Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260042
гр.Свищов,6.04.2021 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 16.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА С.
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.299 по описа на съда за 2020 г. за да се
произнесе взема предвид:
Иск
за развод по чл.49, ал.1 от СК
Ищецът Г.Ф.Н. твърди,
че с ответницата М.Ф.Н. са сключили граждански брак на 17.08.2007г. в град М. ,
Б., който е първи по ред за двамата. От брака имат две деца – И., родена на ***г.
и К., родена на ***г. От месец септември 2014г. семейството се установило в
гр.Свищов. Бракът им е регистриран в Община С.и е съставен Акт
за граждански брак №6/29.01.2015г. Децата
И., родена на ***г. и К., родена на ***г.
в Б. са вписани в регистъра на населението и са пресъставени акт за раждане
№2/30.01.2015г., съответно акт №2/30.01.2015г. Твърди, че първоначално семейните
им отношения протичали нормално, но след установяване на семейството в България
се проявили много проблеми, най вече във връзка с отглеждането на децата и
някой специфики в поведението на ответницата. Ответницата не полагала системни грижи
за децата, понякога проявявала необуздана агресия към децата, отправяла към
него неоснователни обвинения. През 2017г. неговата майка се преместила от град В.в
град С.за да се грижи за децата и помага в домакинството. В началото на месец
юни 2019г. се разделили, като ответницата се преместила да живее в съседен
апартамент, където децата я посещавали. На 10.03.2020г. децата пострадали от
акт на домашно насилие, извършен от ответницата М.Н. , за което той завел дело
по ЗЗДН. С оглед на гореописаното , счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, изпразнен от необходимото според закона и морала съдържание и моли
съда да го прекрати с развод по вина на ответницата М.Н.. Претендира упражняване
на родителските права по отношение на малолетните деца И., родена на ***г. и К.,
родена на ***г. ,като за майката бъде определен режим за осъществяване на лични
контакти, както и да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на по 152,00лева за всяко
от децата. Претендира ползване на семейното жилище, а по отношение на фамилното име – ответницата
да носи фамилно име по желание.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответницата, чрез адв.К.К. е подала писмен отговор по чл.131 от ГПК, в
който не възразява да се допусне развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но по вина на ищеца.
Заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителността, напротив
ищецът имал лошо отношение към нея, което се копирало и от децата. Претендира упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца И., родена на ***г. и К., родена на ***г. ,като
за бащата бъде определен режим за осъществяване на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по
200,00лева за всяко от децата. Не претендира
ползване на семейното жилище.Желае да носи предбрачното си фамилно име- Р..
Съдът
като обсъди събраните доказателства, намери за установено:
Видно от
удостоверение за граждански брак, издадено по Акт за граждански брак №
6/29.01.2015 г. на Община Свищов, бракът на страните е сключен на 17.08.2007 г. в град М., Б.. От
брака са родени малолетните деца И. Ф.Н., родена на *** г. и К. Ф.Н. ,родена на
*** г. Двете деца са родени в град М., Б., като съгласно чл.8 от Закона за
българското гражданство са български граждани. И. и К. са вписани в регистъра
на населението в Община Свищов, като са съставени Акт за раждане № 2/30.01.2015г.
за И. и Акт за раждане № 3/30.01.2015 г. за К..
През септември
2014г. семейството се преместило в България и се установило в град Свищов, на
ул.*******************. Ищецът започнал работа като управител на ферма за
скариди в с.************, а ответницата полагала грижи за децата и
домакинството. Ответницата не успяла да се интегрира добре в българската среда,
същата е друга нагласа за живота и темперамент. Ищецът положил усилия да я
приобщи, като и наел учител по български език и предприели постъпки за
получаване на статут на постоянно пребиваващ в България. М.Н. не положила
достатъчно усилия да научи български език, освен това често изпадала в
крайности в настроенията и действията
си. Това рефлектирало и в отношенията и с децата И. и К., с които на моменти се
държала като приятелка, а в следващия –ги наказвала, дори и физически.
Не се спори между
страните, че от лятото на 2017г. бабата
на децата по бащина линия св. М.С.Г. *** в град С.за да участва в отглеждането на двете деца и да е
грижи за бита на семейството. През месец юни 2019г. ответницата се е пренесла
да живее в съседния апартамент №8.
С влязлото в сила
решение по гр.д.№298/2020 г. по описа на РС- Свищов, образувано по ЗЗДН, съдът
е наложил мярка за защита на малолетните деца на страните от домашно насилие,
извършено от майката по чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН-да се въздържа от актове на
домашно насилие.
В хода на това дело , от 14.05.2020 г. ищецът с двете малолетни деца И. и К. се е
преместил да живее на адрес в град Свищов, *************, мотивирайки се , че
живеейки в съседство с майката, тя ги претиснява.
По делото бяха
разпитани свидетелите М.С.Г. - майка на
ищеца и св. Л.Л.-приятел на ищеца. Според свидетелката Г., бракът на страните
бил сключен в Б., където живели до 2014г. и по тяхно общо решение, след ражда
нето на децата се установили в България и заживели в Свищов. Ищецът положил
усилия да интегрира съпругата си, като й наел учител по български език и
закупил софтуерен продукт, който да улесни ответницата в усвояването на езика,
но тя не проявила интерес. Той въвел съпругата си в своята приятелска среда, но
ответницата демонстрирала отчуждение към нея. През лятото на 2017 г.
свидетелката се преместила от В.в С.по молба на ищеца, за да му помага в
отглеждането на двете деца, тъй като ответницата проявявала агресия към тях и
не полагала системни грижи за децата. Преди това, през нощта на 8-ми декември
2016 г., ответницата се отзовала във В.с твърдението, че „принц Хари” ѝ
оставил писмо. Свидетелката е очевидец на проблемите в отношенията между
страните, на първо място заради различния им подход към възпитанието на децата,
както и поради отказа на ответницата да получи компетентна медицинска помощ за
поведенческите си проблеми, но също и заради грубото ѝ отношение към
останалите членове на семейството им. Самата свидетелка често била обиждана от
ответницата. Бащата полагал грижите за децата сутрин, до завеждането им от него
на училище, респективно на детска градина и след 17 часа, когато се прибирал от
работа. Майката редувала прояви на пълно отчуждение към децата с кратка активна
съпричастност към игрите им, последвана от вербална и физическа агресия към
тях, при това с голяма интензивност. През юни 2019г. ответницата едностранно
решила да се премести в съседния апартамент, защото децата я уморявали. Не била
ограничавана по никакъв начин в контактите ѝ с децата, които
осъществявала по свое желание и според настроението си. На 10.03.2020г. децата
посетили майка си. Там пострадали от домашното насилие, относно което съдът се
е произнесъл с решението по гр.д.№298/2020г. по описа на СвРС. Въпреки, че
съгласно Заповед за незабавна защита по посоченото дело, ответницата имала
наложени ограничителни мерки, тя не ги спазвала, което наложило ищецът да се
премести с децата на друг адрес - на *************. Там бащата отглежда децата
с помощта на свидетелката. Нежеланието на майката да спазва общоприетите норми
за междуличностни отношения ескалирало и по отношение на учителката на К.,
изразено в нарушаване на режима за учебни занятия и заплахи към класната й
ръководителка и това разстроило силно К. и нейните съученици. В режима на
дистанционно обучение на децата ответницата сутрин блъскала по вратата на
настоящото жилище на ищеца, крещяла и това разсейвало децата за участието им в
учебните занятия.Според нея двамата родители имат коренно различното отношение
към децата си, противоположни методи на
възпитание, като това се отразява на малолетните И. и К.. Счита, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет, като излага
прояви на дефицит в родителския капацитет на майката. Според свидетелката, между
майката и децата има затруднение в комуникацията не само заради поведенческите
нагласи на ответницата, но и защото майката не говори добре български език, а
децата не владеят ползвания от майката португалски език.
Свидетелят Л.Е.Л.е
приятел на ищеца от 40 години. Познава ответницата отпреди установяване на
страните в България през 2014г., тъй като е общувал с нея чрез скайп. Решението
на страните да се установят в България било тяхно, с идея да работят във
фирмата на свидетеля. Много често контактувал с тях, посещавал децата както
преди, така и след раздялата на
страните. Очевидец е, че ищецът е положил усилия, подпомогнат и от него за да
интегрират ответницата ,като й ангажирали учител по български език, осигурили й
приятелска среда, но тя постепенно се отчуждила от околните и от семейството
си, не проявила интерес да усвои български език, започнала да проявява
странности в поведението си и категорично отказала адекватна медицинска помощ
за лечение на психологическите ѝ проблеми. Започнала да проявява агресия
към децата, както и немарливост за бита на семейството и това наложило майката
на ищеца да се премести от гр.В.в гр.С.и да поеме грижите за децата и за
домакинството във времето, когато ищецът е на работа. Според свидетеля, ищецът делял
времето си между децата и семейството и работата си.Не може да очертае негови
брачни провинения. Децата се чувствали комфортно в негово присъствие и той е
значимия за тях възрастен. Ищецът отглеждал децата с помощта на майка си,
докато майката проявявала желание само
периодично да общува с тях.
Въпреки
предоставената възможност, ответницата не е ангажирала гласни доказателства. В лично
изявление в съдебно заседание на 16.03.2021г. поиска от съда да задължи ответника
да ѝ заплати сумата 24000 лева, представляваща според нея стойност на
полаганите от нея грижи за домакинството за 5 години / по 400 лева на месец/,
за да може с тази сума да започне някакъв бизнес, съответно да има възможност
да издържа себе си и децата. Освен това направи и някои не особено адекватни
изявления, свързани със застрашаващи живота и здравето на децата ситуации. Твърди,
че имало случай, когато през нощта чула двете ѝ деца да викат на
португалски за помощ и гласовете им идвали от избата на кооперацията, в която
живее. Заявява, че е видяла как непознат нарязал двама души на части. Сравнява
ситуацията в България с „Кабул” в смисъл, че тук животът на всеки е в
непрекъсната опасност. На сън видяла, че някой е „откраднал” децата й. Според
нея, по-малкото й дете К. е била
бременна, но след това плодът е бил премахнат. Упреква съда за липса на
съдействие. Счита, че в настоящата им среда при баща си , и въобще в България децата
са в непрекъсната опасност за живота и за сексуалната им неприкосновеност.
Изразява желание да се върне в Б., но като вземе децата със себе си.
Съдът
преценявайки доказателствата в тяхната
съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Безспорно е, че през последните години
страните са преживели криза в отношенията си, породена от обстоятелства
натрупвани във времето. Между тях липсва взаимност и проблемът в отношенията им
не може да се преодолее. И двете страни
считат, че бракът им е изпразнен от необходимото според закона и морала
съдържание и следва да се прекрати с развод, като ищецът твърди, че настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответницата, а тя, че
вината е на ищеца, като описват конкретни брачни провинения.
Съдът приема, че следва да се постанови
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата.
В исковата молба ищецът е претендирал да се постанови развод по вина на ответницата,
като се е мотивирал с нейната дезинтересованост от семейните задължения, от
грижите към децата, което в голяма степен се дължи нейни психологични проблеми
и нежеланието и да се лекува. Твърденията на ищеца се подкрепиха от показанията на
свидетелите М. Г. и Л.Л.. Според тях ищецът е полагал усилия да задоволи всички
потребности на семейството, в същото време да помогне на съпругата си М. да се
интегрира към живота в България и неговата приятелска среда. Имал е добро
отношение към съпругата си, не я е ограничавал, полагал е грижи за децата
според възможностите си, а от 2017г. в грижите се е включила и майка му-св.Г..
В същото време ответницата била човек на крайностите в действията и
настроенията и спрямо децата си и съпруга си, и спрямо битовите задължения.
През последната година започвала работа на няколко места, но за кратко. Това и
непостоянство явно до голяма степен се дължи на психологични проблеми, за което
ищецът е положил усилия да бъде консултирана и лекувана, но тя отказала.
Действително ответницата е в много неблагоприятна ситуация- идва от Б. в
България, държави с различна култура, манталитет и порядки. Не знае езика, не
познава законодателството и правилата, няма роднини, близки и финансова
независимост. Трудната адаптация и впоследствие влошените отношения със съпруга
ѝ, отделянето от децата ѝ
още повече задълбочават психологичните ѝ проблеми, като на този
етап тя не счита че има нужда от лечение, още повече препоръчано от ищеца.
В отговора на искова
молба и в съдебно заседание ответницата е претендирала да се постанови развод
по вина на ищеца. Мотивирала е претенцията си с агресивното поведение на ищеца
спрямо нея, което децата също копирали и съответно тя трябвало да ги
превъзпитава. Тези твърдения не се
доказаха. Никакви брачни провинения на ищеца не бяха посочени от страна на
водените от него свидетели, съответно ответницата не ангажира свидетели.
Безспорно е, че за влошаване на семейните
отношения, обикновено допринасят и двамата съпрузи, в конкретния случай обаче
се събраха повече доказателства за брачни провинения на ответницата, докато не
се доказаха такива за ищеца.
Предвид
на всичко изложено съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на ответницата М.Ф.Н..
Относно упражняване на родителските права по отношение на родените по
време на брака деца И. Ф.Н., родена на ***г. и К. Ф.Н. ,родена на ***г. – и
двамата родители претендират упражняването на родителските права. Към настоящия момент са в сила
спогодените между страните с протоколно определение от 23.10.2020г. привременни мерки относно упражняването на
родителските права от бащата, местоживеенето на децата при него и режима за
лични отношения с майката.
Критерият за решаване на спора в тези му части е
интересът на децата, при положение че те имат нужда от общуване и връзка и с
двамата си родители. Следва да се съпоставят възпитателските качества на родителите, грижи
и отношение на родителите към децата, морален лик, желание на родителите да
отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на
децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други
материални условия на живот.
Изследвайки посочените критерии , съдът намира , че
родителските права следва да се предоставят на бащата, с когото децата живеят
фактически през последната година. От
приетият Социален доклад на ДСП-С.се
установява, че непосредствени грижи за децата се полагат от бащата, подпомаган
от своята майка М. Г.. Жилището в което живее с двете деца, представлява
масивна двуетажна къща с малък вътрешен двор. Домакинството на ищеца ползва
кухненски бокс, санитарно помещение, голяма всекидневна и трапезария на първия
етаж, три спални и санитарно помещение на втория етаж . За двете деца е
обзаведена детска стая, в която разполагат със самостоятелни легла, шкафове за
дрехи, лични вещи и играчки, ученическо бюро, лаптоп за онлайн обучение. Жилището е в добро техническо състояние, обзаведено е
с необходимите мебели и техника за домакинството, хигиенно-битовите условия за
живот са много добри. Бащата е трудово ангажиран и получава трудово
възнаграждение над средното за страната. И. е ученичка във втори клас, а К. в
подготвителния клас на СУ „*******” в град Свищов. Децата нямат здравословни проблеми. Бащата
активно е подпомаган в грижите за двете деца от своята майка.Според отразеното
в Социалния доклад, наблюдава се силна
емоционална връзка между бащата, прародителят и децата. Режимът на отглеждане
на децата е съобразен с възрастта им и с ангажиментите им в училище и извън
него. Децата споделят, че се чувства много добре в дома на баща им и желаят да
останат да живеят при него.Същото се установява от разпита на свидетелите Г. и Л..
Майката М.Н. обича децата си и е привързана към тях, но съгласно социалния доклад и свидетелските показания има определени
дефицити в поведението си и родителската отговорност. Има прояви на емоционална
нестабилност, които се задълбочават от настоящото ѝ положение-
социално-икономически затруднения, чувства се в безизходица, има езикова
бариера и недобро познаване на законовата уредба, традиции и порядки в
България, няма близки и приятели , които да я подкрепят, няма доходи и
собствено жилище. Нейното желание е да се върне в родината си Б., заедно с
децата, което не е удачен вариант. Целия съзнателен живот на децата е преминал
в България, където живеят от 2014г., говорят български език, посещават
българско училище и са възпитавани според местните традиции и условия. За тях Б.
е далечна и непозната държава,въпреки че са родени там, не говорят португалски. Друг е въпросът, че
съгласно българското законодателство, извеждането на непълнолетни лица извън
България е със съгласието на двамата родители, като с оглед настоящата ситуация
и отношения между страните , бащата не би дал такова съгласие.
Предвид на горното, фактът, че бащата понастоящем се
грижи за двете деца при осигурени от него битова и подпомагаща среда, именно
той е по подготвеният да се грижи за децата. На този етап от развитието на
децата не е в техен интерес да бъде променена средата, в която живеят.
По отношение режима на лични отношения на децата с майката:
Безспорно е , че майката е емоционално привързана
към децата, като те също имат необходимост да общуват с майка си. Определяйки режима на лични контакти между децата и майката, следва да се
съобразят обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и
на децата, тяхната възраст, пол и здравословно състояние. По делото са
определени привременни мерки, спогодени от страните по делото:
всяка неделя от месеца от 9,00 часа до 17,00 часа. Майката има желание за
по-активни и пълноценни контакти с децата, като в същото време заявява желание
да се върне в Б., което е оправдано с оглед безизходицата , в която се намира
тук, далеко от близките си. При тези данни, съдът приема , че за майката следва да се определи следния режим
на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване на адреса на
майката, както и 20 дни през лятната ваканция, за времето , когато майката е в България.
Освен това, с оглед възможността майката да напусне страната, следва да се определи
алтернативен режим за реализиране на контакти / телефонни разговори, или връзка
чрез скайп, вайбър или социални мрежи/. В това отношение, съдът намира, че с оглед запазване на връзката на
двете момичета с тяхната майка , следва да имат регулярно определен график за
комуникация по телефон или чрез интернет-всяка сряда от 17,00 часа до 18,00
часа , а в случай че майката е извън България и всяка събота- от 11,00 часа до
12,00 часа /според времето в България/
ИЗДРЪЖКА-
Майката М.Н. следва да заплаща за малолетните деца И. Ф.Н., родена на ***г. и К. Ф.Н. ,родена
на ***г. ежемесечни издръжки в размер на по 152,00 лева, както е претендирано с
исковата молба и която е в минимален размер. В случая двете деца са на 9 години
и 7 години, ученици в начален етап и с оглед стандарта на живот са необходими
средства освен за екзистенциалните потребности-храна, дрехи и учебници, също и
за социални, културни и спортни мероприятия. Налице са данни за доходите на бащата,
а майката е безработна без право на обезщетение. Издръжката за непълнолетни
лица е безусловна,а претендираната е минимален размер, поради което заплащането на издръжка в размер на по 152,00
лева за всяко едно от децата би било адекватно на техните нужди и нейните
възможности. В същото време бащата ще продължи да полага непосредствени грижи и
дава издръжка.
По
отношение на ползване на семейното жилище-апартамент под наем в ************************същото
е напуснато от двете страни и не се предоставя за ползване.
По
отношение на фамилното име след развода- ищцата ще носи предбрачното си фамилно
име - Р..
Ищецът
е претендирал разноски, като е представил списък по чл.80 от ГПК. При този
изход на делото, след като разводът е допуснат по вина на ответницата , същата
следва да му заплати сумата 625,00лева, от които 25,00лева-ДТ и 600,00лева-
адвокатски хонорар.
Двете страни следва
да заплатят допълнителна ДТ – по 15,00 лв., ответницата- 437,76 лева-такса
върху определените издръжки, както и по 5,00 лв.-такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
брака между Г.Ф.Н. с ЕГН **********, с
адрес *** и М.Ф.Н., родена на ***г.,
гражданин на Б., с адрес ******************, сключен на 17.08.2007г. в гр.М., Б.,
/регистриран с акт № 6/ 29.01.2015г. на Община Свищов/ КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на жената.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца И. Ф.Н., родена на ***г. и К. Ф.Н. ,родена
на ***г. на бащата Г.Ф.Н. .
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца И.
Ф.Н., родена на ***г. и К. Ф.Н. ,родена на ***г. при бащата Г.Ф.Н. на адрес ***4
.
ОПРЕДЕЛЯ за майката М.Ф.Н.,
когато е в България следния режим за лични контакти с малолетните деца И. Ф.Н.,
родена на ***г. и К. Ф.Н. ,родена на ***г. – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване на
адреса на майката, както и 20 дни през лятната ваканция.
ОПРЕДЕЛЯ за майката
М.Ф.Н. възможност за комуникация по телефон или чрез интернет-всяка сряда от
17,00 часа до 18,00 часа , а в случай че е извън България и всяка събота- от
11,00 часа до 12,00 часа /според часа в България/.
ОСЪЖДА М.Ф.Н. родена
на ***г., гражданин на Б., с адрес ******************да заплаща на Г.Ф.Н. с ЕГН
**********, с адрес *** , в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете И. Ф.Н. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 152,00
лв. , начиная от 17.03.2020г. до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Ф.Н. родена
на ***г., гражданин на Б., с адрес ******************да заплаща на Г.Ф.Н. с ЕГН
**********, с адрес *** , в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете К. Ф.Н. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 152,00
лв. , начиная от 17.03.2020г. до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата.
След влизане на решението в сила жената да
носи предбрачното си фамилно име Р..
ОСЪЖДА М.Ф.Н. /Р./,
родена на ***г., гражданин на Б., с адрес ******************да заплати допълнителна ДТ – 15,00 лв., 437,76 лева-такса
върху определените издръжки, както и 5,00 лв.-такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Г.Ф.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати допълнителна ДТ – 15,00 лв., както и 5,00
лв.-такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Ф.Н. /Р./, родена на ***г.,
гражданин на Б., с адрес ******************да заплати на Г.Ф.Н. с ЕГН **********, с адрес *** направени по делото разноски в размер на 625,00
лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: