РЕШЕНИЕ
№ 10576
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110170358 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 1111111,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
11111111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца за сумата от 7206.61 лв. /седем хиляди двеста и шест лева и
шестдесет и една стотинки/- месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор ******* за периода 23.05.2020 - 22.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
18591/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът сочи, че по подадено заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. №
18591/2021 г. по описа на Районен съд- гр. София, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите:
- 7206.61 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
******* за периода 23.05.2020 - 22.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане;
- 28.83 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ - месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ******** за периода 23.05.2020 - 22.10.2020
г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане;
1
- 98.00 лв. /деветдесет и осем лева/ - неустойка за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договор ******** оборудване (модем/рутер/ТВ приемник), ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
- 122.58 лв. /сто двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ - месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ************** за периода 23.05.2020 -
22.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е заплатил на 28.10.2021 г. по
банков път сумата от 249,41 лв., с която е погасил горепосочените задължения е размер на
28.83 лв., 98.00 лв. и 122.58 лв, като предмет на настоящто производство е сумата от 7206.61
лв.
Излагат се твърдения, че „ФИРМА“ ЕАД е сключило с „ФИРМА“ (предишно
наименование „ФИРМА“ ЕАД) договор за използване на мобилни услуги *********. За
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения.
Твърди се, че за абоната в системата на мобилния оператор са създадени партида
************ на договор *******, партида *********** на договор ******** и партида
************** на договор **************, като до май 2020 г. абонатът е заплащал
използваните услуги, след което е спрял да плаща. Сочи се, че по договора партида
************ на договор ******* са използвани следните мобилни услуги, активирани със
съответните приложения:
- С Приложение № 1 от 26.03.2018 г. за срок от две години е активиран тарифен план
за мобилна телефонна услуга Business Voice Pool с месечна абонаментна такса 620 лв. без
ДДС. С допълнителни приложение към Приложение № 1 са включени допълнителни пакети
за международни разговори и роуминг и Мтел VIP traveller. Номерата използвани към
услугата са описани в Приложение № 2 от 26.03.2018 г. като за всеки са посочени включен
интернет и дали има включен роуминг с допълнителна такса.
- С Приложение № 1 от 22.05.2018г за срок от две години са активирани планове
мобилен интернет за номера ................ и ********** със стандартна месечна такса 10 лв. без
ДДС и отстъпка от таксата 5.00 лв. без ДДС.
- С допълнително приложение от 28.06.2018 г. за срок от две години е активиран
допълнителен пакет мобилен интернет за номер ...................... с месечна такса 10 лв. без
ДДС.
- С допълнително приложение от 04.07.2018 г. за срок от две години са добавени
екстра пакети за мобилен интернет за номера ..................... и ................. със стандартна
месечна такса 10 лв. без ДДС и отстъпка от таксата 5.00 лв. без ДДС.
- С допълнително приложение от 15.10.2018 г. за срок от две години е активиран
2
екстра пакет за мобилен интернет за номер ................ със стандартна месечна такса 10 лв. без
ДДС и отстъпка от таксата 5.00 лв. без ДДС.
- С Анекс от 14.11.2018 г. е удължен срока на ползване с нови 24 месеца за номер
......................... е активиран допълнителен пакет мобилен интернет с месечна такса 5 лв. без
ДДС с допълнително приложение от 14.11.2018 г.
- С допълнително приложение от 29.03.2019 г. за срок от две години е активиран
екстра пакет мобилен интернет и за номер ..................... с месечна такса 5 лв. без ДДС.
Сочи се, че по договорна партида ***************** /ID на договор *******/ са
издадени фактури №№ *********/26.06.2020 г., *********/29.07.2020 г./ДИ към фактура
*********/, *********/25.09.2020 г. и *********/15.11.2020 г.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба.
Не се оспорва вземането на ищеца по Фактура от 26.06.2020 г. за сумата от 568,08 лв.
и по Фактура от 27.07.2020 г. за сумата от 125,36 лв.
Оспорва се иска в частта относно Фактура ********** от 26.10.2020 г. за сумата от
620,26 лв. и ДИ № ********** за сумата от 5967,11 лв. към фактура № ********** от
26.06.2020 г. Сочи се, че към 26.10.2020 г. липсва договорна връзка с и не е ясно за какво
ищецът е начислил сумата по Фактура **********. Твърди се, че с ДИ № ********** са
начислени месечни такси за мобилен интернет за предходни 24 месеца назад. Сочи се, че
посоченото ДИ следва да бъде издадено коректно към всяка издадена на дружеството
фактура за периода на твърдяната корекция. Оспорва се да са ползвани услугите, за които са
начислени такси с ДИ. Твърди се, че няма подписан договор или анекс за сумите включени в
ДИ за 8.08 лева на месец за мобилен интернет за списък от номера. Сочи се, че е подадено
възражение по отношение на ДИ към КЗС.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор от 27.08.2015 г., сключен между „ФИРМА“ (с
предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД) и „ФИРМА“ ЕАД, по силата на който мобилният
оператор се е задължил да предостави абоната електронни съобщителни услуги. Уговорено
е, че договорът ще остане в сила, докато е налице действащо приложение или друго
споразумение за ползване на услуги, подписано към него.
Между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с
Приложение № 1 от 26.03.2018 г. е активиран тарифен план за мобилна телефонна услуга
Business Voice Pool, за срок от две години, с месечна абонаментна такса 620 лв. без ДДС. С
допълнително приложение към същото от 26.03.2018 г. е активирана допълнителна услуга за
мобилен интернет с месечна абонаментна такса варираща от 0 до 16,25 лв. с ДДС в
3
зависимост от обема трафик на мобилните данни. С второ допълнително приложение от
26.03.2018 г. към Приложение № 1 е активиран допълнителен пакет за международни
разговори и роуминг, с месечна абонаментна такса 14 лв. без ДДС. С трето допълнително
приложение от 26.03.2018 г. към Приложение № 1 е активиран допълнителен пакет Mtel VIP
Traveller, към който е приложен тарифен план, но не е предвидено заплащането на месечна
абонаментна такса. Списък с допълнителните телефонни номера, активирани с Приложение
№ 1 към договора и приложимите по отношение на тях услуги се съдържа в представеното
по делото Приложение № 2 към договора от 26.03.2018 г.
С допълнително приложение от 2018 г. /л. 16 и 17 от делото/ за срок от две години,
считано от 28.06.2018 г., е активиран допълнителен пакет мобилен интернет за номер
...................... с месечна такса 10 лв. без ДДС.
С Приложение № 1 от 2018 г. /л. 18 – 19 от делото/ за срок от две години, считано от
22.05.2018 г., са активирани планове мобилен интернет за номера ................ и **********
със стандартна месечна такса 10 лв. без ДДС и отстъпка от таксата 5.00 лв. без ДДС.
С допълнително приложение от 2018 г. /л. 20 – 21 от делото/ за срок от две години,
считано от 04.07.2018 г., са добавени екстра пакети за мобилен интернет за номера
..................... и ................. със стандартна месечна такса 10 лв. без ДДС и отстъпка от таксата
5.00 лв. без ДДС.
С допълнително приложение от 29.03.2019 г. за срок от две години е активиран
екстра пакет мобилен интернет и за номер ..................... с месечна такса 5 лв. без ДДС.
По делото са представени допълнително приложение от 14.11.2018 г., с което е
активиран допълнителен пакет за мобилен интернет на маскимална скорост за номер
......................... срещу месечна такса от 5 лв. без ДДС, но без посочен период на
предоставяне на услугата. Представен е също Анекс към Договор № ********* от
14.11.2018 г., в който е посочено, че срокът на договора се удължава с 0 (нула) месеца,
считано от датата на издаване на първата фактура след сключване на анекса.
Представени са по делото фактура № **********/26.06.2020 г. за сумата от 1970,92
лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги за периода 23.05.2020 г. –
22.06.2020 г.; дебитно известие към фактура № **********/26.06.2020 г. за сумата от 5967,11
лв. с ДДС за месечни такси; фактура № **********/27.07.2020 г. за сумата от 125,36 лв. с
ДДС за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги за периода 23.06.2020 г. –
22.07.2020 г. и фактура № **********/26.10.2020 г. за сумата от 620,26 лв. с ДДС за такса за
събиране на дължими суми.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че в системата на „ “ ЕАД има осчетоводени фактури в периода март 2018 г. -
март 2020 г. Всички издадени фактури в периода м.03.2018 г. - м.03.2020г. са платени. За
периода март 2018 г. - март 2020 г. издадените фактури от „ФИРМА“ ЕАД са осчетоводени
в „ФИРМА“ ЕАД, като същите са включени в дневника за покупки за съответния месец.
Дебитно известие № /14.07.2020 г. и фактура № /26.10.2020 г. не са отразени в
4
счетоводството на ответника. Вещото лице посочва, че дебитното известие отразява
корекция на стойностите на фактури за периода 23.03.2018 г. – 22.06.2020 г. Във връзка с
фактура № /26.10.2020 г. пояснява, че съгласно действащия Ценоразпис на „ФИРМА“ ЕАД,
при забава на плащането по дадена фактура се събира такса за събиране на дължимите
суми в размер на 8% от неплатените просрочени суми по фактури за съответните услуги
и/или закупени устройства. Таксата се генерира след изпращане на петия напомнителен
SMS. Начислената такса за събиране на дължими суми е отразена в горепосочената фактура
№ **********/26.10.2020 г. и е в размер на 516.88 лв. без ДДС /620.26 лв. с ДДС/. Общият
размер на отразените в счетоводството на ищеца задължения на ответника е в размер на
7206.61 лв. По отношение на фактура № **********/26.06.2020 г. за сумата от 1970,92 лв., е
посочено че по нея дължима е сумата от 568,08 лв., а остатъкът от 1402,84 лв. е заплатен.
Вещото лице посочва, че от извършения преглед на счетоводните записвания в
счетоводствата на двете страни се установява, че счетоводните записвания са редовни.
За да бъдат приети за основателни предявените в настоящото дело претенции е
необходимо да се докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните в процесния период, по което ищецът е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнали в негова полза
изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
сочените основания - цена на предоставените далекосъобщителни услуги. В тежест на
ищеца е да установи реалното предоставяне на далекосъобщителните услуги и как е
формирана претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги.
Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че от
27.08.2015 г. между „ФИРМА“ (с предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД) и „ФИРМА“
ЕАД е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставял
на ответника електронни съобщителни услуги, като между страните са сключени и
множество допълнителни споразумения, с които е уговорено предоставянето на
допълнителни мобилни услуги. По делото не са ангажирани доказателства кога е прекратена
облигационната връзка между страните, но с оглед направеното от страна на ответника
признание на неблагоприятен за него факт, а именно дължимостта на вземането на ищеца по
фактура № ********** от 27.07.2020 г. с период на фактуриране до 22.07.2020 г., съдът
приема, че страните са били в договорно правоотношение до 22.07.2020 г.
Спорен между страните е въпросът за дължимостта на сумата от 620,26 лв. с ДДС по
фактура № /26.10.2020 г. От събраните по делото доказателства се установи, че същата
представлява такса за събиране на дължими суми. Не се доказа, че сумата е част от общо
вземане в размер на 7206,61 лв. за месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор ******* за периода 23.05.2020 - 22.10.2020 г. В допълнение следва да се посочи, че
по делото е представена Информация за цени на допълнителни услуги, предлагани от /л.
204 – 207 от делото/. Не са ангажирани обаче доказателства, че въпросните цени са
приложими по отношение на ответника – не е представен договор или общи условия
препращащи към посочения ценоразпис. Констатацията на вещото лице за размера на
5
таксата за събиране на дължими суми не представлява доказателство, че заплащането на
такава е било договорено между страните по делото. Следва да се посочи също, че от
представените доказателства не може да се установи дали срещу таксата за събиране на
дължими суми се дължи конкретно поведение от страна на лицето, което я събира (в случая
ищеца), както и дали реално са извършени разходи за събиране на процесните вземания
извън сторените по заповедното и исковото производство разноски. Това не позволява да се
направи категоричен извод дали сумата от 620,26 лв. действително представлява такса или
има характер на неустойка, съответно да бъде коментирана валидността на подобна клауза.
По отношение на вземането в размер на 5967,11 лв., обективирано в дебитно
известие към фактура № /26.06.2020 г., за което ищецът твърди, че представлява месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор ******* за периода 23.05.2020 -
22.10.2020 г. се установи посредством заключението на приетата счетоводна експертиза, че
корекцията се отнася до стойностите на фактури за периода 23.03.2018 г. – 22.06.2020 г.
Корекцията не обхваща периода, посочен от ищеца в исковата молба, а именно 23.05.2020 -
22.10.2020 г., нищо че е извършена на 26.06.2020 г., видно от датата на дебитното известие.
В допълнение следва да се посочи, че по делото са ангажирани доказателства, че в
периода 23.03.2018 г. – 22.06.2020 г. ищецът е предоставял на ответника набор от услуги по
отношение на различни номера. За някои от тях са дължими месечни абонаментни такси, а
за други дължимата сума се определя единствено на база потребление. По делото са
ангажирани противоречиви доказателства относно размера на дължимите месечни
абонаментни такси - съгласно констативно-съобразителната част на счетоводната
експертиза за периода м.03.2018 – м.03.2020 г. същите са общо 2518,96 лв., което драстично
се различава от сбора на абонаментните такси съгласно приетите по делото писмени
доказателства, доколкото само таксата по Приложение № 1 от 26.03.2018 г. за един месец е в
размер на 620 лв. Основавайки се на представените по делото писмени доказателства, съдът
не може да установи категорично и дължимите месечни такси поотделно за всеки от
номерата използвани от ответника, най-малкото защото не е ясно по какъв начин се
разпределя основната такса в размер на 620 лв., дължима на основание Приложение № 1 от
26.03.2018 г. между отделните номера. Невъзможността на база събраните по делото
доказателства да се установи какви са дължимите от ответника месечни абонаментни такси
логично води до невъзможност да се установи дали същите са заплатени в цялост.
Същевременно вещото лице в даденото от него заключение е посочило, че всички издадени
от ищеца фактури в периода м.03.2018 г. – м.03.2020 г. са платени. В тази част съдът
кредитира заключението, доколкото то не противоречи на останалите доказателства по
делото.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно как е формирана претенцията му за
заплащане на цената на мобилните услуги и съответно наличието на възникнали в негова
полза изискуеми вземания срещу ответника на сочените основания, в претендирания
период. Ищецът не представи доказателства, от които да е видно за какви реално
предоставени услуги, по отношение на кои номера са претендираните такси в размер на
6
5967,11 лв. Беше доказано, че извършените корекции касаят услуги, предоставени извън
исковия период. По изложените съображения съдът намира за недължима претендираната от
ищеца сума в размер на 5967,11 лв., - месечни такси и потребление за използване на услуги
по договор ******* за периода 23.05.2020 - 22.10.2020 г.
Ответникът изрично е признал дължимостта на претендираните от ищеца вземания
по фактура № ********** от 27.07.2020 г. за сумата от 125,36 лв. и по фактура №
********** от 26.06.2020 г. за сумата от 568,08 лв. Съгласно заключението на приетата по
делото счетоводна експертиза, дължимата сума по фактура № **********/26.06.2020 г. е в
размер на 568,08 лв., като същата представлява незаплатената цена за разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги за периода 23.05.2020 г. – 22.06.2020 г. С оглед на
изложеното претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 125,36 лв., за която е издадена
фактура № ********** от 27.07.2020 г. е основателна, като основателна е и тази за
заплащане на част от сумата по фактура № ********** от 26.06.2020 г. – до размера от
568,08 лв.
От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 693,44 лв. – неплатени месечни такси и потребление за използване на реално
предоставени услуги по договор ******* за периода 23.05.2020 - 22.07.2020 г., като за
горницата над 693,44 лв. до пълния претендиран размер от 7206.61 лв. и за периода от
23.07.2020 г. до 22.10.2020 г., искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за заповедното и исковото производства
съразмерно на уважената част от иска, доколкото с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410
ГПК са в размер на 81,82 лв. от пълен размер от 639,12 лв. - за заплатена държавна такса –
149,12 лв. и 490 лв. адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.03.2021 г. За исковото
производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер
на 42,74 лв. от пълен размер от 444,13 лв. /в т.ч. 144,13 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за вещо лице по изготвената ССчЕ /.
От страна на ответника не е отправено искане за присъждане на разноски и не са
ангажирани доказателства за действителното извършване на такива.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК 1111111 ,
сумата от 693,44 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги
по договор ******* за периода 23.05.2020 - 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.04.2021 г. до
изплащането на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 18591/2021 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
горницата над 693,44 лв. до пълния претендиран размер от 7206.61 лв. и за периода от
23.07.2020 г. до 22.10.2020 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
1111111, съдебно – деловодни разноски в размер на 81,82 лв. (осемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки) за заповедното производство и 42,74 лв. (четиридесет и два лева
и седемдесет и четири стотинки) за исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8