Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№

 

Град Добрич, 14.02.2022 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА 

 

при участието на секретар Геновева Димитрова разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 2873 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на А.И.И. ЕГН ***** *** и Д.И.Р. ЕГН ********** ***, няколкократно уточнявана, с която против Т.М.Т. ЕГН ********** и Т.С.Т. ЕГН **********,***, са предявени искове за признаване правото на собственост на ищците при равни квоти от по ½ ид.част по наследяване от И. Р.И., с предишни имена И. Р. И., б.ж. на град Добрич, починал на ****г. и учредено в негова полза право на строеж върху недвижими имоти, находящи се в град Д., ул. "***" № 2, представляващи едноетажна сграда с идентификатор №72624.615.7627.1 /по представена скица/ с обща застроена площ 94.54 кв.м, състояща се от три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна и маркиза, и гараж с идентификатор №72624.615.7627.2 /по представена скица/ със застроена площ от 28.80 кв.м., построени върху общински поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.615.7627 по кадастралната карта на град Добрич, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху посочените имоти. 

С влязло в сила на 25.03.2021г. определение е върната исковата молба в частта на предявения иск за признаване правото на собственост на ищците при равни квоти от по ½ ид.част по наследяване от Илия Р.И., с предишни имена И. Р. И., б.ж. на град Добрич, починал на 31.10.1994г. и учредено в негова полза право на строеж върху недвижим имот, находящ се в град Д., ул. "***" № ***, представляващ гараж с идентификатор №72624.615.7627.2 /по представена скица/ със застроена площ от 28.80 кв.м., построен върху общински поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.615.7627 по кадастралната карта на град Д., както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху посочения имот, като производството по делото в тази му част е прекратено. 

Исковете се основават на следните обстоятелства:

С констативен нотариален акт № 25, том I, н.д. 25/2005г. с вх.рег. № 181/2005г. на Агенция по вписванията - Добрич за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка с номер №14 ,том.1 ,рег.431 дело 13 от 2005г. по описа на Нотариус №160 в район на действие Районен съд –Добрич е признато правото на собственост, придобито по давностно владение от Т.М.Т., върху недвижимия имот, находящ се в град Д., ул. "***" ***, представляващ едноетажна сграда с обща застроена площ 94.54 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна и маркиза, построена върху имот с отстъпено право на строеж - върху общински поземлен имот с площ от 639 кв.м., с планоснимачен номер 7627, включен в общински имот УПИ - XXI, целия с обща площ от 648 кв.м, в квартал 572 , по кадастрален и ЗРП на ЖК Р. -2 , ул. ”***” ***, в град Д., при граници и съседи: север ул. „****“, изток УПИ XXII - за озеленяване; юг УПИ XIII за КЖС, запад УПИ XIX-3257; УПИ ХХ-3256. По действащата кадастрална карта поземленият имот има идентификатор 72624.615.7627, а жилищната сграда - 72624.615.7627.1. Ищците оспорват правото на собственост, установено с този нотариален акт, като твърдят, че собствеността върху жилищната сграда е принадлежала на техния наследодател И. Р.И. ЕГН **********, с предишни имена И. Р. И., а след неговата смърт, настъпила на ***г., титуляри на вещното право са те /неговите деца/ по силата на наследственото правоприемство.

Къщата била построена от бащата на ищците - била завършена през ***г.; в нея семейството живяло повече от 20 години до изселването си в Република Т. през ****г. При изселването си оставили на отговорно пазене и стопанисване къщата на едно местно лице, различно от ответниците. То живеело в къщата им, то се грижело за имота им; те продължавали да плащат данъците си, и консумативите - ток и вода, и да се интересуват от имота си, независимо, че не живеели в България. Когато идвали в България след 1990г., посещавали имота и говорели с лицето, което живеело в къщата им. В това време - до и след 2005г., в къщата не е живеел ответникът Т.Т., нито втората ответница. Ето защо няма как през 2005г. ответникът Т.Т. да е придобил имота или да го е закупил през 1991г. Многократно през годините след 1998г. ищците посещавали имота и искали да им се върне. Били изгонени от Т.Т.. След смъртта на баща си на ***г. ищцата е идвала в Република България и в град Д. и е посещавала имота. При тези посещения, тя е искала от лицето, което е било допуснато от баща й, и е живеело в имота, да се грижи за него, тъй като е нейно. Считала имота за свой и искала да живее в него отново или да се разпореди един ден с него. Ищцата имала достъп до имота и спомагала да се върши необходимото по поддръжката и почистването на жилището, тъй като е разполагала даже и с ключове.

От приятели и роднини ищците знаят, че къщата е построена от баща им с отстъпено право на строеж върху общински имот. Баща им притежавал нотариален акт за жилището. При проверка в Община град Добрич ищецът констатирал, че баща му е бил наемател на дворното място с договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот. При изселването си в Т., родителите на ищците загубили този договор за наем на дворното място и нотариален акт за жилището. Ищецът поискал от Община град Добрич да му издаде дубликат, но това не било изпълнено. Позовава се договор за наем от 1964г. за съседен имот, находящ се по ул. 187, в новия квартал на град Т. № *** и твърди, че договорът за наем на баща му сключен по същото време. Проверка в Община град Добрич показала, че данъци и такси смет за имота за плащани на името на бащата на ищците до 1998г. На името на бащата на ищците имало открити партиди в дружествата за снабдяване с електроенергия и вода.

Към настоящият момент съгласно нотариален акт № 3031 на Община Д., имот с идентификатор 72624.615.7627 е частна общинска собственост и е отдаден под наем на ответника. Нанасянето на Т.Т. в имота на бащата на ищците е станало не съизволително /със знание, че влиза в чужд имот, без съгласие и без съдействие/, тъй като ищците или баща им преди това не са знаели и не са давали съгласието си по надлежен ред. Ищците считат, че ответникът не е можел да извършва действия за придобиване на имота по давност, тъй като давност не тече, докато обектът е построен в общински имот. Дори да е упражнявал някаква фактическа власт в период от 1998г. до 2005г. върху обекта, той може да бъде само държател до момента, в който се издаде нотариален акт. Поради това няма как да придобие правото на собственост от общината по този ред, не може едновременно да формира анимус за придобиване по давност и поради това нотариалният акт подлежи на отмяна.

Ответникът Т.М.Т. оспорва предявения иск. Твърди, че фактическата обстановка, изнесена в исковата молба, не кореспондира с действителните факти и не е подкрепена с доказателства. Оспорва правото на собственост на ищците, респективно тяхната активна процесуална легитимация да водят настоящия иск. Твърди, че владее непрекъснато и необезпокоявано имота от 1991г. досега. През 2005г. се сдобил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №25, том I, дело№25/2005г., вх.рег.№181 от 2005г. на Служба по вписванията. Имота придобил по давностно владение, продължило повече от 10 години непрекъсното и необезпокоявано до получаване на исковата молба по настоящото дело. Владее имота от 02.07.1991г., когато съгласно предварителен договор за покупко-продажба му било предадено владението върху същия. Позовава се на придобивна давност като владелец, владял имота повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано, заедно със съпругата си – втората ответница (по уточнение в съдебно заседание). Оспорва твърдението, че ищците и/или техния наследодател са владяли имота. Никой до сега не е заявил претенции спрямо него и никой освен ответника не е упражнявал фактическа власт върху имота. Оспорва твърдението, че давност не тече относно обект, построен в общински имот, тъй като сградата, построена в имота не е актувана като общинска собственост, а е построена с отстъпено право на строеж върху общински имот и като такава не е общинска собственост. Поради това нормативните актове за давността относно общинска и държавна собственост в настоящия спор са неприложими.

Ответницата Т.С.Т. не е представила писмен отговор. В съдебно заседание оспорва исковете по наведените от първия ответник възражения.

Въз основа събраните доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците са наследници на Илия Р.И., починал на 31.10.1994г. (разведен) – негови дъщеря и син, съгласно удостоверение за наследници на л. 13 от делото. Според твърденията в исковата молба, през 1972г. наследодателят им е построил въз основа учредено му право на строеж жилищна сграда в имот, частна държавна собственост, сега частна общинска собственост и представляващ поземленият имот с идентификатор 72624.615.7627 по КККР на град Добрич.

В скица № 15-557190-27.05.2021г., издадена от СГКК Добрич (л. 193), поземлен имот 72624.615.7627 е описан с площ 639 кв.м., номер по предходен план 7627, кв. 572, парцел ХХI, собственост на Община Добрич, съгласно АОС № 53, том III, рег. № 1523, дело 515 от 30.01.2006г. на СлВп – Добрич, с право на строеж на Т.М.Т., съгласно нотариален акт № 25, том I, рег. № 181, дело 25 от 06.01.2006г. на СлВп – Добрич. В поземления имот са заснети две сгради – с идентификатор 72624.615.7627.1 жилищна сграда, еднофамилна с площ 88 кв.м., 1 етаж и с идентификатор 72624.615.7627.2 хангар, депо, гараж с площ 30 кв.м. В съставения на 23.01.2006г. Акт № 3031 за общинска частна собственост (л. 222), съставен на основание чл. 56, ал. 1 вр. пар. 42 от ПЗР на ЗОС, като бивш собственик на ПИ 72624.615.7627 – дворно място от 639 кв.м. в гр. Добрич, ул. „***“ № 2, е посочена държавата. В приложената към преписката по съставяне на акта скица № 2224 от 23.12.2005г. на поземления имот (л. 223) са отразени съществуващите в него две сгради – жилищна и гараж, без отразяване на данни за вещни права на трети лица върху тях.

По делото е представен писмен договор от 14.03.1990г. (л. 196), сключен между И. Р. *** и Б. И. Х. с ЕГН **********, в присъствието на двама свидетели – Й. Х. И. и Д. И.И., с който И. Р.И. продава „къща на посочената улица негова собственост състояща се от ***., притежание на ОбНС – Т. За къщата лицето няма нотариален акт.“, срещу цена от 5500 лева, броени на ръка пред свидетелите. Подписът на И. Р.И., оспорен от ищците, е положен от сочения за него автор, според приетите по делото две заключения на вещите лица М. С. (първоначално) и М. Н. (повторно).

С писмен договор от 02.07.1991г. (л. 197), сключен между Б. И. Х. с ЕГН ********** като продавач и Т.М.Т. като купувач, първият е продал на втория следния недвижим имот: къща за живеене в гр. Д., на улица „***“ № ***, състояща се от ***, построена върху държавно дворно място, за сумата от 12 000 лева, получени от купувача напълно и в брой. Продавачът предал на купувача владение и ползването върху имота при сключване на договора.

С констативен нотариален акт № 25, том I, н.д. 25/2005г. с вх.рег. № 181/2005г. на Агенция по вписванията - Добрич за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка с номер 14, том I, рег.№ 431, дело 13 от 2005г. на нотариус № 160 в район на действие Районен съд – Д., ответникът Т.М.Т., в брак с ответницата Т.С.Т., е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в град Д., ул. "***" ***, представляващ едноетажна сграда с обща застроена площ 94.54 кв.м., състояща се от ***, построена върху имот с отстъпено право на строеж - върху общински поземлен имот с площ от 639 кв.м., с планоснимачен номер 7627, включен в общински имот УПИ - XXI, целия с обща площ от 648 кв.м, в квартал 572, по кадастрален и ЗРП на ЖК **** - ***, ул. ”***” 2, в град Д., при граници и съседи: север ул. „****“, изток УПИ XXII - за озеленяване; юг УПИ XIII за КЖС, запад УПИ XIX-3257; УПИ ХХ-3256.

Ответникът е подал декларация с вх.№ 21655 от 12.03.1998г. по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ (л. 129 и следващите), с която е декларирал като своя, в съсобственост с ответницата, жилищна сграда в град Д., ул. „***“ № ***, с година на застрояване 1973г., придобита на основание договор за покупка от 02.06.1991г. На дата 13.05.2005г. ответникът е подал приложение № 1 към декларация с вх.№ 21655 от 12.03.1998г., с което е посочен променения административен адрес ул. „***“ № ***, година на застрояване на жилищната сграда 1970г. и е деклариран гараж, в съсобственост с ответницата и на основание нотариален акт по обстоятелствена проверка от 06.01.2005г.

Справка от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД (л. 107 и следващите) установява откриване на партида на името на ответника от 29 декември 2004г. (дата на първа издадена фактура) и извършвани плащания на дължимите суми от него в следващите години и до датата на изготвянето й. От справка от „Енерго-Про Продажби“ АД (л. 168 и следващите) е видно, че Т.М.Т. фигурира като клиент за адрес ***, считано от 2006г.

При извършена съвместна проверка от Община д. и „Жилфонд-инвест“ ЕООД в архива на общината и водените от дружеството регистри не е открита информация за имот, находящ се на ул. „***“ № ***, с идентификатор 72624.615.7627 (л. 139). В допълнително писмо изх. № 11-03-599 от 02.08.2021г. на Община Добрич изрично е удостоверено, че върху ПИ 72624.615.7627, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № 2, няма учредени вещни права на И. Р.И. (И. Р. И.) или на Р. Х. Я. (Р. К. И.), както и няма сключен договор за наем с втората.

Заверени преписи от паспорт серия И № 2207332, издаден на 01.02.1985г. на И. Р.И. и серия И № 2206424, издаден на 29.01.1985г. на Р. Х. Я. (л. 142 – 145), установяват единствена адресна регистрация на наследодателя на ищците на ул. „***“ № **** (сегашна ул. „***“ № ***). От заверен препис на стр. 280, том 30а на Семеен регистър от 1958г., издаден от Община Д. (л. 167), е видно, че И. Р. И., роден на ***г., женен за Р. К. И., се е заселил въз основа молба № 3559 от 30.03.1973г., на адрес ул. „****“ № ***, в последствие ул. „***“ № ***. Като членове на домакинството са записани син Д. И. Р., род. на ***г. и дъщеря А. И. И., род. на ***г.

От представено от ищците удостоверение за изселници № 5386/9244, издадено от Министерството за горите и селищното устройство на Република Т., Дирекция „Териториално и селищно устройство“ (л. 198), се установява датата на изселване на ищцата и нейните родители – 22.04.1990г., като спорен обясненията й в съдебно заседание, брат й (вторият ответник) е напуснал страната преди тази дата – на 28.05.1989г. Представена справка от ОД на МВР – Добрич (л. 188) показва многократни преминавания през границите на ищцата в периода 2011г. – 2021г. и по – редки такива от ищеца.

Според обясненията на ищцата, къщата била построена от баща й през ***г. Тя и родителите й се изселили в Т. на ***г., след като оставили в имота си един племенник на комшии. Той и баща й се разбрали, че ще живее там на квартира и ако се върнат до 1995г. обратно от Т., той ще напусне жилището и те ще се настанят там. Два месеца по-късно чули, че той го е продал на някакъв човек, който продал през 1991г. къщата на ответника. През същата година брат й се върнал в България и ответникът му предложил някакви пари да се откаже от този имот. Брат й отказал с думите „Не желая никакви пари, като се прибера в Т. ще докарам татко и ще те изкараме от къщи”. През 1995г. майка й се върнала в България, за да  си изкара документи; отишла вкъщи, но ответникът я подгонил с лопата и започнал да я псува. Стояла два месеца в България и всеки ден отивала пред къщата, но ответникът не я допускал. През 1997г. и през 2000г. отново я изгонил. Ищцата дошла през април 2005г. и отишла с братовчедката си вкъщи. Портата била заключена, провикнала се, ответникът излязъл, казала му„Аз отраснах в тази къща, тя е строена от баща ми, детството ми, младините ми минаха тук.”. Искала да влезе в двора, но той я подгонил, пуснал две кучета срещу нея и я изгонил. След 2005г. ходела постоянно през три, четири, осем месеца. Посетила Община Добрич, потърсила адвокат, но нямала пари за разходи. От 2013г. живее постоянно в България и като дойде в града, винаги ходела да гледа имота.

Разпитани са свидетелите Г. А. И., Н. Х. А., Ю. Д. У., С. Х. Я., З.И.М. и Г. И. А., посочени от ищците; Б. И. А., Й. П. К., М. Б. М., Н. И. Н. и И. А. И., водени от ответниците. От всички свидетелски показания се установява, че къщата е построена през 1970г. от бащата на ищците, че до 1990г. семейството на ищците е живяло в имота, че през същата година са се изселили в Република Т. и че от 1991г. в имота живеят само ответниците.

Първият свидетел съобщава, че ищецът споделил с него за предложение от ответника да му даде пари за къщата, което той отхвърлил. Споделил също, че когато се изселвали, оставили човек да се грижи за къщата, като получили от него 500 лева и оставили писмо, че ако не се върнат до три години, къщата остава за него. През 1995г. видял майката на ищците на улицата пред къщата. След 1991г. виждал ищците, когато се прибирали в България. Втората свидетелка чула, че майка им е идвала в България и Т. я е изгонил, но не е видяла това лично. Ищцата идвала често; чула, че Т. не я е пускал да влезе в къщата и я е гонил. Ищецът също идвал. Третият свидетел закарал семейството на ищците в Ч. и тогава си говорили, че не са продали къщата. С. Х. Я. (брат на майката на ищците) съобщава, че сестра му споделила, че е идвала през 1997г., но господинът, който живеел там, я подгонил с лопата. След това през май 2005г. е отишла племенничката му (ищцата), но той я изгонил с кучета. Ищците си идвали често. От ищеца знае, че през деветдесет и някоя година господинът, който живее в момента там, му е предложил някакви пари, за да го остави да живее в имота. От сестра си и съпруга й знае, че когато са заминали в Т., са оставили някакъв човек да наглежда къщата. Свако му казал, че като се върне, този човек ще му освободи къщата, но се разболял и починал.

Г. И. А. е съученичка с ищцата, знае къде е била къщата им. Често се събират и си припомнят минали събития. Така в разговор си припомнила, че през 2005г. заедно с ищцата отишли до къщата им, станала караница, господинът, който бил в къщата насъскал кучета, псувал, викал, а ищцата питала защо е махнал лятната къща, детството й е минало там.

Свидетелят Б. И. А. е продал къщата на ответника. Преди това самият той я купил от една жена, която била от с. Б. Излага, че бил млад, не си спомня подробно събитията; след като купил къщата, живял около две години в нея и я продал на Т., твърди, че ходили при нотариус. При разпита на свидетеля ищцата твърди, че той е човекът, на когото баща й оставил къщата да я пази; казал, че може да влезе със семейството си, но иска, ако се върне до пет години, да му освободят къщата. Трябвали им пари и свидетелят дал на баща й 500 лева. Разбрали се, ако се върнат до пет години обратно, баща й да му върне тези 500 лв., а той да му освободи къщата. Съставили и документ с това съдържание. Свидетелят отрича подобни уговорки. Спомня си само, че купил къщата от една жена тогава и после я продал на ответника. Нищо друго не си спомня. Баща му – свидетелят И. А. И., потвърждава получаването на парите при продажбата на къщата на ответниците.

Й. П. К. е съсед от 1970г., водила домовата книга на живущите в района от 1973г. През 1990 - 1991 година Т. и жена му дошли да живеят в къщата; досега живеят там; не знае някой да е имал претенции за нея. Преди ответниците в къщата живяла една жена от с. Б. (още през 1970г. и до 1990г.), след това свидетелят Б. И. А. за кратко – година или две. За тази жена от Б. си спомня, че имала дъщеричка и заминала да живее в Т., не си спомня името й, повече не я била виждала. Минали са много години и дава показания според това, което е запомнила.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Ищците по иска по чл. 108 от ЗС носят тежестта да докажат, че са придобили правото на собственост върху имота на соченото от тях основание – построяване на жилищната сграда на основание учредено право на строеж в полза на наследодателя им И. Р.И., с предишни имена И. Р. И., б.ж. на град Д., починал на ***., както и че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота. Последното не е спорно по делото, като ответниците навеждат възражението, че осъществяват фактическата власт върху имота на правно основание, защото са придобили собствеността по давностно владение. Преди обсъждане на правоизключващото възражение на ответниците на установяване подлежи правото на собственост на наследодателя на ищците. Заявеното от процесуалния представител на ответниците признание на факта, че сградата е построена в упражняване на учредено в полза на наследодателя на ищците право на строеж (ползващ и неговата защитна теза), не е абсолютно доказателство и подлежи на преценка от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (така чл. 175 от ГПК). За това и на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на ищците, че следва да представят доказателства за учреденото в полза на наследодателя им право на строеж и неговото упражняване, както и нотариалния акт за собственост, за който са посочили в исковата молба, че е бил съставен. Такива доказателства по делото не са събрани.

Поземленият имот, в който попада заявената като собствена на ищците жилищна сграда, е бил частна държавна собственост и е преминал в собственост на Община Добрич, на основание пар. 42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999г.), според съставения Акт № 3031 от 23.01.2006г. (не се и спори по делото). Разпоредбата на чл. 55 от Закона за собствеността ясно регламентира, че вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други, определени в закона, начини. Такъв способ за придобиване право на собственост върху постройка, отделно от земята, е учредяването на правото на строеж, заявено от ищците като придобивно основание за техния праводател. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Самото построяване на сграда в чужд имот не поражда вещно право на собственост върху нея в полза на строителя. Построеното в чужд имот, без надлежно отстъпено право на строеж, става собственост на притежателя на земята, по правилото на чл. 92 от ЗС (приращение). Не съставлява доказателство за надлежно учредено право на строеж адресното регистриране на едно лице, още по-малко представения от ищците договор за наем на недвижим имот, сключен от трето лице. Отстъпването на правото на строеж е формален акт. Вещноправният статут на земята определя собствеността върху постройката, ако за нея не е било учредено изрично право на строеж в изискуемата от закона форма за валидност. Съгласно чл. 15 /отм./ от Закона за собствеността, в редакцията му към 1970г. – 1972г., когато ищците твърдят, че наследодателят им е упражнил правото си на строеж, отстъпването в полза на отделни граждани правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие правото на собственост върху сградата става от съответния орган по чл. 13 /отм./ - с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен към окръжен, като е достатъчна, но и необходима писмена форма (така чл. 18 от ЗС). Доказателства за надлежно учредено в полза на наследодателя на ищците право да построи сграда в държавен имот по делото няма. Не е приложим Законът за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, предвид твърденията за годината на застрояване. В този смисъл е и писмо с изх. № 11-03-599 от 02.08.2021г. на Община Добрич, според което върху имота няма учредени вещни права на Илия Р.И. (И. Р. И.) или на Роза Христова Янкова (Ресмие Кюбра Ибрям), както и за имота няма сключен договор за наем. За липсата на документирано в необходимата форма за валидност право на строеж може да се съди и от съдържанието на подписания от наследодателя на ищците договор от 14.03.1990г., в който изрично е посочено, че „за къщата лицето няма нотариален акт“. Щом не е доказано правото на собственост да е възникнало в патримониума на наследодателя на ищците, то не може да премине по наследствено приемство в тяхната правна сфера. Ето защо предявените ревандикационни искове, основани на твърдение за придобиване право на собственост въз основа учредено право на строеж и наследяване, подлежат на отхвърляне, без обсъждане на наведеното от ответниците възражение за придобиване на собствеността по давностно владение. При отхвърляне на исковете по чл. 108 от ЗС съставяният констативен нотариален акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка не подлежи на отменяване по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Като последица и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът Т.М.Т. има право на платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1640 лева. Ищците са възразили по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Минималният му размер се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 5 вр. пар. 2а от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при цена на иска от 13819,20 лева той възлиза на 1139,49 лева. Няма несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, като се има предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което възражението на ищците за прекомерност е неоснователно.

Водим от изложеното, съдът

 

                                    Р    Е    Ш    И :

        

         ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.И. ЕГН ***** *** и Д.И.Р. ЕГН ********** ***, против Т.М.Т. ЕГН ********** и Т.С.Т. ЕГН **********,***, искове за признаване правото на собственост на ищците при равни квоти от по ½ ид.част по наследяване от И. Р.И. (И. Р. И.), б.ж. на град Добрич, починал на ***. и учредено в негова полза право на строеж върху недвижим имот, находящ се в град Д., ул. "***" № ***, представляващ едноетажна сграда с идентификатор №72624.615.7627.1 с обща застроена площ 94.54 кв.м, състояща се от ***, построена върху общински поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.615.7627 по кадастралната карта на град Д., както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху посочения имот. 

ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН ***** *** и Д.И.Р. ЕГН ********** ***, да платят по равно на Т.М.Т. ЕГН ********** ***, общо сумата от 1640 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.

                                               

 

СЪДИЯ: