№ 3667
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря П.Н.А
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110159933 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Д. срещу Н.В.И.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, както и иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди -
разходи за преглед и консултация при съдебен психиатър, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 26.11.2018 г. (датата на увреждането) до окончателното
им изплащане.
Ищцата твърди, че на 26.11.2018 г., около 18.45 часа, управлявайки личното си
моторно превозно средство, марка „Р.“, модел „К.“, peг. №: ......., като направила десен
завой по ул. „К.Л“ в посока ул. „Н.К“, установила че на около 7-8 метра от нея е спрял
лек автомобил, марка: „С.“, който не искал да й направи път да продължи. Твърди, че
между двамата водачи възникнал спор, тъй като шофьорът на л. а. марка „С.“ заявил,
че „улицата е еднопосочна и той няма намерение да отстъпи“. Излага, че през това
време се образувала колона от няколко превозни средства, като водач на едно от тях
била и ответницата Н. И.. Твърди, че ответницата излязла от автомобила си,
настоявайки ищцата да премести автомобила си, като отправила към същата
множество обидни думи: „некадърна“, „боклук“, „овцо“, „курво“. Твърди, че
ответницата е отправила към ищцата и множество закани за физическа саморазправа:
1
„ще те смажа“, „ще те пречукам“, „ще ти разбия шибаната кола“, „ще те затрия от
света“. Посочва, че ответницата нанесла множество удари с ръце и крака по
автомобила на ищцата и се опитала да отскубне страничното огледало на автомобила,
вследствие на което настъпили повреди по същия. Твърди, че в резултат на
отправените от ответницата обиди се е почувствала унизена, изпаднала в паника,
получила сърцебиене и у нея се възбудило чувство на страх, тревожност и безсъние, за
които се наложило да приема и успокоителни лекарства. В тази връзка бил издаден
амбулаторен лист № 001493 от 17.12.2018 г. Посочва, че вследствие на отправените
обидни думи са й причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Излага, че е
накърнена не само нейната чест и достойнството, ала също така бил уронен и
престижът. Посочва, че с присъда, постановена по ВНЧХД № 2086/2023 г. по описа на
СГС, НО, II въззивен състав (влязла в законна сила), ответницата е призната за
виновна за това, че на 26.11.2018 г., в гр. София, около 18 и 45 часа, на ул. „К.Л“ - в
района на намиращия се на същата улица пощенски клон, е казала нещо унизително за
честта и достойнството на другиго, а именно на ищцата – престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Ето защо моли съда да се произнесе с решение, с което
да уважи предявените искове, като претендира сторените съдебно-деловодни разноски
и представя списък.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата, като в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същата, чрез адв. М.-САК. С отговора
предявените искове се оспорват като неоснователни, за което са изложени подробни
съображения. Обръща се внимание, че в тъжбата, разгледана в наказателно отделение,
ищцата претендирала имуществени и неимуществени вреди в размер на 600 лева, като
гражданският иск бил отхвърлен от решаващият наказателен съд, а в настоящото
производство се претендират вреди в размер на 3000 лева. Навежда, че ищцата Д.
имала арогантно и дръзко поведение – показала среден пръст и предизвикала самото
задръстване на пътното шосе. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, доколкото се излага, че
тя предизвикала ответното поведение на И., като навлязла неправилно в еднопосочна
улица, показала среден пръст, не желаела да отстъпи на движещите се срещу нея в
правото си леки автомобили. Индикира, че ищцата злоупотребява с право, предвид че
вече е имала претенция за обезвреда пред наказателния съд, която той е намерил за
неоснователна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
2
причинл другиму. По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
юридически факти: 1) деянието, а именно че ответникът е извършил процесното
деяние; 2) противоправността на деянието; 3) вредите, а именно, че е претърпял
твърдяните в исковата молба неимуществени вреди в претендирания размер; 4)
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
ответника и настъпили вреди.
Не е спорно по делото, че с Присъда №104/13.06.2023 г., постановена по в.гр.д.
№2086/2023 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав ответницата Н.В.И., ЕГН:
**********, била призната за виновна в това, че на 26.11.2018 г., в гр. София, около
18:45 часа, на ул. „К.Л“ – в района на намиращия се на същата улица пощенски клон, е
казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго – на частната тъжителка
(ищца в настоящото производство) Д. Д. Д., а именно: нарекла я в нейно (на Д.)
присъствие „некадърна“, „боклук“, „овцо“, „курво“ (но не и „луда“), като така
описаната обида е нанесена публично, поради което на основание чл. 305, ал. 5 НПК,
вр. чл. 78а НК наказателният съд я освободил от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
настоящия случай е налице решение за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, с което обаче се разрешават същият кръг от
въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида
на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в
конкретния случай), поради което следва да бъде зачетено в настоящия процес. В този
смисъл Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК.
С оглед на изложеното предмет на установяване по настоящото дело е вредата, а
именно – че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди в
претендрания размер, както и причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на ответника и настъпилите вреди.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства по отношение на
претърпените неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Ш.. Разпитан в открито съдебно заседание св. Ш.
заявява, че знае за претърпян от ищцата пътен инцидент на 26.11.2018 г., когато е
станало спречкване и спор за предимство в близост до работата й, която била в ЦКБ в
бившия хотел „Плиска“. След инцидента ищцата му се обадила на другия ден,
разказала му за случката, колко тежко го била преживяла, казала, че направила
3
хипертонична криза, че има силно сърцебиене, безпокойство, уплаха. Била много
разтревожена, защото не знаела дали това няма да се повтори, тъй като случката
станала в близост до работното й място, притеснявала се дали няма да има нова среща
с въпросната госпожа. Изпитвала доста неприятна и силна симптоматика като
сърцебиене, високо кръвно налягане, тревожност. Искала от свидетеля медицински
съвети, тъй като същият е анестезиолог. Препоръчал й да приема валериан или
валидол. След втората, третата седмица, след като тези лекарства не помогнали, й
препоръчал да отиде на психиатър. Психиатърът й бил назначил терапия, която
помогнала за известно време, след което обаче, след срещите с ответницата в съда,
симптомите й отново се изостряли, изпитвала страх и безпокойство. Свидетелят сочи,
че знае от ищцата, че преди 2 години въпросната госпожа (ответницата) е била пред
блока на ищцата, паркирала си там колата и се срещнали пак. Сочи, че ищцата се
подобрила 2-3 години след инцидента. След инцидента станала затворена, не толкова
общителна, изпитвала страх, когато шофира, особено в периода около инцидента. Към
момента шофира, но избягва големи улици. Сочи, че ищцата по принцип е спокоен
човек, спазва всички правила и закони, уравновесен и весел човек. Сочи, че с ищцата
са семейни приятели и се чуват по няколко пъти седмично.
За установяване на обстоятелства около процесния инцидент е разпитан и св. Б..
Същият со чи, че бил свидетел на инцидента, тъй като бил на работа в заложна
къща, намираща се на ъгъла на бул. „К.Л“ и ул. „К.“. Сочи, че заложната къща гледа
към ул. „К.“. Въпросната вечер пред заложната къща се образувало задръстване от
четири-пет коли откъм ул. „Ш.П“ към бул. „Ц.Ш“, излязъл да види какво се случва, тъй
като имало клаксони. От бул. „Ц.Ш“ също имало четири-пет автомобила, които чакали
да завият по ул. „К.Л“, която улица е еднопосочна. Ищцата била в насрещното на ул.
„К.Л“ и искала да завие към ул. „К.“, но улицата била еднопосочна и нямала право.
Видял размяна на реплики между ищцата и ответницата. Ищцата направила някакви
жестове, които свидетелят не видял заради положението на автомобилите. Сочи, че
поведението на ищцата било агресивно, като се изразявало в жестове. Всички
шофьори били недоволни, слезли още двама-трима водачи и помолили ищцата да
премести автомобила си назад. Ищцата постояла на място около 2 минути, след което
преместила автомобила.
Като свидетели са разпитани и лицето Л. Ч., която станала свидетел на част от
случката, както и св. Б. – майка на ответницата Н. И., които свидетели не излагат пред
съда обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по настоящото дело,
поради което свидетелските им показания няма да бъдат коментирани от съда.
Като доказателство по делото е приет и амбулаторен лист №001493/17.12.2018 г.,
издаден от д-р Методи Станчев, за извършен преглед на ищцата Д. Д., с посочена
диагноза „разстройство на адаптацията“. В амбулаторния лист е отразено състоянието
4
на ищцата към момента на прегледа, като е посочено следното: психомоторно-
спокойна, ситуативно напрегната, контактна. Ориентирана всестранно. Критична. ВПР
– отрича халюцинаторна продукция. Емоционално-тревожна. Мисловен процес –
правилен по темп, нормално структуриран. В съдържанието – невротични оплаквания,
памет и интелект – съхранени. Предписана е терапия с велаксин – използван за
лечение на депресия и други тревожни разстройства, както и хедонин.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания
свидетел Ш., доколкото същите са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви,
а и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – приобщения
амбулаторен лист и медицинска рецепта.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства – свидетелски показания и
амбулаторен лист, съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в
следствие на нанесената от ответника обида, изразяващи се в унижение, паника, страх
и безпокойство, накърняване на честта и достойнството, причинени от незачитане на
личността на публично място, чувство на срам и тревожност.
Съдът намира за недоказани твърденията за появило се сърцебиене, високо
кръвно налягане, доколкото свидетелства за такова се намират единствено в
твърденията на самата ищца. От показанията на св. Ш., според настоящия състав, не
може да се направи еднозначен извод, че ищцата действително е страдала от
посочените неразположения, доколкото показанията му в тази част са производни.
Същият признава, че не е станал очевидец на посочените обстоятелства, а същите са
му били съобщени от самата ищца.
За претърпените от ищеца вреди, ответникът дължи обезщетение по предявения
срещу него иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, което се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя
съобразно вида, характера и тежестта на увреждането, като обезщетението следва да
съответства на обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като
критерий за определя размера на обезщетение за претърпени морални вреди, не е
абстрактно понятие, а се извежда от редица обективно съществуващи обстоятелства,
свързани с увреждането - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. Следва да се
отчетат не само болките и страданията, а всички неудобства, понесени от пострадалото
лице, които ги съпътстват – физически, психически и емоционални.
В конкретния случай при определяне на справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид
обстоятелствата, при които е причинено увреждането, а именно – че същото е
извършено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
5
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, честта и
достойнството, което е от естество да предизвика твърдените от ищеца в исковата
молба неприятни психически преживявания, а именно – страх и безпокойство от
възможното повторение на нападението, накърняване на честта и достойнството,
причинени от незачитане на личността на публично място, тревожност. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и сравнително дългия период, през
който процесната случка е оказала влияние върху емоционалното и психическото
състояние на ищцата, а именно – поне 2 години (по данни от св. Ш.), както и
обществено-икономическите условия в страната към момента на процесния инцидент.
Настоящият състав, като съобрази съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
гореизложените обстоятелства, намира че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт е в размер на 2000
лева.
Относно възражението за съпричиняване, съдът намира следното:
В образуваното производство приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела, доколкото с позоваването на предпоставките по 51, ал. 2 от
ЗЗД се цели намаляване на отговорността към увреденото лице.
Следва да се има предвид, че предмет на изследване в наказателното
производство е поведението на увредителя, затова преценката за извършеното от него
е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на
престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство по
конкретното дело. Поради тази причина няма пречка страните по гражданското дело
да установяват съпричиняване на вредите в рамките на производството по иска за
обезщетението им. В този смисъл въпросът за съпричиняването на вредите от
процесния деликт не е преклудиран по силата на постановеното решение по
образуваното наказателно производство. За да стигне до този извод съдът съобрази и
обстоятелството, че в конкретния случай съпричиняването не е елемент от
фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд (видно от
мотивите и на двете постановени по процесния случай присъди) с оглед определяне
обхвата на наказателната отговорност и на размера на наказанието. Предвид
изложеното, мотивите на присъдата в посочената им част не са задължителни за
гражданския съд. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в
процеса, фактите относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на
доказване пред гражданския съд /в този смисъл решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д.
№ 1971/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/.
6
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно. Релевантен за съпричиняването е онзи установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, до вредоносен резултат.
Ответницата основава възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата на показан от ищцата на ответницата неприличен жест –
„среден пръст“, както и на обстоятелството, че навлязла неправилно в еднопосочна
улица и не желаела да отстъпи.
Недоказано по делото остана твърдението на ответницата, че ищцата е
предизвикала поведението й чрез показване на неприличен жест – „среден пръст“ на
ответницата. Разпитания по делото св. Б. не посочи подобно обстоятелство. Същият
сочи единствено, че е видял някакви жестове от страна на ищцата, но поради
положението на автомобилите не може да посочи конкретно какви са те. Тази липса на
конкретика в показанията на свидетеля не удовлетворява стандарта за пълно и главно
доказване на факта на показан неприличен жест – „среден пръст“, на които
ответницата основава възражението си.
Не така обаче стои въпросът относно другото обстоятелство, на което
ответницата основава възражението си за съпричиняване, а именно – че ищцата е била
позиционирана в насрещното движение по ул. К.Л, което е пречило на колона от коли
да завие по посочената улица, като същата е отказала да отстъпи. Посоченото
обстоятелство се установява от събраните по делото свидетелски показания на св. Б..
Съдът намира, че с посоченото поведение ищцата е допринесла за възникване на
конфликтната ситуация, която е довела до изричане на обидните думи от страна на
ответницата, доколкото без създаването на посочената ситуация чрез навлизане в
насрещното движение и първоначалният отказ да премести колата си, не би се
стигнало до конфликтната ситуация и изричането на процесните обидни думи. Съдът
обаче намира, че приносът на ищцата е със значително по-малко проявление от
вредоносното поведение на ответницата, като според настоящия състав приносът на
7
ищцата е в размер на 25%.
Ето защо справедливото обезщетение от 2000 лева следва да се намали до сумата
в размер на 1500 лева. Именно до този размер искът следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер от 3000 лева да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Вземането на ищцата за претендираните неимуществени вреди е станало
изискуемо от датата на настъпване на деликта – 26.11.2018 г., като ответникът е
изпаднал в забава и без покана.
Ищцата претендира присъждането на обезщетение и за претърпени от нея
имуществени вреди в размер на 50 лева – платена сума за преглед при съдебен
психиатър. Ответницата оспорва иска с твърденията, че не можело да бъде установено,
че именно процесният инцидент е наложил посочения преглед.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, а именно амбулаторен
лист № 001493 от 17.12.2018 г. и фактура-известие от 17.12.2018 г. се установява, че на
посочената дата ищцата е заплатила сума в размер на 50 лева за преглед при д-р
Станчев – лекарят, съставил амбулаторния лист. В същия е посочено, по данни от
ищцата, че причината за посещението е инцидент от 26.11.2018 г., посочено в графа
„Анамнеза“ на амбулаторния лист. От събраните по делото показания на св. Ш. се
установява, че същият е препоръчал на ищцата да посети специалист поради
нестихващата тревожност у ищцата след процесния инцидент.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото е доказано причинно-
следствената връзка между посочения разход, извършен от ищцата, и процесния
извършен от ответницата деликт, поради което предявеният иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лева – имуществени вреди,
претърпени от ищцата вследствие виновното противоправно поведение на
ответницата, е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 26.11.2018 г.
По разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищцата претендира присъждането на разноски, както следва – за заплатен
депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева и 1200 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита по настоящото дело. Представени са
доказателства за плащане на претендираните от ищцата разноски, вкл.претендираното
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение,
което настоящият състав намира за основателно. Съдът намира, че справедливият
размер на дължимото се на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е в
размер на 800 лева. Предвид изложеното и с оглед уважения размер на исковете, на
8
ищцата следва да бъде присъдената сумата в размер на 423,66 лева – разноски в
настоящото производство.
Ответницата претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочена
уговорена сума в размер на 750 лева, но липсва уговорка относно начина на плащане
на сумата от доверителя, като липсват и доказателства за реалното заплащане на
сумата в полза на адвоката от страна на ответницата, поради което на ответницата не
следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с адрес да заплати на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес сумата в размер на 1500 лева –
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното плащане, които вреди се
изразяват в преживени унижение, паника, страх и безпокойство, накърняване на честта
и достойнството, причинени от незачитане на личността на публично място, чувство
на тревожност вследствие нанесени от ответницата обиди, а именно: на 26.11.2018 г., в
гр. София, около 18:45 часа, на ул. „К.Л“ – в района на намиращия се на същата улица
пощенски клон нарекла я в нейно (на Д.) присъствие „некадърна“, „боклук“, „овцо“,
„курво“, като така описаната обида е нанесена публично, за което деяние Н. И. е
осъдена с влязла в сила присъда Присъда №104/13.06.2023 г., постановена по в.гр.д.
№2086/2023 г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, както и на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 50 лева - представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.11.2018 г. до
окончателното плащане, които вреди се изразяват в заплатена от ищцата сума за
преглед при психиатър, като съдът ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с адрес да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес сумата в размер на 423,66 лева – разноски
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10