№ 18
гр. Нова Загора , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20202220200463 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание:чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "СИБИЕС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 106, вх. В, ет.2, ап.13,
представлявано от управителя Н.Г.Б.-чрез адв.Г.Б.-от АК-Стара Загора- с адрес за призо ‐
ваване: гр.Стара Загора, ул." Кольо Ганчев" № 64-среден вход-кантора № 6-адв.Г.Б€
Против: Наказателно постановление /НП/ № 529490-F555661/31.07.2020r., издадено от
Д.Т.В. Началник отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, във връзка със съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №F555661/24.06.2020r
В законоустановения срок се обжалва изцяло Наказателно постановление /НП/ като се моли
съда, да уважи жалбата и да постанови решение, с което да се отмените същото, като
неправилно, необосновано .незаконосъобразно и несправедливо.
Обжалваното Наказателно постановление № 529490-F555661/31.07.2020 г, било издадено,
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост на
изложените, в него мотиви.
1
Издаденият АУАН и наказателно постановление, страдали от пороци, по смисъла на чл. 42,
ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като, не посочвали, мястото на
допуснатото нарушение, поради което, само на това основание, издаденото НП, следвало да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
При съставянето на АУАН било допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН „При
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване.". Връченият препис не е идентичен със
съставения АУАН.
При съставянето на акта бил нарушен материалния закон, тъй като според описанието на
вмененото нарушение, деянието не е съставомерно по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, защото не е посочено, а и не са изложени дори предположения,
установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата касова наличност
да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не било установено по категоричен
начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила извън случаите на
продажби, което било едно от предвидените в посочената за нарушена законова разпоредба
условия за съставомерност на деянието.
I. Съображенията за това били следните:
1. Фактическите основания, въз основа на които, административно наказващият орган,
гради, правните си изводи, са посочени в АУАН и в наказателното постановление.
Посочено било, че при извършена проверка, на 12.06.2020 г. в 11:00 часа е съставен
протокол сер. АА № 0357358/12.06.2020 г.и се установява, че в търговски обект -
супермаркет „СИ БИ ЕС" , собственост на фирма "СИБИЕС" ООД с ЕИК № *********
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" №
106, вх. В, ет. 2, ап. 13, при сравнение на данните от касовия апарат със записите
„служебно въведени" суми и наличните суми в касата на обектите не е отбелязана
всяка промяна в касовата наличност със съответното записване. Считат, че имало
необосновано различие в касовата наличност както следва: разчетна касова наличност
от монтираното в обекта ФУ модел „DATECS FP 2000", с № на ФП -02512734 и
индивидуален № DT 512734 в размер на 2048.56 лева. Установено било, че във ФУ
няма направени записвания на „служебно въведени суми и „служебно изведени суми",
а тези суми били в касата. Фактическата наличност на изброените суми в касата на
обекта е в размер на 2348.80 лв. Установена била разлика в размер на 300.24 лв.,
представляваща въвеждане на пари в касата, която не е отразена във ФУ. На основание
2
на горното бил съставен ПИП/протокол за извършена проверка/, като било
констатирано, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 година издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. На база на
ПИП е съставен акт за установяване на административно нарушение №
F555661/24.06.2020r. /за кратко „АУАН"/.
2. Посочените констатации, били необосновани и неправилни. Представляваното от
жалбоподателя дружество оспорва същите, като неверни и изопачени. Същите не
отговаряли на обективната истина.
В обжалваното наказателно постановление не е било посочено конкретното място на
извършване на нарушението, което е основание за неговата отмяна. Под конкретно място
имал в предвид, че в проверявания обект имало няколко каси, а органът не е конкретизирал
коя точно каса е проверявана. Всяка каса се характеризира с номер. Отбелязва се, че за един
и същ обект, на една и съща дата, по едно и също време -11:00 ч., на едно и също основание
са съставени няколко акта, в които не било посочено конкретното място на извършване на
нарушението, а именно: конкретната каса в хранителния магазин.
3. При съставянето на АУАН е било допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН „При
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване/'. Връченият „препис" не е идентичен със
съставения АУАН. Във връчения „препис" не се намирали възраженията, които вписал в
АУАН, към момента на съставянето му. Легалната дефиниция на преписът била заверено
или незаверено копие на акта. Апелаторът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, като не му бил издаден препис на съставения АУАН.
Представянето на касовата книга и отказът на органа да я приеме също не е описан нито в
протокола, нито АУАН, а предвид неидентичността между АУАН и издадения ми препис, то
се съмнява, че в АУАН има и други промени, след съставяне на АУАН и връчване на препис
от съшия. Тази неидентичност поставяла под съмнение целия АУАН и издаденото въз
основа на него НП № 529493-F555684/31.07.2020r., издадено от Д.Т.В. - Началник отдел
„Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите.
Счита се, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложената
санкция прекомерно висока, поради което моли съдът да отмени същото.
3
Размерът на наложената имуществена санкция бил над минималния предвиден от закона
размер. Административнонаказващият орган не се бил мотивирал в атакуваното
Наказателно постановление /НП/ № 529490-F555661/31.07.2020r. защо определя размер на
имуществената санкция над минималния размер.
Липсата на мотиви в тази насока не давала възможност на жалбоподателя, да разбере, защо
е наложена имуществена санкция именно 2 000 лв /две хиляди лева/. Не се сочат и не са
събрани доказателства за по-висока от обичайната за този вид нарушения, степен на
обществена опасност на конкретното деяние, обуславящо налагане на предвиденото от
закона административно наказание в по-голям от минималния размер.
Липсвали, например, доказателства за налагани други санкции на „СИБИЕС" ООД за
нарушения.
II. От представеното НП, било видно че същото, страда от непълнота, при описание на
нарушението, извършено от жалбоподателя, а именно, не било посочено, конкретното
място, на извършването на нарушението, предвид, че проверявания обект е голям
хипермаркет с няколко каси.
Единственото, което, административно наказващият орган, бил посочил, е че нарушението е
извършено на „касата на обекта", но обекта бил голям хранителен магазин, в който има
повече от две каси и не става ясно на коя точно каса в обекта е констатирано нарушението.
1. Посочването на точното място, на извършване на нарушението, било много
съществено, относно, законосъобразността на акта и наказателното постановление.
Такова, в случая, не е посочено - нито в акта, нито в издаденото Наказателно
постановление /НП/ №529490-F555661/31.07.2020r., което, ограничава, правото на
защита, която, се гради, именно, срещу фактите, което, е съществено процесуално
нарушение и било достатъчно основание, за отмяна, на наказателното постановление.
2. В хода, на административно наказателното производство, били допуснати,
съществени, процесуални и материалноправни нарушения. В издадените АУАН и в
наказателното постановление, нарушението, не било описано, пълно и точно, нито от
фактическа, нито от правна страна.
3. Актът за установяване на административно нарушение, поставял началото, на
административно наказателното производство и чрез него, нарушителят, следвало, да
4
има възможност, да разбере, точно какво, е административното нарушение, в което, е
обвинен.
4. Следвало да бъдат, спазени и изискванията, на ЗАНН, за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление. При съставянето, на АУАН и НП, са
били допуснати, процесуални нарушения, които били неотстраними, в съдебното
производство, поради, контролните функции на същото.
5. Когато АУАН или НП, не съдържали изискуемите, от закона реквизити (както в
настоящият случай) или са нарушени, съществени процесуални правила, при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното, следвало, да бъде отменено,
като, незаконосъобразно.
6. Критерият, за определяне, на съществените нарушения, на процесуалните правила,
бил този, че нарушението, е съществено, когато, е довело, до ограничаване, на правата
на страната.
7. Именно, чл.42 от ЗАНН била императивната норма, която, осигурява правото на
защита, на привлечения към административна отговорност и правото да знае, какво
нарушение, е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.
8. Елементите от акта,били единно цяло и същите следвало, да си съответстват, изцяло,
относно изписване на нарушението и неговата квалификация, а така също и в
наказателното постановление, което, от своя страна "влече" нарушение и на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
9. При издаването, на НП, били налице, пороци, които, определяли неговата
незаконосъобразност, и поради неотстранимостта, на тези пороци, жалбоподателят
счита, че са налице, основания, издаденото НП, да бъде отменено.
10. Не е било посочено мястото, където точно е извършено деянието. Посочването само
на обекта, не представлявало описание на мястото, на извършване на нарушението,
съгласно чл.57 от ЗАНН. Това било съществено процесуално нарушение,
ограничаващо, правото на защита на дружеството-жалбоподател.
11. Нарушението, изразяващо се в не посочване, на мястото, на нарушението, е не само
формално. То съществено, засяга правото, на защита на наказаното лице.
12. Гарантирането на правото, на защита, на нарушителя, изисквало осъждане, на дееца, за
деянието, така, както му е вменено във вина. Установяването, че деянието, не е
осъществено, така, както е описано в АУАН, и в издаденото, въз основа на него,
Наказателно постановление, предполагало, неангажиране на отговорността на дееца,
доколкото, в противен случай, той би бил наказан, за нещо, различно от това, което,
му е вменено във вина.
13. Описанието в НП не било достатъчно, за да се определи, мястото на извършване на
нарушението, защото хранителният магазин имал повече от една каса, поради което,
наказателното постановление, не съдържало, императивно определените, в закона,
реквизити.
5
Безспорно било, и в теорията , и практиката, че деянието, се характеризира, като съвкупност
от телодвижения, извършени, под контрола на съзнанието, в дадено време, на дадено място.
От цитираното определение следвало, че мястото на извършване на деянието, е съществен
негов характеризиращ белег, елемент, от индивидуализацията, на същото и ограничаващ го,
от останалите деяния.
Производството, по установяване, на административни нарушения и налагане на
административни наказания, чрез съставяне, на АУАН и издаване на НП, е строго
формализиран процес и ЗАНН, урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които,
трябва да съдържат, съответните актове.
Наказателното постановление, представлявало, юрисдикционен акт, като за наказания,
следвало, да бъде ясно, за какво нарушение, извършено, на кое, конкретно място, е
наложено наказание.
1. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където, е извършено нарушението, е
задължителен реквизит, на наказателното постановление. Коректното посочване, на мястото
на извършване, на нарушението, е един, от елементите, които, способстват, за
индивидуализиране на конкретното нарушение, за което, е ангажирана отговорността на
нарушителя, поради което, същото, следва да е пълно, точно и ясно.
2. Непосочването на място, на нарушението, възпрепятствало, реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца, доколкото, липсва,
индивидуализиращият белег, на извършеното от него деяние.
При съставянето на АУАН и НП, са допуснати, процесуални нарушения, които, са
неотстраними, в съдебното производство, предвид, контролните функции, на въззивната
инстанция.
Касае се за абсолютно, недопустим пропуск, относно мястото, на извършване на
нарушението, като част, от необходимото съдържание, на АУАН и НП, съгласно,
изискванията, на чл.42, т.З и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 и пр.З от ЗАНН, посочващи, необходимото
съдържание, съответно на акта, за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление.
6
Така допуснатото нарушение, било от категорията на съществените, понеже, ограничавало
правата на жалбоподателя и възможността му, да организира защитата си, в пълен обем,
доколкото същият е затруднен, да узнае, по отношение на деяние, къде е извършено, за да се
ангажира отговорността му.
В горния смисъл била и трайната практика, на съдилищата, за значението на датата на
извършване на нарушението. [Решение № 1950 от 9.08.2012 г. на АдмС -Пловдив по к. н. а.
х. д. № 1576/2012 г., 20-ти с-в, според което, като изискване към АУАН и НП е поставено,
посочването на мястото на извършване на нарушението).
III. В хода, на административно наказателното производство, са били допуснати,
съществени, материалноправни нарушения. В издадените АУАН и в наказателното
постановление, нарушението, не било описано, пълно и точно от правна страна. Не било
установено без съмнение, че е изпълнен състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ „ „Извън случаите на продажби/опорно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми." и
по-точно дали нарушението не попада в случаите на продажба.
1. При съставянето на акта е бил нарушен материалния закон, тъй като според
описанието на вмененото нарушение, деянието не било съставомерно по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, защото не било посочено, а и не са били изложени дори
предположения, установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата
касова наличност да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не е било установено
по категоричен начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила извън
случаите на продажби, което е едно от предвидените в посочената за нарушена законова
разпоредба условия за съставомерност на деянието.
2.Посочено в НП било единствено,че във ФУ няма направени записвания на „служебно
въведени суми и „служебно изведени суми", а тези суми били в касата.". Не са били
представени доказателства и не бил изследван въпроса, дали разликата между разчетената
касова наличност и фактическата касова наличност не се дължи на неотчетени чрез ФУ
продажби, респ. не е установено по категоричен начин, че промяната в касовата наличност в
случая е настъпила извън случаите на продажби. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 „Извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
7
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми." изрично изключва
случаите на продажби.
Проверяващият екип изобщо не бил изследвал въпроса дали между разчетената касова
наличност и фактическата касова наличност не се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби,
а еднозначно е заключил, че има разлика между разчетената касова наличност и
фактическата касова наличност и е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
При съставянето на акта и наказателното постановление бил нарушен материалния закон,
тъй като според описанието на вмененото нарушение, деянието не е съставомерно по чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, защото не е посочено, а и не са изложени дори
предположения, установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата
касова наличност да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не е установено по
категоричен начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила извън случаите
на продажби, което е едно от предвидените в посочената за нарушена законова разпоредба
условия за съставомерност на деянието.
Търговското дружество „СИБИЕС" ООД било прилежен и лоялен търговец и никога не
било наказвано за каквито и да са нарушения-административни, нито от данъчните органи,
нито от митническите органи, нито от РИОКОЗ, нито от който да бил друг контролен орган.
Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление било механично
възпроизведено от описанието на тези факти в акта, поради което логично постановлението
страдало от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл. 57, ал., т. 5
от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба. Тези
процесуални пропуски са съществени, тъй като са допуснати в действия по образуване на
административно наказателното производство (относно акт), и в постановлението на
правораздавателния акт по същество на производството.
Жалбоподателят счита, че изложените в акта обстоятелства не се явяват достатъчни за
обосноваване на административно наказателната отговорност и не позволяват
индивидуализацията на конкретното изпълнително деяние като административно
нарушение с присъщите му обективни белези.
Счита, че след като не е нанесена вреда на бюджета, както и ниската обществена
опасност на деянието, адм.наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, тъй като очевидно се касае за „маловажен случай".
8
По изложените съображения,жалбоподателят моли съда, да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното Наказателно постановление /НП/ № 529493-
F555684/31.07.2020r., издадено от Д.Т.В. Началник отдел „Оперативни дейности" - Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, за налагане на имуществена
санкция в размер на 2000.00 лева на "СИБИЕС" ООД, с ЕИК *********,, за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, установено с АУАН № F555684/24.06.2020r., като неправилно и
незаконосъобразно и постановено, при съществени нарушения, на административно
производствените правила.
Независимо, че в случая, нямало извършено деяние, което да бъде наказуемо, в случай на
евентуалност,жалбоподателят моли съда, ако приеме процесния акт за законосъобразен и
постановен, при спазване на административно производствените правила, да постановите
решение, с което, да се измени, като се намали, наложената имуществена санкция, до
минималният размер, посочен, в императивната разпоредба на чл. 185, ал.2 във вр.с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС.
Моли, да бъдат допуснати и разпитани в качеството им на свидетели две лица - служители в
„СИБИЕС" ООД, които ще удостоверят факти и обстоятелства досежно изложеното в
настоящата жалба, при режим на довеждане от наша страна.
АНО-ТД НАП Бургас и РП-Сливен не представят писмени становища по жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание на 03.02.2021г.жалбоподателят или негов
представител не се явяват.Не се явява и представител на РП- Сливен.Явява се единствено
процесуален представител на АНО,чрез гл.юрк.Ж.Д.Последната заяви,че оспорва жалбата и
моли съда да постанови решение,с което да потвърди обжалваното НП.Административното
нарушение било доказано по несъмнен и безспорен начин.Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 12.06.2020г.служителите на ТД НАП Бургас-свидетелите Г.А. и М.Н. са извършили
9
проверка в търговския обект на обжалващото дружество,находящ се в гр.Н.Загора.Преди
легитимация проверяващите направили контролна покупка,за която се издал фискален касов
бон.След легитимация се пристъпило към засичане на фактическата и касова наличност на
паричните средства в касата.Установена е разлика за всяко едно фискално
устройство,използвано в търговския обект-общо три броя.В този случай става дума за ФУ с
инд.№DT512734 разчетена касова наличност от 2048.56лева и фактическа от
2348.80лева.Установената разлика е от 300.24лева,представляваща въвеждане на пари в
касата,която не е отразена във ФУ.ФУ притежава функциите „служебно въведени“суми.
С оглед горното проверяващите са установили,че проверяваното лице не е изпълнило
задължението,извън случаите на продажби да регистрира всяка промяна в касовата
наличност на ФУ чрез операциите“служебно въведени“суми.
С оглед констатациите е съставен Протокол за извършена проверка серия АА
№0357358/12.06.2020г.от св.Г.А. и св.М.Н.В с.з.свидетелите потвърдиха констатациите от
проверката и положените от тях подписи в протокола от проверката и съставения в
последствие АУАН от св.Г.А. бл.№F555661/24.06.2020г.В акта е посочено,че с това си
деяние е нарушен чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.с чл.118,ал.4 от
ЗДДС.В единия препис от акта е вписано писмено обяснение на нарушителя,а в другия
липсва такова/поне не личи/.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП,с което за гореописаното
административно нарушение,осъществило състава на горните разпоредби,на основание
чл.185,ал.2 ,изр.2във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000лева.
Видно от самото копие на НП,препис от същото е връчен на управителя на дружеството-
нарушител на 27.10.2020г.,а жалбата е подадена по пощата на 02.11.2020г.,видно от печата
върху приложеното копие на пощенски плик.Печата за входиране на жалбата в АНО е от
03.11.2020г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо правен интерес от това,тъй като срещу него е
издадено обжалваното НП,което я прави допустима.
Възраженията на жалбоподателя са свързани основно с допуснати,според него,нарушения на
материалния и процесуалния закони,с което било ограничено правото му на защита.Тези
нарушения били съществени и водели до отмяна на обжалваното НП.Първото възражение е
свързано с липсата на място на извършване на нарушението.Според жалбоподателят
10
следвало в АУАН и респ.в НП да се посочи и касата,на която нарушението е било
констатирано,а не само търговския обект,тъй като касите били няколко. Съдът не намира
това възражение за основателно.Събраха се достатъчно доказателства,от които се
установи,че на посочената дата е била извършена проверка в търговския обект собственост
на дружеството-жалбоподател,находящ се в гр.Нова Загора.След извършената контролна
покупка служителите на НАП са извършили проверка на работещите три броя каси в
обекта.Съответните ФУ са описани по номера,суми и т.н..Въз основа на констатациите са
издадени съответните АУАН и НП.Съдът счита,че описанието на мястото на нарушението в
случая е напълно достатъчно и нарушителя разбира ясно и точно за което нарушение става
въпрос.Посочването на номерата на ФУ също спомага за идентификацията на всяко от
административните нарушения,сред които е и процесното.В този смисъл правата на
нарушителя не са били нарушени.
Възразява се също,че са допуснати нарушения при съставянето на АУАН,с оглед наличието
в единия препис на АУАН на писмени възражения от управителя на дружеството-
нарушител,а в другия липсвали такива.Това действително е така,видно от приложените
копия,но съдът не е изследвал причините за това считайки,че подобно нарушение,ако може
да се приеме за такова не е от рода на съществените и водещи до отмяна на НП.Видно от
копията на АУАН същинското съдържание на акта не е променяно.И двете копия съдържат
подписите на представителя на нарушителя и датите на изготвянето им,което е станало в
едно и също време.Поради това и като се взе пред вид цялото му съдържание съдът
счита,че актът съдържа всички реквизити визирани в чл.42 от ЗАНН.
С оглед горното съдът прави еднозначния извод,че при съставянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила,водещи до ограничаване на правото на защита на нарушителя,а от
там и до отмяна на обжалваното НП.
По съществото си жалбата се намира от съда за частично основателна.
Чл. 33.ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ гласи,че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Като се има пред вид установената фактическа обстановка в хода на извършената от
контролните органи проверка,описана по-горе съдът счита,че е бил осъществен състава на
административното нарушение,което се визира и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя следва да бъде ангажирана,тъй като авторството на
нарушението е безспорно.
11
Чл. 185. 1 от ЗДДС сочи,че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв.
(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
От това следва,че по вид наложеното наказание в случая е законосъобразно,но не и по
размер.В жалбата се възразява,че няма мотиви на АНО относно определения и наложен
размер на наказанието и съдът напълно споделя това становище на жалбоподателя.Не може
да се установи от събраните доказателства защо е определен размер на санкцията от
2000лева при рамки от 500лева до 2000лева.Не се събраха доказателства,че жалбоподателят
е извършвал и други административни нарушения от подобен вид и следва да се приеме
настоящото такова за първо по ред.Следва да се има пред вид и факта,че процесното
административно нарушение е формално,не се характеризира с голяма степен на обществена
опасност и не носи вреди за фиска.Поради това съдът счита,че следва да измени
обжалваното НП и да намали наложеното административно наказание до минималния
размер от 500лева.
С оглед горните мотиви,изхода на делото,искането за определяне на юрисконсултско
възнаграждение и разпоредбите на чл.143 от АПК и чл.63 от ЗАНН, следва да се определи
такова възнаграждение,което апелаторът да се осъди да заплати в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №529490-F555661/31.07.2020r., издадено от Д.Т.В.
Началник отдел „Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите,С КОЕТО на "СИБИЕС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 106, вх. В, ет.2, ап.13,
представлявано от управителя Н.Г.Б.-чрез адв.Г.Б.-от АК-Стара Загора- с адрес за призо ‐
ваване: гр.Стара Загора, ул." Кольо Ганчев" № 64-среден вход-кантора № 6-адв.Г.Б€ Е
НАЛОЖЕНО административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
2000/две хиляди/лева,ВМЕСТО КОЕТО МУ НАЛАГА административно наказание
12
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500/петстотин/лева.
ОСЪЖДА"СИБИЕС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 106, вх. В, ет.2, ап.13, представлявано от
управителя Н.Г.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-Бургас юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му,пред Сливенски административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13