О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……............./11.01.2019
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 7312 по описа на съда за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от
„С.И.П.“ ЕООД, чрез адв. Йордан Алексиев, иск с
правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника „Д.з.“ АД да заплати на
ищеца сумата от 1000,00 лв., частичен от иск от целия в размер на 30624,15 лв. претендирана като застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с № на
полицата 0320160187011184/28.07.2016 г. за л.а. „Мерцедес МЛ350" с per.
№ В2612ВК
за настъпило на 11.08.2016 г. застрахователно събитие, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Д.з.“ АД е
подал отговор на исковата молба. В отговора на първо място е направен отвод за
местна неподсъдност на спора на ВРС на основание чл. 108 от ГПК, доколкото
седалището на ответник е в гр. София. Неприложимостта на изборната подсъдност
по чл. 115 от ГПК е обоснована с твърдения, че същата е приложима при искове за
вреди от непозволено увреждане, срещу прекия причинител на вредата, докато
настоящия иск е предявен на договорно основание, а именно наличното застрахователно
правоотношение между страните по имуществена застраховка. Оспорва твърденията
на ищеца за приложимост и на изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК доколкото
счита, че от нея могат да се ползват само потребители по смисъла на ЗЗП, които
са физически лица, а настоящият ищец е юридическо лице.
На следващо място ответникът е
възразил срещу допустимостта на настоящото производство, като сочи, че между
същите страни е налице висящ съдебен спор със същия предмет образуван по искова
молба в вх. № 67389/21.11.2017 г., по която е образувано гр.д. № 17732/2017 г.
на ВРС, което впоследствие е прекратено и изпратено по компетентност на Софийски
районен съд. Поради това счита, че настоящото дело е недопустимо, като повторно
образувано, поради което са налице предпоставките за прекратяването му на
основание чл. 299, ал.2 от ГПК.
В отговор на наведените възражения
срещу местната подсъдност на спора и с оглед на дадената от съда възможност да
изрази становище ищецът с молби от 18.07.2018 г. и 20.08.2018 г. обосновава
избраната от него подсъдност с обстоятелството, че са налице предпоставките,
както на чл. 113 от ГПК така и на чл. 115 от ГПК, доколкото от една страна се
явява ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал.2 от КЗ, а от
друга седалището му се намира в района на действие на ВРС.
С оглед преценка допустимостта на
производството на 30.08.2018 г. съдът е изискал по служебен път информация от
СРС, в отговор, на което с молба от 07.01.2019 г. по делото са постъпили
преписи от ИМ с вх. на ВРС № 67389/21.11.2017 г. (идентична с ИМ депозирана по
настоящото дело) и Определение по чл. 140 от ГПК № 544156/23.11.2018 г. по гр.
д. № 24855/2018 г. по описа на СРС, 167 с-в. От тях е видно, че на 07.03.2019
г. за разглеждане в първо о.с.з. е насрочено производството по предявен от „С.И.П.“
ЕООД срещу „Д.з.“ АД частичен иск с
правно основание чл. 405 от КЗ за сумата от 1000,00 лв., при общ размер на
претенцията от 30624,15 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по л.а. „Мерцедес
МЛ350" с per. № В2612ВК причинени от ПТП
настъпило на 11.08.2016 г.
По направения отвод за местна неподсъдност на делото:
В исковата молба и
уточняващата молба от 18.07.2018 г. ищецът-търговец изрично се е позовал на
предвидената в чл. 113 от ГПК подсъдност с обстоятелството, че е потребител на
застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ. Посочената разпоредба на чл. 113 от ГПК, дава възможност на потребителите, да
изберат местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при което се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК. В тази връзка значение
за спора има смисълът, който законодателят е вложил в понятието „потребител“
използвано чл. 113 от ГПК и дали същият
включва юридическо лице – търговско дружество, което е страна по имуществена
застраховка „Каско“, какъвто е ищецът в процеса.
Съгласно легалната
дефиниция дадена в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Следователно, качество „потребител“ по смисъла
на ЗЗП може да има само физическо лице. Заключение, че понятията потребител по
ЗЗП и по смисъла на чл. 113 от ГПК са тъждествени следва и от граматическото
тълкуване на чл. 113 от ГПК, която допуска предявяване на иск от потребител по неговия
постоянен или настоящ адрес, какъвто индивидуализиращ признак притежават само
на физическите лица, но не и юридическите търговци, чиято териториална привръзка се определя като седалище и адрес на управление.
Предвид изложеното, ищецът-юридическо лице не е сред адресатите на нормата на
чл. 113 от ГПК, респективно не може да се ползва от предвидената в нея изборна
подсъдност.
На следващо място
относно избраната подсъдност, в уточняваща-молба от 28.08.2018 г. ищцовото дружество изрично се позовава и на разпоредбата на
чл. 115, ал.2 от ГПК в редакцията на нормата обнародвана в ДВ, бр. 65 от 2018
г., в сила от 07.08.2018 г., като сочи, че както неговото седалище, така и местонастъпването на застрахователното събитие са в
съдебния район на ВРС. Съдът намира, че действащата редакция на чл. 115, ал.2 от ГПК, в сила от 07.08.2018 г., към която препраща ищецът е неприложима в
настоящото производство, доколкото то е образувано по искова молба от
18.05.2018 г., а съгласно § 5 от ПЗР към ЗИД на ГПК, обн.
в ДВ, бр. 65 от 2018 г., заварените до влизането в сила на този закон съдебни
производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на
подсъдността. Респективно към настоящия казус е относима
действащата към 18.05.2018 г. редакция на чл.115, ал. 2 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., съгласно която прекият иск на
увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по
постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване
на застрахователното събитие. Ползваното от законодателя словосъчетание „прекият
иск на увредено лице“ очевидно е пряко взаимствано от
КЗ, в частност чл. 432 от КЗ, която норма изрично е наименована
„Пряк иск на увреденото лице“ и в нея е уредена възможността увреденото лице –
т.е., лицето, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС, да
предяви пряк иск за обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. При това положение настоящата претенция на застрахования по
договор за застраховка „Каско“ срещу неговия
застраховател, която намира правното си основание в чл. 405 от КЗ, не може да
се приравни на пряк иск на увредено лице по смисъла на относимата
редакция на чл.115, ал.2 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е
обстоятелството, че в мотивите към законопроекта за ЗИД на ГПК изрично е
посочено, че изменението на чл.115, ал.2 от ГПК има за цел „по-равномерно
разпределение между съдилищата на делата, имащи за предмет прекия иск на
пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента“.
По изложените съображения
съдът намира, че отводът за местна неподсъдност на спора следва да бъде уважен,
като образуваното производство пред ВРС се прекрати и делото се изпрати по
подсъдност на СРС, на основание чл. 119 във вр. чл.
108, ал. 1, изр.1 от ГПК.
Именно СРС е
компетентен да се произнесе и по въпроса дали настоящото дело и гр. д. № 24855/2018 г. по описа на
СРС,
производствата по които се водят между едни и същи страни за части от едно и
също вземане, се намират помежду си във връзка на обусловеност по смисъла на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в случай че по-рано предявеният частичен иск
бъде по гр. д. №
24855/2018 г. бъде
отхвърлен, съдебното решение ще формира сила на пресъдено
нещо и по отношение на остатъка от вземането, който е предмет на по по-късно
предявения частичен иск.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7312/2018 г. на
Районен съд – Варна, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила
на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на Районен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: