Решение по дело №1005/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 159
Дата: 5 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20183120101005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

159/5.9.2019г.

гр. Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело1005/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание по чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 КТ. Ищецът Г.Р.Д., ЕГН **********, твърди, че е работил при ответника „Девня Автотранс” АД гр. Девня, ЕИК *********, на длъжност „пазач-невъоръжена охрана” от 13.03.1984 г. до 11.10.2014 г. и от 15.10.2014 г. до 01.04.2018 г. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено на 11.10.2014 г. поради достигане на пенсионна възраст. Твърди още, че в трудовите му книжки има вписан трудов стаж при бившия работодател 4 години, 2 месеца и 10 дни за периода 13.03.1984 г. – 23.05.1988 г.; 2 години, 10 месеца и 17 дни за периода 24.05.1988 г. – 11.04.1991 г., и 23 години, 4 месеца и 8 дни за периода 03.06.1991 г. – 11.10.2014 г., като общият трудов стаж за периода 13.03.1984 г. – 11.10.2014 г. е 30 години, 5 месеца и 5 дни. Поради навършване на необходимата възраст и придобиване на необходимия осигурителен стаж втора категория за пенсиониране, на 11.10.2014 г. бил освободен. Твърди, че на 14.10.2014 г. подписал със същия работодател нов трудов договор и постъпил на работа на следващия ден – 15.10.2014 г. Твърди още, че работодателят едва на 01.05.2016 г. признал още една година допълнителен трудов стаж и професионален опит и според работодателя стажът му станал 26 години, като през 2017 г. му признал още една година и стажът станал 27 години. Ищецът твърди, че освен, че не му бил признат целия трудов стаж при работодателя, основното му трудово възнаграждение в периода 01.07.2015 г. – 31.12.2015 г. било 360.00 лв, въпреки че МРЗ от 01.07.2015 г. била увеличена на 380.00 лв, както и в периода 01.01.2016 г. – 01.01.2017 г. при увеличение на МРЗ на 420.00 лв, трудовото му възнаграждение било 370.00 лв. От 01.01.2017 г. трудовото възнаграждение на ищеца било увеличено на 410.00 лв, въпреки увеличението на МРЗ на 460.00 лв, като след проверка през м. април 2017 г. от Инспекция по труда, през м. юни 2017 г. основното трудово възнаграждение станало 460.00 лв и било изравнено с МРЗ. Ищецът твърди, че през време на трудовото правоотношение работодателят не му е заплатил нетни трудови възнаграждения за периодите м. октомври 2015 г. – м. март 2017 г. и м. юни 2017 г. – м. март 2018 г., поради неправилно начислени брутни трудови възнаграждения. Твърди също, че работодателят не изпълнил задължението да заплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер 1367.42 лв за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Претендира заплащане в общ размер 1076.35 лв на вземането за неплатени трудови възнаграждения за периодите м. октомври 2015 г. – м. март 2017 г. и м. юни 2017 г. – м. март 2018 г., и 1367.42 лв обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е представила отговор на исковата молба. Не се представлява и не представя становище по предявените искове.

   

Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва между страните и е видно от представените трудова книжка на ищеца и справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори на ищеца към 25.08.2018 г., че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „пазач” и че от 01.04.2018 г.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съобразно представения вариант II, при който правилно размера на допълннителното възнаграждение за придобит трудов стаж на ищеца е изчислено с отчитане и на неговия трудов стаж след пенсионирането, а не само до датата на пенсиниране, са налице следните констатации:

1. за периодите от м. октомври 2015 г. до м. март 2017 г. и от юли 2017 г. до м. март 2018 г. за ищеца е било изплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на стойност по-ниска от действително дължимата съобразно неговия реален трудов стаж като разликата е на обща стойност 1076.31 лв.

2. брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на което съобразно чл.228, ал.1 КТ се определя обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван от ищеца платен годишен отпуск е в размер 610.98 лв, при което обезщетението за неползван отпуск 45 дни (по 20 дни за 2016 г. и 2017 г. и 5 дни за 2018 г.) е в размер 1309.23 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът, направи следните правни изводи:

Съобразно констатациите по назначената експертиза се налага извод за неплащане на цялата стойност на изчисленото чрез ССЕ допълнително трудово възнаграждение за съответните период. При сторената с експертизата констатация и за наличие на неползван платен отпуск от ищеца за четиридесет и пет дни към датата на прекратяване на правоотношението, основателна се явява и претенцията по чл.224, ал.1 КТ за плащане на съответно обезщетение в размер, установен чрез ССЕ. В частта за разликата над тази стойност до претендирания размер, съответния иск следва да бъде отхвърлен.

Съобразно чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда стойността на направените разноски за експертиза в размер 130.00 лв, държавна такса върху стойността на уважените искове в общ размер 102.37 лв (50.00 лв за иска по чл.128, т.2 КТ и 52.37 лв за иска по чл.224, ал.1 КТ), както и 5.00 лв такса за издаване на изпълнителен лист. 

Водим от гореизложеното, съдът

     

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Девня Автотранс“ АД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Д., ЕГН **********, сумите: 1076.31 лв (хиляда седемдесет и шест лева, 31 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 27.06.2018 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на неплатени части от допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периодите от м. октомври 2015 г. до м. март 2017 г. и от м. юни 2017 г. до м. март 2018 г.; 1309.23 лв (хиляда триста и девет лева, 23 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 27.06.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение по чл.224, ар.1 КТ за неползван платен годишен отпуск четиридесет и пет работни дни при прекратяване на трудовото правоотношение,  на основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, чл.12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и чл.224, ал.1 КТ.

 

ОСЪЖДА „Девня Автотранс“ АД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 237.37 лв (двеста тридесет и седем лева, 37 ст.), от която 130.00 лв възнаграждение за експертиза, 102.37 лв държавна такса върху стойността на уважените искове и 5.00 лв такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

УКАЗВА на „Девня Автотранс“ АД , че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимите суми за държавни такси и възнаграждение за експертиза в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанието чрез издаване на изпълнителен лист, включително с присъждане на държавна такса за служебно издадения изпълнителен листи, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнителен лист няма да бъде издаван и допълнителни държавни такси няма да бъдат присъждани.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдените трудови възнаграждение и обезщетение, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: