РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Русе, 06.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на
24 март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 749 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
във връзка с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „ЕМЕИЯ М“ ЕООД,
със седалище: гр. Русе, представлявано
от управителя Е.П.П., против Заповед за налагане на ПАМ № 178-ФК от 02.11.2021
г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – кафене, находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 1,
стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират
основания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на заповедта.
Жалбоподателят
претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Б. Г., взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Фактически и правни изводи
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена от лично от управителя на
дружеството на 07.12.2021 г., видно от подписана от него разписка (л. 6 от
преписката). Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 20.12.2021
г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок
за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 31.10.2021 г., в 17:00 часа, в ТД на НАП –
Варна, след извършен анализ на издадени фискални касови бележки (ФКБ) и
служебни бонове в търговски обект по смисъла на § 41 от ДР на ЗДДС – кафене,
находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 1, стопанисван от жалбоподателя,
било констатирано, че търговецът, в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (ФУ), не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от
въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на
разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Резултатите от извършения анализ са материализирани в Протокол
за извършена проверка (ПИП) № 0437145 от 31.10.2021 г., във връзка с Протокол за извършена проверка № 0436810 от
19.10.2021 г., във връзка с Протокол за извършена проверка № 0437144 от
20.10.2021 г. и изведените от ФУ в обекта клен за 22.09.2021 г. и клен за
02.10.2021 г. (л. л. 14 – 23, л. л. 34 - 37 от преписката).
При посочения анализ е била извършена съпоставка на
издадените ФКБ и издадените служебни бонове, обективирана в приложена таблица към
ПИП от 31.10.2021 г. (л. 23 от преписката), където същите са отразени в
последователност с поредни номера. Установено е, че изведените служебни бонове
от монтираното в обекта ФУ, модел „TREMOL ZM – KL – V2” с ФУ № ZK068474 и ФП № 50174028 са изведени с
поредни номера служебно, без към тях да има издаден ФКБ. Установените служебни
бонове за 22.09.2021 г. са 11 бр. и са за 86,58 лева, а за 02.10.2021 г. са 4
бр. и са за 21,68 лева или общо за 108,26 лева.
При така установеното се налага изводът, че търговецът
едновременно с плащането не е предоставял на клиентите ФКБ на обща стойност за 108,26
лева от работещото ФУ, с което не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред, и по този начин е
осъществил състава на нарушение по посочените по-горе разпоредби.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 178-ФК от 02.11.2021 г., издадена от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – кафене,
находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 1, стопанисван от жалбоподателя,
за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ”а” и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. л. 1 – 5 от преписката).
В заповедта има изрично позоваване на горецитираните
протоколи за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в тях фактическа
обстановка. Посочените са и всички останали събрани по преписката писмени
доказателства, обусловили издаването на оспорената заповед, както касателно
установеното нарушение, така и досежно определения срок на действие на
наложената ПАМ.
Във връзка с констатациите при проверката от
административния орган е прието, че
търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл.3, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.1 и ал. 4,
т. 1 от ЗДДС.
За констатираното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, на търговеца на 07.12.2021 г. е съставен и АУАН (л.
л. 7 - 9 от преписката).
В хода на съдебното производство са събрани писмени
доказателства за установяване на посочени в ЗНПАМ обстоятелства, имащи отношение към определяне срока на действие на
процесната ПАМ – наличие на непогасени публични задължения на задълженото лице
в особено голям размер по образувано в ТД на НАП – Варна изпълнително дело №
18150003457/2015, а именно с главница 26 598,21 и лихва 8 440,05 лева
към дата 02.11.2021 г., както и наличието на други данъчни нарушения, за които
срещу задълженото лице има издадени и влезли в сила НП-та – НП № 499636 от 16.03.2020
г., влязло в сила на 03.10.2020 г. и НП № 499182-F517050 от 12.03.2020 г., влязло в
сила на 04.07.2020 г. (л. л. 20 – 39 от делото).
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предложение второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се в приобщената към
делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС
(л. 49, гръб от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, на която
се позовава административният орган в процесната заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл. 118 от закона. Според ал. 1 на
последната цитирана разпоредба - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В случая, в Протокол за извършена проверка № 0437145 от 31.10.2021
г., във връзка с Протокол за
извършена проверка № 0436810 от 19.10.2021 г., във връзка с Протокол за
извършена проверка № 0437144 от 20.10.2021 г. и изведените от ФУ в обекта клен
за 22.09.2021 г. и клен за 02.10.2021 г. е установено, че за изведените на 22.09.2021
г. 11 бр. за 86,58 лева и на 02.10.2021 г. 4 бр. за 21,68 лева или общо 108,26
лева служебни бонове от монтираното в обекта ФУ няма издадени ФКБ.
При така установеното се налага изводът, че търговецът
едновременно с плащането не е предоставял на клиентите ФКБ на обща стойност
108,26 лева от работещото ФУ, с което не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред, и по този начин е
осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т.
1 от ЗДДС.
Протоколите, съставени по установения ред и форма от органите
по приходите в кръга на правомощията им, се ползват с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По делото не са събрани
доказателства, които да опровергават удостовереното в ПИП.
Според
въведеното изискване в чл. 25, ал. 6 от относимата наредба фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Констатациите
в горецитираните ПИП, при липсата на ангажирани доказателства, които да водят
до други фактически и правни изводи, установяват нарушението, което е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
С
неиздаване на ФКБ за всяка една продажба, което безспорно се установява от
доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3, във връзка с
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за запечатване на
обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на нарушението и е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ.
В оспорения акт са изложени изключително
подробни съображения относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка.
При определяне продължителността на срока на
действие на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като съобразява същия с всички факти и обстоятелства за
конкретния случай.
В случая са съобразени местоположението на
обекта (в централна част на гр. Русе); характера на дейността – целогодишна, а
не сезонна, като обектът представлява кафене, което има разположени маси, както
на закрито – 20 места, така и на открито – 30 места.
Посочено е, че наред с установеното по
съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на фискални касови бележки на обща стойност от 108,26 лева, е
установено и че търговецът има непогасени
публични задължения в особено голям размер по образувано в ТД на НАП – Варна
изпълнително дело № 18150003457/2015, а именно с главница 26 598,21 и
лихва 8 440,05 лева към дата 02.11.2021 г., както и че търговецът е
санкциониран с влезли в сила НП-та за други данъчни нарушения - НП № 499636 от 16.03.2020
г., влязло в сила на 03.10.2020 г. и НП № 499182-F517050 от 12.03.2020 г., влязло в сила
на 04.07.2020 г., като последните обстоятелства са безспорно доказани по делото
с ангажираните от страна на ответника писмени доказателства (л. л. 20 – 39 от
делото).
Мотивите на административния орган относно
срока на ПАМ почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на
самата мярка, която е с преустановителен
и превантивен характер.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е неоснователна.
По
разноските
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „ЕМЕИЯ М“
ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 178-ФК/02.11.2021
г., издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
– кафене, находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 1, стопанисван от „ЕМЕИЯ М“ ЕООД, за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “ЕМЕИЯ М“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Генерал
Скобелев” № 52, вх. 1, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя Е.П.П.,
да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: