РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Благоевград, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102988 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Г. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. ******** против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви Договор за
потребителски кредит № 3053512, сключен на 02.10.2024 г. между Г. И. и „КРЕДИСИМО“
ЕАД за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, както и да
бъде обявен Договор за поръчителство, сключен на 02.10.2024 г. между Г. И. и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД за нищожен. Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се, че Договор за кредит № 3053512, сключен на 02.10.2024 г., е недействителен
съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК, като се сочи, че в него не е посочен реално
дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за
поръчител. Твърди се, че на 02.10.2024г., Г. И. е сключил Договор за потребителски кредит
№ 3053512, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1
500,00 лв. при фиксирани ГЛП от 40 % и ГПР от 48.21 %, като е следвало да внесе общо
дължима сума от 1 970,05 лв., като сумата включвала главница и лихва. Твърди се, че на
същата дата, 02.10.2024 г„ ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* във връзка с договора за
потребителски кредит и с оглед отпускането му, като „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да
обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено
възнаграждение на стойност от 1 255,64 лева за гаранта. Счита се, че и този договор е
недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност,
липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна
сделка. Излага се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит не е била
индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента
1
на сключване на договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Излага се, че принципно
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над
размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта
надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ЗЗД.
По договора за поръчителство, се твърди, че той само формално представлява отделна
гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Сочи
се, че в тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се,
че е налице договор за поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по
договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора
дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща
в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. Излага се,
че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на rap. 1, т, 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да
бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, като в случая това не е сторено, поради което договорът за кредит според ищеца се
явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен
процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Претендират се сторени по делото разноски.
Не се оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за
потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., по силата на който на ищеца ответникът
Кредисимо ЕАД е отпуснал кредит в размер на 1500 лв., като сумата е изцяло усвоена от
кредитополучателя-ищец по избрания от него начин, като договорът е сключен за срок от 16
месеца при последователни месечни вноски подробно описани в погасителен план към
Договора, при ГПЛ по кредита в размер на 40,00%, и ГПР по кредита в размер на 48,21%,
като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1970,05 лв.
Оспорват се всички твърдения на ищеца, че процесния договор за потребителски
кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Твърди се, че по ясен и
недвусмислен начин в договора са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Излага се, че възнаграждението за поръчител не е
включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ
разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Навежда
се, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника Кредисимо
към момента на сключване на договора за кредит. Излага се, че договорът за кредит
предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си
избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и
необезпечен кредит. С оглед изложеното, се счита, че не е налице в Договора за
потребителски кредит задължение или да е регламентирано задължително условие за
отпускане на кредита последния да бъде обезпечен. Не на последно място, се сочи, че дори
2
и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото,
закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на
кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор,
като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява
желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. твърди се, че клиентът е
имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Твърди,
че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и
ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените по делото
разноски.
Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и не
се оспорва, че на 02.10.2024г. е сключен Договор за потребителски кредит №
3053512/02.10.2024г. между Г. П. И. от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД,
ЕИК *********, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител Г. П.
И.. Излага се, че ответникът е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по
силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. Сочи се, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на
задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е
съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода
на предоставяне на услугите. Ответникът описва процедурата по отпускането на договора за
кредит, както и за избиране на опцията същият да бъде обезпечен чрез предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД. Твърди се, че възнаграждението за поръчител
не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Сочи се, че
предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от
избора на конкретния клиент. В този смисъл се сочи, че сключването на този договор не е
„задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР. Сочи се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на
договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от
ЗПК.
В срока за отговор от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен и насрещен
иск срещу Г. П. И., с който се иска да бъде осъден ответника Г. П. И. да заплати на
„Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от
217,50 лева - главница по месечни вноски от 2-ра до 4-та на кредита /главница/ по Договор
за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., част от общо дължимата по договора
главница в размер на лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В случай,
че бъде отхвърлен главния иск, се иска от съда да осъди Г. П. И., ЕГН **********, с адрес :
********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, сумата от 1 280 лева - главница, представляваща чистата стойност на
Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
3
задължението. Претендират се сторените по делото разноски.
Посочена е и банкова сметка, по която може да бъде изплатено претендираното
вземане.
Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и Г. П. И. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г.
Главницата по кредита възлиза на 1 500 лева, като кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита на 16 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е
следвало да са общо 1 970,05 лева (сбор от 1 500 лева главница и 470,05 лева договорна
възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в
размер на 40.00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.21 %. За
погасяване на задълженията си по договора се твърди, че кредитополучателят е извършвал
плащания по кредита в общ размер на 220 лева, която сума е разпределена за погасяване на
следните задължения: сумата от 66,85 лева главница по 1-ва вноска; сумата от 50 лева
възнаградителна лихва по 1-ва месечна вноска, сумата от 103,15 лева, разпределена към Ай
Тръст ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба са дължими поради
настъпил падеж следните суми: 217,50лв. главница по месечни вноски от 2-ра до 4-та, както
и сумата от 136,26лв. възнаградителна лихва по месечни вноски от 2-ра до 4-та. Твърди се,
че общият размер на дължимата и изискуема по договор главница възлиза на 1 433,15 лева,
от които 217,50 лева падежирала за периода от 2-ра до 4-та месечна погасителна вноска и 1
215,65 лева, предсрочно изискуема главница. С оглед на изложеното, се иска от съда да
осъди ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск частичен иск за
сумата от 217,50 лева, представляваща главница по месечни погасителни вноски от 2-ра до
4-та, част от общо дължимата по договора за кредит главница в общ размер на 1 433,15 лева.
В случай, че съда приеме, че процесният договор за потребителски кредит за нищожен, на
основание чл. 23 ЗПК се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца чистата
стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на
основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни лихви,
мораторни лихви, такси и т.н., а именно сумата от 1280,00 лева (усвоената главница от
1500,00 лева намалена с направените плащания от 220,00 лева).
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като насрещната искова молба е изпратена
на ответника по насрещния иск. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от
ответника по насрещния иск.
Твърди се, че главният иск на „Кредисимо“ ЕАД е неоснователен, като се сочи, че става
дума за недействителен договор, по който кредитополучателят дължи само и единствено
чистата стойност на кредита. Излага се, че евентуалният иск на „Кредисимо“ ЕАД е
основателен, тъй като съгласно съдебната практика по един нищожен договор за
потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него. Не се оспорва, че
ответникът по насрещния иск дължи главницата по потребителския кредит, като ответникът
прави признание в отговора на насрещната искова молба, че е внесъл 220,00 лв. по
процесния договор, които следва да се приспаднат от дължимата главница. Признава се, че
ответникът по насрещния иск дължи сумата от 1 280 лв. неизплатена все още главница, тъй
като главницата по договора и съответно усвоената сума от ответника е на стойност от 1500
лв. Претендират се и сторените по делото разноски, като се възразява искането за
присъждане на разноски на ищеца.
С определение № 1110/07.06.2025 г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора. Със същото определение съдът е пиел за съвместно
разглеждане, предявените с насрещната искова молба искове от „Кредисимо ЕАД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, срещу Г. П. И., ЕГН
**********, с адрес : Б., с който се иска да бъде осъден Г. П. И., ЕГН **********, с адрес :
Б., да заплати на „Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, сумата от 217,50 лева - главница по месечни вноски от 2- ра до 4-та на кредита
/главница/ по Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., част от общо
дължимата по договора главница в размер на 1433,15 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
В условията на евентуалност, е предявен иск за осъждане на Г. П. И., ЕГН **********,
с адрес : ********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, сумата от 1 280 лева главница, представляваща чистата стойност на
Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените
искове. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Ай Тръст“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
приобщените писмени доказателства, че на 02.10.2024 г. между Г. П. И. и „Кредисимо" ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит № 3053512. Видно от договора и Приложение №
1 към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на
1500,00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 16, като в
Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента -40% и ГПР в размер на 48,21 %, общ
размер на всички плащания е 1970,05 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 16 вноски с
посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската. В чл. 4 от процесния договор
/както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че
кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор
за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване
на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно
одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е
валидно 10 дни/.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата
на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца Г. П. И., на 02.10.2024г.
