РЕШЕНИЕ
№_____
гр. Луковит, 19 април 2018 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
При участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 315 по описа за 2017 г. на
съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на делото е иск с квалификация по чл.23,
ал.1 СК.
Постъпила е искова молба от от Ю.А.Х. ***
срещу Т.К.Х. ***. В исковата молба ищцата твърди, че през 1998 г. по
време на брака си с Х.К.Х. са закупили недвижим имот - дворно място, находящо
се в с. Карлуково, обл. Ловеч, представляващ УПИ VI-55 в кв. 9 по плана на селото, ведно с построените
в него двуетажна жилищна сграда с площ от 35 кв.м. и състояща се от три стаи и
мазе и стопанска сграда, който имот е с уредени регулационни сметки. Твърди се,
че имотът е закупен с нейни лични средства, получени от продажба на наследствен
недвижим имот и, че съпругът й Х.Х. няма никакъв принос за придобиването му.
Твърди се, че съпругът й Х.К.Х. починал през 2009 г. и ответникът е наследник
по закон на починалия (негов брат). Твърди се, че имотът се владее от ищцата.
При тези фактически твърдения се извежда искане за признаване за установено по
отношение на ответника, че придобитият по време на брака с Х.К.Х. недвижим
имот, находящ се в с. Карлуково, е лична собственост на ищцата.
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
Исковата молба с
приложенията е връчена лично на ответника, но в месечния срок по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор.
В съдебно заседание
ищецът не се явява лично. Представлява се от упълномощения защитник адв.М.от
САК, който поддържа така предявения иск и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени са му на 25.08.2017 г./, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото
/призовката му е връчена на 13.03.2018 г./, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от
неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че
е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като
уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал.
2, изр. 1 от
ГПК неприсъственото решение
не се мотивира
по същество.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 351,72 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Х., ЕГН ********** с адрес ***, че ищцата Ю.А.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***
е изключителен собственик на придобития
по време на брака й с Х.К.Х. ЕГН ********** недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село Карлуково, Ловешка област, улица „Ю.Г."
№* с площ от 1500 кв.м./хиляда и петстотин квадратни метра/, съставляващо УПИ-VI-55 /урегулиран поземлен имот шести за планоснимачен
номер петдесет и пет/ в квартал 9 /девет/ по
регулационния план на селото, ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 35 кв.м. и състояща се от три стаи и мазе, и стопанска сграда,
който имот е с уредени регулационни сметки и при граници: от две страни улици, Н.И.Д.,
насл. на Н.К.И.- по нотариален акт, а по актуална скица:
от две страни улици, УПИ-VІІ-54 и УПИ-V-56.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Т.К.Х., с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Х., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 351,72 лв. /триста петдесет и един лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски /платени държавна
такса за предявения иск и адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Ответникът има право да иска отмяна на решението от Ловешкия окръжен съд, в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: