№ 7855
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20241110121425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от длъжника в настоящото производство, с която се иска от
съда да допълни определение от 05.12.2024 г. /поради техническа грешка постановено
като разпореждане/ по ч. гр. д. № 21425/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е
обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 21425/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, като на основание чл. 78, ал. 4
ГПК заявителят „С. В.“ АД да бъде осъден да заплати на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор „С. В.“ АД, в който се
поддържа становището за определяне на възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 14 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС „началният момент, от който
тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на
решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да
го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо“.
В случая, препис от определението от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
21425/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, с което е обезсилена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на пълномощника на
длъжника по делото на 22.01.2025 г., поради което молбата е подадена в срок /на
28.01.2025 г., видно от л. 26 и отразените в ЕИСС данни за подаване на молбата/.
По делото се иска допълване на определението, с което заповедта за
изпълнение е обезсилена, поради което представянето на списък на разноските по чл.
80 ГПК не представлява положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото да се иска допълване на съдебния акт в частта относно
разноските /съгласно т. 8 от ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/.
1
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна.
В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на
страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно процесуалният закон разграничава две хипотези, свързани с промяна на
вече постановения съдебен акт в частта му, с която е опредЕ. отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза
на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски. Втората хипотеза е налице, когато след
като съдът е определил дължимите разноски, страната прави искане те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им /в т. см. са
мотивите към т. 8 на ТР № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на длъжника се
съдържа в депозираното в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК, като
в определението от 05.12.2024 г., постановено по гр. д. № 21425/2024 г. по описа на
СРС, 56 състав, с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, липсва произнасяне от съда по така направеното искане.
Към възражението по чл. 414 ГПК е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е вписано, че длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Ето защо съдът намира, че по делото са налице всички предпоставки за
присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в полза на длъжника.
По отношение на размера на претендираните разноски за заповедното производство,
съдът взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен
процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си
за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението
да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на
страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на
такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното
производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл.
последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на
молба, т.е. в размер от 50 лв. (в този смисъл Определение № 140 от 19.03.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
Предвид изложеното по-горе, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи,
като се допълни определение от 05.12.2024 г., постановено по гр. д. № 21425/24 г. по
2
описа на СРС, 56 състав, като в полза на длъжника следва да се присъди сумата от 50
лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 05.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 21425/24 г. по
описа на СРС, 56 състав, като ОСЪЖДА заявителя „С. В.“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на длъжника Д. Х. В., ЕГН ********** сумата от 50 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 1- седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3