РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Ямбол, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600105 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е образувано по въззивна жалба на Д. С.
С. с ЕГН ********** от гр. ***** чрез процесуалния представител – адвокат от АК –
*****, против Присъда № 20/23.03.2022 г. постановена по НОХД № 128/2021 г. по
описа на РС-Елхово.
С присъдата, подсъдимият Д. С. С. е признат за виновен в това, че на
**.**.**** година, около 23.30 часа, в помещение в ловна хижа, находяща се в
землището на село ***** *******, община *****, област *****, действайки в
съучастие със С. Р. Й. и Е. М. Н., като извършител, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
изразяващи се в отправяне на псувни и закани с думи, че „ще ги бие", замахване с
бухалка срещу П. Т. Т., М. Й. Т., Д. М. С., Б. Р. И., И. Л. В., С. А. Г., Б. В. В., С. И. Д.,
Р. Ю. Й., Д. П. Й., Я. Ж. Р. и Л. К. В., както и удар по масата с бухалка - престъпление
по чл.325, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК във
вр. чл.325, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му
1
е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева /две хиляди и
петстотин лева/.
Подсъдимият Д. С. С., с посочени по - горе данни за самоличност, е осъден в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.189, ал.3 от НПК,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -Елхово 5.00 лева
държавна такса.
По отношение на подсъдимите Е. М. Н. и С. Р. Й. в хода на производството е
внесено споразумение за решаване на наказателното производство и по отношение на
тях делото е решено с Определение № *** от **.**.**** г., влязло в сила от дата
**.**.**** година, с което е одобрено постигнатото между РП Ямбол, подсъдимите Н.
и Й. и защитниците им споразумение за решаване на наказателното производство,
постановено от друг състав на РС Елхово по НОХД № ***/**** година на РС –
Елхово. Съгласно одобреното споразумение подсъдимите Е. М. Н. и С. Р. Й. са
признати за виновни по повдигнатите им обвинения с внесения по процесното НОХД
№ 128/2021 година на ЕРС обвинителен акт за престъпление по чл.325, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 от НК, извършено от всеки от тях в съучастие помежду им и с подс.Д. С..
Въззивната жалба на подс. С. е бланкетна и в нея се съдържа оплакване за
необоснованост, несправедливост и неправилност на обжалваната присъда, като
постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
претендира да бъде признат за невиновен, поради недоказаност на обвинението.
Алтернативно моли наложеното му наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол оспорва основателността
на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната
присъда.
Въззивникът – подс.С. участва в съдебно заседание лично и с
упълномощения от него защитник – адвокат от АК-*****. Защитникът поддържа
въззивната жалба. Развива съображения за допуснати от първонистанционният съд
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на
проведено по делото разпоредително заседание по реда на чл.248 от НПК – от една
страна и в одобрено от друг състав на съда, различен от състава на
първоинстанционния съд, разгледал производството по реда на чл.78а от НК,
споразумение за решаване на делото по отношение на другите двама подсъдими - С. Р.
Й. и Е. М. Н. – от друга. Счита, че тези процесуални нарушения не могат да бъдат
отстранени от въззивната инстанция, тъй като били накърнени правата на защита както
на подсъдимия Д. С., така и на пострадалите, които поради непровеждането на
разпоредително заседание не са имали възможността да бъдат конституирани в
качеството на граждански ищци и частни обвинители. Ето защо намира, че са налице
предпоставките на чл.335, ал.2 вр. чл.334, т. 1 от НПК и моли съда да постанови
2
решение, с което присъдата на ЕРС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В последната си дума подсъдимият Д. С. изразява желание делото да бъде
преразгледано от първоинстанционния съд.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При нейното установяване решаващият съд е обсъдил прецизно и е анализирал в
детайли кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Анализът на събраните
доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е
правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд
напълно се солидаризира с него и не намира за нужно да го преповтаря.
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,
изцяло споделена от въззивния съд, основното в която е следното:
Към месец юли **** година подсъдимият Д. С. С. бил в приятелски
отношения с подсъдимите Е. М. Н. и С. Р. Й., спрямо които делото е приключило с
влязло в сила споразумение.
Свидетелите П. Т. Т., М. Й. Т., Д. М. С., Б. Р. И., И. Л. В., С. А. Г., Б. В. В., С.
И. Д., Р. Ю. Й., Д. П. Й., Я. Ж. Р. и Л. К. В., участвали в проект за извършване на
археологически и теренни изследвания в района на община *****, област *****. В тази
връзка, във времето от **.** - **.**.**** г. били настанени в ловна хижа, находяща се
в землището на село ***** *******, община *****, област *****. Ръководител на
групата била свидетелката Д. С., а археолог бил свидетелят Я. Р.. Около 21.20 ч., на
**.**.**** година, в хижата влязъл С. Р. Й., като повод за това бил откраднатия му
през деня металдетектор и подозренията му, че посочените свидетели са го взели.
Подс. Й., носейки в чантичката си нож, поискал да разговаря с ръководителя на
групата, като отказал да говори с ръководителят на групата – св.Д. С., тъй като е жена
и пожелал да говори с някой мъж. Свидетелката Д. С., притеснявайки се от подсъдимия
Й., възпряла св.С. Г. да се приближава до Й.. Св. М. Т. подканил с пръчка подс. Й. да
напусне хижата, като последния си тръгнал. За случилото се били уведомени
полицейските органи, които пристигнали на място и провели беседи с настанените в
хижата лица, след което си тръгнали.
Напускайки хижата, подс. Й. потърсил помощ от подс.Д. С., като последния
3
заедно с подс. Е. Н., с когото били заедно, тръгнали от град Ямбол към село *****
*******. Заедно с тях тръгнал и св.Р. Р.. От град Ямбол, с друг автомобил, тръгнали и
свидетелите Е. Р., Г. Г. и С. И., които също били уведомени за намеренията на подс. Й.
да се срещне с хората, за които имал предположения, че са му откраднали
металдетектора. Около 23.30 часа, в изпълнение на взетото решение да влязат в
хижата, подсъдимите Д. С., С. Й. и Е. М., влезли в помещението на хижата, където
били събрани свидетелите П. Т., М. Т., Д. С., Б. И., И. В., С. Г., Б. В., С. Д., Р. Й., Д. Й.,
Я. Р. и Л. В. и започнали да замахват бухалките срещу тях, да ги псуват с думите „Сега
ще ви ебем майката" и да им се заканват, че ще ги бият. Подсъдимият С. Й. нанесъл
удар с бухалката по масата, в резултат на което се счупила намиращата се там посуда.
Свидетелите, настанени в хижата се опитвали да се предпазят от подсъдимите, като
искали да разговарят с тях, но това не довело до промяна в поведението на
подсъдимите. Подсъдимите продължили да псуват и да се заканват на присъстващите.
Около 23.40 часа, подс. С. Й. и св. Я. Р. излезли в двора на ловната хижа, тъй
като подсъдимия поискал да разговаря с археолога на групата. В този момент
свидетелите Р. Р., Е. Р., Г. Г. и С. И. напуснали хижата, прескачайки оградата. Там
подс. Й. попитал св.Я. Р., дали той е пуснал кравите и кучетата, а св. Р., не разбирайки
въпросите на подсъдимия, му обяснил, че около 19.00 часа на същият ден, хижарят е
докарал едно теле с фургон, което се намирало в двора на хижата. В този момент подс.
С. Й. нанесъл удар с бухалката в лявата част на корема на св.Я. Р., както и прав удар с
крак от дясната страна на корема, в резултат на което св. Р. изпитал болки. Малко
време след това, подсъдимите Й., С. и Н. напуснали хижата.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. Д. С. се
установява, че същият не е осъждан, но по реда на чл.78а от НК е бил освобождаван от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, с Присъда № **/**** година
по НЧХД № ****/**** година на ЯРС, влязла в законна сила на **.**.**** година.
От приложената по делото справка на ТД на НАП офис Ямбол се установява,
че срещу подс. Д. С. не е било образувано изпълнително производство за събиране на
наложеното административно наказание - глоба по НЧХД № ****/**** година на ЯРС
в размер на 1000лв.
От приложеното по делото писмо на РС – Ямбол се установява, че по НЧХД
№ ****/**** година на ЯРС няма данни дали наложеното административно наказание
по същото - глоба в размер на 1000 лв. е било изпълнено, както и че по делото няма
данни дали за събиране на глобата е бил издаден изпълнителен лист.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият Д. С. С. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
4
престъплението по чл.325, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на **.**.**** година,
около 23.30 часа, в помещение в ловна хижа, находяща се в землището на село *****
*******, община *****, област *****, действайки в съучастие със С. Р. Й. и Е. М. Н.,
като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на
псувни и закани с думи, че „ще ги бие", замахване с бухалка срещу П. Т. Т., М. Й. Т., Д.
М. С., Б. Р. И., И. Л. В., С. А. Г., Б. В. В., С. И. Д., Р. Ю. Й., Д. П. Й., Я. Ж. Р. и Л. К. В.,
както и удар по масата с бухалка.
Въззивната инстанция се присъедини към заключението на решаващия съд,
според което събраните доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете
съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада и с изложената в
обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства - времето,
мястото и механизма на извършване на деянията и техния автор, са категорично
установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в
хода на наказателното производство. Съображенията, които първоинстанционният съд
е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за
установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те
позволяват на страните и на горната инстанция да проследят формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, решаващият съд е
достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената
оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.
Подсъдимият е извършил на инкриминираната дата престъпното деяние -
предмет на обвинението, изпълващо посоченият по-горе състав на престъпление от
материалния наказателен закон на Република България. Правилно, първият съд е
отбелязал, че авторството на извършеното престъпление в лицето на подс.Д. С. се
установява по безспорен начин както от признанията му, направени в хода на
съдебното производство, така и от показанията на свидетелите и извършените
процесуално - следствения действия по разпознаване на лица.
За съставомерността на деянието от обективна страна по горепосочения
престъпен състав се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
5
обществения живот. Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак
на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г.,
постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) "непристойни" са онези действия, които са
неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. "Грубо нарушаване на обществения ред" е
налице когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против установения
ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или
съществено нарушава нормите на нравствеността. "Явно неуважение към обществото"
има когато дееца, чрез действията си, изразява открито висока степен на неуважение
към личността и правилата на обществото. При това противообществения характер на
тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
доС.ие. Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са
осъществени. Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак -
специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на
дееца. Този мотив е налице когато със своите действия дееца показва, че не се смята
обвързан от съществуващите социални норми на поведение - стои над тези норми и се
отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че
хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява
единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред,
като в конкретния казус действията на подсъдимия са били продиктувани именно от
желанието му да манифестира явното си неуважение към обществото и установения
ред.
Въззивният съд намира, че е извършена правилна правна квалификация на
деянието, извършено от подсъдимия, като неговите действия са били непристойни в
смисъла, вложен от законодателя и изяснен в задължителната съдебна практика, тъй
като са били неприлични, чрез тях е изразена демонстрация против установения ред,
нарушени са обществени интереси, свързани с опазването на обществения ред и
открито е изразена висока степен на неуважение към личността на присъствалите лица.
Тези обстоятелства разкриват грубо нарушение на обществения ред, което е обхванато
от съзнателните представи на подсъдимия, доколкото същият е съзнавал, че
непристойните действия и реплики са обществено неприемливи, като по делото се
установи, че не е бил провокиран. Въпреки това е употребил груби и цинични изрази,
заканвал се е и е размахвал бухалка пред настанените в хижата свидетели, изброени
поименно по-горе. Поради горното правилно Районен съд Елхово е заключил, че
деянието е съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като извършените от подс. С.
действия представляват непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото по смисъла на закона и цитираната по-
горе практика на ВС.
6
Подс. С. е осъществил процесното престъпление в съучастие с Е. М. Н. и С.
Р. Й., като извършители, т.к. всеки един от тримата е взел участие в осъществяването
на самото изпълнително деяние, поради което правилно ЕРС е заключил, че подс. С. се
явява съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна дали е налице състав на престъплението хулиганство
по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК или на друго престъпление, се определя и извежда от
съдържанието, направлението на умисъла на дееца, мотивите и целта на извършените
от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото. Хулиганският мотив,
който е водещ и задължителен елемент от субективния състав на престъплението по
чл. 325, ал.1 от НК, съставлява стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо
неуважение към обществото и неговите порядки и в частност да противопостави себе
си на общоприетите правила за приличие. С оглед на това, проверяващата инстанция
изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъплението е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от
НК. Прекият умисъл се извлича от действията на подсъдимия, целящи постигането на
формирания противообществен резултат, като умисълът е обхващал представите
относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с
горепосочената правна квалификация. Законосъобразно ЕРС е приел, че е налице и
умисъл за съучастие, тъй като подс.С. е съзнавал, че действа съвместно с подсъдимите
С. Й. и Е. Н., предвиждал е общественоопасните последици на своето деяние и тези,
които ще последват от деянията на останалите двама съучастници, като е целял именно
настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е и хулиганският мотив
при извършване на самото деяние, т.к. чрез поведението си подсъдимият е изразил
противопоставянето си на нормалните взаимоотношения между гражданите и своето
цялостно негативно отношение към законите и общественият ред в страната.
Като неоснователно съдът прецени възражението на защитника за допуснати
при разглеждане на делото от първоинстанционният съд съществени нарушения на
процесуалните правила. От протокола от проведеното по делото публично заседание
на **.**.**** г. е видно, че разпоредително заседание по реда на чл.248 от НК е
проведено, при което двама от тримата подсъдими, а именно – С. Й. и Е. Н., както и
техните защитници са заявили, че заедно с прокурора са постигнали споразумение за
решаване на делото, което в писмена форма е било изготвено и представено пред съда.
Последният, съобразявайки се с разпоредбата на чл.384а, ал.1, 2 и 3 от НПК е отложил
разглеждане на делото и е докладвал същото ведно с внесеното споразумение за
разглеждането му от друг съдебен състав. След като споразумението е било разгледано
и одобрено от съдебния състав по НОХД № ***/**** г. на ЕРС, делото е продължило
своя ход и разглеждане по отношение на третия подсъдим Д. С. от съдебният състав по
процесното НОХД №128/2021 г. на ЕРС. Именно този съдебен състав законосъобразно
7
е провел разпоредително заседание за обвинението, повдигнато спрямо подс.С. и е
разгледал делото по реда на Глава 28 от НПК. По този начин, първият съд не е
допуснал нито липса на проведено разпоредително заседание, нито пък процесуално
нарушение свързано с реда за разглеждане на споразумението, като е спазил стриктно
изискването по чл.384а от НПК за разглеждането му от друг съдебен състав. Не са
били накърнени в никаква степен и правата на пострадалите лица – както се твърди от
защитата. В с.з. на **.**.**** г. всички пострадали са били призовани редовно / с
изключение на пострадалите Р. Й., Д. Й. и Я. Р./, като не са се явили и не са посочили
уважителни причини за неявяването си. Нередовно призованите пострадали свидетели
Р. Й., Д. Й. и Я. Р., не са били намерени на посочените от тях адреси в страната за
призоваването им. При тези факти и съобразно чл.247г, ал.2 и ал.3 от НПК съдът
правилно е дал ход на делото, като по този начин не е накърнил процесуалните права и
интереси, с които пострадалите разполагат в наказателното производство. А относно
производството, проведено спрямо подс.Д. С. по реда на Глава 28 от НК, следва да се
отбележи, че съгласно чл.376, ал.3 и ал.4 от НПК в него не се допускат граждански
искове и не участват частни обвинители. При тези данни, настоящият съдебен състав
намери, че първият съд е разгледал наказателното производство процесуално изрядно
и не е допуснал нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените
такива, респ. не е нарушил процесуалните права както на подсъдимият Д. С., така и на
пострадалите лица.
По отношение на наказанието:
Въззивният съд счита, че първоинстанционния такъв законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид наличието на всички законови
предпоставки за освобождаването на подс.Д. С. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. В тази насока, правилно и обосновано районният съд е
съобразил задължителните указания, дадени в ТР № 2/28.02.2018 година по т.д. №
2/2017 година на ОСНК на ВКС, според които институтът на чл.78а от НК е приложим
повторно и по отношение на лице, което е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената
глоба, но за събирането й не е образувано изпълнително производство и вземането е
погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок,
равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
За процесното престъпление НК предвижда наказание “Лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание”. Към момента на
извършването му, обвиняемия не е бил осъждан за престъпление от общ характер.
Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава 8 от НК с
присъда № **/**.**.**** г. по НЧХД № ****/**** г. на ЯРС, влязла в сила на
**.**.**** г., с която му е наложено административно наказание глоба за
8
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. От приетите в съдебно заседание пред районният
съд справки от ТД-НАП–офис Ямбол и от РС Ямбол, постъпили в съда под вх.№
****/**.**.**** г. и №*****/**** г., е видно, че за изпълнение на наложеното на
подс.С. административно наказание глоба няма издаден изпълнителен лист и
съответно не е било образувано изпълнително производство за нейното събиране.
Установено е също и че административното наказание не е било заплатено от подс.С..
Така, към датата на извършване на процесното деяние, административното наказание
по НЧХД № ****/**** г. на ЯРС е станало неизпълнимо поради погасяване на
вземането по давност, като е изтекъл и едногодишния реабилитацинонен срок по чл.86,
ал.1, т.3 от НК.
При тези факти предвид настъпилата погасителна давност за вземането и
застъпеното становище във вече цитираното Тълкувателно решение по т. д. № 2/2017
г., ОСНК с мотивите по т.4, съдът намира, че в конкретния случай е допустимо
повторно да бъде приложен института на чл.78а от НК по отношение на подс.Д. С.. От
престъплението не са причинени имуществени вреди. Следователно, налице са
задължителните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, - глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
За да определи административното наказание около средния размер на 2500
лева, правилно решаващият съд е съобразил, от една страна – добрите
характеристични данни за подсъдимия, а от друга страна – времето, мястото на
деянието - през нощта, в присъствието на множество лица и извършването му в
съучастие, като е взел предвид и факта, че подсъдимият е трудово ангажиран.
Наложеното наказание в този му размер съдът намира за справедливо с оглед
изложените обстоятелства, като това наказание в този размер ще изпълни целите
посочени в чл.36 от НК свързани с личната и генералната превенция и ще въздейства
възпиращо върху подсъдимия да не извършва други подобни прояви .
Водим от изложеното дотук, поради липса на основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 20/23.03.2022 г. постановена по НОХД №
128/2021 г. по описа на РС-Елхово.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10