О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 12.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИЯ
ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
след като се запозна с докладваното
от член-съдия Петко Минев ВЧНД № 415/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Постъпила е частна жалба от Г.Е.Ж.
против определение на Районен съд – Пловдив от 23.01.2020г. по ЧНД № 400/2020г.
по описа на ПРС, 16 н.с., с което е оставена
без разглеждане жалбата на същия срещу постановление на Районна прокуратура – Пловдив
от 04.11.2019г., с което наказателното производство по ДП № 597/2018г. по описа
на 01 РУ на МВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл. 138, ал. 1 от НК е било прекратено. В жалбата на въззивния
жалбоподател се твърди, че същият е внук на починалата пострадала С.И.и има
право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Наред с това се изтъква, че органите на досъдебното производство изобщо не са
издирили и уведомили наследниците на пострадалата, за да упражнят правата си в
наказателния процес. Иска се отмяна на
определението на ПРС, с което е потвърдено определението на РП – Пловдив и
връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения. Алтернативно се иска отмяна на определението на ПРС и
връщането му на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното определение, ПРС
е приел, че жалбата на Г.Е.Ж. е недопустима, тъй като не изхожда от лице,
легитимирано да обжалва прокурорския акт. От служебно изисканата от ПРС справка
е видно, че наследниците на починалата С.И.са нейният съпруг и дъщеря й. Ето
защо и първата инстанция правилно е приела, че внукът на починалата пострадала
не са сред кръга на лицата, имащи право да обжалват прокурорския акт.
Основателни са възраженията на въззивния жалбоподател, че наследниците на
пострадалата не са били уведомени и това следва да бъде сторено незабавно след
връщане на делото на РП – Пловдив. Първоинстанционната прокуратура не е
изпълнила задължението си да установи кои са наследниците на пострадалата и да
ги уведоми за своя краен прокурорски акт. От изисканото от ПРС удостоверение за
наследници се установява, че наследници на починалата С.И.са съпругът ѝ Г.
Д. И. и дъщеря ѝ И.Г.Ж.. Същите следва да бъдат уведомени от РП – Пловдив
за възможността да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК не може
да бъде тълкувана разширително в контекста на Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Съгласно чл. 74, ал. 2 от НПК
при смърт на пострадалия правата му преминават върху неговите наследници. Г.Е.Ж.
не е наследник на С. И., поради което подадената от него жалба е недопустима.
Въззивната инстанция намира,
че определението на ПРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г.Е.Ж. като
недопустима е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
на Районен съд – Пловдив от 23.01.2020г. по ЧНД № 400/2020г. по описа на ПРС,
16 н.с., с което е оставена без
разглеждане жалбата на Г.Е.Ж. срещу постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 04.11.2019г., с което наказателното производство по д. п. №
597/2018г. по описа на 01 РУ на МВР –
Пловдив, водено за престъпление по чл. 138, ал. 1 от НК е било прекратено.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.