РЕШЕНИЕ

 

№ 371

 

гр. Пловдив, 19.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на петнадесети февруари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 42 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното

 

Делото е образувано по постъпила  жалба от "Фантастик 13“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, жк. "Тракия", блок 201Г, вход Б, етаж №6, ап. № 18, представлявано от управителя Г.Г., чрез адв. Ж.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0037113 от 17.11.2020 г. издадена от Началник  сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ Бургас дирекция "Оперативни  дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразно постановена, поради противоречие с материалния закон. Твърди се също така, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК, нарушен е принципа за съразмерност. Иска се от настоящия съд да отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован се представлява от адвокат М., който поддържа жалбата и предлага  същата да се уважи по съображения изложени в нея и в съдебно заседание, претендира разноски.

Ответникът по жалба - Началник  сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ Бургас дирекция "Оперативни  дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не се явява, не се представлява. В писмено становище по делото от юрисконсулт Е. се поддържа неоснователност на жалбата.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0037113 от 17.11.2020 г. е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - "Магазин за облекло" находящ се в град Приморско, ул.„Трети март“ №68, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана за достъп до него за срок 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

За да мотивира заповедта си административният орган е посочил, че при извършена проверка на 18.08.2020 г. в 13,00 ч. документирана с Протокол за извършена проверка № 0037113 от 18.08.2020 г. е установено следното:

За извършената контролна покупка на стойност 15 лева, заплатени в брой, преди легитимацията на проверяващите, е издаден фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, която не съдържала задължителен реквизит: посоченият адрес на търговския обект е град Приморско, ул.“Трети март“№90, като същият не кореспондирал с фактическия адрес на търговския обект-град Приморско, ул.“Трети март“ №68 .

Административният орган в заповедта е приел, че е нарушен състава на чл. 26, ал. 1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Оспорената пред настоящия съд заповед е неблагоприятна за дружеството жалбоподател и то се явява надлежна, с право на жалба страна.

Препис от заповедта дружеството е получило на 05.01.2021 г., като видно от приложената разписка е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на годината – 2020 г. Спазен е законоустановения срок за оспорване на заповедта по съдебен ред, следователно жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

От страна дружеството – жалбоподател не се възразява, че заповедта е издадена от некомпетентен за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект. Случаят е точно такъв, към делото се приложени заповед на Изпълнителния директор на НАП, Главния секретар на НАП и заповедта за заместване на началника на отдел „Оперативни дейности“.

Административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи  следното:

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС сочи, че принудителната административна мярка запечатване на обект е за срок до 30 дни. С оглед конкретната фактическа обстановка издателят на заповедта определя срока на принудителната административна мярка запечатване на обект.

В настоящия случай не се касае за неиздаване на фискален бон или от кочан с ръчни касови бележки по образец, няма обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че процесния случай касае  укриване на приходи.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и нЕ.ото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С разпоредбата на чл. 6 от АПК се въвежда принципа са съразмерност. Настоящият съд счита, че заповедта е издадена в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 от АПК-принципа за съразмерност. Посочения принцип следва императивно да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, включително и при налагане на принудителна административна мярка, казано по друг начин наложената принудителна административна мярка за определен срок не бива да засяга права и интереси на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. Мотивите в заповедта, че е спазен принципа за съразмерност не намира опора в доказателствата по делото. В мотивите си административния орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. В мотивите към заповедта органа сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да изследва обстоятелствата довели до погрешното отразяване на административния адрес в фискалното устройство.

Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път, а също така по административната преписка не са ангажирани доказателства дружеството - жалбоподател, да има публични задължения към Националната агенция за приходите. Изложените мотиви за нарушение на фискалната дисциплина са общи, при липса на  конкретика и неотносими към процесния случай.

Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение /виж. решение № 15341 от 11.12.2018 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8441/2018 г. VІІІ отд. /.

Затова съдът приема, че определеният в заповедта срок от 3 дни за запечатване на обекта, е несъизмерим с целите по чл.22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При определянето на срока на ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и обществото възможност чрез отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на жалбоподателя. Изобщо конкретни мотиви за срока на мярката не се съдържат в заповедта за налагане на ПАМ. Липсата на съображения за наличието на конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на три дневен срок за налагане на мярката, опорочава издадената заповед и налага нейната отмяна.

Заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК.

От събраните по делото доказателства, се установява, че процесния проверен обект според основателните възприятия на дружеството- жалбоподател  е  находящ се на адрес - град Приморско, ул.“Трети март“ №90, и това е така, защото този адрес е вписан в Договора за наем на недвижим имот – магазин използващ се за търговия на дрехи /л.8/. Извън всякакво съмнение, кой друг, ако не собственикът на имота трябва да е наясно с неговия точен административен адрес. Ако противно на това са допустими и грешки, то от доказателствата по делото се установява проявената грижа на добър търговец от страна на дружеството – жалбоподател, което още в денят на проверката е сключило анекс към договора за наем, в който се изменя адресът на град Приморско, ул.“Трети март“ №68.

Тази промяна незабавно е била отразена и в данните на фискалното устройство, като фискалния бон № 36669215 от 18.08.2020 г./денят на проверката/, в 17ч. и 18 мин. е с отразен адрес - град Приморско, ул.“Трети март“№68.

Това обстоятелство, ведно с другите установени, водят до извода за проверка извършена в противоречие с целта на закона и ето защо настоящият състав  счита, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед.

Предвид изхода на делото искането на дружеството - жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Фантастик 13“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 350 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, десети състав

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0037113 от 17.11.2020 г. издадена от Началник  сектор „Гранични контролно-пропусквателни пунктове“ Бургас дирекция "Оперативни  дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Фантастик 13“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, жк. "Тракия", блок 201Г, вход Б, етаж №6, ап. № 18, представлявано от управителя Г.Г., сумата от 350 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: