М О Т И В
И към Присъда № 30/20.04.2017 г. по НОХД № 172/2017 г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора
Във внесения за разглеждане обвинителен акт
подсъдимият С.О.К., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.115
във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 17.09.2016 г., в град Н.,
обл.Стара Загора, на централния градски площад, умишлено направил опит да
умъртви другиго – Д.А.С. ***, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
Подсъдимият С.О.К. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Пострадалият Д.А.С.
не е отправял искане, съответно не е конституиран като страна в производството.
Въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.О.К. е
роден на *** ***. Живее в град Н.. *****
След като се разделил
с майката на децата си, подсъдимият заживял в жилището на свой приятел – Ю.С. А.,
находящо се в кв.”***” № *** на град Н..
Подсъдимият често
употребява алкохол като след това става конфликтен.
Подсъдимият е
безработен. Издържа се от помощи и със средства от случайна трудова
ангажираност.
Подсъдимият С.О.К. е осъждан.
С Присъда № 84/29.05.2012 г., постановена по НОХД № 543/2012 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, влязла в сила на 13.06.2012 г., за престъпление по
чл.129, ал.2 от НК е осъден на пробация, включваща следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и 150 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на една година. Това наказание пробация е изтърпяно от
подсъдимия на 28.06.2013 г.
Гореизложеното се
установява от справката за съдимост на подсъдимия – рег.№ 429/30.03.2017 г. и
изисканата такава от ГД „ИН”, Сектор „Пробация”, звено Казанлък – рег.№
1163/29.03.2017 г. (л.26 и л.27 нохд), съпоставени с обстоятелствата по
характеристична справка (л.45 ДП), декларация за семейно, материално и имотно
състояние (л.47 ДП) и съобщеното от подсъдимия в обясненията му пред съда.
На 17.09.2016 г.,
събота, подсъдимият С.О.К. *** и около 17.30 часа се прибрал с влак в град
Николаево. На път към дома си, подсъдимият минал през централния градски
площад. Там, на скамейките, до паметника монумент, в близост до сградата на
Общината, видял да седят и да пият бира свидетелите С.С.С., А. А.С. и
пострадалият Д.А.С. (с прякор А.). И тримата
са от град Н.. По-рано, същия ден, около 13.00 часа, тези трима
свидетели се срещнали и решили да се почерпят, тъй като взели помощите за безработни.
От близък магазин купили две ПВЦ бутилки от по 2 л бира „Загорка”. Докато се черпели в следобедните
часове, през центъра на града минали търговци, които продавали ножове.
Свидетелите А. А.С. и Д.А.С. си купили по един нож. Ножовете им били еднакви.
Различавали се само по вписаната цена на лепенката, поставена върху съответния
нож. Върху единия нож имало лепенка с цена 65.00 лв., а върху другия - лепенка
с цена 75.00 лв. Общата дължина на всеки от ножовете била 30 см, а тази на металната режеща част – 18
см. В най-широката част острието на
всеки от ножовете било 3.5 см. От едната страна на острието имало надпис с
латински букви “***”. Дръжките на
ножовете били от ПВЦ, наподобяваща рог, силно релефна от двете страни и по
цялата повърхност. Ножовете били в кании от черен плат. Закупените ножове
свидетелите А. А.С. и Д.А.С. запасали отзад на кръста си, в коланите на
панталоните, за да не се виждат. После всички продължили да се черпят и да си
говорят.
Подсъдимият С.О.К.
също си купил бира и се присъединил към своите познати – свидетелите С.С.С., А.
А.С. и Д.А.С.. Около 18.00 часа към компанията се присъединил и свидетелят А.М.А..
Свидетелят А.М.А. бил във видимо нетрезво състояние, тъй като преди това бил в
заведението „***”, където употребил алкохол. Свидетелят А.М.А. купил още три
бутилки по 2 л бира „Загорка” и различни мезета и всички заедно продължили да
пият бира и да си говорят.
Между мъжете от
компанията съществували сложни родствени и семейни отношения. Свидетелят А.М.А.
е племенник на свидетеля С.С.С., защото е син на негова сестра. Свидетелят А. А.С.
живеел със сестра на подсъдимия С.О.К., а пострадалият Д.А.С. живеел със сестра
на свидетеля А.М.А.. Свидетелят А. А.С. бил братовчед на пострадалия Д.А.С., а
свидетелят А.М.А. – братовчед на подсъдимия.
В по-късните часове на вечерта на 17.09.2016 г., под
влиянието на алкохола, възникнало спречкване на лична основа между пострадалия Д.А.С.
и свидетеля А.М.А.. Всеки отправил обидни думи и псувни към другия.
Възникналият конфликт между двамата прераснал в размяна на удари. Пострадалият Д.А.С. - А., извадил закупения от него нож от колана
си, махнал канията и с тъпото на дръжката на ножа ударил в лицето свидетеля А.М.А..
Продължили да се разправят, като в определен момент пострадалият Д.А.С. отново
замахнал с ножа. За да се предпази, свидетелят А.М.А. поставил дясната ръка
пред лицето си и пострадалият Д. А.С.
порязал пръстите и дланта на ръката му. Останалите присъстващи, като
видели какво се случва, се намесили.
Свидетелят С.С.С. издърпал ножа от ръката на пострадалия Д.А.С. и го хвърлил на
земята. Тъй като свидетелят А.М.А. и пострадалият Д.А.С. продължили да се бият,
налагайки се с юмруци, свидетелят С.С.С., за да защити племенника си – А.М.А.,
застанал зад него и започнал да го дърпа, за да прекрати побоя. С тази цел се
намесил и свидетелят А. А. С., който за
да спаси братовчед си - Д.А.С., застанал
зад гърба му и започнал да го тегли назад, за да го отдалечи от свидетеля А.М.А..
Подсъдимият С.О.К. виждайки, че свидетелят Д.А.С.
продължава да удря братовчед му – свидетелят А.М.А., а преди това с ножа си е
порязал дясната му ръка, се намесил в защита на братовчед си. Приближил се до
биещите се, минал зад гърба на свидетеля
А. А.С. и издърпал отзад от кръста му, там където бил запасан, ножа му с
канията. Извадил ножа от текстилната
кания и нанесъл удар от горе на долу в областта на корема на пострадалия Д.А.С..
След стореното, свидетелят С.С.С. успял да вземе ножа от подсъдимия, който
останал на място и го дал на свидетеля А. А.С.. Свидетелят А. А.С.
прибрал ножа в канията му. След това
същият свидетел - А. А.С., взел и другия нож, който преди това държал
пострадалият Д. А.С. и скрил двата ножа под едно дърво в
другата част на парка, в центъра на града. Междувременно подсъдимият С.О.К.
избягал и се скрил в апартамента при баба си.
След като бил намушкан,
пострадалият Д.А.С. със собственото си анцугово горнище, притиснал раната,
където бил намушкан и побягнал към сградата на Община Н., за да търси помощ.
Там изпочупил част от стъклата на сградата и паднал отвън на плочките.
Бил подаден сигнал на тел.
112. След пристигането на медицински екип и служители на
Полицейски участък Гурково, пострадалият Д.А.С. бил откаран в МБАЛ -
Казанлък, където по спешност му била извършена операция.
Събраните
в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното от
подсъдимия С.О.К. признание по чл.371, т.2 от НПК на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и
налагат за установено по несъмнен и категоричен начин горенаправеното изложение
на фактически случилото се.
По делото не са налице спорни въпроси както
относно авторството на подсъдимия С.О.К.
в осъществяването на гореописаното деяние, така и относно всички обстоятелства, касаещи
времето, мястото и начина му на извършване.
От заключението
на назначената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 456/2016 г. – л.49 ДП, изготвено от вещото лице
д-р Т.Г.Т. – специалист съдебен лекар, което съдът възприе като пълно, ясно и
обосновано, се установява, че в резултат на деянието, станало на 17.09.2016 г.
в град Н., област Стара Загора, пострадалият Д.А.С. е получил следните травматични увреждания: Едно проникващо прободно-порезно нараняване на корема
в горната му трета със засягане по входа на раневия канал на коремната стена,
предната стена на стомаха, левия дял на черния дроб, като вследствие на
увреждането на черния дроб е последвала остра кръвозагуба и развитие на
кръвоизливен шок. В резултат на увреждането на стената на стомаха е последвало
развитие на дифузен перитонит, което е наложило извършването на животоспасяваща
оперативна интервенция.
Вещото
лице д-р Т.Г.Т. заключава, че нараняването е причинено с предмет с остър връх и
режещ ръб, какъвто е ножът. Вещото лице
излага становище, в правилността на което не съществуват основания за съмнение,
че предоставеният му, като част от доказателствата по делото,
нож - при извършването на огледа на
местопроизшествие, видно от съставения за това Протокол от 18.09.2016 г. (л.13
ДП), в източната част на парка, намиращ се в центъра на град Н., под иглолистно
дърво, върху тревната повърхност, са установени и иззети като обект № 5 и обект
№ 6 гореописаните два ножа - по размер отговаря да е оръжието причинило
нараняването.
В
заключението е пояснено, че посоката на раневия канал е отгоре надолу, отляво
надясно и отпред назад, че нараняването е причинено със замах отгоре надолу.
В
заключението е обобщено, че на пострадалия Д.А.С. е причинено нараняване, проникващо в коремната кухина с настъпили
усложнения, което представлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Срокът за възстановяване от оперативната интервенция е определен на
около два месеца.
На изложения в горепосоченото експертно становище механизъм
на причиняване на смъртоносното телесно увреждане съответства съобщеното от
свидетелите по делото. Между показанията на свидетелите С.С.С. (л.40 ДП), А. А.С.
(л.39 ДП), пострадалият Д.А.С. (л.36 ДП) и А.М.А. (л.38 ДП) – участници в
случилото се, а от там и очевидци на извършеното от подсъдимия, отсъстват
противоречия. Най-конкретен относно начина, по който подсъдимият е намушкал
пострадалия с ножа е свидетелят А. А.С., който обяснява: „Видях как С. изкара
ножа от канията и със замах от горе на долу с ножа наръга някъде в центъра –
или в корема, или в гърдите, Д.. Наръга го един път…” В показанията си всеки от свидетелите набляга
на различен епизод от случилото се, направил
му най-силно впечатление, като на цялостния разказ на всеки от тях за събитието
и на съобщените действия на подсъдимия съответства установеното чрез останалите
доказателства по делото.
С протокола за оглед местопроизшествие от 18.09.2016
г., освен двата ножа, са иззети – обозначени като обект № 1, 2 и 3 – обтривки
от разпръснати в неправилна форма петна от червена течност, наподобяваща кръв,
както и анцугово горнище, изцапано със също такава течност (обект № 4).
След вземане на кръв за сравнително изследване от
подсъдимия С.О.К. и от пострадалия Д.А.С., е изготвена съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 93/2016 г. – л.73 ДП, в заключението
на която се излага следното:
Кръвно-груповата принадлежност по системата АВ0 на подсъдимия С.О.К. е
B/алфа/, а тази на пострадалия Д.А.С. -
АВ/0/.
По ножа обект № 6 – поставен в черна платнена кания с пластмасови
чирени, прихванати с два нита и обща дължина 30 см, дължина на острието 18 см,
ширина в най-широката му част – 3.5 см, с поставен хартиен етикет с отпечатана
цена – 75 лв. - няма кръв.
По обтривките от разпръснати в неправилна форма петна от червена
течност (обекти № 1, 2 и 3), установени на местопроизшествието, по ножа обект №
5 (острието и дръжката му), както и по анцуговото горнище (обект № 4), също
иззето при огледа на местопроизшествие, е установена кръв, която е от човешки произход.
В човешката кръв от обекти с № 1, 3 и 4 са установени „А” и „В”
аглутиногени, като аглутинини не са доказани.
Поради това вещото лице излага, че човешката кръв от обекти № 1, 3 и 4 е
с кръвна група АВ/0/ и следователно може да произхожда от пострадалия Д.А.С., който е с кръвна група АВ
/0/.
В човешката кръв по дръжката на ножа (иззет като обект № 5) е
установено наличие на „А” аглутиногени и
бета аглутинини, следователно човешката кръв от дръжката на ножа е с кръвна
група А/бета/ и не може да произхожда както от подсъдимия С.О. Костов, така и от
пострадалия Д.А.С..
В човешката кръв по острието на същия нож (иззет като обект № 5) е установено
наличие на „А” и „В” аглутиногени и бета аглутинини. Такова съчетание на
аглутиногени и аглутинини в кръвта не съществува при нито една от кръвните
групи от еритроцитната кръвногрупова система АВ0. То може да се получи при
смесването на човешка кръв с кръвна група А/бета/ и АВ/0/ - с втората кръвна
група е пострадалият Д.А.С..
В човешката кръв по обект № 2 (марлен тампон с обтривка от петно с
неправилна форма на местопроизшествието) е установено наличието само на „А”
аглутиногени, като аглутинини не са доказани. Такова съчетание на аглутиногени
и аглутинини в кръвта не съществува при нито една от кръвните групи от
еритроцитната кръвногрупова система АВ0.
„А” аглутиногени могат да се докажат в човешка кръв от кръвни групи А/бета/ и АВ/0/ - с втората
кръвна група е пострадалият Д.А.С..
Обстоятелствата, установени чрез горепосочената
експертиза съответстват на установеното място на извършване на деянието и
поведение на пострадалия, непосредствено след осъществяването му, като
същевременно не изключват намушкването на пострадалия да е сторено по
гореизложения, признат от подсъдимия и възприет от съда начин.
Обстоятелството, че
човешката кръв по острието на ножа
- иззет като обект № 5, е смесица
от човешка кръв с кръвна група АВ/0/ - с каквато е пострадалият Д.А.С. и човешка кръв с
кръвна група А /бета/ - кръвна група,
различна както от тази на подсъдимия, така и от тази на пострадалия, е обяснимо с това, че в началото на скандала,
свидетелят А.М.А. е бил порязан в ръката (дланта и пръстите) от ножа на
свидетеля Д.А.С.. След като свидетелят С.С.С. се е намесил в конфликта между двамата,
опитвайки се да издърпа племенника си - А.М.А.,
най-вероятно кръв от раните на последния е попаднала по ръцете на свидетеля С.С.С..
В последствие, след наръгването на пострадалия Д.А.С. от подсъдимия С.О.К.,
ножът на последния е взет от свидетеля С.С.С., като по този начин свидетелят С.С.С. е
прехвърлил по ножа част от кръвта,
попаднала по него от свидетеля А.М.А.. Нараняването
на свидетеля А.М.А. е и обяснението за наличие на кръв от друго лице на местопрестъплението.
От съдържащите се на л.101-103 ДП талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество и медицинско направление се установява, че на 18.09.2016 г., в 04.30
часа, от подсъдимия С.О.К. е иззета за изследване кръв. Видно от заключението на
химическата експертиза, обективирано в Протокол № 620/19.09.2016 г. е, че в
изследваната проба кръв, взета от подсъдимия, е установено наличие на алкохол в
количество от 1.26 промила.
В хода на досъдебното производство е изготвена и комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза (л.58 ДП), в заключението на която, изготвено от вещите лица д-р Д.Й.К.
(психиатър) и д-р Н.Т.К. (психолог), не съществуват основания за съмнение. Вещите лица са категорични, че подсъдимият С.О.К. не страда от психично заболяване; че е бил в състояние да възприема правилно
фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения относно
настъпилия инцидент; че е разбирал свойството и значението на извършеното от
него на 17.09.2017 г. и че е могъл да ръководи постъпките си. Във връзка с употребеното
и установено количество алкохол от страна на подсъдимия С.О.К. вещите лица
обясняват, че подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиянение,
което е допринесло за вземане на решение и съответно за неговото
изпълнение, но не изключва вменяемостта.
В същото заключение се излага и, че действията на подсъдимия С.О.К. не са в
състояние на физиологичен афект – силно раздразнение, предизвикано от някого
или нещо.
Въз основа на установените по несъмнен и категоричен
начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От фактите по делото е видно, че подсъдимият С.О.К.
е направил опит да умъртви свидетеля Д.А.С..
Подсъдимият е действал с умисъл не да нарани пострадалия, а да го умъртви.
Психичното отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които
е обективирано. Дали е налице умисъл за
убийство или деецът цели причиняване на някакво телесно увреждане, се решава от
обективните обстоятелства, при които е извършено деянието. В конкретния случай, подсъдимият
е действал с нож –
оръжие, годно да причини телесно увреждане с летален изход, при това с размери (18 см - дължина на острието, а в най-широката си част – 3.5
см), показателни
за целта, с която е употребено. С посоченото
оръжие подсъдимият е замахнал и нанесъл само един удар в тялото на
пострадалия – Д.А.С., но при нанасяне на удара двамата са били в близост
един до друг, като ударът е бил насочен към жизнено важна част от човешкото тяло – горната трета на
стомаха. За интензитета на удара
свидетелства обстоятелството, че в резултат на него пострадалият е получил
прободно-порезно нараняване на корема в горната му трета със засягане на предна
стена на стомаха и левия дял на черния дроб и е съществувала реална опасност за
живота му. Създалата се пряка опасност за живота на пострадалия и преследваните
общественоопасни последици не са настъпили по независещи от подсъдимия причини
- проведена спешна оперативна интервенция и стационарно лечение.
Съдейки от вида на ножа, с който е нанесен ударът;
от това, че е нанесен от близко разстояние; от посоката на удара – към част от
човешкото тяло, в която са ситуирани жизнено важни органи; от силата на удара, съдът прие, че подсъдимият е
действал с умисъл да умъртви, а не да
нарани пострадалия.
Подсъдимият С.О.К. не е бил лишен от годност да съзнава,
че замахвайки с цялата си сила, с големия нож, който държи, към жизнено важен
център от човешкото тяло, при причиняване на прободно увреждане с него ще се стигне до
смъртен резултат.
Обективно
общественоопасните последици не са настъпили, но този факт се дължи не на
поведението на подсъдимия С.О.К. и стои извън неговата воля. Смъртният изход е
избегнат единствено заради своевременната и успешна медицинска намеса. В случая
е налице довършен опит за убийство. Подсъдимият е направил опит да умъртви
пострадалия, като е започнал изпълнителното деяние и е осъществил изцяло
изпълнителната дейност - нанесъл е удар с
оръжие, годно да причини смърт (нож) в
жизненоважен орган от човешкото тяло (горната трета на стомаха), като леталният
изход не е настъпил по независещи от дееца причини.
Макар и да не е повдигнат довод от защитата за
извършване на деянието в състояние на силно раздразнение, съдът намира за
уместно да обсъди приложението на по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК.
Приложението чл.118 от НК е възможно в случаите,
когато решението за убийство е възникнало внезапно, в състояние
на силно раздразнение или т.нар. физиологичен афект, в което състояние е
и осъществено. Посоченото
състояние, при което съзнанието на дееца
е овладяно от чувствата в такава степен, че волята му се определя предимно от
тях, следва да е предизвикано от жертвата - със средствата и по начините,
визирани в закона. Тъй като състоянието
на силно раздразнение, е краткотрайно, всички
обстоятелства, визирани в състава на чл.118 от НК – противозаконното
действие на пострадалия, бурният афект на дееца, внезапното възникване на умисъла за убийство и осъществяването
на този умисъл, трябва да са осъществени за кратко време.
В конкретния случай по делото не се съдържат данни
поведението на подсъдимия, непосредствено преди нанасяне на удара, да е
изразявало ярост, гняв или невъздържаност. Подсъдимият е бил спокоен в момента, в който пострадалият Д.А.С. и
свидетелят А.М.А. са подхванали свадата си. Останал е спокоен и когато пострадалият
Д.А.С. с тъпото на дръжката на ножа си е ударил в лицето братовчед му -
свидетелят А.М.А.. Не е реагирал по-никакъв начин и когато в по-късен момент от
разправията между свидетелите Д.А.С. и А.М.А.,
последният, предпазвайки се от ново замахване с ножа към него, е бил наранен в ръката. Ножът на свидетеля Д.А.С. е бил издърпан от свидетеля С.С.С. и захвърлен
на земята, физическата саморазправа между свидетелите Д.А.С. и А.М.А. вече се е
водела с „голи ръце”, свидетелите С.С.С. и А. А.С. са се намесили, започвайки да
отдръпват биещите се мъже един от друг, в
който именно момент подсъдимият, виждайки втори нож – в колана на
зет си (свидетелят А. А.С.), мълчаливо
го е извадил от там и без проява на каквото и да е емоционално поведение, е
замахнал с него към пострадалия Д.А.С.. Към момента, в който подсъдимият се е
намесил, агресията на пострадалия Д.А.С.
е била почти неутрализирана, като до този момент подсъдимият е бил един
спокоен слушател и наблюдател на случващото се.
Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че
обстоятелствата по делото не позволяват направата на заключение, че подсъдимият е действал в силно раздразнено
състояние, обхванат от силни емоции, предизвикани от пострадалия (по посочения
в закона начин), че тези емоции са му пречили да контролира в пълна степен
постъпките си и са ограничили възможността да взема правилни решения. В случая,
подсъдимият е бил в състояние на обикновено, житейско раздразнение, което
съчетано с употребения алкохол, е довело до вземане на решение за умъртвяване
на пострадалия Д.А.С. със забелязания, препасан отзад на гърба, в колана на
свидетеля А. А.С., нож.
Въз основа на гореизложеното и в съответствие с установените по делото
фактически обстоятелства, съдът прие, че след като на 17.09.2016 г., в град Н., обл.Стара Загора,
на централния градски площад, умишлено е направил опит да умъртви другиго – Д.А.С.
***, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини,
действайки при форма на вина – пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият С.О.К. е осъществил състава на чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление го призна за виновен.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.115 във
връзка с чл.18, ал.1 от НК, в
извършването на което съдът призна подсъдимия С.О.К. за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години.
При определяне на наказанието, което се следва на
подсъдимия С.О.К., съдът взе предвид следните
обстоятелства по чл.54 от НК: невисока степен
на обществена опасност на подсъдимия като деец от една страна предвид това, че
не е осъждан на лишаване от свобода, от
друга с оглед на обстоятелството, че осъждането му е за престъпление също против личността; средна степен на
обществена опасност на конкретното престъпно
деяние с оглед на битовия му характер, това, че
престъплението по чл.115 от НК е останало
недовършено, но и същевременно отчитайки обстоятелството, че
престъплението е извършено в състояние на алкохолно опиване; социалната среда
на подсъдимия – слабо укоряваща агресията като форма на поведение, липсата на
трудови навици и честата употреба на алкохол; данните за личността на
подсъдимия – неграмотен, безработен, често употребяващ алкохол, разделен с
жената, от която има три непълнолетни деца, но иначе водещ уседнал начин на
живот; обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство е съдействал
за установяване на обективната истина.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това, проведено по
настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Според чл.58а, ал.1 НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в
случаите, когато едновременно са налице
условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК, нито пък има основания за приложение на чл.58, б.”а”
от НК, поради това, че не действията на подсъдимия са причина престъплението по
чл.115 от НК да не бъде довършено.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, ръководейки се от чл.54 от НК, съдът прие, че
е налице превес на смекчаващите отговорността такива. Предвид гореизложеното,
съдът прие, че следва да определи на подсъдимия С.О.К. наказание лишаване от
свобода към минималния размер на предвиденото в закона, а именно единадесет години
(132 месеца) лишаване от свобода, което след като бъде редуцирано с една трета (44
месеца) на основание чл.58а, ал.1 от НК,
се равнява на седем години и четири месеца (88 месеца) лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи първоначален
“строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът счете, че така определеното наказание е
достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като
същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за
постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето на предварителното задържане на подсъдимия С.О.К. по взетата спрямо същия
мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 18.09.2016 г.
до влизане в сила на присъдата.
Съдът
постанови веществените доказателства - 2
бр. ножове, описани в протокола за оглед на местопроизшествие като обекти под №
5 и № 6; 3 бр. марлени тампони, описани в протокола за оглед на
местопроизшествие като обекти под № 1, № 2 и № 3, поставени в прозрачни
полиетиленови пликове с клик система; 1 бр. анцугово черно горнище, на места
зацапано с кръв, поставено в черен полиетиленов плик, описано в протокола за
оглед на местопроизшествие като обект под № 4; суха кръв върху марли от лицата С.О.К.
и Д.А.С. - поради това, че са малоценни
вещи, след влизане на
присъдата в сила да се унищожат.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия С.О.К. да заплати
-по
бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 601.15 лв. (шестстотин и един лв. и 15
ст.) - разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство за
експертизи;
-на
ОД на МВР – Пловдив, по сметка IBAN: ***, BIC: ***, банка „****”, сумата от 332.52 лв. (триста тридесет и два лв. и 52
ст.) - разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство за
Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 93/2016 г.
Общата
стойност на горепосочените, присъдени в
тежест на подсъдимия разноски - 933.67
лв., надхвърля тази, посочена в
обвинителния акт - 898.59 лв., тъй като
последната сума е сформирана като са пропуснати разноските, направени за
химическа експертиза № 620/19.09.2016 г. в размер на 35.08 лв. (сметка – л.98
ДП).
Причините за извършване на деянието се дължат на
употребата на алкохол, снижените морално - волеви задръжки на подсъдимия и
незачитането на човешкия живот.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: