Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА ШИШЕНКОВ
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №14561 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
Решение №10793 от 11.07.2016 г., Софийският районен съд, ГО, 47-ми състав,
постановено по гр.дело №60765/2014год. е осъдил С.С.К. с ЕГН ********** и К.Б.К.
с ЕГН ********** по предявените субективно активно съединени искове с правно
основание чл.109 от ЗС от И.С.М. с ЕГН **********, Г.М., родена на ***г.,
гражданин на Федерална република Германия и Е.Г.Ц. с ЕГН ********** да
преустановят ползването на входа на сградата, находяща се в гр.София, кв."******",
ул."******откъм улицата, осигуряващ достъп до самостоятелното жилище на
първия етаж и обособените към него избени помещения и да възстановят входа до
собственото си югозападно ъглово избено помещение в сутерена на сградата,
съгласно предвиденото в одобрен проект от 14.05.1974г. Осъдени са С.С.К. и К.Б.К. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят на И.С.М., Г.М. и Е.Г.Ц. направените по делото
разноски в размер на 1190,00лева.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответниците С. С.К. и К.Б.К., в която се
правят оплаквания, че съдът е постановил решение по недопустим иск, в частта
относно ищцата Г.М., за която не се установява да има активна легитимация и да
е съсобственик с другите ищци по делото и за които няма спор, че са
собственици. Посочва, че решението е и неправилно поради нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано след като
неправилно първоинстанният съд е приел, че процесната входна врата, стълбището
към сутерена, както и до помещенията в сутеренната част на сградата, в която се
намира главния входящ водопровод на къщата, водопроводните отклонения за етажа,
канализационната система и главния спирателен кран не са общи части, като е
аргументирал това с сключената през 1971год. съдебно спогодба на
съсобствениците, одобрения проект за преустройство на входа на жилищната сграда
от 1974год., относно начина, по който ще се осъществява достъпът до жилищната
сграда и помещенията в сутерена. Счита изводът за неправилен поради това, че тези части са общи по естеството си и е
недопустимо извършване на промяната на предназначението, дори по решение на
етажните собственици, като цялата В и К
инсталация преминава през тях всичките три етажа и обслужва всички
съсобственици, което я прави обща част по естеството си. Посочва, че неправилен
е изводът на съда, че с оглед на спогодбата от 1971год. е постигнато съгласие
по отношение на въпросното помещение в сутерена, в което се намират посочените
системи и главния спирателен кран, което е останало извън предмета на
спогодбата. Смята, че фактическото изграждане на второто стълбище и втората
врата не променя автоматично статута на входната врата на сградата от към
улицата, стълбището към нея към сутерена по което се стига до самостоятелното
помещение в сутерена, понастоящем баня с тоалетна. Също така смята, че в
противоречие със становището на вещото лице, което разполага със специални
знания, в съдебното решение съдът е
приел, че е налице техническа възможност за преместване на главния спирателен
кран на водопровода, до който да имат достъп отделните етажни собственици.
Сочи, че неоснователно е виждането на съда за ирелевантност на въпроса, кой е
собственик на земята по време на сключване на спогодбата, а тя е била държавна
собственост и последвалото преустройство е следвало да се извърши със съгласието
на собственика на земята и каквото не е било налице, поради което постигнатата
в т.4 от спогодбата уговорка за строителство и въз основа на която е изготвен и
одобрен проекта от 1974год. са в противоречие със закона и от тях не може да се
направи извода за наличие на съгласие. Посочва, че неоснователен е изводът на
съда, че архитектурния проект от 1987год. предвижда изменение на входа, за
който липсва съгласие на ищците след
като по делото е представена нотариално заверена декларация, от която е видно,
че ищците са дали съгласие на ответниците да надстроят къщата с един етаж по
утвърден на тяхно име проект и което е изпълнено без противопоставянето на
ищците. Необсъдени от съда са издадените
констативни актове от РДНСК, с което е прието за незаконосъобразно
изграждането на външното стълбище за втория етаж и спирането на строежа. Сочат,
че неправилно е решението, в частта, в която са осъдени да възстановят входа
към собственото си зимнично помещение, съгласно проекта от 1974год., който е
издаден в нарушение на закона и без валидно разрешение за строеж, както и е
изгубил валидността си след одобрението на проекта от 1987год. и издаденото
разрешение за надстрояване на сградата. Смятат също, че по отношение на
ответницата С. К. не са доказани неоснователни действия, което да пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост. Моли решението да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което предявения от ищците иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание пред
въззивния съд, чрез своя пълномощник по делото адв.О. поддържат въззивната
жалба и представят писмени бележки по делото.
В
срока за писмен отговор на въззивната
жалба от И.С.М.,
Г.М. и Е.Г.Ц., чрез техния пълномощник
адв. К. е постъпил такъв и в който се оспорва
въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание пред
въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва въззивната жалба,
като представя и писмени бележки по делото.
Процесното
първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е правилно по отношение на иска предявен от
ищците И.С.М.-собственик и Е.Г.Ц.-вещен ползвател като споделя мотивите му,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях, но е неправилно по
отношение на иска по чл.109 от ЗС от ищцата Г.М. за която не се установява да е
съпруга на първия ищец и собственик в процесния имот, поради което по отношение
на нея искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като в допълнение намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.109
ЗС.
В
исковата молба ищците И.С.М. и Г.М. излагат, че са собственици на недвижим
имот, находящ се на първия етаж в жилищна сграда с адрес гр.София, ул.К., кв.******",
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4334.264, заедно с помещенията
в сутерена, без югозападното ъглово помещение, на основание договор за
покупко-продажба, оформен в нот.акт №60/2010г. на нотариус П. и също така с
оглед на същия договор ищцата Е.Г.Ц. има запазено вещно право на ползване върху
същия. Посочват, че ответниците са собственици на жилищата, находящи се на
втори и трети етаж от същата сграда, заедно с югозападното ъглово помещение в
сутерена, като е било предмет на съдебна делба като наследено от С. М., баща на
И.М. и С. К. и придобито след изнасянето му на публична продан и с
постановление за възлагане е възложено на С. К. по време на брака й с ответника
К.К.. Сочат, че наследодателят С. М. бил собственик на посочения имот на
основание съдебна спогодба по гр.дело№3320/1971г. на Кирковски районен съд,
извършена след развода му с Е.Ц. и в която спогодбата е постигнато съгласие да
бъде изготвен проект, с който да се осигури самостоятелност на двата дяла,
обособени в построената по време на брака двуетажна жилищна сграда. Именно в изпълнение на договореното е одобрен
проект, като е предвидено достъпът до втория етаж и прилежащото към него
югозападно ъглово избено помещение да
става от западната страна на сградата откъм двора и за осъществяване на
преустройството било необходимо съгласието на собственика на съседния имот,
което е дадено с декларация. Посочват, че проектът е изпълнен от наследодателя С.
М. въз основа на позволителен билет за преустройство №169/05.06.1974г. и независимо от одобрен в последствие арх.проект за
надстройка над втория етаж на сградата от 28.09.1987г., достъпът до жилището на
ответниците и до днес се намира на означеното в одобрения план място, но входът
към избеното помещение е затворен без съгласието на собственика на първия етаж,
като ползвали избеното помещение, принадлежащо към дела на наследниците С. М.,
минавайки през прозореца му, който е достатъчно голям, поради което не са
смущавали правото на собственост на ищците, докато през месец август 2015г.
ответникът К., позовавайки се на правата си върху избеното помещение в
сутерена, принадлежащо към възложения им имот, въпреки противопоставянето на Е.Ц.
сменил патрона на входната врата, през която се осигурява достъп до
единственото жилище на първия етаж и принадлежащите към него помещения в
сутерена, с което ответниците нарушават спокойното ползване на собствения на
ищците имот, представляващ жилище на първия етаж и избени помещения, обособени
за самостоятелно ползване по силата на съдебна спогодба и одобрени строителни
книжа. Излагат твърдени, че достъпът до избеното помещение на ответниците е
обособен самостоятелно, поради което те нямат право да преминават през входа,
осигуряващ достъпа до първия етаж и предявяват негаторен иск за осъждане на
ответниците да преустановят ползването на входа на сградата, находяща се в
гр.София, кв."******", ул."******откъм улицата, осигуряващ
достъп до самостоятелното жилище на първия етаж и обособените към него избени
помещения и да възстановят входа до собственото си югозападно ъглово избено
помещение в сутерена на сградата, съгласно предвиденото в одобрен проект от
14.05.1974г. С допълнителна молба ищцата Е.Ц. е изложила твърдения, че е ползвала
самостоятелно определената й в съдебната спогодба част от избения етаж, състояща
се от три избени помещения /без югозападното/ в периода от 1974г. до 2010г. и
го е придобила по давност.
Ответниците С. С.К. и К.Б.К. са депозирали отговор на
исковата молба, в който оспорват иска излагат съображения, че входната врата, подстъпа към стълбището и
самото стълбище представляват обща част от сградата по смисъла на чл.38 от ЗС,
че посочената в исковата молба смяна на патрона на входната врата касае
входната врата на стълбището, от което се стига до разположените в сутерена
зимнични помещения, едно от които е тяхна собственост. Считат, че вратата и
самото стълбище представляват обща част на основание чл.38 от ЗС, която има
предназначение да осигури достъпа и ползването на зимниците и помещението в
сутеренната част на сградата, в което се намира главния входящ водопровод на
къщата, водопроводните отклонения за етажа, отточните води, както и
канализационната система , което представлява обща част, както и антрето, от
което се минава, за да се стигне до зимничните помещения. Излагат твърдения, че
въпреки правото си на собственост върху жилищата на втори и трети етаж от къщата
и на югозападното зимнично помещение ищците отказвали да им осигурят достъп до
него, като твърдели, че трябва да влизат в него през прозореца. Били
възпрепяствани от достъп до посоченото по горе помещение, представляващо обща
част от сградата, до което се стига единствено през процесния вход за
стълбището, поради което при авария не могат да спрат водоподаването и да
извършат ремонтни дейности на етажа, не могат да осигурят достъп за отчитане на
водомера. Излагат твърдения, че посоченото положение накърнява правата има на
собственици и е законосъобразно, тъй като ищците не могат да имат право на
собственост върху общи части от сградата, каквото е процесното стълбище, поради
което считат, че имат право да преминават през входа и стълбището, които представляват
обща част от сградата. Също така са направили възражение за нищожност на
спогодбата, одобрена по гр.дело№3320/1971г. на Кирковски районен съд, в частта
в която е посочено, че съделителите притежават 1/2ид.част от терена след като
към датата на спогодбата целият терен е собственост на държавата. Оспорват
проекта от 1974г., като считат, че извършеното строителство на външно стълбище
е станало без да е налице валидно учредяване на право на строеж от страна на
държавата, поради което са незаконни. Считат, че горепосоченият проект не
отговаря на изискванията на ЗТСУ и актовете за неговото прилагане, както и че
от съдържанието на спогодбата е видно, че помещението, в което се намират
главните и вертикални линии на водопроводната и канализационната инсталации е
останало извън нейния предмет, а то представлява обща част от сградата и всеки
обитател може да ползва това помещение съгласно правилата на ПУРНЕС/отм/. В
тази връзка считат,
че при извършеното преграждане на стълбището и входа на зимничното помещение от
към терена по начин, указан в спогодбата, единственият достъп на ответниците до
това помещение, представляващо обща част, е чрез през входа на стълбището,
водещо до първия етаж и сутерена. Считат, че постигнатата в спогодбата уговорка
представлява съгласие за начина на ползване на стълбището, което не променя
неговия статут на обща част и сделките с него не пораждат действие. Според тях
допуснатото от съда разпределение на ползването със спогодбата не се ползва със
сила на пресъдено нещо по въпроса за правата на собствениците и ползването.
Считат, че съгласно чл.38, ал.3 от ЗС общите части не се делят, поради което
стълбището и помещението, в което се намира водопроводната и канализационната
инсталация са собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградата.
Излагат твърдения, че дори и да се приеме, че проектът от 1974г. е
законосъобразен, то достъпът до останалото в сутерена общо помещение е възможен
единствено през входната врата на стълбището, която представлява обща част и не
може да бъде самостоятелно притежание на един от етажните собственици.Сочат, че
изпълнението на проекта от 1987год. е станало със съгласието и без
противопоставянето на ищците и предвижда затваряне на входа към зимничното
помещение и входа към втория етаж, като е изпълнен и създава едно ново
фактическо положение, като заменя извършеното преустройство през 1974г.
Посочват, че след 2001г. ищците изградили отново само външно стълбище към
втория етаж, извършили и други незаконни промени в зимника, нарушаващи
стабилността на сградата, извършени без съгласието им, които са незаконни,
видно от писма на ДНСК.
За
да постанови обжалваното решение, с което са осъдени ответниците да преустановят ползването на входа на сградата,
находяща се в гр.София, кв."******", ул."******откъм улицата,
осигуряващ достъп до самостоятелното жилище на първия етаж и обособените към
него избени помещения и да възстановят входа до собственото си югозападно
ъглово избено помещение в сутерена на сградата, съгласно предвиденото в одобрен
проект от 14.05.1974г., първоинстанционният съд е приел, че по силата на
съдебна спогодба, одобрена по гр.дело №3320/1971год. на СРС, 5-ти състав
съсобствениците на двуетажната жилищна сграда, находяща се на адрес: София, ул.*****ищцата
Е.Г. М. и бившия й съпруг С. М. са постигнали съгласие в дял на Е. да остане
първия етаж, цялото зимнично помещение с изключение на ъгловото помещение,
находящо се в югозападния ъгъл, а в дял на С. да остане втория етаж, заедно с
югозападното избено помещение и при
½ ид.ч. от дворното място за всеки, като в срок до една година С.
да прегради избеното помещение, в негов дял и да изолира същото от входа на
първия етаж на сградата, както и да изгради самостоятелен вход към зимничното
помещение и от запад на сградата за своя втори етаж. Въз основа на спогодбата е утвърден
архитектурен проект на 05.06.1974год. и е издаден и позволителен билет
№169/05.06.1974год., с което е разрешено да се изпълни предвиденото в проекта
преустройства, като и същото е изпълнено
и са изградени външни стълби, осигуряващи достъп до жилището на втория етаж,
изграден е и самостоятелен вход към югозападното ъглово помещение и в тази
връзка изрично ответниците са заявили,
че не оспорват, че вход към югозападното зимнично помещение в сутерена по
одобрения проект от 1974год. е бил изграден, но в последствие е бил премахнат
при надстрояване на сградата. Независимо от това в последствие с оглед на
дадено съгласие от съсобствениците да се надстрои от
С.
С.К.
сградата
върху
втория
етаж,
като
построи
за
себе
и
за
своя
сметка
трети
етаж
на
същата
сграда
на
квадратурата
на
съществуващата
сграда
по
утвърден
на
нейно
име
план
е
одобрен
арх.
проект
през
1987г.
и
е
издадено
разрешение
за
строеж,
с
което
съгласно
одобрен
архитектурен
проект
е
разрешена
надстройка
на
трети
етаж
на
жилищна
сграда
със
застроена
площ
от
88.00кв.м.,
но също така по този проект е предвидено
преустройство, с което се променя входа до зимничното помещение в югозападния
ъгъл на сутерена, който следва да бъде
премахнат и до всички зимнични помещения входа да е от главен вход на жилищната
сграда от север, както и от този вход да се влиза и до 2 ет и 3 ет., за което обаче не е имало съгласие на останалите
съсобственици-ищците по делото. В тази връзка първоинстанционният съд е приел,
че премахване на преустройството на
входа на сградата, съгласно проекта от 1974год, както и смяна на патрона на
входната врата на стълбището, от което се стига до разположените на сутерена
зимнични помещения, представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109
ЗС, с което ответниците пречат на ищците да реализират правата си на
собственост върху първия етаж и на част
от сутерена, съгласно постигнатото съгласие в съдебна спогодба.
Няма
спор между страните по делото, че ищецът И.С.М. е собственик на жилище на целия
първи етаж в двуетажната жилищна сграда с адрес: София, ул*****№*район „******“,
със застроена площ от около 69 кв.м., със зимнично помещение с изключение на
ъгловото помещение, намиращо се в югозападния ъгъл, с 1/2 ид.части от общите
части на сградата и 1/2 ид.ч.от от УПИ
ХІІІ-264, в който е построена сградата, с площ от 450 кв.м., а по скица от 420
кв.м. и гараж, след като го е закупил от
продавача и собственик на същия ищцата Е.Г.Ц.,
която си е запазила вещното право на ползване върху продавания имот пожизнено и
безвъзмездно, както и е закупил от СО с договор за продажба от
30.05.2001год. и ¼ ид.ч. от УПИ, а
ответниците са собственици на втория и
третия етаж от същата сграда, описан като апартамент, разположен на втори и
трети етаж, заедно с югозападното избено помещение, съответните ид.части от
общите части на сградата, без мястото и
който имот им е възложен с постановление за възлагане от 19.05.2014год. и за С. К. по време на брака й за ¼
ид.част от мястото, закупено от СО с
договор за продажба от 20.12.2011год., приложен по делото. В тази връзка с
оглед на приложените от страните доказателства за собственост, независимо, че
ищецът И.С.М. е закупил първия етаж от
сградата в имота, не са представени доказателства, че това е станало по време
на брака му с ищцата Г.М., родена на ***год. и при изричното оспорване на това обстоятелство
от ответниците още с отговора на исковата молба, поради което е основателно
оплакването на въззивниците във
въззивната жалба по иска предявен от ищцата Г.М., че не е установено да е
съсобственик в процесния имот, поради което предявения от нея иск с правно
основание чл.109 ЗС се явява неоснователен, не недопустим, както сочат
въззивниците.
Неоснователно
е също така оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел за ирелевантен въпроса, кой е
собственик на земята по време на сключване на съдебната спогодба по гр.дело
№3320/1971год. на Кирковски районен съд, 5-ти състав между Е.Г. и бившия й съпруг С. М. след като
тя е била държавна собственост, както и
в тази връзка преустройството и одобрения проект от 1974год., тъй като е извършена
делба на двуетажна жилищна
сграда на посочения адрес между съсобствениците Е.Г. и С. М. след като са имали
отстъпено право на строеж върху държавно празно място от 420 кв.м. и са
изградили двуетажната жилищна сграда,
като е постигнато съгласие между съсобствениците на сградата в дял на Е.Г. да
остане първия етаж, цялото зимнично помещение, с изключение на ъгловото
помещение, намиращо се в югозападния ъгъл, а в дял на С. М. да остане втория
етаж от жилищната сграда, заедно с югозападното избено помещение, като
независимо, че са посочени ид.части от дворното място към всеки от дяловете с
оглед на посоченото в т.3 от спогодбата страните са разпределили ползването върху
мястото и изрично са договорили в спогодбата, че в срок до една година С. М. се
задължава да прегради избеното помещение и да изгради самостоятелен вход към
същото, както и самостоятелен вход за втория етаж от сградата. Именно в
изпълнение на постигнатата договореност между страните е изготвения
архитектурен проект, одобрен през 1974год., който има за предмет преустройство
на входа на жилищната сграда и за което е издаден и позволителен билет
№169/05.06.1974год., с което е разрешено да се изпълни предвиденото в проекта
преустройство на входа на сградата въз основа на съгласието на съсобствениците
на сградата, вече след делбата и одобряване на съдебната спогодба
притежаващи индивидуални обекти в сградата и за което е имало съгласие между
тях, както и одобрен проект и строително разрешение за преустройството. В СТЕ,
както в първоинстанционното производство, така и в приетото пред въззивния съд от вещото лице Т. е посочено, че съгласно
утвърдения през 1974год. архитектурен проект за преустройство входа до първия
етаж на сградата е през главен вход на жилищната сграда от север от където е входа и за зимничните помещения
към първия етаж, входа за втория етаж е от западната фасада на жилищната
сграда, чрез изпълнена външна стълба и стълбищна площадка и чрез монтирана
врата и с което се осъществява самостоятелен достъп до втория етаж на сградата,
а входа до зимничното помещение в
югозападния ъгъл на сутерена към втория етаж е посредством външни стълби и
стълбищна площадка, в западната част на мястото. Не се оспорва от страните, че
преустройството е осъществено фактически като са изградени външни стълби,
осигуряващи достъп до жилището, намиращо се на втория етаж /след надстрояването
и в последствие и третия етаж/, изграден е предвидения самостоятелен вход към
югозападното ъглово помещение избено помещение, както и по делото е прието за
безспорно обстоятелството, че ответниците в изпълнение на архитектурния проект,
одобрен през 1987г., са премахнали външния вход към югозападното ъглово избено
помещение и за което има следи-има зидария и отвор/ видими от вътрешната страна на мазето и
земни маси отвън/, както и не се оспорва, че са сменили патрона на входната
врата на сградата от към улицата и вход за първия етаж на сградата, за да
осъществят достъп до избеното си
помещение. Както и не се оспорва, че ответниците са съпрузи и съвместно
упражняват правата си върху притежавания от тях имот.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че
неправилен е изводът на съда, че архитектурния проект от 1987год. предвижда
изменение на входа, за който липсва съгласие
на ищците след като по делото е представена нотариално заверена
декларация, от която е видно, че ищците са били дали съгласие на ответниците да надстроят
къщата с един етаж по утвърден на тяхно име проект и което е изпълнено без противопоставянето
на ищците след като от една страна ищците Е.Ц. и И.М. не са били собственици на
дворното място и не са могли валидно да учредят право на настрояване на
жилищната сграда и ответниците не са станали собственици на надстроеното, а то
е останало съсобствено между наследниците на С. М. и е било предмет на делба,
за което са приложени съдебни решения по делото, но в декларацията за която се
твърди да е дадено съгласие за последващо преустройство на входовете за
отделните етажи и за югозападното ъглово
зимничното помещение не се съдържа такова изявление, което да обективира
съгласие на съсобствениците Е.Г. и И.М. за преустройство и съгласието им се отнася само до надстрояване
на сградата. Съгласно архитектурния проект от 1987год. входа както за първия
етаж на сградата, така и за 2 ет. и 3 ет.-след настрояването е през главния
вход на жилищната сграда от север, като е предвидено съществуващия
самостоятелен вход по западната фасада на сградата, който е бил само за втория
етаж да бъде премахнат, но което
фактически не е осъществено и към настоящия момент, съществува самостоятелен
вход за втория етаж по проекта от 1974год., както и и в момента е зазидано
стълбището от главния вход за втория
етаж и няма достъп до този етаж през главния вход, както и е предвидено достъпа
до всички зимнични помещения да става
през главния вход на жилищната сграда от север, като е предвидено да се
премахне съществуващия самостоятелен вход за зимничното помещение в югозападния
ъгъл на сутерена. В случая за това преустройство не е налице съгласие между
всички съсобственици и каквото съгласие е било налице при преустройството,
предприето съгласно утвърдения архитектурен проект от 1974год. и съгласно който
за всеки от етажите е имало предвиден отделен вход, който да обслужва
самостоятелните жилища в сградата, както и отделен вход за зимничното помещение
в югозападния ъгъл на сутерена, принадлежащо към втория етаж. Независимо, че
първоинстанционният съд не е обсъдил приложените от ответниците актове от РДНСК
за спиране на строежа за възстановяване на външните стълби и вход за зимничното
помещение в югозападния ъгъл, същите при осъществен косвен съдебен контрол от
съда не водят до промяна на изводите, че осъщественото преустройство на входа
на сградата, като е предвиден отделен вход за всеки от етажите- главен вход от
север и от към улицата за първия етаж и от запад за втория етаж/ в последствие
надстроената част/, както и за самостоятелен вход за зимничното помещение в
югозападния ъгъл на сутерена, принадлежащо към втория етаж, съгласно утвърдения
проект от 05.06.1974год. и позволителен билет №169/05.06.1974год. и в резултат
на постигнато съгласие за него от всички съсобственици и съдебна спогодба за делба на сградата и за
което преустройство, съгласно СТЕ е посочено, че строежът отговаря на действащите през
1974год. строителни правила и норми.
В
случая при така предявения иск не са предмет на защита правата на ответниците
за достъп до коридора в сутерена и
помещението в него, в което се намират
ВИК щрангове и съоръжения, които имат характер на общи части по
естеството си, но също така с оглед на установеното от СТЕ, в случая не са
нарушени правата им след като няма пречки да се осъществява от тях достъп до
тези помещения след като и в момента съществува врата на югозападно ъглово избено помещение в сутерена
към коридора и помещение в него-сега баня и тоалетна, но входа за което
югоизточно ъглово помещение в сутерена следва да е съобразен с предвидения по
архитектурния проект на сградата от 1974год.
Негаторният иск по чл.109 ЗС дава защита на
правото на собственост в случаите, в които е налице неоснователно действия на
ответника по иска и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. С оглед на разясненията дадени в ТР
№4/2015год. от 06.11.2017год. на ОСГК на ВКС за уважаване на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът до докаже не само, че е собственик на имота
и, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и
че това въздействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените. В случая са налице предпоставките
за уважаване на иска, предявен от ищците И.
С.М. и Е.Г.Ц., първия собственик на целия първия етаж от сградата и зимнично
помещение в сутерена, с изключение на югозападнато ъглово помещение, а втората
ищца, притежаваща вещното право на ползване
върху същите обекти срещу ответниците, които съвместно упражняват
правата си, като собственици на втория етаж / надстроен/ и на югозападното
ъглово помещение в сутерена, но които са
премахнали входа до собственото им югозападно ъглово помещение в сутерена и са
сменили патрона на входната врата на входа от към улицата и който е само за
достъп до самостоятелното жилище на първия етаж, не и за ползване на зимничното
помещение- югозападното
ъглово помещение в сутерена на
ответниците и което представлява
неоснователно действие, което пречи на ищците да реализират правата си в пълен
обем, като самостоятелно използват главния вход от към улицата, както за достъп
до първия етаж на сградата, така и до сутеренните помещения, които притежават,
поради което следва да се уважи искът и ответниците преустановят ползването на
входа на сградата от към улицата и да възстановят входа до собственото им
югозападно ъглово избено помещение в сутерена на сградата, съгласно
предвиденото в одобрения архитектурен проект от 1974год.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение по иска с правно основание
чл.109 ЗС, предявен от ищците И.С.М. и Е.Г.Ц. срещу ответниците като
правилно следва да бъде потвърдено. Решението
по иска, предявен от ищцата Г.
М., за която
не е установено да е собственик в процесния имот, решението като неправилно
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск с правно основание чл.109 ЗС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото и неуважаване на въззивната жалба не се дължат разноски на
въззивниците и с оглед на чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят на виззиваемата
страна И.М., и в размер на общо 800лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение от този въззиваем и депозит за експертиза, направени
пред въззивна инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10793 от 11.07.2016 г., на СРС, 47-ми
състав, постановено по гр.дело №60765/2014год. в частта, в която са осъдени С.С.К. и К.Б.К. по предявените субективно активно съединени
искове с правно основание чл.109 от ЗС от И.С.М. и Е.Г.Ц. да преустановят
ползването на входа на сградата, находяща се в гр.София, кв."******",
ул."******откъм улицата, осигуряващ достъп до самостоятелното жилище на
първия етаж и обособените към него избени помещения и да възстановят входа до собственото си югозападно ъглово избено
помещение в сутерена на сградата, съгласно предвиденото в одобрен проект от
14.05.1974г.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.109 ЗС, предявен от
ищцата Г.М. и за разноските в нейна полза и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М. срещу С. С.К. и К.Б.К. иск с правно
основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА С. С.К.,
с ЕГН********** и К.Б.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплатят на И.С.М., с
ЕГН**********, чрез адв. К. сумата от 800лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.