Р Е
Ш Е Н
И Е № 121
гр.Пловдив, 29. 01. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 985/ 2019 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 и чл.86 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба на А.Б.М., ЕГН **********,
с адрес-***, чрез адв. Н. К., против Решение № 718/21.02.2019г. на
ПдРС - XIV гр.с. по гр.д.№ 8755/2018г., с
което е признато за установено по отношение на него, че дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ****, сумите, както следва: в размер на 119,50 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. на основание Общите условия за продажба на топлинна
енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в гр. ****; в размер на 14.75 лв.- обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
05.01.2016 г.–17.12.2017 г., съгласно чл. 35 от Общите условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда– 18.12.2017 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била
издадена Заповед № 12198 от 20.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело №
20063/2017 г. по описа на ПдРС; както и е осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК - ****, сумата
от 530,00 лв.
- разноски по ч. гр. дело
№ № 20063/2017 г. на ПдРС и по гр.д. № 8755/2018г.
по описа на ПРС- XIV
гр. с. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове като неоснователни.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - ****, чрез юрк. П.П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред РС – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против А.Б.М. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение – неразделна част към
нея /на л. 18/ по чл.422 от ГПК, с която
се посочва, че ищецът имал
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. ****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното му,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при Общи условия договор за покупко- продажба на топлинна
енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответницата, топлинна
енергия на стойност 119,50 лв. през периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., която
същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 14,75 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 05.01.2016г. – 17.12.2017г. Ответникът не бил
изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените
суми, ведно с разноски. Направено е искане за уважаване на претенциите.
Към исковата молба са приложени Препис –извлечение
от сметката на ответника за процесния период, Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на дружеството, както и Справка за доставена
топлинна енергия за периода, с падеж на всяка една главница, размерът на
обезщетението за забавено плащане върху всяко едно помесечно вземане и общият
размер.
Ответникът А.Б.М. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който са оспорени исковете
изцяло. Застъпва, че ищецът е следвало да установи продажбата на топлинна енергия.
Твърди, че посочените количества били прогнозни, а не реално доставени. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение, и реалното доставяне на топлинната
енергия, правилността на изчисляването й и годността на измервателните уреди.
Възразява срещу начисляването на обезщетение за забава, защото такова не се
дължало върху прогнозни количества. Възразява,
че не са представени доказателства за приспадането на технологични разходи.
В хода на производството са допуснати и приети
СТЕ, изпълнена от в.л. инж. В.Ш. и ССЕ, изпълнена от в.л. В. Ш.
С Молба –опис /на л.62/ са
приложени от дружеството и документи – 2 бр. договори с „Техем Сървис“ ЕООД,
Справка за отчислени технологични разходи в абонатната станция, обслужваща
процесната сграда за процесния период, Протоколи за монтаж/демонтаж
на водомер и топломери в
абонатната станция, ведно със свидетелства за извършена метрологична проверка,
удостоверение от Община –****, Дирекция
„МДТ“ досежно притежаваните от ответника недвижими имоти.
Районен съд –Пловдив, за да уважи
исковете, излага основни съображения, че за процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ собствениците и титулярите на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. На основание чл. 153, ал.
6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същият е собственик на процесния апартамент, на който
факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство се е установило по делото от представеното удостоверения за данъчна
оценка на имота, съгласно което апартаментът е деклариран от ответника. Наложен е извод, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР /КЕВР/. Общите условия са били
обявени съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и
са влезли в сила, съгласно представените с исковата молба
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край,
като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
Районният съд е кредитирал приетата по делото съдебна техническа
експертиза. Уточнено е, че вещото лице инж. В. Ш. дава заключение на база наличните данни от топлинния
счетоводител, който е трето за спора лице и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ е
избиран от клиентите в сградата- етажна собственост, в това число и от самия
ответник /на л.100/. Отчетната дейност на топлинната енергия се
извършва единствено от дружеството за топлинно счетоводство. Ползването на
други отчитащи енергията документи е и обективно невъзможно. Това е така,
защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. ****. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една
лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството-ищец е
единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. ****, нямало е как вещото лице да
работи на база други, отразяващи отчетената енергията документи. От
експертизата се установява, че начислените на ответника суми са определени
правилно при спазване на действащите нормативни изисквания; доказва се е отчитането на технологични
разходи за сметка на доставчика. Досежно
възражението, че ищецът твърди да е доставял, а не да е продавал ТЕ на
последния, Районният
съд мотивира, че Закон за енергетиката борави с две понятия –
покупко-продажба на ТЕ и доставка на ТЕ, като приравнява същите; съответно доставчик на ТЕ за битови нужди е продавачът
на такава енергия, а сделката „покупко-продажба” на ТЕ реално се осъществява
чрез нейната доставка до абонатната станция. Законът за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, в частност Наредбата за топлоснабдяването,
приравняват термините продажба, доставка и снабдяване с топлинна енергия. Понятието „доставка” означава, че продавачът на
топлинна енергия транспортира и предоставя същата до мястото на нейната
консумация, а именно до сградата. По отношение на възражението за мястото на монтиране на СТИ и правилното определяне на
технологичните разходи, Районният съд посочва, че тези
обстоятелства не са били оспорени с отговора
на исковата молба. Наложен
е извод, че ответникът дължи
цената на доставената топлинна енергия, като за размера на дължимите суми е
кредитирана и допуснатата ССЕ с в.л. В. Ш.
С въззивната жалба от А.Б.М. се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно. На
осн. чл.266 във вр. с чл.146 ал.2 от ГПК е допусната Допълнителна СТЕ, която е
била своевременно поискана пред първата инстанция и със задачи в пряка връзка с
приетата Основна СТЕ. В съд. заседание на 25.11.2019г. бе приета СТЕ, изпълнена
от в.л. инж. В.С..
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
По отношение на
първото основно възражение, че СТИ не е монтирано на границата на собствеността,
а на различно място, се допусна гореописаното доказателствено искане. Със Заключението
на СТЕ с в.л. инж.С. са направени констатации, че топломерът в абонатната
станция на ****“ е поставен близо до границата на собственост преди границата
на собственост на съоръженията на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и сградната инсталация – етажна собственост. В
Приложение № 1 и Приложение №2 са представени изчисленията на технологичните
загуби за съответната абонатна станция по месеци и по отчетни периоди по
формулата, дадена в Наредба №16-334/06.04.2007г. При защита на заключението в съд. заседание на
25.11.2019г. експертът поясни, че границата на собственост е след електромера,
което е в рамките на 50 см. и това разстояние е пренебрежимо малко. Няма как
топломерът да бъде монтиран върху последния спирателен кран. Въззивната
инстанция кредитира експертизата като компетентно изготвена, затова, че начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика на нормативните актове.
На следващо място, жалбоподателят възразява, че с
протоколно определение от 02.11.2018г. Районният съд е задължил трето
неучастващо лице „Техем Сървисис“ ЕООД да представи изисканите от ответника
документи – поискани доказателства по т.3 от Писмения отговор по чл.131 от ГПК,
но до приключването на съдебното дирени същите не са постъпили и не взети
предвид при решаване на делото. Въззивната инстанция констатира, че от „Техем
Сървисис“ ЕООД е изпратен Протокол от
01.09.2014г. и справка, в която фигурира и името на ответника А.М..
Относно изисканата справка за представяне на документ
„температурен график“ от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД е депозиран отговор, че същият няма документален израз и не може да бъде
обективиран в писмен вид.
Независимо от това, ПдОС намира, че като се отчетат
останалите събрани доказателства по делото, включително и приетата ССЕ на в.л. Ш. пред Районен съд относно размера на
задълженията, се налага извод, че М. дължи посочените суми за топлинна енергия, доставена за периода
01.11.2015 г. – 30.04.2017 г.
Обжалваното решение се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 100
лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 718/21.02.2019г. на
ПдРС - XIV гр.с. по гр.д.№ 8755/2018г.
Осъжда А.Б.М., ЕГН **********,
с адрес-***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление- град ****, сумата 100 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 985/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :