Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи
август две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: М.Б.Г.
секретар: М.Д.
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 444/2019г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от И.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния
му представител – адв.М.М. ***, със съдебен адрес:***, офис 2 против В.И.П. с ЕГН **********,***, с
правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на 05.09.2018г.
ответницата В.И.П. се е задължила, в качеството си на издател на Запис на
заповед, да заплати на ищеца И.Г.Й., сумата от 1640 лева /хиляда шестстотин и
четиридесет лева/, с падеж на задължението - 20.10.2018г. Поради неизпълнение
на задължението за плащане по Записа на заповед, ищецът е подал заявление по
реда на чл.417 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № ****г. по описа на PC-Несебър. В заповедното производство съдът е издал
Заповед № 34/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
от ГПК и е постановил незабавно изпълнение, издавайки изпълнителен лист срещу
длъжника за сумата от 1 640 лева - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда -25.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 332,80 лева - разноски по делото.
Сочи се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, ищецът е образувал
изпълнително дело № **** по описа на ДСИ при PC Несебър. След получаване на поканата за доброволно
изпълнение и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжницата е подала до Районен
съд-Несебър възражение с вх.№ 2838/11.04.2019г. срещу издадената Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 414 от ГПК. С Определение №
294/12.04.2019г., постановено по ЧГД № ****г. по описа на Районен съд Несебър,
е спряно принудителното изпълнение по Изпълнително дело № ****г. по описа на
ДСИ при PC Несебър и
е указано на ищеца правната възможност да предяви иск за установяване на
вземането си. Ищецът твърди, че възражението на ответницата, че не дължи
изпълнение по издадената Заповед № 34/28.01.2019г. на парично задължение по чл.417
от ГПК, е неоснователно. Заявява, че издаденият Запис на заповед отговаря на
законовите изисквания и задължението на ответницата да му заплати сумата от 1640
лева на датата на падежа - 20.10.2018г. е неотменимо и безусловно, и е
неизпълнено от нея и до този момент.
Гореизложеното
е обусловило правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с който
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответницата В.И.П. ЕГН *********, че съществува вземането му срещу ответницата
по Заповед 34/28.01.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ЧГД № ****г. по описа на PC- Несебър, за
сумата от 1640 лева /хиляда
шестстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща неизплатено
задължение по Запис на заповед, издаден на 05.09.2018г., с падеж 20.10.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда - 25.01.2019г. до окончателно изплащане на задължението и разноски в
заповедното производство в общ размер на 332,80
лева /триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, в това число
държавна такса в размер на 32,80 лева и адвокатски хонорар в размер на 300
лева. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване и прилагане на
ЧГД № ****г. по описа на РС-Несебър. Претендира присъждане на заплатените
разноски по настоящото производство.
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответницата П. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба,
като неоснователна и недоказана. На първо място заявява, че издаденият запис на заповед е нищожен, тъй като от външна страна
не отговаря на законовите реквизити по смисъла на чл.535 и чл.536 от ТЗ. Сочи, че падежът на ценната
книга е недвусмислено определен и е на определен ден по смисъла на чл.486, ал.
1, т. 4 от ТЗ - на датата 20.10.2018., без предявяване. С оглед редовността на реквизитите по чл.535, т.4 и
т.6 от ТЗ - „място на плащане" и „място на
издаване", ответницата
сочи, че в
настоящият случай, в записа на заповед не са посочени
конкретен адрес за „място на издаване" и за „място на плащане", като
място на издаване не е посочено нищо и като място на плащане е посочено в дома
на ... . или на Еконт или на ръка. Твърди, че непосочването на място на издаване и място на плащане
на записа на заповед не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания
за реквизити на менителничния ефект, които предполагат посочване на точно
определен адрес на издаване и плащане, а доколкото в записа на заповед не е
посочен адрес, непълнотата на записа на заповед не може да бъде преодоляна по
правилата на чл. 536, ал.3 и ал.4 ТЗ.
Наред с горното, ответницата прави възражение за липса на каузалност при издаването на
процесния запис на заповед. Отрича да е получавала от ищеца сумата от 1640 лева. Сочи, че ищецът не посочва факта, въз основа на който произтича
вземането му. Твърди,
че между страните не съществуват
никакви каузални правоотношения, които да породят права за ищеца и задължения за ответницата.
Сочи, че разписала процесният запис на заповед,
без да види какъв е документа, в момент, когато нейният съпруг получил тежък
инсулт и заминавали на продължително лечение. Твърди, че между страните по делото не
съществува никаква правна сделка, поради което ищецът нямал правно основание, въз основа на
което да претендира горепосочената сума. Ответницата
сочи, че нейният ангажимент към ищеца бил единствено да се грижи за апартамента му през лятото на 2018 г., като
посреща и изпраща туристите и го почиства, като за всички плащания по
отдаването под наем на апартамента твърди, че се е отчитала. Сочи,
че ищецът очаквал П. да прави това и
септември месец 2018г., но предвид тежкото здравословно състояние на съпруга й И.П.П., напуснали
град Несебър и отишли на лечение в болница в Пловдив. Ответницата отрича да е получавала претендираната от ищеца сума и заявява, че не му я дължи. Твърди, че ищецът не й е давал
свои лични средства под каквато и да е форма. Предвид гореизложеното, ответницата моли съда да
отхвърли предявения срещу нея иск, като напълно неоснователен и недоказан, както на основание, че процесния
запис на заповед е нищожен така и защото липсват доказателства за това, че има
друга правна сделка, по която процесния запис на заповед да е бил издаден, като средство за по-бързо удовлетворяване на
кредитора.
В съдебно заседание ищецът Й. се явява лично и с процесуалния си представител,
и поддържа исковата молба. Не сочи нови доказателства.
Ответницата П. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Не сочи доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ****г. по описа на РС-Несебър, в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата в размер на 1640
лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, представляваща главница по запис
на заповед, издаден на 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 332,80 лева /триста
тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляващи направени по делото
разноски. В срока по чл. 414 ГПК ответницата П. е подала възражение срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Установява се от приложения по ч.гр.д. № ****г. по описа на РС-Несебър,
оригинален документ /л.7/, че ответницата В.И.П. е издала в полза на ищеца И.Г.Й.,
запис на заповед, с уговорка без разноски и без протест, с който безусловно и
неотменимо се е задължила да заплати на поемателя, сумата от 1640 лева /хиляда
шестстотин и четиридесет лева/ по записа на заповед, с падеж – 20.10.2018г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в
срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство, имащо за предмет същите вземания.
В подкрепа на претенцията си по предявения главен пряк менителничен иск по
чл.531 във вр. чл.537 от ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
действителен менителничен ефект, издаден в негова полза от ответницата П.,
вземането по който е станало изискуемо, но въпреки това липсва изпълнение от
ответника, като издател, за плащане на дължимата сума по ценната книга.
В тежест на ответницата П., с оглед възраженията й е да докаже възраженията
си за нищожност на записа на заповед.
Съдът счита, че представеният и приет по делото запис на заповед от 05.09.2018г.,
от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл.535 ТЗ, записът на заповед следва
да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на
лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на
издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно
волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл.535
от ТЗ съдържание. Съгласно чл.536, ал.1 от ТЗ, документ, който не съдържа някои
от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на
ал.2, 3 и 4 на чл.536 от ТЗ. Процесният документ е наименуван „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си. Издателят е поел безусловно
задължение да плати сумата от 1640 лева на посоченото в документа лице. Посочени
са дата и място на издаване – 05.09.2018г. в гр.Нова Загора, както и място на
плащане – по Еконт или на ръка. Падежът е уговорен на определен ден – 20.10.2018г.
По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Предвид гореизложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.535 от ТЗ, както и
задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк.дело
№ 1/2004г., ОСТК, съдът констатира, че приложеният по делото
запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. Същият е
редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане,
инкорпорирано в него. От същия се установява, че между страните е
възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът - издател П.
се е задължила безусловно да плати на И.Г.Й. на посочения в записа падеж – 20.10.2018г.,
който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.01.2019г., за
сумата от 1640 лева.
Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на
заповед. В конкретния случай, твърдения за съществуване на каузално
правоотношение, за обезпечаването на който е издаден записът на заповед, не са
въведени от нито една от страните по делото, поради което такива не са и
предмет на изследване по делото.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът доказа съществуването на
валидно менителнично правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в
исковия размер, поради което искът следва да се уважи изцяло.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, както следва:
държавна такса – 32,80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, или
общо разноски в размер на 382,80 лева /триста осемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/. В тази му част, решението следва да бъде с осъдителен диспозитив,
тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В съгласие с т.12 от Тълкувателно решение
4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид гореизложеното, на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното производство
разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на
332,80 лева /триста тридесет и два лева и
осемдесет стотинки/. В тази част съдът също следва да
постанови осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.П. с ЕГН **********,*** дължи на И.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис 2
/чрез адв.М.М. ***/, сумата от 1640 лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева/ - главница, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед, издаден
на 05.09.2018г., с падеж 20.10.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 25.01.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, за което
е издадена Заповед № 34 от 28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело № 78 по описа за 2019г.
на РС-Несебър.
ОСЪЖДА В.И.П. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, офис 2
/чрез адв.М.М. ***/, сумата общо размер от 715,60
лева /седемстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ - съдебно -
деловодни разноски, от които 332,80 лева, представляващи заплатени разноски
за заповедното производство по частно гр. дело № ****г. на РС-Несебър и 382,80
лева – разноски по настоящото исковото производство по гр.дело № 444/2019г. на
РС-Несебър.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: