№ 490
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510456 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20133742 от 07.06.2021 г. по гр.д. № 41746/2020 г. по описа на
СРС, 53 с-в, е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
В. М. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК: ****, сумата от 1825,15 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 215,58 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 10.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
25655/2020 г. на СРС, като е отхвърлен иска на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата над сумата 1825, 15 лв. до сумата 2048,27 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.5.2016 до м.4.2017 г.; признато е за установено по предявените искове реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Н. ИЛ. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК: ****, сумата от 1825,
15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 215,58 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 10.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1
25655/2020 г. на СРС, като е отхвърлен иска на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата над 1825, 15 лв. до 2048,27 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.5.2016 до м.4.2017 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на “Т.” ООД,
ЕИК ******, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответниците В. М. Л. и Н. ИЛ. Л.. Изложени са доводи за неправилност
на постановеното решение в указаната част. Неправилно съдът в постановеното
решение приел за доказано наличието на облигационно отношение между страните във
връзка с доставка и потребление на ТЕ за битови нужди в описания имот. Освен това в
производството не е установено реално потребление на конкретно количество ТЕ,
чиято стойност да е дължима от потребителя – абонат. Ответниците не са давали
съгласие за цитираните от ищеца ОУ към договорите за доставка на ТЕ за битови
нужди, поради което същите не ги обвързват. Съставените от фирмата за дялово
разпределение документи за измерване и отчет не ги обвързват и не установяват
конкретно потребление на ТЕ. Съответно разпоредбата на чл.153 ЗЕ не следва да се
прилага в отношенията им, тъй като противоречи на чл.17, ал.3 от Конституцията и
чл.7 от Директива 2011/83/ЕС- транспонирана в ЗЗП. В случая е приложим чл.62 ЗЗП.
С оглед това при липса на ангажирани доказателства за посочените обстоятелства
предявените искове като неоснователно е следвало да бъдат отхвърлени, а не уважени.
Жалбоподателите сочат, че съдът неправилно е приел за дължими сумите за
потребена в имота ТЕ. Излагат подробни правни и фактически доводи за обосноваване
основателността на позицията си.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в посочената част и
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД.
Подпомагащата страна на ищеца - “Т.” ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено е
от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо - съдът
е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Ответниците имат качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно са и задължени да
заплащат доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода, отопление и отдадена
от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот – в случая ответниците. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
3
В производството е установено, чрез представените пред първата инстанция
договор за продажба на недвижим имот - държавна собственост от 26.03.1992 г., че В.
М. Л. и Н. ИЛ. Л. са собственици на топлоснабдения недвижим имот – ап.№ 14,
находящ се в гр.София, ж.к.**** с аб.№ 133481.
Чрез представените в първата инстанция документи за извършено дялово
разпределение за аб.№ 133481 и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред СРС,
които настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за
процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2019 г. стойността на доставената и
потребена топлинна енергия възлиза общо на сумата 5827.02 лв.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл.31 ал.1
от първите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от
търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и
ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по
чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на
4
сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с
изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с
изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача. Съответно, според чл.33 от
ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При съобразяване сочените разпоредби настоящия състав намира, че изводите на
първата инстанция за погасяване по давност на вземанията на ищеца за периода от
01.05.2016 г. до м.04.2017 г. са правилни и съответни на материалния закон. С
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК са
дадени разяснения, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, който съобразно указаното в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 25655/2020 г. по описа на СРС, 53 с-в е било подадено на 19.06.2020 г. с оглед
указанията на чл. 422, ал. 1 ГПК вземанията на ищеца за периода м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. в размер на сумата 3650.30 лв. - цена на потребена топлинна енергия са
дължими. Доводите на въззивниците – ответници в обратен смисъл съдът намира за
неоснователни.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че ОУ на ищцовото дружество
противоречат на ЗЗП. В случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, доколкото съгласно цитираната вече разпоредба на
чл.150 ал.3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
5
условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни
писмени споразумения. В случая ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото няма данни, а и твърдения, че
ответниците са възразили срещу тях в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Освен това, съгласно ТР
№2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.
Както правилно е отбелязал СРС в постановеното решение, чрез сключеното и
представено в производството пред първата инстанция споразумение за разсрочване на
задълженията, ответницата е признала задълженията/вземанията за периода от м.5.2017
до 04.2019 г., поради което доводите й в обратен смисъл съдът намира за
неоснователни.
Неоснователно ответника се позовава на отмяната на Методиката за дялово
разпределение от страна на ВАС, ІІІ отделение, с решение № 4777/13.04.2018 г.,
доколкото тази отмяна не касае исковия период, а има действие само за в бъдеще - след
влизане в сила на решението на ВАС.
Според Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, операторът на
топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа,
като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Така са определени
качествените параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени ясно,
респективно посочен е механизъм за определянето им в зависимост от предварително
разчетени критерии. Следва да се има предвид, че ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция до съответната сграда – етажна собственост. Ищцовото дружество
обаче няма задължения във връзка с изправността и състоянието на отоплителната
инсталация в сградата, съответно неизправностите и неефективността на същата. Освен
това по отношение на качеството на доставената енергия потребителят разполага с
възможността да направи рекламация по реда, предвиден в ОУ.
Настоящият въззивен състав намира, че не е налице нарушение на общностното
право /ЕО/. Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на
дължимия резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина на
въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са
транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата,
при която дадена директива не е въведена в действие в националното право
своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби
6
пред българския съд, който не следва да прилага националните норми, които
противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай обаче не е такъв.
Самата система за дялово разпределение е въведена с чл.112г ЗЕЕЕ отм. в изпълнение
изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно
ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната
ефективност. Тази директива е отменена с чл.31 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на
Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги. Именно съгласно директивата, държавите-членки
трябва да разработят и реализират програми в областта на таксуването на енергията,
предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди, на база
действителната консумация.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивниците- ответници не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемият - ищец не е отправил своевременно искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не следва да му присъжда
такива.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133742 от 07.06.2021 г. по гр.д. № 41746/2020 г.
по описа на СРС, 53 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено по
предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. М. Л., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.” ЕАД с ЕИК: ****, сумата от 1825,15 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 215,58
лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25655/2020 г. на СРС, КАКТО И В
ЧАСТТА, С КОЯТО Е признато е за установено по предявените искове реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че Н. ИЛ. Л., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК: ****, сумата от 1825,
15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
7
от м.05.2017 г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 19.06.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 215,58 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 10.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
25655/2020 г. на СРС.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – “Т.” ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8