№ 68
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Емилия А. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000334 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Повод за започването му е частна жалба от Т. П. К., ЕГН ********** от гр. Б., ЖК „
И.“, ... против постановеното по т. дело № 139/2020 г. по описа на Сз ОС разпореждане от
10.03.2021 г., с което е върната подадената от Т. П. К., ЕГН ********** въззивна жалба вх.
№ 261755 от 09. 02. 2021 г. против решение № 260016 от 15.01.2021. постановено по делото.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност
и е поискана е отмяна на разпореждането.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери
за установено следното:
Търговско дело № 139/2020 г. по описа на Сз ОС е образувано по повод предявен от
„...“ ЕООД/ в несъстоятелност/, гр. С.З. чрез представляващия дружеството синдик М.С. иск
против Т. П. К., ЕГН ********** от гр. Б. за осъждането й да заплати на дружеството
получени от нея, в качеството й на управител на същото суми представляващи дължими
вноски като част от цената дължима от купувачите по договори за продажба на права на
строеж между дружеството от една страна и ФЛ купувачи от друга удостоверени в НА №№
..., т. ..., рег. № ..., н. дело № ... от 19.11.2013 г. и НА № ..., т. ..., рег. № ..., н. дело № ... от
15.04.2014 г. и двата по описа на Нотариус с рег. № ... на НК и район на действие района на
РС С.З.
По повод на така предявените искове е било постановено осъдително решение.
1
Недоволна от него ответницата е подала въззивна жалба вх. № 261755 от 09. 02. 2021
г.
Същата с разпореждане от 09.02.2021 г. е бил оставена БД за внасяне на ДТ по сметка
на ПАС от 977, 92 лв. в 1 седмичен срок.
Съобщение за това е връчено редовно на 01.03.2021 г. на представляващия
жалбопадателката адвокат.
В дадения срок таксата не е била внесена.
Това е наложило постановяването на процесното разпореждане за връщане на
жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК .
Недоволна от него е останала К. и е подала жалбата довела до започване на
настоящето производство.
В нея доводите за неправилност и незаконосъобразност се свързват с това, че
процесните искове са за попълване на масата и за тях с оглед разпоредбата на чл. 620, ал.5
от ТЗ предварително ДТ не се събират.
Жалбата е неоснователна.
В чл. 620, ал.5 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че държавна такса не
се внася предварително по делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността
и по отменителните искове.
Тази разпоредба тълкувана с останалите алинеи на чл. 620 от ТЗ води до извод, че
същата е предвидена в защита права на несъстоятелния длъжник и респективно на
кредиторите с цел да не обременява предварително масата на несъстоятелността в опитите
същата да бъде попълнена.
Този извод следва и от създадената с изменението на ТЗ обнародвано в ДВ бр. 20 от
28.02.2013 г. нова алинея 6 на чл. 649 от ТЗ. С нея е предвидено, че в производствата по
предявени искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД държавни такси за всички
инстанции не се внасят предварително, а се събират при уважаване на иска от осъдената
страна, а при отхвърлянето му от масата на несъстоятелността.
Съотнасянето на тази нова алинея с разпоредбата на чл. 620, ал. 5 на ТЗ сочи, че едва
през 2013 г. законодателят е счел за нужно специално да посочи, че липсва задължение за
предварително внасяне на ДТ от страните по определена категория искове за производствата
пред всички инстанции.
Необходимостта от изрично посочване за липса на задължение за предварително
внасяне на ДТ и от двете страни в процеса за определена категория искове води до извод, че
2
до 2013 г. освободен от задължението за предварителното им внасяне е бил само
несъстоятелния длъжник, но не и насрещната страна в инициираното от него производство.
В случая процесиня иск не е от категорията посочена в чл. 649, ал. 6 от ТЗ и
жалбоподтелката дължи такса за въззивното производство.
В този смисъл е и изводът на Сз ОС и разпореждането му следва да се потвърди.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 139/2020 г. по описа на Сз ОС
разпореждане от 10.03.2021 г., с което е върната подадената от Т. П. К., ЕГН **********
въззивна жалба вх. № 261755 от 09. 02. 2021 г. против решение № 260016 от 15.01.2021.
постановено по делото.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3