горния смисъл главни искове са основани на твърдения, че упълномощителната сделка от 12.07.2013г., с която З.А. е упълномощил Б.Б. да се разпореди със собствения му недвижим имот в с. **** е нищожна, поради липса на валидно изразена от упълномощителя воля поради тежкото алкохолно опиянение, в което се е намирал към деня на нотариалното заверяване на пълномощното. Тези твърдения не са доказани по делото. Напротив, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, посредством показанията на свидетелката Д., които съдът кредитира като непосредствени, систематизирани и категорични и поради това, като обективни, се установява, че извършеното от З.А. на 12.07.2013г. упълномощаване е резултат от съзнателен, свободен, сериозен и целенасочен акт на упълномощителя, извършен с ясно намерение за обвързване и ясна представа за правните му последици. Косвено тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля Ангел А., в частта им сочеща предшестващите намерения на ищеца да упълномощи ответника. Няма доказателства по делото, установяващи състоянието на алкохолно опиянение на З.А. към релевантния момент, а от неоспореното заключение на СПЕ е установено, че в медицинската документация на лицето липсват установени симптоми за синдром на алкохолна зависимост. Следователно, извършената упълномощителна сделка е извършена при валидно изразена воля, а сключеният от пълномощника договор за дарение е сключен от лице, разполагащо с надлежна представителна власт.

Предявените главни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдебната практика приема на следващо място, че когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител /за който не се твърди, че е поставен под запрещение/, към момента на сключване на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД и това е правната квалификация на иска /Решение № 309 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1890/2010г., IV ГО, ГК/. Фактическият състав на иска по чл. 31 от ЗЗД включва опорочаване на съгласието, но за разлика от липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД, в първия случай съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставяне на лицето под запрещение.

В конкретния случай, искът е основан на твърдения, че предвид тежкото здравословно състояние, в което се е намирал упълномощителят към 12.07.2013г., същият не е могъл да разбира и ръководи действията си към момента на извършване на сделката. Тези твърдения не са доказани по делото. Установено е по категоричен начин от кредитираното като професионално и обективно дадено заключение на експерта по СПЕ, че към релевантния момент, З.А. не е страдал от душевна болест или слабоумие и е разбирал свойството и значението на извършения правен акт, както и неговите последици. Заключението на вещото лице в този смисъл не е оборено от показанията на свидетелите Драгоева и Мирчев /преценени по реда на чл. 172 от ГПК/, които съпоставени с останалите доказателства по делото, в частта, сочеща лошото психично здраве на ищеца, съдът приема за бланкетни и изолирани. Ето защо, предявеният на това основание евентуален иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Същевременно фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД включва : да е сключена сделка, едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката така и/или относно последиците от нея, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението.

Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това, погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й.

Предявеният евентуален иск за унищожаване на упълномощаването от 12.07.2013г. поради сключването му при измама е основан на твърдения, че З.А. е упълономощил Б.Б. поради даденото от последния обещание да го гледа, създавайки неверни представи у упълномощителя, че прехвърлянето на собствеността е срещу поето от пълномощника задължение да се грижи за него. За да се произнесе по основателността на тези твърдения, съдебният състав съобрази следното: установено е по делото, че към 12.07.2013г. З.А. е имал сериозни телесни заболявания; бил е самотен и трудно подвижен, без потвърдено депресивно разстройство; имал е нужда от подкрепа и помощ от трети лица; към този момент същият е бил обгрижван от ответника Б.; в текста на пълномощното са посочени четири вида разпоредителни сделки, както са описани и съпътстващите сключването им действия и конкретни параметри на евентуалното алеаторно задължение. По делото липсват обаче преки и категорични доказателства към момента на сключване на упълномощителната сделка, З.А. да е бил в заблуждение относно характера и последиците на същата, умишлено предизвикано от ответника, поради което да е извършил упълномощаването. Ето защо в конкретния случай съдът приема, че не са установени елементите от фактическия състав на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради което същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Изходът на спора по евентуалните искове обуславя неоснователност и на евентуалния иск за прогласяване недействителността на договора за дарение, като сключен от мним представител, поради унищожаване на упълномощителната сделка на някое от предявените основания.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът, сезирал съда с искане за присъждане на разноски има право на действително реализирани такива, които под формата на платен депозит за свидетел /20 лв./, депозит за вещо лице /100 лв./ и възнаграждение за един адвокат /1 500 лв./, възлизат в общ размер на 1 620 лв. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. *****, починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на правоприемника му по чл. 227 от ГПК С.З.С. с ЕГН ********** *** срещу Б.Б.Б. с ЕГН ********** *** искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл. 37, пр. ІІ от ЗЗД, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г., том І, акт. № 108 на помощник нотариус С.Д. при Нотариус **** Д., рег. № ****, с което З.Д.А. е упълномощил Б.Б.Б. да извърши дарение на себе си на ¾ ид.ч. от дворно място, находящо се в ******, съставляващо УПИ № ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г. на Кмета на Община варна, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44 кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя;

Както и предявените евентуални искове, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК З.Д.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Снежана Лазарова, починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на правоприемника му по чл. 227 от ГПК С.З.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 1 620.00 /хиляда шестстотин и двадесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	3670
Дата:	11 юли 2014 г.
Съдия:	Невин Реджебова Шакирова

Дело:	20133110116491
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 ноември 2013 г.

Решение по дело №16491/2013 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта