Определение по дело №183/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2009 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20091200500183
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

275

Година

21.12.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.07

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Васка Халачева Йорданка Янкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело

номер

20075100500364

по описа за

2007

година

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК.

С решение № 21/13.10.2006 г., постановено по гр.д. № 210 по описа за 2005 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали да заплати на “Монек – юг” АД – гр. Кърджали, на основание чл.92 от ЗЗД сумата в размер на 4 919.61 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на наемна цена по договор за наем от 01.09.2000 г., сключен между “Монек – юг”АД – гр. Кърджали и “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 5 203.77 лв., като неоснователен. Със същото решение е отхвърлено направеното възражение за прихващане от страна на “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали срещу “Монек – юг” АД – гр. Кърджали за сумата от 5 203.77 лв., произтичащи от подобрения и неустойка по договор за наем от 01.09.2000 г., като “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали е осъдено да заплати на “Монек – юг” АД – гр. Кърджали разноски в размер на 491.78 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали, който го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че въззиваемата страна не била поискала заплащането на неустойка при заплащането на наема, а приемала извършеното плащане и фактурирала до размера на дължимия наем. Сочи се, че неустойката не била определена като константна величина и, че предявеният иск бил за заплащане на мораторна лихва. Договорът бил прекратен от наемодателя без виновно неизпълнение на договорните правоотношения на “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали. Твърди се, че възраженията за прихващане имали самостоятелно значение и се определяли по размер и вид. Неправилно било тълкуването, че направеното възражение за прихващане по друго дело, без да има влязло в сила решение, се отнася за целия размер на възражението. Извършени били подобрения в наетия имот, а липсата на протокол за предаване на наетите сгради било в резултат на противоправното поведение на “Монек юг” АД. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция или да бъде прихваната на базата на дължимо обезщетение (неустойка) по чл.12, ал.2 от договора за наем и извършени подобрения в недвижимия имот. Претендира разноски. В писмените си бележки моли съдът да има предвид указанията на ВКС и относно основателността на възражението за прихващане във връзка със злоупотребата с право от наемодателя, че никога не е фактурирал лихви за забава на плащанията , а ги е приемал като такива . Счита още, че размера на подобренията не е 15 774.12 лв.,а 36 173.67 лв., тъй като по делото не имало оспорване на фактури. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество като отхвърли изцяло предявеният иск с присъждане на разноски. Освен това моли съдът да обезсили издадения изпълнителен лист, издаден в полза на “Монек-юг” АД – Кърджали или да бъде издаден изпълнителен лист за присъдената и събрана незаконосъобразно сума.

Въззиваемия редовно призован не се в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, след преценка на доказателствата в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя и указанията на ВКС на РБ по решение № 586/01.11.2007 г. по търг. д. № 294/ 2007 г. , приема за установено следното:

Жалбата е допустима, а по същество е частично основателна.

С договор за наем от 01.09.2000 г. “Монек – юг” АД – гр. Кърджали отдало под наем на “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали за временно и възмездно ползуване южната част на сграда (обект “Разширение на “Монек-юг” АД) от 396 кв.м. и приземен етаж от сграда “Инженерен корпус” от 315 кв.м. за производство на чували “Биг-Бег”. В чл.3, ал.1 и 4 от договора е посочено, че договорената наемна цена се заплаща не по-късно от 5 число на месеца, следващ ползуването, като при забава от страна на наемателя при плащането на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20%. На 20.03.2001 г. бил подписан анекс към договор за наем от 01.09.2001 г., съгласно който страните се споразумели да изключат от наемните вещи площта от части на приземния етаж от “Инженерен корпус” в размер на 315 кв.м. и съответната наемна цена за него не се дължи. С друг анекс от 17.08.2001 г. страните по договора за наем се съгласили наемодателят да предостави на наемателя допълнителна площ под наем в обект “Разширение “Монек-юг”, вследствие на което общата предоставена площ на “Флексикон БГ” ЕООД ставала 832 кв.м., а наемната цена се променяла на 1.50 ДМ за кв.м., считано от 01.09.2001 г. Договорът бил развален от “Монек-юг” АД – гр. Кърждали на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД с телеграма, изпратена до “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали.

От заверени копия от 20 броя фактури, както и платежни нареждания, се установява, че въззивникът е заплащал наемна цена в размер на 1248 лв. за ползваните от него площи след 5-число на месеца, следващ ползването съгласно чл.3, ал.1 от договора за наем от 01.09.2000 г.

От заверени копия от 11 бр. фактури, Протокол обр.19 от 29.08.2001 г., Протокол обр. 19 от 03.06.2002 г. и ¤ротокол обр.19 от 14.09.2001 г. се установява, че ответното дружество е извършвало строителни работи, подробно описани в протоколите, а именно изработка на метални маси с плотове, направа на метална врата, направа на метална преграда, хидроизолации с усилен воалит фонари и покриви в обект “Разширение на “Монек-юг” АД и защита на покривна изолация със сребърен феролит.

Пред настоящата инстанция са представени като доказателства заверени копия от акт за узаконяване № 11/22.11.2001 г. и констативен акт № 17/24.08.2001 г., от които се установява, че е узаконено извършеното преустройство на част от сградата на главния корпус на “Монек-юг” АД – гр. Кърджали в шивашки цех за “Биг-Бек” чували в кв.157, имот № 5856 по плана на гр. Кърджали, собственост на “Монек-юг” АД – гр. Кърджали, съгласно одобрения проект с протокол № 15 решение № 4/15.11.2001 г. на ЕСУТ при Община Кърджали.

По делото са представени заверени копия от решение № 466/10.09.2005 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 478/ 2005 г. по описа на същия съд и съдебно удостоверение с дата 20.02.2006 г., издадено от ВКС по гр. д. № 128/ 2006 г. по описа на същия съд, от които се установява, че в производството по гр.д. № 24/ 2004 г. на КОС е прието за разглеждане направеното от “Флексикон БГ” ЕООД – гр. Кърджали възражение за прихващане за сумата от 15 500 лв. за извършени от дружеството разходи за преустройство на наета сграда за ползуването й като шивашки цех, собственост на “Монек-юг” АД – гр. Кърджали, представляващо разходите за циментова замазка 5900 лв., поставяне на плочи от гранитогрес за 9300 лв., и други разходи за 350 лв. Установява се също, че решението на Пловдивския апелативен съд по посоченото дело е обжалвано пред ВКС и гр.д. № 128 по описа за 2006 г. на ВКС е насрочено в открито съдебно заседание на 10.04.2007 г. Известно е на съда, че делото е върнато от ВКС и резултата е прекратяване производството по делото, от което следва, че решението на АС-Пловдив е влезнало в законна сила.

От писменото заключение на вещото лице Иван Т. Демерджиев по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че размерът на претендираната от ищеца неустойка е 5219.13 лв. за периода , предмет на делото.

Вещото лице инж. Румяна Михайлова Видинска по назначената съдебно-техническа експертиза установява, че стойността на поставяне на алуминиева дограма по пазарни цени е 610 лв., стойността на положената циментова замазка е 6 157.51 лв. в т.ч. 3 677.53 лв. труд, стойността на настилката от гранитогрес е 6 377.53 лв., а общата стойност на цената на исканите подобрения е 13 145.04 лв. без ДДС и 15 774.12 лв. с ДДС Неустойките съгласно чл.12, ал.2 от договора от 01.09.2000 г. в размер на три наемни вноски е на стойност 3 794 ДМ.

Тройната съдебно-техническа експертиза установява, че стойността на извършените подобрения от 01.09.2000 г. до 01.01.2004 г. в обект “Цех за металоконструкции” на ищеца “Монек-юг” АД – гр. Кърджали от ответника “Флексикон БГ” АД – гр. Кърджали възлиза на 33 134 лв. Остатъчната стойност на извършените подобрения до 01.01.2005 г. в обект “Цех за металоконструкции” възлиза на 23 391 лв. Стойността на разходите за труд за извършените подобрения възлиза на 1585 лв. Неустойката съгласно чл.12, ал.2 от договора от 01.09.2000 г. в размер на три месечни вноски възлиза на 3 744 ДМ. Вещото лице Иван Демерджиев е представил особено мнение, съгласно което общата стойност на извършените подобрения по фактурни стойности е в размер на 36 173.67 лв., а стойността на действително извършените работи е в размер на 11 746.39 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД. По делото не се спори, че страните са търговци и в това си качество са сключили договор за наем на 01.09.2000 г. със срок на действие пет години, считано от датата на подписването му. По силата на договора “Монек-юг” АД – Кърджали е предоставил на “”Флексикон” ООД-Кърджали под наем обект “Разширение на “Монек-юг от 396 кв.м и приземен етаж от сграда “Инженерен корпус” от 315 кв.м за производство на “Биг – Бег” чували срещу заплащане на наемна цена. Уговорено е при забава от страна на наемателя, същият да дължи неустойка в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20%. Или страните свободно са изразили своята воля , изразена в съдържанието на договора и доводът на въззивника, че при изготвянето на фактурите “Монек- юг” АД не е посочвал размера на неустойката и това преклудирало правото му на иск , е несъстоятелен. С телеграма от представителя на ищеца договорът, с последващите го анекси, е развален на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД, “поради неизпълнение от страна на ответника на чл.10,ал.4 от договора – дружеството се е задължило да извършва преустройства и подобрения в наетите помещения с писмено съгласие от страна на “Монек- юг” АД. Независимо от това такива са предприети и извършени , което представлява нарушение на договорните условия. След получаване на настоящото ще следва незабавно да освободите наетите помещения”. По делото не се спори, че представителя на страната , поискала разваляне на договора е и процесуален представител по настоящото дело. Или страната поискала разваляне на договора за наем от 1.09.2000г. не е трето лице, което е чуждо на наемното правоотношение. Ответната страна не оспорва факта на разваляне на договора, считано от датата на поканата 26.11.2003 г. Освен това след развалянето на договора за наем ответната страна е заплатила последния дължим наем за месец ноември 2003 г. на 9.12.2003 г. с фактура № 10701 от същата дата. Писмени доказателства за платен наем след месец декември 2003 г. ищецът не представя. А отделно от това със заповед “Монек-юг” АД е забранил изнасянето на дълготрайни активи, собственост на ответника, от района на дружеството. Или от доказателствата по делото се установява, че ответникът е преустановил ползването на имота от м. декември 2003 г.. По делото се установява още, ищецът не е спазил срока по чл.14,ал.1,т. 4 от договора за прекратяването му , като не е отправил тримесечно предизвестие до наемодателя. При това положение съгласно указанията на ВКС спорен е въпроса развален ли и договора за наем , и ако е развален дължи ли ответника неустойка по чл.12 от договора и основателно ли е възражението за прихващане на извършени подобрения в наетия имот от страна на ответника. Окръжния съд намира, че договора за наем е развален едностранно от ищеца. С оглед обезпечителния характер на неустойката при развалянето на договора ответника дължи неустойка за времето , през което е изплащал наемните вноски със закъснение за периода на действие на договора, и в частност за установения съобразно доказателствата по делото период от 05.03.2002 г. до 26.11.2003 г. В този смисъл съдът намира искът за основателен и доказан, но в размер , различен от приетия от районния съд. Съгласно чл.2 и чл.3,т.1 от договора наемните вноски се изплащат без ДДС и се дължат не по-късно от 5 число на месеца следващ ползването. С оглед представените по делото фактури за платен наем наемната цена възлиза на 1248 лв. месечно , без ДДС. В исковата молба обаче се твърди, че размера на платения наем е 1497.60 лв. т.е. наемната цена от 1248 лв. ,към която е прибавен и ДДС. При положение , че съгласно условията на д¯говора наемната цена се дължи без ДДС, за съдът не представлява трудност да определи размера на неустойката за забавено изпълнение на парично задължение от страна на ответника. Исковия период е от 05.03.2002 г. до предявяване на исковата молба, но съобразно развалянето на договора , считано от 26.11.2003 г. , който момент не се оспорва от страните, следва за забавено изпълнение на парично задължение да се дължи неустойка за времето до разваляне на договора. Съдът констатира , че по част от представените фактури за платен наем плащането, от страна на ответника, не е извършено в срока по чл. 3,ал.4 от договора. С оглед на това по фактура № 8373/15.03.2002 г. за платен наем за м. февруари 2002 г. закъснението е от 10 дни, а не както се сочи в ИМ 16 дни , и размера на неустойката е 62.40 лв.; по фактура № 162/ 10.04.2002 г. за платен наем за м. март 2002 г. закъснението е от 5 дни и размера на неустойката върху 1248 лв. е 31.20 лв. ; по фактура № 8632/ 5.06.2002 г. неустойка не се дължи , тъй като плащането е извършено съгласно условията на договора; по фактура № 8792/ 18.07.2002 г. за платен наем за м. юни 2002 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 13 дни в размер на 81.12 лв.; по фактура № 8961/30.08.2002 г. за платен наем за м. юли 2002 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 26 дни в размер на 162.24 лв. ; по фактура № 9140/ 10.10.2002 г. за платен наем за м. август 2002 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 35 дни в размер на 218.40 лв.; по фактура № 9194/ 13.10.2002 г. за платен наем за м. септември 2002 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 26 дни 162.24 лв.; по фактура № 9284/ 29.11.2002 г. за платен наем за м. октомври 2002 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 24 дни в размер на 149.76 лв.; по фактура № 9317/ 10.12.2002 г. за платен наем за м. ноември и декември 2002 г. се дължи неустойка за м. ноември 2002 г. за пет дни в размер на 31.20, за м. декември сумата е предплатена от ответника , поради което не е налице неизпълнение на задължението за договорна неустойка; по фактура № 9477/ 01.2003 г. неустойка не се дължи тъй като задължението за наем е изпълнено в договорения срок; по фактура № 9654/ 26.03.2003 г. върху сумата 1248 лв. – наем за м. февруари 2003 г. се дължи неустойка за 21 дни в размер на 131.04 лв.; по фактура № 9696/ 11.04.2003 г. – платен наем в размер на 1248 лв. за м. март 2003 г. се дължи неустойка за 5 дни в размер на 31.20 лв.; по фактура № 9835/ 19.05.2003 г. за платен наем за м. април 2003 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 14 дни в размер на 87.36 лв.; по фактура № 9935/13.06.2003 г. върху платения наем от 1248 лв. се дължи неустойка за 8 дни в размер на 49.92 лв.; по фактура № 10071/ 14.07.2003 г. върху платения наем за м. юни 2003 г. от 1248 лв. се дължи неустойка за 8 дни в размер на 49.92 лв.; по фактура № 10225/ 19.08.2003 г. за платен наем за м. юли 2003 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 14 дни в размер на 87.36 лв.; по фактура № 10324/ 16.09.2003 г. върху сумата 124 лв. , платен наем за м. август 2003 г. се дължи неустойка за 11 дни в размер на 68.64 лв.; по фактура № 10459/ 24.10.2003 г. върху сумата от 1248 лв. платен наем за м. септември 2003 г. се дължи неустойка за 19 дни в размер на 118.56 лв.; по фактура № 10571/13.11.2003 г. за платен наем за м. октомври 2003 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 8 дни в размер на 49.92 лв.; по фактура № 10701/ 9.12.2003 г. платен наем за м. ноември 2003 г. върху сумата от 1248 лв. се дължи неустойка за 4 дни в размер на 24.96 лв. Или общо размера на неустойката възлиза на 1597.44 лв. За периода от м. декември 2003 г. до предявяването на иска 22.02.2005 г. по делото не се представят доказателства за ползване на наетия имот от страна на ответника, а и както се установи по- горе договора за наем е развален, считано от 26.11.2003 г. и този момент не се оспорва от страните по делото. Или предявеният иск за неустойка върху платения от ответника наем в размер на 1248 лв., по договор за наем от 1.09.2000 г. следва да бъде уважен до размера на 1597.44 лв. и за периода от 05.03.2002 г. до 26.11.2003 г. В този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено за разликата от 1597.44 лв. до 4919.61 лв., вместо което да бъде постановено отхвърляне на иска в тази му част, като неоснователен и недоказан. В останалата част решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

По отношение на възражението за прихващане съдът намира същото за неоснователно. Пред районния съд ответника е направил възражение за прихващане за извършени подобрения в наетия имот за сумата от 15550 лв. За същата сума е възражението за прихващане, което ответната страна е направила и по гр.д. № 24/ 2004 г. на КОС. По същото дело и по възражението за прихващане се основана на договор за наем от 1.09.2000 г. По реда на въззивното обжалване решението по гр.д. № 24/ 2004 на КОС е отменено с решение по в.гр.д. № 478/ 2005 г. на АС-Пловдив , което е влезнало в законна сила. В мотивите на същото дело съдът е приел възражението за прихващане за основателно и е извършено прихващане. При това положение на основание чл.224,ал.1 от ГПК спорът по направеното възражение за прихващане не следва да бъде пререшаван .

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 21/13.10.2006 г. постановено по гр.д. № 210/ 2005 г. на Районен съд - Кърджали в частта , с която “Флексикон БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление г. Кърджали, “Промишлена зона юг” е осъден да заплати на “Монек- юг” АД, със седалище и адрес на управление г. Кърджали, бул. “Беломорски” № 105 неустойка за забавено плащане на наем по договор за наем от 01.09.2000 г. за разликата от 1597.44 лв. до 4919.61 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Монек – юг” АД, със седалище е адрес на управление г. Кърджали, бул. “България “ № 105 против “Флексикон БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление г. Кърджали, “Промишлена зона юг”, иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено плащане на наем по договор за наем от 01.09.2000 г., за разликата от 1597.44 лв. до 4919.61 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните .

Председател: Членове: 1.

2.