Р Е Ш Е
Н И Е
№ 35,
08.05.2019 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 03.04.2019 г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар
Савка Панова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 24 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по
чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на
сключения на 29.06.2003 г. в гр. Котел граждански брак между ищцата Р.К.Т. и ответника
Г.Д.Т., като дълбоко и непоправимо разстроен. До 2005 г. отношенията им били
добри, живеели в къща, собственост на родителите на ответника, но впоследствие между
тях се появило нестихващо напрежение, противоречия конфликти, отчуждение. От 13
години страните не живеели заедно и били в състояние на фактическа раздяла. През
време на брака им, на 20.05.2007 г. се родило детето Д.. Ищцата и детето понастоящем
живеели в жилището на нейните родители.
Моли съда да прекрати брака между
тях, без произнасяне по въпроса за вината, да ú бъдат предоставени
родителските права, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, претендира
издръжка за детето от 140 лева, да възстанови предбрачното
си фамилно име Ц..
В срока по чл.131 от НПК в
постъпилия отговор, от страна на ответника се признават всички обстоятелства, описани
в исковата молба, счита, че бракът не може да бъде заздравен, оспорва
единствено обстоятелството, че е баща на детето, независимо, че бил вписан в
акта за раждане като такъв, поради което възнамерявал да депозира искова молба
пред ОС Сливен на основани чл. 62 от СК за оспорване на бащинството.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се
явява лично и заедно с адвокат С.П. ***, която поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за
установено следното :
Страните са сключили граждански брак на 29.06.2003
г., който брак е първи по ред и за двамата. Не след дълго между тях се
установило напрежение и конфликти, в резултат на което от 2005 г. помежду им се
установила трайна фактическа раздяла. По време на фактическата раздяла, но във
времето на брака им, на 20.05.2007 г. се
родило детето Д., за което ответникът твърди, че не му е биологичен баща, но по
законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 от СК, бил вписан като такъв, поради
което възнамерявал да предяви иск пред ОС Сливен по чл. 62 от СК за оспорване
на бащинство, което не е обект на изследване в настоящото съдебно дирене.
По делото бе изслушан и приет социален доклад,
изготвен на база проучване на условията, при които се отглежда малолетното дете
Д.. При посещение на дома, в който живеят ищцата и детето, социалните работници
са констатирали, че условията при които се отглежда 11-годишният Д. са много добри,
при обичайна домашна среда, където помощ оказвала и неговата баба по майчина
линия – свидетелката Р. К., която бе разпитана по делото. Детето разполагало
със своя стая за отдих и подготовка на уроците. В училище същото се справяло с
учебния материал и подхождало с необходимата отговорност и нямало отсъствия. Когато
се налагало майката да работи извън страната –в Белгия, бабата оказвала помощ
като се грижела и упражнявала пряк контрол за малкия Д. и между тях имало
изградена здрава емоционална връзка. В дома на ответника и баща на детето
проучването е оскъдно, с оглед на това, че бащата отсъствал и трайно бил
установен в Англия.
Разпитаната по делото свидетелка Р. К., майка на
ищцата в показанията си изнесе пред съда факта на продължилата фактическа
раздяла между страните, грижите, която майката ищца полага за детето,
съжителството на ищцата с друг партньор, от когото има друго дете и
невъзможността бракът да бъде заздравен.
Изслушаният социален работник, наред с установеното
за детето от извършеното проучване, също така и заяви: „Разбрахме, също, че
бащата не е биологичният баща“, което, разбира се, не е предмет на настоящото
производство.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи правният извод, че предявеният иск за прекратяване на
брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание
чл.49 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като се установи,
че брачната връзка е доведена до състояние на дълбоко и непоправимо разстроена
и не може да бъде заздравена.
Дълготрайната фактическа раздяла между съпрузите,
продължила тринадесет години, е довела до отчуждението им и изчерпването на брака
от към нужното съдържание, което бе потвърдено и от разпитаната по делото
свидетелка, майка на ищцата. Същата категорично потвърди твърдените в исковата
молба обстоятелства, а именно трайно установилата се и продължаваща и до сега фактическа
раздяла между съпрузите и невъзможността брачните отношения да бъдат
заздравени. Същите не поддържат връзка помежду си и нямат общ живот.
В исковата молба е отправено искане съдът да не се
произнася по въпроса за брачната вина, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Искането на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име, също се явява основателно,
поради което съдът следва да го уважи.
Относно оспореното от ответника обстоятелство, че
същият не е биологичен баща на роденото по време на брака дете, съдът не следва
да се произнася по него, тъй като оспорването на бащинство не е от
компетенцията на местния съд.
Също така съдът следва да присъди родителските
права на майката, тъй като се доказа, че тя е по-пригодният родител, а на
бащата да се определи свободен режим на лични контакти с детето, тъй като не е
посочен конкретен такъв. Бащата следва да заплаща и претендираната
издръжка в размер на 140 лева, неоспорена в отговора му.
По делото не е заявено присъждане на разноски,
поради което този въпрос не се коментира.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер
на 50.00 лева, която следва да се плати по равно от страните.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49 от СК с
развод сключения на ******* г. в град Котел граждански брак между ищцата Р.К.Т.,
с ЕГН ********** *** и ответника Г.Д.Т., с ЕГН ********** ***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за
вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Д. Г. Т., роден на *** г. с ЕГН ********** на майката Р.К.Т.,
с посочени данни и постановява детето да живее при нея на адрес гр. К., ул. *********,
а на бащата се предоставя свободен режим на лични отношения.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Р.К.Т.,
с ЕГН ********** ***, като майка и
законна представителка на малолетния Д. Г. Т. месечна издръжка в размер на 140
лева, считано от влизане на настоящото решение в сила, до настъпване на
законови причини за изменяването или прекратяването
ú.
Семейното жилище, собственост на родителите на ответника,
се предоставя за ползване на ответника.
ПОСТАНОВЯВА след развода ищцата Р.К.Т. да
възстанови предбрачното си фамилно име Ц..
ОСЪЖДА ищцата Р.К.Т., с ЕГН ********** *** и ответника Г.Д.Т., с ЕГН **********,***, всеки
един от тях ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт
окончателна държавна такса в размер на по 25.00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС
Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: