РЕШЕНИЕ
№ 2837
гр. Варна, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110118109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. П. К., ЕГН:
**********, с адрес с. Д., общ. А., обл. В. с която претендира да бъде осъдена ИВ. СЛ. ИВ.,
ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. А., обл. В., да му заплати сумата от ***** лева дължима
по запис на заповед с дата на издаване 25.12.2021 год. и падеж 15.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда 04.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 25.12.2021 год. ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** издала в полза на
Р. П. К. запис на заповед като обезпечение по договор за заем от 25.12.2020г. Падежът за
плащане по ценната книга уговорен точна дата - 15.03.2021г. настъпил, но изпълненение не
последвало. За принудителното събиране на задължението поемателят подал заявление по
чл. 417 ГПК, което било отхвърлено. Ищецът бил уведомен, че разполага с правото да
предяви осъдителен иск за претендираното вземане, и в изпълнение на дадените му
указания е заявена настоящата претенция. Моли исковата претенция да бъде уважена, както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който признава иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.09.2022г. ответникът се е
явил лично, като потвърждава изразеното признание.
Ищецът моли да бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор и в проведеното
открито съдебно заседание, ответникът е направил изрично изявление за признание на
претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на ответника за приетия
от него ред за разглеждане на делото, който не е възразил.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск по чл. 422
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 вр. чл. 535 вр. чл. 486 ал. 1 т. 4 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 44 ЗЗД е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 180 лева за платена държавна такса, както и разноските в заповедното
производство за държавна такса – 180 лв., доколкото заявлението е било отхвърлено.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 538 ал. 1 вр. чл. 535 вр. чл.
486 ал. 1 т. 4 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 44 ЗЗД ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ.
А., обл. В. да заплати на Р. П. К., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. А., обл. В. сумата от
**** лева дължима по запис на заповед с дата на издаване 25.12.2021 год. и падеж
15.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 04.11.2021г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** да
2
заплати на Р. П. К., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. А., обл. В. сумата от 180 лева
представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
държавна такса, както и сумата от 180 лева представляваща разноски по ч.гр.д. №
16046/2021г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3