последния и втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по
5
силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ********* е поело задълженията да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя,
възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за
предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне
на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия
договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 1255,64 лв. дължимо за
целия период на договора.
Видно от договора за поръчителство, И. е следвало да заплаща възнаграждението, като
„Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна
полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство, както
и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство.
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена
допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен
план, неразделна част от ДПК.
Не се оспорва от страните, че Г. И. е извършил плащания по процесния договор за
кредит в размер общо на 220,00 лева, с които са погасени главница 66,85 лева, 50,00 лева
възнаградителна лихва; 103,15 лева разпределена към „Ай Трст“ „ЕООД за погасяване на
вземането по договора за предоставяне на поръчителство.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са предявени
следните искове:
По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен иск за нищожност на
сключения между „Кредисимо“ ЕАД и Г. И. договор за паричен заем с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2 ЗЗД, чл. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.
По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство - правно основание чл. чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2
ЗЗД, чл. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
6
тъй като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу„Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира следното:
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между
страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит. Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да
констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от
КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице
противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е
налице неравноправна клауза.
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски
кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
7
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 48,21 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
Установи се от договора, че при посочване на ГПР, не са включени разходите,
8
извършени от Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по
договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК *********. При
включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 48,21 %
безспорно ще го надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като според
съда при включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно
начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение
за кредитодателя, реалният ГПР ще надвиши допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от
ЗПК. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния, тъй като в договора
за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В погасителния
план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 1970,05 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
(48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит и доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът приема за установено, че
на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от договора за кредит
да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна, защото
задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
9
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите, с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен и
размерът би надхвърлил законоустановения, което не се и оспорва от ответника
„Кредисимо“ ЕАД.
На основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е
посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и
др. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява
съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
10
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024 г., сключен
между ищеца и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е основателен и следва да бъде уважен. С
оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при условията
на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 4 от Договора за потребителски
кредит.
По исковете по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2 ЗЗД, чл. чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД.
Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит на
02.10.2024г. ищецът е сключил с втория ответник и договор за поръчителство. Въпреки, че
всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като един комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо лице -
поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия
ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от 02.10.2024
г. се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който
той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството.
Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението
да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава
едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
11
от поръчителя. По силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо"
ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство, който е и икономически по - силният субект, разполага и
със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият
от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената
законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Срещу заплащането на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което е в размер на
1255,64 лв. - близък до този на получената в заем сума, ищецът - потребител не получава
каквато и да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ
добите нрави, в каквато насока са и оплакванията на ищеца. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за
нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка. Договорът за
предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит. В случая сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице,
което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй
като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Това
обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност
за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между правата на
потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на добросъвестност, от
което може да се изведе основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.10.2024 г. се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава.
По насрещния иск :
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца по него е да установи следните
обстоятелства:- наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
договор за паричен заем, по силата на които ищецът по насрещната искова молба има
качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател;- реалното предоставяне от
кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; -
наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за
потребителски кредит; - уведомяване на ответника по насрещната искова молба за
настъпилата предсрочна изискуемост и - настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя, касаещо връщане на главницата.
За ответника по насрещната искова молба - погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница по договора и възраженията, релевирани в отговора.
В условията на евентуалност на основание чл. 23 ЗПК се иска заплащане на остатъка
от дължимата се главница.
Предвид основателността на главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
по делото се явява недоказано наличието на валидно договорно правоотношение между
страните. Въпреки това в съдебната практика (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
12
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. е прието, че при
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по
договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност
на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за
чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55
ЗЗД. Съображенията са основани на това, че ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и
задължението за връщане на чистата сума по кредита следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, при който връщането на предоставената сума е на вноски
с различни падежи. Вземането за връщане на предоставената сума е изискуемо с оглед
обявената недействителност на договора. Ако се приеме, че установяване на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. В този
смисъл е по чл. 290 ГПК решение № 50259/12.01.2023 г по гр. д. № 3620/2021 г III гр. о и
решение № 50086/21.12.2023 г по т. д. № 1027/2022 г 1т. о на ВКС/
Няма спор по делото, че ответника по насрещния иск е платил само сумата от 220,00
лв., с които съдът приема, че е погасена част от главницата, тъй като другите задължения по
договора не са валидно възникнали и заемателят не е дължал тяхното заплащане. Предвид
изложеното останалата дължима главница от 1280,00 лв., следва да бъде върната от
ответника по насрещния иск.
Настоящият съдебен състав намира, че чистата стойност на кредита, която подлежи на
връщане при недействителност на договора, според специалното правило на чл. 23 ЗПК,
представлява вземане на кредитора, което при действителен договор е изискуемо обичайно
според уговорените падежи на отделните вноски, а при недействителен - погасителният план
няма действие между страните. В конкретният случай, след като е обявена нищожността на
договора за кредит, не е необходимо да бъде обявявана на длъжника предсрочната
изискуемост на кредита като на основание чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 55 ЗЗД предоставената и
останала дължима сума по кредита е дължима веднага и без покана. По изложените
съображения предявеният насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 217,50 лева -
главница по месечни вноски от 2-ра до 4-та на кредита /главница/ по Договор за
потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., част от общо дължимата по договора
главница в размер на 1433,15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, се явява
неоснователен. Както вече се посочи, кредиторът признава, че длъжникът му е заплатил
сумата от общо 220,00 лева, като това са неизгодни за страната обстоятелства и следва в тази
връзка те да се приемат за доказани. При недействителност на кредита (каквато се
установява тук) според чл. 23 от ЗПК, не се дължи нищо повече от полученото. Доколкото
обаче винаги се дължи връщане на главницата от страна на длъжника, която я е получил, а
пък кредиторът от своя страна дължи връщане на платеното извън тази главница, то
длъжникът ще дължи разликата между получено и платено. Главницата по кредита е 1500,00
лева, платени са 220,00 лева, то тогава евентуалният иск, с който се претендира сумата от
1280,00 лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Сумата, за
която се уважава иска (1 280,00 лева), се дължи ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск - 14.02.2025 г., доколкото това е законна последица от
уважаване на осъдителната претенция.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
13
От страна на ищеца е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв на процесуалния представител на ищеца - адв. Л. К. Б. да се присъди възнаграждение
за осъществената правна услуга.
По стореното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА, съдът намира следното :
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Л. К. Б. въз основа на
сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице. От страна на ответниците е сторено възражение и се
оспорва да е налице материална затрудненост на ищеца.
Настоящият съдебен състав констатира, че в практиката на ВКС е налице противоречие
относно това дали ответната страна може да оспорва наличието на материална затрудненост
на страната, която е получила безплатна правна помощ или не. След като се запозна с
постановената в тази насока най-нова практика на ВКС, намира, че следва да изостави
разбирането, че ответника може да оспорва присъждането на адвокатско възнаграждение
при оказана безплатна правна помощ. В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за
разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Достатъчно е да се
представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата
страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи
от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната,
следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно
разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на
отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае
установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение № 220/02.02.2024г.
по ч.т.д. № 653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение № 1738/10.04.2024г. по гр.д. № 1522/2023г.
на ВКС, II г.о.; Определение № 60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д. № 1954/2021г. на ВКС и др./.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството
на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, по което процесуалният
представител не се е явил, а е депозирал молба, в която се припокриват съображенията
изложени в исковата молба, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по
чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400,00 лв., общо по предявените искове срещу
14
двамата ответници /по 200 лв. по иска за нищожност на договора за кредит и по иска за
нищожност на договора за поръчителство/ - Определение № 1239 от 13.05.2024г. по т.д. №
1555/2023г. на ВКС, II т.о.; Определение № 917 от 12.04.2024г. по ч.т.д. № 328/2024г. на ВКС,
II т.о; Определение № 50043 от 23.05.2024г. по т.д. № 1442/2022г. на ВКС, I т.о./.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по делото, то с оглед
изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС -
Благоевград дължимата се държавна такса по предявения срещу ответниците иск. Относно
дължимата държавна такса в производството цената на предявения иск за нищожност на
договор за кредит се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК, съобразно установената
последователна практика на ВКС /в т.ч. Определение № 1912/08.07.2024г. по ч.т.д. №
1076/2024г. по описа на ВКС, 1т.о., включително ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о.) по
договорите за кредит цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се определя от сбора на
главницата и уговорената лихва, без обаче да включва размера на допълнителните
евентуални вземания за обезщетения, лихви за забава, неустойки и др. под., обусловени от
допълнителни юридически факти (съответните неизпълнения на поетите с договора
задължения). Следователно в случая цената на иска е 1970,05 лв., следователно дължимата
се държавна такса възлиза на 78,80 лева, поради което ответникът „Кредисимо“ ЕАД, следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград дължимата се държавна
такса в размер на 78,80 лева.
По отношение на предявения иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, цената на иска е 1255,64
лева, поради което дължимата се държавна такса възлиза в размер на 50,22 лева. Ето защо,
ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Благоевград дължимата се държавна такса в размер на 50,22 лева.
По предявения насрещен иск ищецът по насрещния иск “Кредисимо“ ЕАД има право
на разноски. От същия се претендира заплащането на сумата от 50,00 лева, представляваща
заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Присъждането в тежест на ответника по насрещния иск на процесуалните разноски, при
уважен иск по чл. 23 ЗПК и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, в случая би
било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за
потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен
контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1
и чл. 7, §1 от Директива 93/13, решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, §1 и чл.7, §1 от директивата, както и принципът на
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява
част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера
на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното
по преюдициално запитване на СРС решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че
чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да
понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на
недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично – така и
решение № 129/30.07.2024г. по т. д № 630/2023 г., I т. о. на ТК на ВКС. В случая се касае за
потребител, ответник по иск относно спор за съществуването на задълженията му към
ищеца, произтичащи от признатия от съда за недействителен, на основание чл. 22 ЦПК,
договор за потребителски кредит, поради което не се следват разноски за ищеца по иск,
независимо от резултата по делото.
15
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, пр.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с
чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит №
3053512/02.10.2024г., сключен между Г. П. И., ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и липса на основание, Договор за предоставяне
на поръчителство от 02.10.2024 г., сключен между Г. П. И., ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано
от С. Р. Я. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Благоевград сумата от 78,80 лв.
/седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
иска срещу този ответник.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от И. М. Ш. - Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Благоевград сумата от 50,22 лв. /петдесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по иска срещу този ответник.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредисимо" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С. Р. Я. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, оф.
311, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш. – Управител,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, 1000, ул. „Триадица“
№ 5Б, ет. 3, оф. 311, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за
адвокат.
ОТХВЪРЛЯ, приетия за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от
„Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, срещу Г. П.
И., ЕГН **********, с адрес : Б., с който се иска да бъде осъден Г. П. И., ЕГН **********, с
адрес : Б., да заплати на „Кредисимо ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, сумата от 217,50 лева - главница по месечни вноски от 2-ра до 4-та на
кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., част от
общо дължимата по договора главница в размер на 1433,15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователен.
16
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН **********, с адрес : Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, сумата от 1 280,00 лв. /хиляда
двеста и осемдесет лева/ - представляваща неизплатено задължение за главница по
недействителен Договор за потребителски кредит № 3053512/02.10.2024г., сключен между Г.
П. И., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК:
*********, в качеството му на Кредитодател, ВЕДНО със законната лихва върху главницата
от 1280,00 лева, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 14.02.2025 г.
до окончателното изплащане.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, посочва банкова сметка на ищеца по насрещния иск,
по която може да бъде заплатена присъдената сума - IBAN ********, BIC: ********, „Банка
ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17