№ 2450
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110213453 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 59д, т. 1 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. П. И. чрез процесуален представител
против наказателно постановление № Р-10-221/21.09.2022г., издадено от
заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на
Комисия за финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 177, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с
§ 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО и на основание чл. 351, ал.
1, т. 3 от КСО, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3000 (три хиляди) лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на процесното наказателно постановление. Твърди се, че са налице
процесуални нарушение при издаването му, които са довели до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя. Сочат се аргументи в посока
твърдението, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Счита се, че наказващият орган не е квалифицирал правилно деянието, което
съставлява нарушение, и се излагат твърдения, че жалбоподателя не е субект
на извършеното нарушение. Жалбоподателят излага доводи, че е извършена
неправилна преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Моли се
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, както и да бъде
отменена наложената глоба. Претендира направените по делото разноски.
Административно-наказаното лице, инициирало настоящето
производство, в което има качеството въззивник, редовно призовано в
1
съдебно заседание, не се явява. Представлява се от процесуален
представител, която пледира за отмяна на наказателното постановление по
изложените в жалбата аргументи. Представят се подробни писмени бележки.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – заместник-председател на КФН - редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата - да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представят се подробни писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Към месец декември 2021 г. М. П. И. бил изпълнителен директор на
ЗАД „А.“ АД. При осъществен от КФН ежедневен дистанционен надзор за
спазване на нормативните изисквания при инвестиране на средствата на
фондовете за допълнително пенсионно осигуряване било установено, че през
месец декември 2021 г. на извънборсов пазар (ОТС) са били сключени
множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни
схеми по чл. 176, ал. 1, т. 11 от КСО от името и за сметка на управлявания от
ПОАД „Ц.“ АД, универсален пенсионен фонд. Посочените сделки били
сключени чрез посредничеството на инвестиционните посредници „А.“
ЕООД и „Р.Ф.“ АД.
С цел извършване на проверка за спазване на изискванията на чл. 177,
ал. 2 от КСО във връзка с направените констатации, касаещи финансовите
инструменти по чл. 176, ал. 1, т. 11 от КСО от страна на КФН е била
изисквана информация от инвестиционните посредници относно сделките,
сключени на извънборсов пазар през месец декември 2021 г., с цел
установяване на насрещните страни по тях.
В тази връзка с писмо с вх. № РГ-03-190-6 от 08.02.2022 г.
инвестиционния посредник „А.“ ЕООД е предоставил Нареждане №
36170042276 от 23.12.2021 г. за продажба, от името и за сметка на
управлявания от ПОАД „Ц.“ АД УПФ „Ц.“ на извънборсов пазар на дялове на
договорен фонд „Е.“, управляван от УД „К. И.“ АД, с с ISIN код на емисията:
********** за 71 420 броя дялове при единична цена 1.1310799 евро и обща
стойност на сделката 80 781.73 евро. Сделката е била сключена на 23.12.2021
г. в 19:16:17 ч., с дата на сетълмент 30.12.2021 г. Като насрещна страна по
сделката е бил посочен инвестиционният посредник „Р.Ф.“ АД. От
предоставената информация с писмо с вх. № РГ-03-176-1 от 07.02.2022 г. на
„Р.Ф.“ АД се е видяло, че купувач по сделката, сключена на 23.12.2021 г. в
19:16:17 часа с дата на сетълмент 30.12.2021 г. и обща стойност на сделката
80 781.73 евро, било ЗАД „А.“ АД. Поради което е била изискана
допълнителна информация във връзка със сделката от „Р.Ф.“ АД. Следствие
на което „Р.Ф.“ АД е предоставило Нареждане за покупка № 35229023301 от
23.12.2021 г., с което ЗАД „А.“ АД е подало на извънборсов пазар нареждане
за покупка на дялове на договорен фонд „Е.“, управляван от УД „К. И.“ АД, с
2
ISIN код на емисията ********** за 71 420 броя дялове при единична цена
1.1310799 евро и обща стойност на сделката 80 781.73 евро. Сделката била
сключена на 23.12.2021 г. в 19:16:17 часа с дата на сетълмент 30.12.2021 г.
Документите били подписани от изпълнителния директор на ЗАД „А.“ АД М.
И., заедно с един от останалите представляващи дружеството – К. В..
Следователно с оглед предоставената от двата посредника информация
купувач на дяловете на посочения пенсионен фонд бил ЗАД „А.“ АД.
Същевременно е била извършена и проверка относно свързаност
между ПОАД „Ц.“ АД, управляващо пенсионния фонд, и купувача ЗАД „А.“
АД. С оглед извършвана проверка за свързаност с писмо с вх. № 09-6-
24/01.03.2022 г. „Ц. д.“ АД е предоставил извлечения от акционерната книга
на ЗАД „А.“ АД. От предоставените извлечения се установило, че акционер с
най-голямо участие в капитала на ЗАД „А.“ АД е „Ц.“ ЕАД, притежаваща
пряко 80,99 % от акциите на ЗАД „А.“ АД.
С оглед проверка на актуалното състояние на акционерните участия
на всички пенсионноосигурителни дружества „Ц. д.“ АД с писмо с вх. № 09-
6-11/28.01.2022 г. е предоставил изисканата информация вкл. и извлечения от
акционерната книга на ПОАД „Ц.“ АД. Бил е представен Акт за актуално
състояние към 23.12.2021 г. и към 30.12.2021 г., от който е видно, че към
посочените дати акционери в ПОАД „Ц.“ АД с над 5% от капитала са били
„Ц.“ ЕАД с 50,04 %, „И. Кепитъл“ АД с 24,82 %, „Проучване и добив на нефт
и газ“ АД с 9,71 % и ЗАД „А.“ АД с 7,68 %.
Административно-наказателното производство е образувано на
30.03.2022 г. със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-102 от В. Д. С. на длъжност „Главен експерт“ в
дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на
КФН. Актът е бил съставен срещу М. П. И.. В него свидетелят В. Д. С.
описала фактическите си констатации, посочила, че нарушението е
извършено на 30.12.2021 г. в гр. София и дала правна квалификация на
същото по чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО във връзка с § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“,
подбуква „аа“ от ДР на КСО. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на
същата дата на нарушителя М. И. в присъствието на двама свидетели.
Нарушителят И. след като се е запознал със съдържанието на акта го е
подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в КФН е
постъпило писмено възражение срещу така постановения акт.
Горното послужило като основание, на 21.09.2022 г. заместник-
председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, да
издаде обжалваното НП № Р-10-221/21.09.2022 г., с което ангажирала
административно-наказателна отговорност на М. П. И.. НП е издадено при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО на нарушителя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Видно от разписка наказателното постановление било връчено на 28.09.2022
г. на надлежно упълномощен процесуален представител.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
3
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля В. Д. С.,
справки в регистъра на „Ц. д.“ АД, писмени възражения, писма, както и
останалите материали по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които потвърждават
констатациите по АУАН, като логични, последователни и непротиворечиви и
са съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебния
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице, което притежава активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок. Видно от
приложената по делото разписка, наказателното постановление е връчено на
надлежно упълномощен представител на жалбоподателя на 28.09.2022 г.
Жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган до СРС на
12.10.2022 г. Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон
реквизити. Следователно жалбата се определя като редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производство по реда на чл. 58д и сл.
от ЗАНН, районния съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП са съставени от оправномощени лица, предвид
нормата на чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КСО. На основание чл. 354, ал. 1 от КСО и
т. 14 от приложената към материалите на делото Заповед на заместник-
председателя на КФН № З-48/03.02.2022 г. свидетеля В. С. – „Главен експерт“
в дирекция „Осигурителен надзор“ при КФН, е разполагала с компетентност
да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 354, ал. 2 от КСО. АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване на установения ред и в давностните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на изпълнителния
директор и представляващ Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД
(ЗАД „А.“ АД) – М. П. И.. Наказателното постановление също е връчено
надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
4
отношение единствен към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
Началото на административно-наказателното производство е
обвързано със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение и въз основа на него на издаване на наказателно постановление.
Поради това обстоятелство, настоящият съдебен състав намира, че не е
налице съществено процесуално нарушение, когато при осъществяване на
проверка не е съставен протокол по смисъла на чл. 19, ал. 6 от ЗКФН и
приема, че липсата му не нарушава правото на защита на
административнонаказателно отговорното лице.
На следващо място в жалбата е направено възражение, че при
издаването на процесното наказателно постановление административно-
наказващият орган е нарушил принципът non bis in idem. Софийски районен
съд приема, че този принцип не е нарушен от гл. т. на обстоятелството, че
независимо от съвпадението в датите на осъществените деяния, касае се за
придобиване на активи на различни фондове. Осъществени са различни
сделки, посредством различни нареждания до инвестиционния посредник,
като всяка сделка съставлява самостоятелно основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. За да се приложи принципът non
bis in idem е необходимо да е налице пълно припокриване на фактите,
страните и датата на сключените сделки.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно формата
на изпълнителното деяние (допустителство или съизвършителство),
настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. На първо място,
никъде в акта за установяване на административно нарушение или в
наказателното постановление не се споменава думата „допустителство“, а се
сочи, че лицето е извършило нарушение. Освен това, допустителство се
осъществява не чрез действие, а чрез бездействие. Следователно няма как да
бъде ангажирана в този смисъл отговорността на жалбоподателя, тъй като и в
АУАН, и в НП се посочва, че деянието е осъществено чрез подписване на
съответните документи.
Излагат се твърдения от жалбоподателя и касателно невярно
посочване на датата и мястото на нарушението. Съдът не споделя тези
доводи, тъй като от материалите по делото се установява, че сетълментът на
сделката (моментът, в който банковата транзакция е завършена в полза на
продавача, а финансовите инструменти преминават в патримониума на
купувача) е 30.12.2021 г., т.е. тогава съставътна нарушението е довършен,
независимо, че на конкретната дата страните по сделката не са подписали
документи. Ето защо административнонаказващият орган е определил
именно тази дата като дата на нарушението, а не датата 23.12.2021 г., когато
са били подписани въпросните документи. По отношение на мястото на
извършване на административното нарушение се приема това да е гр. София,
а не гр. Варна, тъй като гр.София е мястото, където нарушението е
довършено.
5
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Жалбоподателя в депозираната жалба излага доводи, че не е субект на
извършеното нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО
изисква субект на нарушението да бъдат свързани с
пенсионноосигурителното дружеството лица. Съдът намира, че е налице
годен субект на административнонаказателна отговорност, тъй като
юридическите лица не могат да формират воля и това налага техните
действия да се осъществяват от представителите им; в конкретния случай -М.
П. И., като представител на ЗАД „А.“ АД. Сделката се явява осъществена на
извънборсов пазар, който се характеризира и се разграничава от регулирания
пазар с това, че имената на участниците по сключваните сделки са отнапред
известни. Това е основание за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, който в качеството му на изпълнителен директор и
представляващ е подписал съответните документи.
На жалбоподателя е определено административно наказание в
минималния възможен размер по закон („глоба“ в размер на 3000 лв.), поради
което съдът намира, че то е законосъобразно, а размерът не подлежи на
обсъждане.
Съдът намира, че в случая не може да се говори за приложение на
нормата на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. Ето защо, съдът счита, че процесното
нарушение не е маловажно по характер.
С оглед на изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чиито орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правна помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е о 80 до 150 лв. В
настоящето производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Делото е разгледано в две публични съдебни заседания, в които са
приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение
справедливия размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100
лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в
полза на това юридическо лице, от което е част административно-наказващия
орган – в случая това е КФН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
6
постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Наказателно постановление № Р-10-221/21.09.2022 г., издадено от заместник-
председателя, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за
финансов надзор, с което на М. П. И., ЕГН **********, за нарушение на чл.
177, ал. 2, т. 2 от КСО и на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от КСО е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА М. П. И. да заплати на Комисията за финансов надзор сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7