№ 43642
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110151553 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 51553/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 ГПК, във вр. чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от И. В. С. срещу „Национална компания индустриални
зони“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било
възникнало въз основа на Трудов договор № ЧР-II-169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт,
инженеринг“, който бил със срок за изпитване, а в последствие бил трансформиран в
безсрочен трудово договор. Излага подробно обстоятелства от фактическа страна за промяна
на органните представители и управлението на дружеството, като новия изпълнителен
директор бил поставил под въпрос трансформацията на трудовото правоотношение в
безсрочно, като на 19.06.2024 г. на ищцата било връчено искане за обяснения по чл. 193, ал.
1 КТ във връзка с нарушение на трудовата дисциплина при подписването на анекса към
трудовия договор. Поддържа, че след обясненията, тъй като нямало причина за налагането
на дисциплинарно наказание на 01.07.2024 г. едновременно били връчени предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
като към момента на уволнението не й било връчено копие от новата длъжностна
характеристика, а само и била предоставена за запознаване. Навежда доводи, че в много по-
късен момент е предоставена длъжностна характеристика за длъжността „Инженер, ВиК
пречистване“, която длъжност се различавала от заеманата от ищцата към момента на
уволнението. Твърди, че в случая работодателят е упражнил правото си превратно, поради
което била налице злоупотреба с право, тъй като липсвало друго основание за уволнение.
Обосновава предпоставките за наличието на приложеното от ответника уволнително
1
основание, като сочи, че същите не били налице. Поддържа, че уволнителната заповед е
немотивирана, тъй като трябвало да се посочат образованието и/или квалификацията, които
липсват с оглед проверката на тези факти от съда. На следващо място сочи, че няма данни за
изменение на длъжностната характеристика преди уволнението, а освен това липсата на
обективни причини за промяна на изискваният за образование и квалификация също били
форма на злоупотреба с право. Развива съображения, че новата длъжностна характеристика
не е била надлежно връчена преди уволнението, а последващо връчената длъжностна
характеристика касаела длъжност различна от заеманата, което обосновавало приложението
на различно уволнително основание, като прави обосновка, че същите не можели да се
съчетават. Навежда доводи, че промяната на длъжността едностранно от работодателя
касаело едностранна промяна на трудовото правоотношение, което било забранено от
закона. Поддържа, че последното брутно трудово възнаграждение за отработен месец,
предхождащ месеца на уволнението е в размер на 2600,00 лева. Твърди, че с оглед
незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без работа в размер на 15600,00
лева за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответника да представи писмени доказателствени средства – актуално щатно
разписание на длъжностите в предприятието и органиграма от която се видят структурните
му звена, както и мотивирано решение на компетентен орган относно необходимостта за
промяна на изискванията за заемане на длъжността. Иска уволнението да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на заеманата длъжност преди
това, както и ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Твърди, че действително от 10.11.2023 г., страните се намирали в
трудово правоотношение по силата на трудов договор за неопределено време с изпитателен
срок от шест месеца. Сочи, че с допълнителното споразумение от 26.04.2024 г., страните не
са изменили по никакъв начин трудовото правоотношение, като трудовото правоотношение
така или иначе било за неопределен период от време. Поддържа, че ищецът правел внушения
във връзка с исканите обяснения по чл. 193 КТ, като същите били в дискреция на
работодателя, който в случая не бил предприел последващи действия. Навежда доводи, че
преди връчването на предизвестието е била връчена длъжностна характеристика за
длъжността „Инженер, ВиК пречистване“, като ищецът не разполагал с необходимото
образование и професионална квалификация за същата. Навежда доводи, че щатното
разписание е било надлежни променено и актуално към 01.07.2024 г. и е утвърдено от новия
Изпълнителен директор, за което било взето надлежно решение на Съвета на директорите на
ответното дружество, проведено на 20.06.2024 г., с което било утвърдена нова
организационно-управленска структура, което аргументира подробно. Прави извод за
законосъобразност на уволнението. Излага съображения за неоснователност на иска по чл.
225, ал. 1 КТ, като сочи, че ищецът не бил доказал предпоставките на претенцията, за които
сочи подробна аргументация. Изрично сочи, че в случая не било установено наличието на
пряка-причинно следствена връзка между уволнението и оставането без работа. Поддържа,
че не е налице злоупотреба с право, тъй като в работодателят по негова преценка, с оглед
спецификите на работата и дейността на предприятието можел да изготвя и променя
щатното разписание, както и да определя изискванията за определянето на образование и
квалификация за съответните длъжности по това щатно разписание. Сочи, че тази преценка
на работодателя била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Навежда
доводи, че в случая изпълнителния директор е изпълнила правомощията си, включително с
оглед договора за управление, поради което не била налице злоупотреба с право. Твърди, че
с оглед доводите за злоупотреба с право именно ищеца следвало да посочи ясно и точно
обстоятелствата от които извежда наличието на злоупотребата с право и да ги установи, като
2
в случая нито били налице ясно посочени основания, нито били представени надлежни
доказателства за тяхното установяване. Поддържа, че фактическият състав на процесното
уволнително основание не изисквал работодателят да връчи на работника или служителя
уведомление или длъжностна характеристика за въведената промяна. Инвокира доводи, че
заповедта е надлежно мотивирана, тъй като било достатъчно да се посочи само правното
основание, когато последната не предполагала фактически основания, или ако от
съдържанието и следва несъмнен извод за уволнителното основание. Сочи, че за работника
или служителя същественото било да разбера фактите от обективната действителност, които
водят до прекратяването на трудовото правоотношение. Излага съображения, че в случая
обективната причина за прекратяването на трудовото правоотношение е изискването за
наличието на образователно-квалификационна степен „Магистър-инженер“, за което
служителят бил запознат преди връчването на предизвестието за прекратяването на
трудовото правоотношение. Навежда доводи, че в самото предизвестие на ищеца е даден
срок за представянето на необходими документи, които да докажат наличието на
образование и професионална квалификация, като ищеца неформално бил потвърдил, че не
може да ги представи, тъй като не притежавал такива, което било довело до издаването на
уволнителната заповед. Сочи, че работника или служителя е бил напълно наясно въз основа
на кой фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни искове и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154 ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР
на КТ – т.е. ответника „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, е необходимо да се
очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ – поради
липса необходимото образование или професионална квалификация.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1.
да е налице изменение на изискванията за образование и/или квалификация на лицата, които
заемат дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е
извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение
за изменение на изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3.
уволненият работник или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и
4. актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с
очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на работодателя да
уволни съответния работник или служител. Проявлението на тези обстоятелства
предпоставят законосъобразното упражняване на потестативно субективно право на
работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати процесното трудово
правоотношение.
По отношение доводите на ищеца за злоупотреба с право, последният носи
доказателствената тежест, т. е. има процесуалното задължение да установи пълно и главно
обстоятелствата от които извежда изводите си за наличието превратното упражняване на
субективни права от страна на ответника – работодател.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
3
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че между тях не се
спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало
въз основа на Трудов договор № ЧР-II-169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт,
инженеринг“; 2) със Заповед от 01.07.2024 г., трудовото правоотношение е било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; 3) последното брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е било в размер на 2600,00 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
По отношение доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК,
ответникът да бъде задължен да представи писмени доказателствени средства, съдът счита,
че същото е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, но с оглед
ангажираните и допуснати доказателства от ответника, то същото се явява не необходимо,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.11.2024 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на
Трудов договор № ЧР-II-169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“; 2) със
Заповед от 01.07.2024 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ; 3) последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец,
предхождащ месеца на уволнението е било в размер на 2600,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал.1, т. 4 ГПК, във вр. чл. 140, ал. 1 ГПК
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени
средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства –
актуално щатно разписание на длъжностите в предприятието и органиграма от която се
видят структурните му звена, както и мотивирано решение на компетентен орган относно
необходимостта за промяна на изискванията за заемане на длъжността
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
4
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5