Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 931
гр. Хасково, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 986/2019г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на М.М.П. с ЕГН : ********** *** срещу Решение № 1012-26-271-5/23.07.2019г.
на директора на ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се
посочва, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. За да
постанови решението си, директорът на ТП на НОИ – Хасково приел, че не може да
се установи причината за прекратяването на заетостта на жалбоподателката, тъй
като при повторното запитване до компетентната институция на Ирландия било
отговорено, че не разполагат с информация и съответно, че е налице разпоредбата
на чл.54б ал.3 от КСО за получаване на минималния размер на паричното обезщетение
за безработица за срок от 4 месеца. Този извод обаче бил погрешен и не
кореспондирал както със събраните доказателства, така и с волята на
законодателя.
Безспорно
било установено, че жалбоподателката е работила в друга държава и че се
осигурявала за всички осигурителни случаи, в това число и безработица. Тя не
напуснала работата си по собствено желание. Трудовият й договор бил прекратен
едностранно от работодателя вследствие на провеждане на стачни действия на част
от работниците, в резултат на което голяма група работници от България били с
прекратени трудови правоотношения. Отговорът „липсва информация“ не можело да
се тълкува разширително, че е налице доброволно прекратяване на правоотношението
от страна на жалбоподателката. Липсата на посочване, че същата е напуснала доброволно
или е с прекратен договор поради виновно неизпълнение на служебните й
задължения, означавало, че причината не била тази. В случая истинската причина
била, че работодателят едностранно прекратил взаимоотношенията с жалбоподателката
без предупреждение, без предизвестие и без да посочи основателна причина за
това. Ето защо липсата на информация следвало да бъде тълкувана изцяло в полза
на работника. В тази връзка жалбоподателката твърди, че срокът и размерът на
обезщетението били неправилно определени и моли да бъдат определени в размер,
съответстващ на дохода й, и за срок, съответстващ на трудовия й стаж.
С оглед на
така изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 1012-26-271-5/23.07.2019г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково като неправилно и незаконосъобразно. Моли
да бъде определено обезщетение, съгласно действащата нормативна уредба въз
основа на полученото възнаграждение по време на работа в Ирландия, като срокът
бъде съобразен с времето, през което жалбоподателката полагала този труд.
В съдебно
заседание оспорващата М.М.П., не се явява, представлява се от адв. А., който
поддържа искането за отмяна на оспореното решение и посочва, че
жалбоподателката е подписала документ, който не е бил преведен и не е знаела на
какво полага подпис. Моли за уважаване на подадената жалба.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание - юрк.Запрянова, намира жалбата за недоказана и неоснователна.
Посочва, че административният орган правилно и законосъобразно е отпуснал и
изплаща обезщетението за безработица на жалбоподателката. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със
заявление вх.№ 262-00-108/01.02.2019г., подадено до директора на ТП на НОИ –
гр.Хасково, М.М.П. заявява искането си за отпускане на парично обезщетение за
безработица, като в същото е декларирала, че е с прекратено правоотношение от Ирландия,
считано от 15.01.2019г.
С писмо изх.№ 1019-26-451-1/11.02.2019г. на ТП на НОИ – Хасково са
изпратени до Директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ заявлението, подадено от М.М.П., за издаване на структуриран
електронен документ(СЕД) U 002 и структуриран електронен документ U 004 по
законодателството на Ирландия, необходими за отпускане на заявеното парично
обезщетение за безработица в България.
С
разпореждане № 262-00-108-1/12.02.2019г. производството, образувано по
заявлението, подадено от М.М.П., е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО
вр. чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Спирането е мотивирано с образувано
производство по издаване на СЕД U 002 и U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по
законодателството на Ирландия.
С вх.№ 1019-26-451-2/12.04.2019г. в ТП на НОИ – Хасково е постъпило писмо от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“
в НОИ, с което са изпратени по компетентност
оригиналите от структуриран електронен
документ U 002 и
структуриран електронен документ U 004. В представения по делото структуриран електронен документ U 002 от 26.03.2019г. в т.7 като „Причини за прекратяване на заетостта“
е посочено „Друга“.
С разпореждане № 262-00-108-2/16.04.2019г.
на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено
с оглед получените в ТП на НОИ
- Хасково документи.
С
разпореждане № 262-00-108-3/24.04.2019г. на ръководител за осигуряването за
безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б,
ал. 3 от КСО на М.М.П. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано
от 16.01.2019г. до 15.05.2019г., в размер на 9.00 лева дневно, като в
разпореждането е посочено, че последното прекратяване на осигуряването е от
16.01.2019г., а като основание за прекратяване на осигуряването фигурира –
друга неизвестна.
Разпореждането
е получено лично от лицето на 18.05.2019г. и на 21.05.2019г. М.М.П. подава жалба
срещу същото.
Във връзка с
така подадената жалба, с писмо изх.№ 1012-26-271-1/22.05.2019г. на ТП на НОИ –
Хасково, М.М. е уведомена, че в представените от нея копия на документи липсват
данни за причината за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. В
писмото се посочва, че предвид това, за да бъде удостоверено това
обстоятелство, следва в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи
копие от документ от Ирландия, който да удостоверява причината за прекратяване
на трудовото й правоотношение. Посочено е също, че за изпращане на допълнително
запитване за причината за прекратяването на трудовото й правоотношение, следва
да подаде съответно заявление, а също и че при непредставяне в указания срок на
необходимите документи и подаване на заявление, същото ще бъде разгледано при
наличните такива.
В тази
връзка на 30.05.2019г. М.М.П. подава молба, в която посочва, че желае повторно
удостоверяване на причината за прекратяване на трудовите й правоотношения.
С оглед
изпълнението на дадените указания от страна на жалбоподателката, с писмо изх.№
1019-26-451-1/05.06.2019г. до директора на Дирекция „Европейски регламенти и
международни договори“ към НОИ е поискано повторно удостоверяване на причината
за освобождаване от работа на жалбоподателката.
С Решение №
1012-26-271-3/11.06.2019г. на директора на ТП на НОИ – Хасково образуваното
производство по жалбата е спряно във връзка с изпратеното повторно запитване.
На
18.07.2019г. с вх.№ 1019-26-451-4/18.07.2019г. в ТП на НОИ - Хасково постъпва
придружително писмо от Дирекция "Европейски регламенти и международни
договори" към НОИ, с което се представя копие от писмо от компетентната
институция на Ирландия, в което се посочва, че не могат да посочат причината за
прекратяване на работната дейност, тъй като не разполагат с такива данни.
С Решение №
1012-26-271-4/23.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – Хасково производството е
възобновено.
С Решение № 1012-26-271-5/23.07.2019г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена подадената от М.М.П. жалба вх.№
1012-26-271/21.05.2019г. против Разпореждане № 262-00-108-3/24.04.2019г., с
което й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 16.01.2019г.
до 15.05.2019г., в размер на 9.00 лева дневно. Мотивите на органа са, че в
структурирания електронен документ СЕД U 002 е посочена причина за прекратяване на трудовия
договор друга - неизвестна, при което се стига до извода, че причината остава
неуточнена, съответно, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 54б,
ал. 3 от КСО и паричното обезщетение за безработица да е в минималния размер и
за срок от 4 месеца. Срещу така постановеното решение е
депозирана жалба с пощенско клеймо от 07.08.2019г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от
съобщаване на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане на ръководителя за осигуряването за безработица изхождат от
компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи, издадени са в
предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което
изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно
приложен, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорният по делото въпрос е правен и се свежда
до преценката дали заявителката
е доказала пред органа за
осигуряване за безработица при ТП на НОИ
– Хасково причината за
прекратяване на заетостта си в Ирландия, а оттам и кой е приложимият закон при определяне размера на
обезщетението.
Не е спорно по
делото, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за
отпускане на обезщетение за безработица. Тези факти не са спорни между страните и се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U 002 и СЕД U 004, издадени от
компетентните органи в Ирландия.
Като се има предвид, че жалбоподателката е български гражданин, същата попада в персоналния обхват на чл. 2, § 1 от
Регламент /ЕО/ № 883/2004. Регламентът се прилага пряко във всички
държави-членки и неговите
разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации,
от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на
противоречие с националните законодателства имат приоритет (чл. 288 ДФЕС).
Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, на което основание е издаден СЕД
U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство
поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на
правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита, доколкото е необходимо, периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно
прилаганото от нея законодателство.
С разпоредбата на чл.
54б, ал. 1 КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен период -
последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от
който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният
осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за
безработица. Този осигурителен период включва и период на осигурена заетост,
през който спрямо жалбоподателката
се е прилагало законодателството на друга държава – членка, в случая Ирландия. Следователно, изчисляването на паричното
обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши
при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 вр. § 2 от регламента при съобразяване
на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното
лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското
законодателство.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от
датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за регистрация в
Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление от
правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001г., който е от 4 до 12
месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от
минималния дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за
периода за изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване
на правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3.
В настоящия случай не
е спорно, че по отношение на жалбоподателката пряко приложение намира разпоредбата на чл.
62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на
обезщетението и срока за неговото получаване да се съобрази и причината
за прекратяване на заетостта, предвид предвидените в нормата на чл. 54б,
ал. 3 от КСО ограничения в тази насока. В
представените пред органите документи, а именно СЕД U 002, като причина за прекратяване на заетостта е посочено "друга неизвестна". Доколкото това
основание не попада в
останалите изчерпателно посочени по т. 7. 1 от документа, а именно - освобождаване от работодателя, оставка от
служителя, изтичане на срока на договора, прекратяване на договора по взаимно
съгласие, освобождаване поради дисциплинарна причина и съкращение, то правилно
е прието от органа, че посоченото основание попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Съгласно
посочената разпоредба безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2,
чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105,
чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162,
т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Доколкото липсват
данни какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина "друга
неизвестна",
следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена, така
както е възприел и административният орган, поради което размерът на обезщетението
следва да бъде определен в минимален размер,
който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване
за 2019г. е 9.00 лв.
Следва да се посочи,
че при представяне на документи, съдържащи други данни, представляващи
основание за изменение на размера на обезщетението, то няма пречка органът да
постанови това изменение на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО.
По изложените съображения за неоснователност
на жалбата, същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.П. с ЕГН
: ********** ***, против Решение № 1012-26-271-5/23.07.2019г., издадено от
Директор на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН : ********** ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково сумата от 100(сто) лева - разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен
административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: