№ 1340
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262771/28.04.2021 г. по гр.д. № 8867/2020 г. на СГС, I-10 състав е
осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Н. О. А., на основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, сумата 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпили на
30.06.2020 г. в гр. София, ул. „Цар Симеон“, като частичен иск от общия размер на
вземането от 35 000 лева, ведно със законната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното
плащане.
Ответникът Столична община е депозирала въззивна жалба против
първоинстанционното решение, като иска същото да бъде отменено и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Намира, че присъденото от
СГС обезщетение е прекомерно и несправедливо. СГС неправилно установил
фактическата обстановка, вида и характера на настъпилия вредоносен резултат. Не
били съобразени всички относими обстоятелства, поради което бил нарушен
материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност.
В проведеното на 02.12.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на Столична община изрично е заявил, че обжалва първоинстанционното
решение само по отношение присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, без да оспорва наличието на предпоставките за неговата дължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
1
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. О. А. е твърдял в исковата си молба, че на 30.06.2020 г. при
придвижването му като пешеходец и поради попадане на неравен участък на тротоара
на „Цар Симеон“ в гр. София паднал и счупил лявата си ключица и палеца на лявата
ръка. Претендирал е обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени
вреди от ответника Столична община, който е натоварен с отговорността да поддържа
тротоарите съобразно нуждите за безопасното им използване от пешеходците.
Предявил е иск за заплащане на сумата 30 000 лв., частичен иск от 35000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето –
фрактура на лявата ключица и първата фаланга на пръст от лявата ръка, настъпила на
30.06.2020 г. на ул. Цар Симеон в гр. София и за сумата от 1561,40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение. Претендирал е законната
лихва от датата на увреждането – 30.06.2020 г. върху обезщетението за неимуществени
вреди и от 30.09.2020 г. върху обезщетението за имуществени вреди, както и
направените по делото разноски.
Ответникът Столична община е оспорвал иска по основание и размер. Оспорвал
е механизма на настъпване на увредата и размера на претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, както и причинната връзка между увредата и
виновното поведение на длъжностни лица от администрацията на Столична община,
изразяващо се в действие или бездействие.
Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовава ищецът, е
бездействие на служители на ответната община да предприемат действия за
отстраняване нередности по тротоар в гр. София.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че ищецът е претърпял твърдените
увреди – многофрагментно счупване на лява ключица и първа фаланга на първи пръст
на лявата ръка вследствие падане на тротоара по ул. „Цар Симеон“ в гр. София
вследствие неравности и подвижни плочки; че ответникът Столична община чрез
своите служители отговаря за изграждането, поддържането и ремонта на тротоарите на
територията на общината, съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП, както и че ответникът дължи
обезщетяване на вредите, претърпени вследствие бездействието на негови служители
по своевременен ремонт на тротоара на ул. „Цар Симеон“. Спорно е само какъв е
справедливият размер на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени
2
вреди.
За установяване размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди
по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и
заключение на СМЕ.
Установява се от приетите по делото медицински документи и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещотоо лице д-р Т. Д., че в
следствие на претърпяна травма, ищецът, е получил многофрагментно счупване на
лявата ключица и счупване на първата фаланга на I-ви пръст на лявата ръка. Още
същия ден ищецът е приет на лечение в Болница „Пирогов“, като са констатирани оток,
болки и ограничени движения в ляво рамо. От проведените рентгенови изследвания му
е поставена диагноза – многофрагментно счупване на лява ключица в средна и крайна
1/3 и счупване на първата фаланга на І-ви пръст на лявата ръка. На 02.07.2020 г. е
проведена операция на ищеца – открито наместване и фиксация на ключицата с
метална пластина и винтове. За счупването на І–ви пръст на лявата ръка е поставен
гипс за 25 дни. Проведено е лечение с антибиотици, противосъсирващи и
болкоуспокояващи лекарства. На 03.07.2020 г. ищецът е изписан с подобрение. Според
заключението на вещото лице ищецът е претърпял болки с голям интензитет от
получаване на травмата за около 20 дни, болки със среден интензитет до края на втория
месец, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Понастоящем има
болки в крайните фази на движения на лявото рамо, при влажно и студено време, при
по-голямо натоварване на левия горен крайник. В периода на по-силните болки е имал
безсъние и дискомфорт. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на
металните импланти от ключицата. Това ще му причини нови болки и страдания за
около 3 – 4 месеца. При прегледа на ищеца вещото лице е установила, че лявата
раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Напипват се
подкожно от външната страна края на металната пластина и глава на винт. При преглед
на рентгенова снимка не се установяват данни за срастване на счупването на
ключицата, счупването на І-ви пръст на лявата ръка е зараснало напълно. Движенията
на пръста се извършват с дефицит от 15 % до пълното му изправяне, намалена сила на
захват с палеца на лявата ръка. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ищецът
ще има затруднения да упражнява професията си като хирург, но може да упражнява
професията си в кабинет, без да оперира.
От показанията на свидетеля А. М. М. М. Ф. се установява, че след изписването
му от болницата свидетелят се грижел за ищеца, който имал затруднения – трудно
движел ръката и рамото си, изпитвал болки и му се е наложило да пие
болкоуспокояващи. Свидетелят му носел храна и му помагал да се преоблича.
Наложило се ищецът да отсъства от работа 2-3 месеца и не е могъл да упражнява
професията си като хирург, сега работел само като консултант. Изживял притеснения и
стрес. Като се движел по улицата, непрекъснато се оглеждал.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
3
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при инцидента – 58 г. – възраст, която се характеризира с
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от няколко месеца, при което е имал нужда от
чужда помощ за елементарни ежедневни дейности обстоятелството, че е претърпял
една операция; че около месец е изпитвал интензивни болки, които впоследствие са
затихнали, но и сега понякога усеща болка при лошо време и претоварване, като има и
ограничения в движенията на рамото с 30% и около 15% дефицит при движение на
първи пръст на лява ръка; че основният възстановителен период е около три месеца, но
на ищеца предстои втора операция за изваждане на остеосинетзата, след което още
търпи болки и страдания още поне три месеца; обстоятелството, че ищецът е хирург и
остатъчното ограничение в лява раменна става ще му пречи пълноценно да работи
професията си; икономическите условия в страната към 2020 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
не по-малко от претендираните 30 000 лева. Ето защо е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че първата инстанция е присъдила завишено обезщетение,
несъобразено с всички установени факти и обстоятелства.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главниците, от момента на
увреждането – 30.06.2020 г.
Предвид достигане на въззивния съд до крайни изводи относно дължимостта и
размера на претендираните обезщетения идентични с тези, до които е достигнал
първоинстанционният съд, неговото решение следва да бъде потвърдено като
правилно. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство има въззиваемия. Той не е сторил такива, но е
бил представляван безплатно от адвокат, н а когото следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Съобразно защитения
материален интерес жалбоподателят дължи да му заплати 1430 лева, а с ДДС 1716
лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262771/28.04.2021 г. по гр.д. № 8867/2020 г. на
СГС, I-10 състав.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. Московска“ № 33 да заплати на
4
адв. М.Н. - Т., гр. ***, ул. „***“ № 29, ет. 3 сумата 1716 лева – адвокатско
възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5