|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
23.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ-ри Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
деветнадесети ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
МАРИНА ГЮРОВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
8308 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на М.М.А. срещу
решение от 09.02.2018г. на СРС, 79 състав, постановено по гр.д. № 8907/16г., с
което е отхвърлен искът му по чл.357 от КТ.
Жалбоподателят твърди,
че атакуваното решение е незаконосъобразно. Съдът
е приел като законосъобразно отразеното в ПВТР, че отношенията между колеги
имат отношение към изпълнение на трудовите задължения и трудовата
дисциплина. Негово задължение е да
участва в репетициите и представленията на театъра и да създава високо-
художествени произведения като артист- солист. Отношенията му с колегите се
развиват на друга плоскост и нямат връзка с трудовите задължения и дисциплина. Неправилно е прието, че даденият му срок за
обяснение е достатъчен, макар че в исковата молба изрично е посочено, че
искането за даване на обяснения му е било връчено в 21.30ч. и е следвало да ги
даде до 13,30 ч. на другия ден, когато приключва работното време
администрацията. Това е крайно недостатъчно време, с оглед на обстоятелството,
че в процедурата срещу него са събрани свидетелски показания, а на него този
кратък срок не му е позволил да събере и посочи
такива в своя защита. Правилно съдът е приел, че негови действия не са
пречили или повлияли за нормалното изнасяне на представлението, но крайно
невярно и необосновано счита, че е било
възможно да възникне опасност за това.
Съдът неправилно е дал вяра само на
показанията на свидетелите на ответника и е игнорирал и омаловажил тези
на доведените от жалбоподателя. Това важи в най- голяма степен за показанията
на свидетеля С., чиито твърдения не се
подкрепят от никой друг. Неправилна е преценката на съда, че наложеното
наказание е адекватно на действията, които му се вменяват.
Затова моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
Ответникът в депозиран
писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с иск
по чл.357 от КТ. В исковата молба ищецът М.А. твърди, че с ответника е в трудово правоотношение за
длъжност „артист- солист“. Със заповед №
РД-13-12/14.01.2016г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Поддържа, че работодателят е
нарушил чл.193 от КТ, защото му е даден много кратък срок да даде
обяснения, както и не е изпълнил
задължението си да му укаже, да представи доказателства в подкрепа на
своите обяснения и твърдения. Не му е
дадена възможност да се запознае със свидетелските показания и съставения
протокол за проведена среща при директора на театъра. Работодателят, при
налагане на наказанието му, не е спазил
принципът на справедливост, макар да е отчел липсата на други дисциплинарни
наказания. Счита, че е санкциониран за действия, които не са нарушения на трудовата дисциплина.
Възникналият спор между него и С.С.- балетист от ансамбъла, е провокиран от
последния. Разменили са си реплики и словесни пререкания, но въззивникът
възразява срещу квалификациите:
„агресивни действия“, „ вулгарно поведение“, „сексуални намеци“ и „сексуален
тормоз“. Нормалното поведение в ежедневието е лишено от подобни прояви.
Артистичната им професия е съпроводена от по- фриволен език и действия, които
биха смутили обикновения човек. Т.нар. „удар по задните части“ е най-
обикновено пошляпване, приемано нормално
сред тях и често използвано като символ
на пожелание на успех, приятелска закачка. По отношение на втория жалбоподател М.А.– С.
възразява и отрича дадените от нея обяснения, както и да е имало какъвто и да било инцидент през
въпросната вечер. Тя е отговорник перукерско ателие и се занимава само с перуките на женския
състав, а за неговия грим работят други
служители. Касае се за размяна на две- три реплики без нецензурни думи и
нападки. Отрича да се е изплюл в
краката на М.С. и С.С.. Единственото, което е направил е да каже „пфу“. Заявява, че с поведението се не е
попречил или препятствал дейността на
колегите си артисти- балетисти да изпълняват трудовите си задължения, което
да се отрази неблагоприятно върху публичното представяне на спектакъла. Твърди,
че то е преминало нормално. Заповедта е
подписА.от лице, което е изпълнявало
длъжността директор. Ищецът поддържа, че ответникът не е приложил правилно разпоредбата на
мл.189, ал.1 от КТ и наложеното му наказание е прекомерно. Затова моли съда да
отмени атакуваната заповед. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор
ответникът оспорва иска. Твърди, че
наказанието е наложено
правомерно. Неоспорва
наличието на трудово правоотношение между него и ищеца, както и че със
заповед № РД-13-12/14.01.2016г. му е наложил
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Счита, че не е допуснал нарушение на чл.193
от КТ. Поддържа, че е спазил разпоредбата на чл.189 от КТ. Срокът за
предоставяне на писмени обяснения е бил достатъчен, тъй като работното време на
администратора не е до 13ч., а до 17 ч. Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ не
въвежда минимална продължителност на
срока, който работодателят трябва да предостави на работника за излагане на
писмени обяснения. В КТ не се предвижда
процедура по „потвърждаване“ на дадените от работника или служителя писмени
обяснения, а и ищецът в тях не е поискал
и не е ангажирал доказателства. Не е
нарушен чл.189 от КТ. Заповедта е издадена от компетентно лице. В хода на
дисциплинарното производство е установено извършеното от ищеца дисциплинарно
нарушение.
Не се спори, а и видно от трудови договори от 28.08.1998г. и 01.05.2002г. е, че между страните съществува трудово
правоотношение. Със заповед № РД-13-12/14.01.2016г., връчена на ищеца на 15.01.2016г., му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждения за уволнение”.
Не се спори, че на
27.11.2015г. на ищеца му е връчено писмо за даване на писмени обяснения по реда
на чл.193 от КТ, както и че той е депозирал такива на 28.11.2015г.
Не се спори, че на
26.11.2015г. ищецът е участвал в спектакъла „Хубава Елена“ с
начален час 19ч.
Във връзка с изложеното в
отговора на исковата молба ответникът е представил Устройствен правилник на
ДМБЦ- София, трудов договор между МК на
РБългария и М.А.-В.от 10.09.2015г., ПВТР, връчена длъжностна характеристика за
длъжността на ищеца, 2бр. жалби от С.С.а и
М.А.- С., писмени обяснения от служители на ответника, протокол от проведена среща при
директора на ответника.
Във връзка със случилото се
на 26.11.2015г. има постановено решение на КЗДискриминация, което установява, че М.А. е извършил
дискриминационни действия по отношение на С.С. и М.А.- С..
С влязло в сила присъда по
нчхд № 9191/16г. на СРС ищецът е признат за виновен за това, че на
26.11.2015г. при условията на
продължавано престъпление с четири
дейния е казал думи и извършил действия,
унизителни за честта и достойнството на Ст. С., а именно „ да си навре
вълшебната пръчка отзад“, нарекъл го е „****, за това, че е нанесъл силен удар
по задните части на Ст. С., след като му е казал „отивай да си заработиш
заплатата ****“, осъден е да заплати на Ст. С. обезщетение от 1500 лв. за
неимуществени вреди. Ищецът е освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а , ал.1 от НК и му е наложено административно наказание глоба с решение
на СГС. В останалата част присъдата е
потвърдена.
В хода на производството са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят М.работи при ответника като артист- солист от 20 години и знае за
какво е делото. Участвал е във всички спектакли на „Хубавата Елена“. Няма
дубльор и участва сам, както и като режисьор. Не е видял
нарушение в ритъма на спектакъла и нормалното му протичане. Той го
познава много добре и ако е имало инцидент той ще го забележи. На сцената и
извън нея не е забелязал нарушения. Инцидентът е станал във второ действие,
когато се е изпълнявал много сложен
ансамбъл. Артистите нямат пряк контакт с балета. Те са разпредели на сцената
като кубчета и ако един човек от ансамбъла не си изпълни задълженията, то много трудно може да се влезе в ритъм. Спектакълът е озвучен с общо озвучаване, има микрофони, които са
разположени на авансцената, над самия терен. Ако има повишаване на тон или
скандал микрофоните ще го уловят. Свидетелят участва в спектакъла от средата на
първо действие и дотогава го няма на
сцената. Преди това се е намирал в гримьорната и е изчаквал. Тя се намира в дясно от входа за
сцената на първия етаж и от нея може да слуша действието, тъй като има така
наречените прослушки, където може да следи какво става на сцената. Той и ищецът
излизат на нея по едно и също време. По време на антракта се е намирал в
гримьорната си. Оркестрината е мястото
между сцената и публиката, където се намира оркестъра. Няма как да се чуе, нещо
което е прошепнато, но ако е скандал би
се чуло. Ищецът не пее непрекъснато докато е на сцената. По време на второ
действие М. А. е седнал на кубче, както и всички останали 6 солисти. Кубчетата
са разположени по цялата сцена. Тук има балетисти, но те са отпред. С.С. в този момент е трябвало да танцува по
пътеката и отпред.
Свидетелят Т. Г.работи при
ответника като перукер и познава ищеца.
На 25 или 26.11.2015г. преди спектакъла
към шест часа и нещо актьорите се явяват в гримьорните и е чула разговор
между ищеца и С.С., като първият е попитал защо са забавени заплатите и С.С. е
отговорил, че не знае и да попита директора, тъй като и той не може да оправи
нищо с вълшебна пръчка. М.А. е отвърнал „забий си пръчицата отзад“, а Ст. С. е отвърнал „ ****, подложа на предишния
директор, мръсен комунист“. Това са били разменените реплики. Не е видяла
ищецът да предприема действия срещу Ст. С.. Свидетелят от време на време стои
до сцената, за да може да реагира, ако се случи нещо. Стои зад кулисите. Не е
видяла ищецът да удря Ст. С.. Тогава е била долу на сцената и е стояла от
дясната страна. На втория етаж при гримьорните има сандъци и тя е стояла до тях
скрита. С.С. е бил от програмата на
балета, която е две три стъпала нагоре след последната гримьорна, а ищецът пред
своята гримьорна. Разстоянието е между два и четири метра и се чуват гласове. М. А. е дошъл от долу
отивайки нагоре и тогава са се срещнали. Само размяната на реплики е чула, но
не ги е видяла.
Свидетелят М. С. заявява, че работи при ответника от
1972г. с известно прекъсване, когато не е била в България. Работи като отговорник
ателие перуки и грим. Нейни подчинени са пет човека. Т.Г.работи като перукер и
гримьор. По време на спектакъл може да е на различни места, но не знае къде
точно е била Т. Г.по време на
конкретния спектакъл. Свидетелят познава
ищеца. На 26.11. след началото на първо действие, слизайки по стълбите, за да отиде на сцената,
свидетелят е чул реплика от страна на М. А.: „дърт парцал и теб ли те е страх от този“. Впоследствие е разбрала, че е имало конфликт между нето и Ст.
С.. По време на антракта преди второ действие балета и участващите за началото
на второ действие се събират пред сцената. Тогава е разговаряла със Ст. С. и е
дошъл ищецът, изплюл се е между тях и е
казал, че са боклуци и ****. Това е било неочаквано.
Свидетелят Тр. С.работи в
театъра от 01.04.2014г. като балетист- артист. Ищецът му е колега като артист-
солист. На 26.11.2015г. е бил свидетел на три неща: първият път е било преди
спектакъла, когато се е качвал по стълбите и е чул разговор между М. А. и Ст. С.,
който е бил неприятен. Ищецът е попитал С. защо няма заплати, а последният му е
отговорил, че това не може да стане с вълшебна пръчка. Тогава М. А. му е
отговорил : „ вълшебната пръчка ще ти я вкарам отзад“. Втората случка е била, когато е минавал по коридора и е видял как ищецът се
е изплюл пред краката на Ст. С. и М.перукерката като ги е нарекъл „боклуци и ****“.
Третият случай е бил кулминацията. Било е на самата сцена, те са били от страни
зад кулисите, а свидетелят е стоял точно до Ст. С.. М.А. е дошъл отзад и е
ударил много силно Ст. С. по задните части и е минал покрай него и го е нарекъл
„театрална ****“, „подмазвач“ и „боклук“. Това е повлияло на свидетеля и Ст. С.
при изпълнение на спектакъла. Той е
завършил добре, но когато е гледал С.С. е видял, че е бил сринат, обиден,
унижен. На свидетеля и на цялостният спектакъл не му е повлияло случилото се,
но на Ст. С. е повлияло много. Когато М.А. е ударил Ст. С. е било зад кулисите
и там публиката не може да види какво се случва. При удара Ст. С. е залитнал.
Свидетелят М.А.заявява, че
работи от 19 години като артист – балетист при ответника. Познава ищеца. По
време на спектакъла „Хубавата Елена“, когато е отивала за
началото на второто действие е видяла Ст. С. и М.да си говорят. Слязъл е
ищецът, изплюл се е в краката им и е казал „боклуци „ и „ ****“. Свидетелят е
продължила към сцената. Това й е повлияло. Спектакълът е протекъл нормално.
Свидетелят В. М.знае за
какво е делото и за наложеното наказание на ищеца. В този спектакъл тя е в главната роля.
Доколкото е разбрала М. А. е обвинен,
че се е държал грубо със Ст. С.. Според
нея спектакълът е протекъл като всеки друг път без нарушения на ритъма,
дисциплината или по какъвто и да било
начин да повлияе на нейни колеги. На сцената не може да се общува, тъй като
разстоянията са големи. Там всеки изпълнява задачите си. Сцената е озвучена с
микрофони, които висят, за да може да се чува по- добре в залата. Всичко се чува
и в залата и в целия театъра по радиоточките, тъй като има подслушки. Не е била
свидетел на никакъв инцидент по това време. Не е забелязала нищо смущаващо в
поведението на Ст. С. в антракта между първо и второ действие. По това време тя
е в гримьорната и чака перукерката да
дойде и да промени прическата й за второ действие. Колегите, които излизат от
изхода на сцената се виждат, тъй като е
срещу нейната гримьорна. Свидетелят нищо не е забелязала, освен, че М. А.
е направил нещо като да му е писнало на
сцената. Нищо друго не е видяла, освен
че Ст. С. не е бил там. Не е видяла ищецът да удря някой по задните
части. Според свидетеля си се удрят по
между си. По време на антракта е била в гримьорната си, която се намира срещу
изхода от сцената. Гримьорната на мъжете- балетисти се намира в ляво през две
гримьорни на метър и половина. Не си спомня дали е излизала и не може да каже
дали вратата на гримьорната й е била отворена. Намирала се е на четири- пет метра, когато ищецът е
казал „пфу“. По това време М. А. и Ст. С. не са излизали заедно от вратата на сцената. Не е видяла ищецът да е бил близо до М.С.. Свидетелят не е била през цялото време
на сцената, разминавала се с останалите си колеги, но през второто действие през цялото време е на сцената. Поради музиката не може да чуе
какво си говорят Не си спомня дали по време на второто действие Ст. С. е играл близо до нея. На финала е близо до него и не е забелязала
да е бил разстроен.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като убедителни и отразяващи лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излага. Съдът
съобрази, че всички са в трудово
отношение с ответника, но това не разколебава тяхната достоверност. Счита, че
те изясняват различни моменти от протичане на спектакъла „Хубавата Елена“ на 26.11.2015г.
В хода на съдебното дирене
са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на
страните.
Районният съд е отхвърлил иска.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.357 от КТ.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по
допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от
посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Налагането на дисциплинарно наказание изисква
спазването на определена процедура, която е регламентирана в КТ с императивни норми. Преди да наложи
наказанието работодателят е длъжен да поиска писмени или устни обяснения от съответния работник
или служител, относно констатираното нарушение- чл.193, ал.1 от КТ. Тя завършва с издаване на
мотивирана писмен заповед по реда
на чл.195 от КТ. Налагането на наказанието следва да стане в определен срок,
посочен в нормата на чл.194, ал.1 от КТ.
Тя е императивна и предвижда, че налагането на дисциплинарното наказание следва да
стане в двумесечен срок от
откриване на нарушението и не по- късно от 1 година от извършването му. От събраните писмени доказателства се
установява, че работодателят не е допуснал формално нарушение на императивните
разпоредби на КТ, а именно чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Разпоредбата на
чл.193 от КТ не предвижда срок, в който работникът или служителят следва да
даде писмени или устни обяснения. Той трябва да е достатъчен. В случая въззивникът е депозирал писмени обяснения
пред субекта на дисциплинарна власт,
което опровергава твърдението му, че срокът за това не е бил достатъчен. Вземането на писмени обяснения или
изслушването от работодателя на работника или служителя, за който се счита, че е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, означава да се
вземат предвид неговите твърдения и субективното
му отношение към извършеното при
преценката дали да се наложи дисциплинарно наказание и какво по вид. Законът не
предвижда възможност работникът или
служителят да подкрепи обясненията си с доказателства, но няма пречка да представи такива заедно с тях. М. А. не е
ангажирал такива и не е поискал такава
възможност. Затова не може да се
приеме, че ответникът е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.154 от ГПК в
тежест на всяка страна е да докаже фактите, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. Именно в това се състои тежестта на доказване, като при неустановяване на
твърдените факти за нея са и неблагоприятните последици, изразяващи в в това да се приеме, че тези факти не са се
осъществили. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на чл.187, т.10 от КТ,
а именно нарушение на чл.25, ал.2 от
ПВТР и чл.126, т.10 от КТ. В заповедта
е посочено конкретното дисциплинарно нарушение, а именно поведение от страна на
М. А., което не съответства на изискванията на чл.25, ал.2 от ПВТР. Посочено е , че той е имал арогантно
отношение към С.С. и М.А.– С., като се е
изплюл в краката им, упражнил е вербално сексуален тормоз по отношение на Ст. С.,
ударил е последния по задните части, като
го е нарекъл „лека жена“ и
„подлога“. По отношение на М.С. е използва израза: „Къде си ма дърт парцал“. От
показанията на свидетелите М.С., Тр. С.,
М. А.се установява, че жалбоподателят е изрекъл по отношение на Ст. С.,
че ще му „навре вълшебната пръчка отзад“, както и че го е ударил силно по задните части, изплюл се е в краката
на Ст. С. и М.А.- С. и ги е нарекъл
„боклуци и ****“. Във връзка с тези
деяния на въззивника е образувано частен характер наказателно дело, по което
има постановена присъда, която е влязла в сила по отношение на виновността и извършеното деяние. Тя е
задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно това дали
деянието е било извършено, неговата притовоправност и виновността на дееца.
Поради това следва да се приеме за установено, че
жалбоподателят е извършил следните действия: казал е на Ст. С., да си навре вълшебната пръчка
отзад, изплюл се е в краката на Ст. С. и М.А.- С. и е
нарекъл първият от тях „****“, както и че
е ударил с ръка Ст. С. в седалищните части и му е казал: „отивай да си
заработиш заплатата ****“. От свидетелките показания се установява, че с епитетите
„боклук и ****“ М. А. е нарекъл и М. С.. Невярно е твърдението в жалбата, че
първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетелите М., Г.и М., доведени от въззивника.
Те са обсъдени като е прието, че не са в противоречие с казаното от
останалите свидетели, тъй като всеки от тях възпроизвежда непосредствените си възприятия с оглед
момента и мястото, на което се е намирал.
По отношение на тях следва да се посочи, че свидетелят Т. Г.също е възприела казаното от жалбоподателя по
отношение на Ст. С. да си навре вълшебната пръчка отзад. Това, че не свидетелства за останалите
установени обстоятелства, не означава,
че показанията й са недостоверни.
Всеки от свидетелите е бил на различно място вечерта на 26.11.2015г. по време на спектакъла
„Хубава Елена“.
По делото е доказано,
че жалбоподателят е осъществил
вмененото дисциплинарно нарушение
и виновно неизпълнение трудовите
му задължения. Не може да се приеме, че грубото отношение към колеги не е
нарушение на трудовите задължения. В чл.25,
ал.2 от ПВТР изрично е вменено в задължение на служителите на ответника да се отнасят достойно, вежливо
и коректно към всички колеги. В чл.126, т.10 от КТ изрично е записано,
че работникът или служителят трябва да спазва вътрешните
правила, приети при работодателя и да не пречи на другите работници или
служители да изпълняват своите трудови
задължения. Извършеното от М. А., освен че е прието за противоправно деяние,
заслужаващо ангажирането на административната му отговорност, но също така
съставлява и дисциплинарно нарушение. Грубото
поведение е несъвместимо с моралните
принципи за човешко поведение, но също така и е в противоречие с въведено от работодателя задължение за отношение към колегите. В този
смисъл неизпълнението му може да се
санкционира чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя.
Спорен е
въпросът дали работодателят при налагане на дисциплинарното наказание
е спазил разпоредбата на чл.189 от КТ.
Съобразно нея при налагането му трябва
да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. В последното следва да се включи и наличието на други нарушения на трудовата
дисциплина, значимостта на неизпълнението- пълно или частично, настъпили ли са
за работодателя неблагоприятни
последици./ Р № 112/07.05.2015г. по гр.д. № 5348/14г. на III г.о. на ВКС/. Във всеки конкретен случай работодателят извършва тази преценка,
респективно съдът при контрол за законосъобразно на наложеното дисциплинарно
нарушение. По отношение на въззивника е установено неизпълнение на трудовите задължения, което
засяга съществено неговата трудова функция.
Макар и да няма в случая
настъпили неблагоприятни последици, поведението му би могло да повлия на
нормалното протичане на представлението. Поради изложеното съдът намира, че
наложеното наказание не е прекомерно с оглед поведението на въззивника.
Поради изложеното процесната заповед е законосъобразна.
Предявеният иск е неоснователен
и недоказан.
В контекста на горните
правни изводи решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателят не се
дължат разноски поради изхода на спора
пред въззивния съд.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски като се обсъди направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да прецени прекомерността на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и
в какво се изразя участието на
процесуалния представител в съответната
инстанция. В случая възнаграждението е
уговорено за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за явяване и оказване на правна защита и съдействие пред въззивната инстанция. Пред нея е проведено едно съдебно заседание,
в което не са събирани доказателства
като страната е представлявана от пълномощник. При определяне на размера
на адвокатското възнаграждение
настоящата инстанция взема предвид, че е изготвен отговор по въззивната
жалба, поради което счита за
достатъчен такова от 500 лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2018г. на СРС, 79 състав,
постановено по гр.д. № 8907/16г.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** *** чрез адв. А. В. да заплати на
Д. м. и б. ц. София, гр.София, ул. „ ***** и със съдебен адрес:*** чрез адв. В. В. сумата
от 500 лв./ петстотин лева/ разноски по делото пред СГС.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|